Стефан Сегмайстер: 7 правила за повече щастие

Прекарах по-голяма част от последната година, работейки върху документален филм за моето собствено щастие -- опитвайки се да видя дали мога да тренирам ума си по определен начин, както мога да тренирам тялото си, така че да се окажа с по-добро чувство на общо благосъстояние. След това през януари тази година майка ми почина, и правенето на такъв филм просто изглеждаше като последното нещо, което ме интересуваше. Така че по един много типичен, глупав модно-дизайнерски начин, след години стойностна работа, почти всичко, което мога да покажа са заглавията за филма.

(Музика)

Те все още се правеха докато бях в отпуск с компанията си в Индонезия. Тук можем да видим първата част, проектирана от прасета. Беше прекалено странно, ние искахме по-женствена гледна точка и използвахме патица, която го направи по много по-подходящ начин, маниер. Студиото ми в Бали беше на 10 минути от гора пълна с маймуни. И маймуните, разбира се, се предполага, че са едни от най-щастливите животни. И ние ги тренирахме, за да са способни да направят три отделни думи, да ги наложат правилно. Можете да видите, там все още има малък проблем с четливостта. Първата извивка на буква не е точно на място. И разбира се, каквото не правиш сам, никога не се смята за наистина постигнато. Това сме ние, катерещи се по дърветата и поставящи го над Саянската долина в Индонезия.

През тази година това, което правих много, беше да гледам всякакви видове проучвания, запознавайки се с много информация по този въпрос. И излиза, че мъжете и жените докладват много, много близки нива на щастие. Това е много бърз преглед на всички изследвания, които разгледах. Климатът не играе никаква роля. Тъй че, ако живеете в най-добрия климат в Сан Диего в Съединените щати, или в най-скапания климат в Бъфало, Ню Йорк, ще бъдете еднакво щастливи, в което и да е от тези места. Ако изкарвате повече от 50 000 долара на година в САЩ, всяко повишаване на заплатата, което преживеете, ще окаже само много незначително влияние върху вашето общо благосъстояние. Черните хора са също толкова щастливи, колкото и белите. Ако сте стари или млади, няма особена разлика. Ако сте грозни или ако сте наистина добре изглеждащи, няма каквато и да е разлика. Ще се адаптирате към това и ще свикнете с него. Ако имате разрешими здравословни проблеми, няма особено значение.

Сега, това има значение. Жената от дясно всъщност е много по-щастлива от мъжа в ляво -- което означава, че ако имате много приятели, и ако имате приятелства, изпълнени със смисъл, това оказва голяма разлика. Както и да сте женени -- по-вероятно е да сте много по-щастливи, отколкото, ако сте ергени.

TED стипендианта и говорител, Джонатан Хайд, измисли тази красива кратка аналогия между съзнанието и подсъзнанието. Той казва, че съзнанието е този малък ездач на този огромен слон -- подсъзнанието. И ездачът мисли, че може да казва на слона какво да прави, но слонът всъщност има своите собствени идеи. Ако погледна своя собствен живот, роден съм през 1962 в Австрия. Ако се бях родил сто години по-рано, големите решения в моя живот щяха да бъдат взети за мен -- което означава, че щях да остана в града, в който съм роден; най-вероятно щях да упражнявам същата професия като баща си; и най-вероятно щях да се оженя за жена, която майка ми е избрала. Аз, разбира се, както и всички ние, сме отговорни за тези големи решения в живота си. Живеем, където искаме да живеем -- поне на Запад е така. Ставаме такива, каквито са ни интересите. Избираме собствената си професия и избираме своите партньори. И е малко изненадващо, че много от нас оставяме подсъзнанието си да влияе на тези решения, по начини, с които не сме много наясно.

Ако погледнете статистиките и видите, че човек на име Джордж, когато решава къде иска да живее -- дали ще бъде Флорида или Северна Дакота? - той отива и живее в Джорджия. И ако погледнете човек на име Денис, когато решава какъв иска да стане -- дали да бъде адвокат, или иска да стане доктор, или преподавател? -- най-вероятно е той да иска да стане зъболекар. И ако Пола решава дали да се омъжи за Джо или Джак, някак си Пол звучи най-интересено. И тъй, дори и да взимаме тези много важни решения по много глупави причини, остава статистически вярно, че има повече Джорджовци, живеещи в Джорджия, и има повече Денисовци, ставащи зъболекари, и има повече Поли, омъжени за Пол, отколкото статистически предсказуемо. (Смях) Сега аз, разбира се, си помислих, че това са американски данни. И си помислих -- ех, тези глуповати американци. Те се влияят от неща, за които си нямат и представа. Това е напълно нелепо. Тогава, разбира се, погледнах майка си и баща си -- (Смях) Каролина и Карл, и баба и дядо -- Джозефина и Джозеф. Така че все още търся Стефани. Ще измисля нещо.

Ако направя всичко това малко по-лично, и видя кое ме прави щастлив като дизайнер, най-лесният отговор, разбира се, е да правя повече от нещата, които искам да правя, и много по-малко от нещата, които не обичам да правя, за което ще ми бъде полезно да разбера какво наистина ми харесва да правя. Аз съм голям създател на списъци, тъй че измислих списък. Едно от тях е за мислене без напрежение. Това е проект, върху който работим в момента, с много здравословен краен срок. Това е книга за култура, и, както можете да видите, културата бързо се носи наоколо. Да правя нещата, които правя в момента -- да пътувам до Кан. Примерът, който имам тук, е стол, който изникна от една година в Бали -- очевидно повлиян от местната промишленост и култура. Да не бъда заседнал зад един компютърен монитор по цял ден, а да бъда тук и там. Да създавам напълно съзнателно проекти, които се нуждаят от невероятно количесто от разнообразни техники, основно, за да преборим простата адаптация.

Да бъда близо до същината -- т.е. до това, което наистина е близко до моето сърце. Това е автобус, или превозно средство за една неправителствена организация (НПО), която иска да удвои бюджета за образование в Съединените щати -- внимателно проектиран, така че, с два инча(~5см.), той да минава винаги под надлезите. Да имам крайни резултати -- неща, които се принтират добре, като тази бизнес картичка за аниматорска компания, наречена Сайдшоу, върху лещовидни фолиа. Да работя върху проекти, които наистина имат видими влияния, като книга за починал немски артист, чиято вдовица дойде при нас с молбата да направим починалият й съпруг известен. Тя излезе преди шест месеца и в момента получава невероятна популярност в Германия. И мисля, че неговата вдовица ще бъде много успешна, по време на своето търсене.

И напоследък, да бъда замесен в проекти, където са ми известни само 50 процента от проекта, технически погледнато, а останалите 50 процента да са нови. Тъй че в този случай, това е външна прожекция за Сингапур, на тези огромни екрани като на Таймс Скуеър (Ню Йорк). И, разбира се, знаех разни неща, като дизайнер, за типографията, въпреки че работихме с тези животни не чак толкова успешно. Но не знаех толкова много за движение или филм. И от тази гледна точка ние го превърнахме в прекрасен проект. Но също така и защото съдържанието беше много близко. В този случай, воденето на дневник подкрепя личното развитие. Аз си водя дневник откакто бях на 12. И открих, че той е повлиял на живота и работата ми по много интригуващ начин. В този случай, също понеже той е част от едно от многото чувства, върху които градим цяла една серия -- че всички чувства първоначално са излезли от дневника.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)