Саймън Люис: Не приемайте съзнанието за даденост

Имаше период в живота ми, когато всичко изглеждаше перфектно. Където и да отида, се чувствах у дома. Когото и да срещнех, се чувствах, сякаш винаги съм го познавал. Искам да споделя с вас как стигнах до това състояние и какво научих откакто го напуснах.

Ето откъде започва. Повдига екзистенциален въпрос, който е, ако аз преживявам тази абсолютна свързаност и пълноценно съзнание, защо не съм видим на снимката, и къде е това място и време? Това е Лос Анджелис, Калифорния, където живея. Това е полицейска снимка. А това е моята кола. Намираме се на километър от най-голямата болница в Лос Анджелис, наречена Сидар Синай. И ситуацията е такава, че линейка с пара-медици, които прибирайки се от болницата след работа се натъкнали на катастрофата, и осведомили полицията, че няма оцелели в колата, че шофьорът е мъртъв, че аз съм мъртъв. И полицията изчаква пожарното отделение да пристигне, за да изреже автомобила, за да извлекат тялото на шофьора. Когато успяват, откриват зад стъклото, откриват мен - черепът ми е строшен, ключицата също, всичко, без две от ребрата ми, таза и двете ми ръце. Всичко е смачкано, но все още имам пулс. Те ме закарват до близката болница, Сидар-Синай, и вечерта получавам, заради вътрешните кръвоизливи 45 единици кръв, това означава пълна замяна на цялата кръв в тялото ми, преди да успеят да спрат кръвоизлива. Минавам на животоспасяващи системи и получавам масивен инфаркт, и мозъкът ми изпада в кома.

Комата се измерва на скала от 15 до 3. 15 е умерена кома. Три е най-дълбоката. Ако погледнете, ще видите, че има само един начин да получите ниво 3. Това означава, че реално нямате никакви признаци на живот отвън, въобще. Прекарах повече от месец в кома 3 по скалата Глазгоу и отвътре в тази най-дълбока фаза на кома, на ръба между живота и смъртта, аз преживявам абсолютната връзка и пълното съзнание на вътрешното пространство.

Семейството ми, наблюдаващо отвън, това, което те се опитват да разберат, е друг екзистенциален въпрос, който е, доколко е възможно да се скъси дистанцията между матозното съзнание, което наблюдават, и истинското съзнание, което аз определям просто като функционирането на мозъка, останал в главата ми. Сега, за да поставя това в широк контекст, искам да си представите, че сте безсмъртно извънземно, наблюдаващо Земята от космоса и любимото ви предаване по интергалактическата сателитна телевизия е канал Земя, и любимото ви шоу е човешкото шоу. И мисля, че причината, това да ви е толкова любопитно, е защото съзнанието е толкова интересно, толкова непредсказуемо, и толкова крехко.

И така започваме. Всички сме тръгнали от долината Ауаш в Етиопия. Предаването започва с невероятни специални ефекти, защото е имало катастрофални климатични изменения, което звучи интересно защото е в паралел с днешно време. Понеже Земята се накланя по оста си, и заради тези катастрофални климатични промени е трябвало да открием начин да намерим по-добра храна, и е трябвало да научим – това е Луси; така сме започнали всички - трябвало е да научим как да чупим и отваряме кости, да използваме принадлежности, за да се храним с костен мозък, за да израснат мозъците ни повече. Ние реално сме увеличили съзнанието си в отговор на тази глобална заплаха.

Сега продължавате да гледате как съзнанието еволюира до такава степен, че в Индия, в Мадиа Прадеш, се намира едно от двете най-стари открити скални изкуства. Това е купа, която е поела 40 до 50,000 удара с каменни уреди, за да бъде създадена, и е първият познат израз на изкуство на планетата. И причината да е свързана със съзнанието ни днес е, че всеки от нас до то този ден, най-първата форма която рисуваме като деца е кръг. И следващото нещо е да поставим точка в центъра на кръга. Създаваме око - окото еволюира през цялата ни история. Това е египетският бог Хорас, символизира успехи, мъдрост и здраве. И стига чак до днешно време с книжния долар в Съединените Щати, който носи окото на провидението.

