Шерил УуДън: Най-голямата несправедливост на нашия век

Предизвикателството пред света, за което искам да ви говоря днес, рядко излиза на първа страница във вестниците. Въпреки това то е огромно по размери и важност. Разбирате ли, вие всички пътувате много, все пак това е TEDGlobal. Но аз се надявам да ви покажа места, където не сте били досега.

Така че, нека започнем от Китай. Тази снимка е направена преди две седмици. Всъщност, това малко момче върху раменете на моят съпруг скоро е завършило гимназия. (Смях) Това е площад "Тянанмън". Много от вас са били там. Това не е истинския Китай. Нека ви покажа истинския Китай. Това са планините Дабиян, в отдалечена част на област Хубей в централен Китай. Дай Манджу е на 13 години по времето, когато започва тази история. Тя живее с нейните родители, двамата си братя и една леля. Те имат една колиба, в която няма електричество, няма течаща вода, няма ръчен часовник, няма колело. И те споделят този разкош с едно много голямо прасе. Дай Манджу е в шести клас, когато нейните родители й казват: "Ще те отпишем от училище, защото таксата от 13 долара е твърде висока за нас. Ще изкараш остатъка от живота си в оризовите плантации. Защо да пропиляваме тези пари за теб?" Това се случва на момичетата в отдалечените райони.

Оказва се, че Дай Манджу е най-добрата ученичка в нейният клас. Тя продължила да ходи два часа пеша до училището и се опитвала да хване всяка малка част от информация, която прониквала между вратите на училището. Ние писахме за нея в Ню Йорк Таймс. Затрупаха ни с дарения -- най-вече с чекове за 13 долара, защото читателите на Ню Йорк Таймс са много щедри, в даването на малки суми. (Смях) Но в един момент получихме дарение за 10 000 долара -- много симпатичен човек. Ние прехвърлихме парите на този човек до нея, директорът на училището. Той се зарадва много. Той каза: "О, аз мога да обновя училището. Мога да дам стипендии на всички момичета." Нали разбирате, ако те учат усилено и идват редовно на училище. Така че Дай Манджу всъщност завърши основно училище. Тя отиде в гимназия. Тя отиде в професионално училище за счетоводители. Тя търсеше работа в област Гуандонг на юг. Намери си работа, но търсеше работа и за нейните съученици и приятели. Тя изпрати пари на своето семейство. Те си построиха нова къща, този път с течаща вода, електричество, колело, и без прасе.

Това, което наблюдавахме, беше един експеримент в естествена среда. Рядко може да се получи инвестиция отвън за обучението на момичета. И през годините, докато следяхме Дай Манджу, ние имахме възможността да видим това, че тя успя да излезе от един порочен кръг в един чист и добродетелен такъв. Тя не промени само собствената си посока на развитие, тя промени своето домакинство, семейство, както и нейното селище. Селището стана забележително. Разбира се, по-голямата част от Китай процъфтяваше по това време, но те успяха да построят път, който да ги свързва с останалата част от Китай.

И това ме води до моят първи важен от двата принципа в "Половината от небето". И той е, че основното морално предизвикателство на този век е неравенстовото на половете. През 19 век това беше робството. През 20 век беше тоталитаризмът. В наше време това е жестокостта, която толкова много хора срещат навсякъде по света заради своят пол. Вие може би си мислите: "Господи, това е преувеличено. Тя преувеличава." Нека ви задам този въпрос. Колко от вас мислят, че има повече мъже отколкото жени в света? Нека да направим проучване. Колко от вас мислят, че има повече мъже в света? Вдигнете ръце, моля. Колко от вас мислят -- няколко -- колко от вас мислят, че има повече жени? Добре, повечето от вас. Вие, втората група, вие грешите. Има, наистина има, в Европа и на Запад, когато жените и мъжете имат еднакъв достъп до храна и здравeопазване, там има повече жени, живеем по-дълго. Но в по-голямата част на света това не е така. Всъщност демографите показват, че има близо между 60 милиона и 100 милиона по-малко жени в населението сега.

