Софал Иър: Бягство от Червените кхмери

Обикновено преподавам курсове на тема възстановяване на държави след война. Но днес ще споделя една лична история с вас. Това е снимка на семейството ми - четиримата ми братя и сестри, майка ми и аз, направена през 1977 г. Ние сме камбоджанци. А снимката е правена във Виетнам. Как се е оказало едно камбоджанско семейство във Виетнам през 1977-а? За да обясня това, съм подготвил кратък видеоклип с разказ за режима на Червените кхмери от 1975 до 1979 г.

Видео: 17-ти април, 1975 г. Червените кхмери - комунисти влизат в Пном Пен, за да освободят народа си от незаконния конфликт във Виетнам и американските бомбени нападения. Водени от родения на село Пол Пот, Червените кхмери евакуират народа в провинцията, за да създадат селска комунистическа утопия, твърде подобна на Културната революция на Мао Дзе Дун в Китай. Червените кхмери затварят вратите към външния свят. Но след четири години суровата истина се просмуква навън. В страна с население едва седем милиона милион и половина души са били избити от собствените им лидери, а телата им - натрупани в масови гробове в полетата на смъртта.

Софал Иър: И така, въпреки разказа от 1970 г., на 17-и април 1975 г. живеехме в Пном Пен. На родителите ми бе наредено от Червените кхмери да се евакуират от града заради предстоящи американски бомбардировки за три дни. Ето снимка на Червените кхмери. Те бяха млади войници. Обикновено деца-войници. Това е съвсем нормално сега, за съвременните конфликти. Защото те лесно са въвличани във войни.

Предупрежденията за американски бомбардировки никак не бяха без основание. Имам предвид, че от 1965 до 1973 г. върху Камбоджа са паднали повече боеприпаси, отколкото върху Япония през цялата Втора световна война, включително двете атомни бомби от август 1945 г. Червените кхмери не вярваха в парите. Затова еквивалентът на банката на Федералния резерв в Камбоджа бе бомбардиран. Но не само това - те на практика забраниха парите. Мисля, че това е единственият прецедент, когато парите някога са били спирани от употреба. Знаем, че парите са коренът на цялото зло, но това всъщност не спря случващите се злини в Камбоджа.

Семейството ми бе преместено от Пном Пен в провинция Пурсат. Това е снимка на Пурсат - ето как изглежда. Това всъщност е един много хубав район от Камбоджа, където се отглежда ориз. Те бяха принудени да работят в полята. Баща ми и майка ми се оказаха в нещо като концентрационен лагер - трудов лагер.

По това време майка ми получи вест от водача на комуната, че виетнамците молят гражданите им да се върнат във Виетнам. Тя говореше малко виетнамски, като дете е расла с приятели виетнамци. И реши, въпреки съвета на съседите си, че ще се възползва от тази възможност и ще твърди, че е виетнамка, за да имаме шанс да оцелеем. Защото на този етап принуждаваха всички да работят. И даваха около... като за съвременна диета с ограничени калории - даваха овесена каша с няколко зрънца ориз.

По това време всъщност баща ми много се разболя. А той не говореше виетнамски. Той почина през януари 1976 г. Всъщност това ни даде възможност да изпълним плана си. Червените кхмери ни заведоха от едно място на име Пурсат до Кох Тиев, което е близо до границата с Виетнам. Там имаха лагер за задържане, където твърдящите, че са виетнамци, щяха да бъдат подложени на тест - езиков тест.

А виетнамският на майка ми беше толкова лош, че за да придаде достоверност на историята ни, беше дала на всички момчета и момичета виетнамски имена. Но беше дала на момчетата момичешки имена, а на момичетата - момчешки имена. И едва когато срещна една виетнамка, която я предупреди за това, а после интензивно я обучаваше два дни, беше в състояние да си вземе изпита и, разбирате ли - това беше моментът на истината. Ако се провали, всички отивахме на бесилото. Ако вземе изпита, можем да заминем за Виетнам. Тя, разбира се, успя - разбира се, нали съм тук. И се оказахме в Нонг Нгу от виетнамска страна. А после - нататък до Чау Док. Това е снимка на Нонг Нгу, Виетнам, днес. Хубаво, идилично място на делтата на Меконг. Но за нас то означаваше свобода. Свобода от преследване от Червените кхмери.

Миналата година започна трибуналът на Червените кхмери, за който ООН помагат на Камбоджа да предприеме, и аз реших, че с цел документиране трябва да подам граждански иск в трибунала, за кончината на баща ми. Миналия месец получих вест, че оплакването е официално прието от трибунала на Червените кхмери. За мен това е въпрос на историческо правосъдие и отговорност за бъдещето. Защото Камбоджа все още на моменти е място на беззаконие.

Преди пет години с майка ми се върнахме в Чау Док. Тя успя да се върне на едно място, което за нея означаваше свобода, но също и страх, защото тъкмо бяхме излезли от Камбоджа. Щастлив съм да я представя днес. Тя е тук днес, сред публиката. Благодаря ти, майко.

(Аплодисменти)