И гледайки всичко това от космоса, мислите че разбирате, че най-ценният ресурс на синята планета e нашето съзнание. Защото е първото нещо което рисуваме; обкръжаваме се с негови образи; вероятно е най-срещаното изображение на планетата. Но не по правим. Ние взимаме съзнанието си за даденост. Докато продуцирах в Лос Анджелис, не съм се замислял за секунда. Докато не ми беше отнето, не съм мислил за него. И това което открих от тогава, по време на моето възстановяване е, че съзнанието е под заплаха на тази планета по начини, по които никога преди не е било. Тези са само няколко примера.

И причината да съм толкова благодарен да съм тук да говоря днес в Индия е, защото Индия има трагичното отличие да бъде първа в света по брой травми на главата. Тази статистика е толкова тъжна. Няма по-драстична и внезапна бездна между потенциален и истинки разум като тежка травма на главата. Всяка може да отнеме до десетилетие рехабилитация, което означава че Индия, освен ако нещо не се промени, акумулира нужда от хилядолетия рехабилитация. Какво откривате в Съединените Щати, травма всеки 20 секунди – това е милион и половина всяка година - сърдечен удар всеки 40 секунди, Алцхаймер, всеки 70 секунди някой се разболява. Всички те представляват празнини между потенциални умове и истински умове.

И ето някой от останалите категории, ако погледнете планетата като цяло. Световната Здравна Организация ни казва, че депресията е номер едно болест на Земята по отношение на години прекарани с тази инвалидност. Откриваме, че номер две източник на инвалидност е депресията във възрастови групи от 15 до 44. Нашите деца се депресират с тревожни темпове. Открих по време на моето възстановяване третата главна причина за смърт сред тинейджърите - самоубийство. Ако се вгледате в някои от тези други елементи - сътресения. Половината от приетите в Спешното отделение израстващи са за сътресения. Ако говоря за мигрени, 40 процента от популацията страдат от епизодични главоболия. 15 процента от мигрени, които ги поразяват за дни наред.

Всичко това води до компютърна пристрастеност. И само да покрия и това, най-често използваните неща са дигитални уреди. Средно статистическият тинейджър праща 3,300 съобщения всеки ден. Говорим за общество, което отстъпва в депресия и дисасоциация когато сме пред потенциално следващата катастрофална климатична промяна. И сигурно се чудите, гледайки човешкото шоу ще се изправим ли и адресираме катастрофалните климатични промени, които може би са на път, отглеждайки нашите съзнания, или ще продължим да се крием?

И това може да ви доведе да гледате епизод на ден от Сидар-Синай медицински център, и да разгледате разликите между потенциален разум и действителен. Това е плътен масив EEG MRI, следейки 165 информационни канала. Не е моето EEG в Сидар; Това е твоето EEG тази вечер и миналата. Това е, което правят нашите умове всяка вечер за смилане на деня и в подготовка да преминат от потенциалния разум докато спим, до истинското съзнание когато сме будни следващата сутрин. Ето как бях когато се върнах от болницата след почти четири месеца. Формата подкова, която виждате на черепа ми е където оперираха и влязоха вътре в мозъка ми да извършат нужните операции, за да спасят живота ми. Но ако се вгледате в окото на съзнанието, в това око ще видите, че аз гледам надолу, но нека ви кажа как се чувствах в този момент. Не се чувствах празен; Чувствах всичко едновременно. Чувствах се празен и пълен, горещ и студен, в еуфория, в депресия. Понеже мозъкът е първият пълно функциониращ квантов компютър, може да заема множество състояния едновременно. И с всички вътрешни регулатори на мозъка ми повредени, усещах всичко едновременно.

Но нека се завъртим и погледнем фронтално. Това е напред във времето, когато бях освободен от клиниката. Погледнете в тези очи. Не бях в състояние да се фокусирам. Нито да следя ред текст в книга. Но здравната система ме премести, понеже, както семейството ми започна да разбира, няма дългосрочна система в здравната система. Неврологични увреждания, 10 години рехабилитация, изисква дългосрочна перспектива.

Но нека се вгледаме отвъд очите ми. Това е гама-радиационно спектромично изображение, използва гама-радиация, за да картографира триизмерно функциите вътре в мозъка. Изисква лаборатория, за да видите триизмерно, но и двуизмерно, мисля че се вижда красивата симетрия и илюминация на нормален работещ мозък. Това е моят мозък. Това са пораженията, след като една трета от дясната ми страна бе разрушена при инфаркта. И семейството ми, като продължихме напред, откривайки че здравната система ни бе преместила, трябваше да открие решения и отговори. И по време на този процес – отне много години, един от лекарите каза, че моето възстановяване, степента на напредък, след размера на травмата, която бях претърпял беше чудо. И тогава започнах да пиша книга, защото не мислех, че е чудо. Мислех си, че имаше чудотворни елементи, но също не мислех, че е правилно, че човек трябва да се бори в търсене на отговори при положение, че ситуацията е пандемична в нашето общество.