И знаете ли, това се случва по няколко причини. Например, в последният половин век, повече жени са били дискриминирани докато умрат отколкото всички хора, които са загинали в битки през 20 век. Понякога това е заради сонограмът. Момичетата са абортирани преди да бъдат родени, там където има оскъдни ресурси. Това момиче тук, например, е в хранителен център в Етиопия. Целият център беше пълен с момичета като нея. Забележителното е, че нейните братя, от същото семейство, нямаха такъв проблем. В Индия, през първата година от живота си, от нула до едно, момче и момиче като цяло оцеляват при едни и същи нива, защото зависят от кърменето, а кърменето няма предпочитания към сина. От една до пет годишна възраст, момичетата умират с 50 процента по-висока смъртност от момчетата в цяла Индия.

Втората ценност от "Половината от небето" е, че изцяло изоставяме етиката за всяко добро и зло. И на чисто практическо ниво, мислим че, един от най-добрите начини да се борим с бедността и тероризма, е да обучаваме момичетата и да включим жените в официалната работна сила. Бедността, например. Има три причини тя да съществува. Първо, пренаселеността е една от постоянните причини за бедността. И знаете, че когато обучавате момче, неговото семейство обикновено има по-малко деца, но разликата е малка. Когато обучавате момиче, тогава тя има много по-малко деца. Втората причина има връзка с харченето. Това е нещо като мръсна, малка тайна на бедността, която всъщност е, че не само че бедните хора взимат малки заплати, но също, че доходът, който получават, не може да бъде похарчен разумно. За нещастие, повечето от изразходването на средставата се прави от мъжете. И така, проучване показва, че ако наблюдавате хора, които живеят с по-малко от два долара на ден -- което е един от измерителите на бедността -- два процента от домашните разходи отиват в тази кошница тук, за обучение. 20 процента отиват в кошница, която е комбинация от алкохол, цигари, безалкохолни напитки, проституция и забавления. Ако вземете 4 процента и ги сложите в тази кошница, ще получите преобразяващ ефект.

Последната причина е свързана с жените като част от решението, а не част от проблема. Вие трябва да използвате оскъдни средства. Загуба на средства е ако не използвате някой като Дай Манджу. Бил Гейтс го обяснил много добре, когато пътувал през Саудитска Арабия. Той говорил пред публика като вас. Обаче, на две трети от него е имало бариера. От тази страна били мъжете, след това е бариерата, и от тази страна били жените. И тогава някой от тази страна на залата станал и казал: "Господин Гейтс, ние имаме за цел в Саудитска Арабия да бъдем една от първите 10 страни в областта на технологиите. Мислите ли, че можем да се справим?" Тогава Бил Гейтс, взирайки се в публиката, казал: "Ако вие не използвате пълноценно другата половина от ресурсите на вашата страна, по никакъв начин няма да доближите първите десет." Това е Бил Арабски.

(Смях)

Така че, как биха изглеждали някои конкретни предизвикателства? Бих казала, на върха на списъка е секс трафика. И аз ще кажа само две неща относно това. Робството в най-високата си точка на търговия с роби през 1780те: около 80 000 роби са транспортирани от Африка до Новия свят. Сега, днешното робство: според Държавният департамент по груби статистики, има около 800 000 -- 10 пъти повече -- които пресичат незаконно международните граници. И това даже не включва онези, които са изтъргувани в границите на държавата, които са значителна част. И ако погледнете друг фактор, друго съпоставяне, робството тогава е струвало около 40 000 долара в днешни пари. Днес, можете да изтъргувате едно момиче за няколко стотин долара, което означава, че тя е много по-използвана. Но знаете ли, има напредък на места като Камбоджа и Тайланд. Не трябва да приемаме свят, където момичетата са купувани и продавани или убивани.

Втората част на списъка е смъртността при родилките. Знаете, че раждането на дете в тази част на света е прекрасно събитие. В Нигер, една от седем жени може да умре по време на раждане. По света, една жена умира на всяка минута и половина по време на раждане. Знаете, не е толкова това, че нямаме техническо оборудване, но тези жени имат три удара срещу себе си: те са бедни, те са от провинцията и те са от женски пол. Знаете ли, че за всяка жена, която умира, има 20, които оцеляват, но със много наранявания. И най-опустошителното нараняване е акушерската фистула. Това е разкъсване при затруднено раждане, което причинява на жените трудности при задържане на естествени нужди.

Нека ви разкажа за Махабуба. Тя живее в Етиопия. Омъжена е против волята й на 13-годишна възраст. Забременяла, тичала до един храст, за да роди, но знаете, че тялото й е било незряло, и затова е имала трудно раждане. Бебето починало, а тя получила фистула. Това означава, че тя не е задържала нищо; не е можела да задържа нейните опадъци. С една дума, тя миришела лошо. Съселяните й мислели, че е прокълната; не знаели какво да правят с нея. Накрая решили да я изпратят в колиба на края на селото. Те махнали вратата, за да я завлекат хиените през нощта. Онази нощ е имало пръчка в колибата. Тя се е била с хиените с тази пръчка. И на следващата сутрин, тя знаела, че ако стигне до близкото село, в което има чуждестранна мисия, тя ще бъде спасена. Тъй като е имала прекъснати нерви, тя е пълзяла през целият път -- 30 мили (50 км.) -- до първата врата, почти умряла. Мисионерът отворил вратата, разбрал какво точно й се е случило, завел я до близката болница в Адис Абеба, където я излекували с операция за 350 долара. Докторите и сестрите забелязали, че тя не само е оцеляла, но е и наистина умна, и я направили медицинска сестра. И сега, Махабуба, спасява живота на стотици, хиляди жени. Тя станала част от решението, а не проблема. Тя излязла от един злополучен цикъл и влязла в един добронамерен цикъл.

Говорих за някои от предизвикателствата, нека да поговоря за някои от решенията, а има и лесно предвидими решения. Аз намекнах за тях: образование и също така финансови възможности. Разбира се, когато обучите едно момиче, тя се омъжва по-късно, има деца по-късно в живота си, те са по-малко, и тези деца, които тя има, тя ги обучава много по-просветено. С финансовите възможности всичко това се променя.

Нека ви разкажа за Саима. Тя живее в малко селце около Лахор, Пакистан. По това време тя мизерства. Тя е бита всеки ден от нейният съпруг, който е безработен. Той е бил комарджия и безработен, затова е пренасял емоциите си върху нея. Тогава, когато тя родила втората си дъщеря, нейната свекърва казала на сина си: "Мисля, че трябва да си вземеш втора жена. Саима няма да ти роди син". Това се случва, когато ражда втората си дъщеря. По това време има малка кредитна компания в селото, която й дава заем от 65 долара. Саима взима парите и започва бизнес с бродерии. Търговците харесали нейните бродерии, продавали се добре, и искали още. Когато вече не можела да произвежда достатъчно сама, тя наела други жени от селото. Много скоро 30 жени от селото работели за нейния бизнес с бродерии. И тогава, когато имала нужда да транспортира стоките от селото до пазара, тя имала нужда от някой, който да й помага за превоза, така че наела съпруга си. Така че сега те са в бизнеса заедно. Той отговаря за превоза и разпространението, а тя за производството и снабдяването. И сега те имат трета дъщеря, и всичките три дъщери учат, защото Саима знае какво е истински важно.