И от опита с възстановяването ми, искам да споделя четири отделни аспекта - наричам ги четворката на съзнание, които ми помогнаха да отгледам потенциалния ум обратно до истинския разум, с който работя ежедневно. Първото К е когнитивнна тренировка. За разлика от разбитото стъкло на колата ми, гъвкавостта на мозъка означава, че винаги има надежда при лечение да се обучи мозъка така, че да си възвърне и повиши нивото на съзнание. Тази гъвкавост означава, че винаги има надежда за нашето съзнание - надежда за нашата способност да възстановим тази си функция. Наистина мозъкът може да се ре-идентифицира и това е демонстрирано от двама специалисти – Хаген и Силва през 1970 г. На глобалната сцена 30 процента от децата в училище имат педагогични слабости, които не са себе-коригиращи, но с подходящо лечение, могат да бъдат проверени, засечени и коригирани, за да избегнат академичен провал. Но открих, че е почти невъзможно да се намери някой, който осигурява такова лечение или грижа.

Ето с какво моите невропсихолози ме снабдиха, когато накрая открих някой, който може да го приложи. Не съм доктор, и няма да говоря за множеството предварителни тестове. Нека говорим за пълна-скала I.Q. Пълна-скала I.Q. означава умствената обработка - колко бързо можете да усвоите информация, да я задържите, и извлечете - това е от съществено значение за успех в живота днес. Виждате тук има три колони. Непроверяем – това е когато съм в кома. И от там бях напреднал до резултат от 79, точно под средното ниво. В здравната система, ако стигнеш средно ниво, си готов. Това е когато бях изписан от системата. Какво означава средното I.Q. ниво. Означава, че когато ми се дадат два часа и половина за да взема тест, който всеки тук ще вземе за 50 минути, най-вероятно ще получа двойка. Това е много, много ниско ниво, което ти трябва, за да бъдеш изхвърлен от здравната система. Тогава започнах когнитивен тренинг. Нека ви покажа, какъв бе резултата в дясната колона след когнитивния тренинг, през определен период от време. Това не се очаква да се случи. I.Q. би трябвало да се стабилизира и заземи на ръба на осем.

Журналът на Националната Медицинска Асоциация даде на моите мемоари пълна клинична рецензия, което е много необичайно. Не съм доктор. Нямам никакъв клиничен опит. Но те определили доказателствата че има важна, ценна информация в книгата, и коментираха върху нея, когато дадоха пълна сравнителна рецензия. Но зададоха един въпрос. Питаха, „Може ли да се повтори?“ Това бе справедлив въпрос, защото моят мемоар бе за това как аз открих отговорите, които работеха за мен.

Отговорът е да, и за пръв път, е мое удоволствие да споделя два примера. Ето някой, ето какво постигнаха, преминавайки през обучение на съзнанието на възраст седем и единадесет години. Ето и друг човек, да кажем, в гимназия или университет. И този човек е особено интересен. Без да навлизам в подробности по отношение на подтестовете, този човек все още има неврологичен проблем. Но този човек може да бъде определен като някой с проблеми в обучението. С подходяща помощ, той бива приет в университет и има живот, изпълнен с възможности.

Втора гледна точка: аз все още имах съсипващи мигренозни пристъпи. Два елемента, които проработиха за мен - първият е знанието, че 90 процента от болката в главата и врата се дължи на неравновесие между мускулната и костната системи. Краниомандибуларната система е най-важна за това. И когато минах през това и открих решения на проблемите си, това е взаимната връзка между темпоромандибуларния синдром на ставите и зъбите. До 30 процента от населението има болест, дисфункция или инвалидност в челюстта, която засяга цялото тяло. Имах късмета да намеря зъболекар, който приложи тази огромна вселена от технология, която ви предстои да видите, за да установи, че ако размести челюстта ми, главоболията почти ще спрат, но зъбите ми няма да са на правилното място. Тогава той задържа челюстта ми в правилната позиция, и постави зъбите ми в правилната подредба. Значи, всъщност зъбите ми държат челюстта в правилната позиция. Това засегна цялото ми тяло.

Много, много странно е да кажа това, също дръзко - как може челюстта да афектира цялото тяло? - нека просто посоча следното: ако утре ви помоля да поставите зрънце пясък между зъбите си и да отидете на приятна разходка, колко дълго ще извървите преди да ви се наложи да махнете пясъка? Този малък проблем в подредбата. Забележете, в зъбите няма нерви. Затова гледайки "преди" и "след", е трудно да се види разлика. Сега просто опитайте да поставите няколко зрънца пясък между зъбите си и вижте разликата. Аз все още имах мигренозни пристъпи.

Другият проблем, който стана ясен, е, че ако 90 процента от болката във врата и главата се дължи на неравновесие, то другите 10 процента, основно - оставяйки настрана аневризми, рак на мозъка и хормонални проблеми - е кръвообращението. Представете си кръвта, течаща в тялото ви - така ми казаха в медицинския център на Калифорнийския университет в Лос Анджелис - като една затворена система. Има една голяма тръба с кръв, течаща през нея. И около тази тръба са нервите, извличащи хранителни вещества от кръвта. Основно е това. Ако притиснете тръба в затворена система, появява се удебеление някъде другаде. Ако това се случи във вътрешността на най-големия нерв в тялото ви, в мозъка, получавате васкуларна мигрена. Това ниво на болка е известно само на други хора, които получават васкуларни мигрени. Използвайки тази технология, това е картографиране в три измерения. Това е MRI MRA MRV, магнитен резонанс базиран на обем и на метрични измерения. Използвайки тази технология, специалистите в Медицинския център на Калифорнийския университет, Лос Анджелис, успяват да посочат къде се увеличава налягането в тези тръби. Един съдов хирург отстрани по-голямата част от първото ребро от двете ми страни. И през следващите месеци и години почувствах завръщането на неврологичния приток на самия живот.

Комуникация. Тя е особено важна. Всяко съзнание е свързано с комуникация. И така, с голям късмет един от клиентите на баща ми имаше съпруг, работещ към фондацията Алфред Ман за научни изследвания. Алфред Ман е брилянтен физик и иноватор, силно заинтересуван от възможността да се скъсят връзки в съзнателността, дали като се върне слуха на глух, зрението на сляп, или движението на някой парализиран. И аз просто ще ви дам пример днес как се е върнало движението на един парализиран. Доведох с мен, от Южна Калифорния, FM уреда. Това се държи в ръка. Тежи по-малко от грам. Две от тези, присадени в тялото ти, тежат по-малко от монета. Пет от тях все още ще са по-леки от индийска монета.

Къде в тялото се поставя това? Със симулации и тестове се гарантира, че ще остане в тялото без да корозира над 80 години. Затова то се поставя в тялото и остава там. Ето някои важни места. Идеята, към която работят, а те имат и работещи прототипи, е този механизъм да се постави в различни точки на движение на тялото, където е необходимо. Основната част ще се постави в мозъка. FM уред в кортекса, в двигателния кортекс, ще изпраща сигнали в реално време до двигателните точки в съответните мускули, така че човек ще може, да кажем, да движи ръката си в реално време, ако преди това са изгубили мобилност в нея. И други FM уреди, имплантирани във върховете на пръстите, докосвайки повърхност, ще връщат сигнала обратно в двигателния кортекс на мозъка, така че човек да възвърне чувството си за допир. Това научна фантастика ли е? Не. Защото нося първата такава технология. Не мога да контролирам левия си крак. Радио уред контролира всяка крачка, която правя. И сензор повдига крака ми вместо мен всеки път, когато вървя.

И в заключение, искам да споделя личната причина, поради която това значи толкова много за мен и поради която това промени жизнения ми път. Докато бях в кома, едно от присъствията, които почувствах, беше на някой, който знаех, че е мой защитник. И когато излязох от комата, разпознах семейството си, но не помнех миналото си. Постепенно си спомних, че този защитник беше съпругата ми. И прошепнах добрите новини през счупената си челюст, която беше фиксирана в затворено положение, на сестрата, нощна смяна. И на следващата сутрин майка ми дойде и ми обясни, че не съм бил винаги в това легло, в тази стая, че съм работил над филми и в телевизията, и че съм претърпял катастрофа, и че, да, аз съм женен, но Марси е била убита на място в инцидента. И през времето, докато съм бил в кома, е била погребана в родния си град, Финикс. В тъмните години, които последваха, трябваше да разбера какво е останало от мен, дали всичко си беше отишло. И когато открих тези заплахи над съзнанието и как те заобикалят света, и поглъщат живота на все повече хора всеки ден, открих какво действително остава непокътнато. Вярвам, че можем да надмогнем заплахите над съзнанието, че човешкото шоу може да остане в ефир за хиляди години напред. Вярвам, че всички можем да се изправим силни.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)

Лакшми Пратури: Останете за секунда. Само за секунда.

(Аплодисменти)

Знаете ли, когато чух Саймън - моля седнете; искам да му кажа нещо само за момент -- когато прочетох книгата му, когато отидох в Лос Анджелис да се срещна с него. И така, седях в един ресторант, чакайки един човек да дойде, който очевидно щеше да има малко трудности... Не знам за какво мислех. И той вървеше наоколо. Не очаквах, човека, когото щях да видя, да бъде той. И тогава се срещнахме и говорихме, и аз си казах, той не прилича на някого, създаден от нищото. И тогава бях изумен да науча каква роля технологията беше изиграла за възстановяването ви. Имаме неговата книга отвън в книжарницата. Това, което ме изуми, беше невероятния детайл, с който беше описал всяка болница, в която е бил, всяко лечение, което е получил, всеки едва успешен опит, и как случайно е попадал на иновации. Този детайл не беше добре забелязан от хората. Разкажи малко за това, което носиш на крака си.

Саймън Люис: Когато засичах времето за това, знаех, че няма да имам време да направя нищо по въпроса - Ето, това е. Това е контролната станция. И това записва всяка крачка, която съм направил за, о, вече пет или шест години. И ако направя това, вероятно микрофонът няма да го чуе. Едно бръмване, последвано от две, значи, че е включено. Когато го натисна пак, ще звънне три пъти, и това значи, че съм готов. И това е моят приятел. Имам предвид, зареждам го всяка нощ. И работи. Работи. Това, което много исках да добавя, понеже нямах време...

Какво прави това? Ами, всъщност, ще ви покажа ето тук. Ето тук, долу, ако камерата вижда това, това е една малка антена. Под петата ми има сензор, който улавя как крака ми се повдига от земята - това се нарича повдигане на петата. Това светка през цялото време, ще го оставя навън, за да можете да го видите. Но това светка през цялото време. Изпраща сигнали в реално време. И ако вървите по-бързо, ако аз вървя по-бързо, засича така наречения времеви интервал, интервала между всяко повдигане на петата. И усилва количеството и нивото на стимулация. Другото, над което работиха - нямах време да разкажа за това е, че са възстановили слуха на хиляди глухи хора.

Можех да ви разкажа историята: това щеше да бъде изоставена технология, но Алфред Ман срещнал този лекар, който щял да се пенсионира, (Др. Шиндлер.) Той щял да се пенсионира - технологията щяла да бъде изгубена, понеже никой производител нямало да се заеме с нея, понеже била маловажна. Но на света има хиляди глухи хора, и кохлеарния апарат е дал слух на хиляди глухи. Той работи. Другото, над което работят, е изкуствени ретини за слепи хора. Това, това е поколениято на хората с присаждания. Понеже това, за което не говорих по време на презентацията си е, че това е всъщност външен скелет. Трябва да поясня това. Понеже първият механизъм е външно-скелетен, се обвива около крака, около засегнатия крайник. Трябва да ви кажа, те са удивителни, има стотици хора, работещи в тази сграда - инженери, учени и други членове на екипа - през цялото време.

Алфред Ман създава тази фондация, за да подпомогне тези проучвания, понеже разбира, че няма как стандартни приходи да финансират нещо такова. Публиката е прекалено малка. Бихте си помислили, че има много парализирани хора на света, но публиката е прекалено малка и количеството проучвания, времето, което отнемат, държавните регулаторни органи, времето, за което инвестициите се изплащат, е прекалено много, за да заинтересува пазара. Той видял необходимост и се намесил. Той е един много, много забележителен човек. Работил е над много иновативна наука.

ЛП: Ако имате възможност, прекарайте малко време със Саймън. Благодаря ви. Благодаря ви.

(Аплодисменти)