Което ме води до последният елемент, който е обучението. Лари Съмърс, когато беше финансов директор на Световната банка, каза веднъж: "Може би най-високата възращаемост на инвестиции в развиващия се свят идва от обучението на момичетата". Нека ви разкажа за Беатрис Бийра. Беатрис живее в Уганда, близо до границата с Конго, и точно като Дай Манджу, тя не ходела на училище. Всъщност, тя никога не е била на училище, дори за един ден. И нейните родители казвали: "Защо да харчим пари за нея? Тя ще носи вода напред-назад цял живот." По това време се случило така, че имало една група в Кънектикът, която се казвала "Обществена църковна група на Ниантик в Кънектикът". Те направили дарение на организация, базирана в Арканзас, която се казва "Хайфер Интернешънъл". От "Хайфер" изпратили две кози в Африка. Едната от тях била дадена на родителите на Беатрис. И козата родила близнаци. Близнаците започнали да дават мляко. Те продавали млякото срещу пари. Парите започнали да се увеличават и съвсем скоро родителите й казали: "Имаме достатъчно пари. Нека изпратим Беатрис на училище." И така, на деветгодишна възраст, Беатрис отишла в първи клас -- все пак тя никога не е ходила на училище -- била със шестгодишните. Това нямало значение, защото тя била щастлива да ходи на училище. Станала най-добрата ученичка на класа. Тя останала на първо място в класа в началното училище, после в основното училище и накрая в гимназията, показвала много високи оценки на национални изпити, и така станала първият човек от нейното село, който някога е идвал в Съединените щати със стипендия. Преди две години, тя завърши Колежът на Кънектикът. В деня на дипломирането тя каза: "Аз съм най-щастливото момиче на света заради една коза." (Смях) И тази коза струваше 120 долара.

Виждате колко преобразуващи могат да бъдат малки жестове на подкрепа. Но нека сравним с реалността. Вижте: "USAID", да се помага на хората не е лесно. Има книги, които критикуват "USAID". Книгата на Бил Ийстърли. Има книга, озаглавена "Мъртва помощ". Знаете ли, критиката е честна, не е лесно. Знаете ли, хората разказват как половината от водните проекти се провалят след година. Когато бях в Зимбабве, обикаляхме едно място с кмета на селото -- той искаше да събере средства за основно училище -- а там имаше един строеж, на няколко ярда от нас, и аз попитах: "Какво е това?" Той измърмори. Оказа се, че е провален проект за напояване. Още няколко ярда встрани имаше провален кокошарник. Една година всички пилета умряли и никой не искал да даде своите пилета там. Така е, но мислим, човек не отхвърля важните неща заедно с маловажните, а всъщност подобрява нещата. Учи се от грешките си и постоянно се развива.

Също така смятаме, че отделният човек може да направи промяна, и би трябвало да е така, защото индивидуалностите, заедно, можем да помогнем да се създаде движение. Движение от мъже и жени е небходимо, за да донесе социална промяна, промяна, която би се обърнала към това голямо етично предизвикателство. Тогава, питам аз, какво остава за теб? Може би си задавате този въпрос? Защо това да ви вълнува? Ще ви спомена две неща. Едното е, че проучвания показват, че ако веднъж имате осигурени всички материални неща -- които повечето от нас, всички от нас в тази зала имат -- изследванията показват, че има много малко неща в живота, които всъщност могат да покачат нивото на щастие. Едно от тези неща е да допринасяме за кауза по-голяма и важна от нас самите.

И второто нещо. Ще ви кажа една история. И това е историята на един социален работник в Дарфур. Имало една жена, която работела в Дарфур, където виждала неща, които малко хора са виждали. През времето, в което е била там, тя била силна, била издръжлива. Никога не се пречупила. Един ден се върнала в Щатите и била на почивка, коледна ваканция. Била в двора на баба си и видяла нещо, което я съкрушило до сълзи. Това нещо било хранилка за птици. И тя осъзнала, че има голямото щастие да е родена в страна, където приемаме сигурността за даденост, където не само можем да се храним, обличаме и да се подслоняваме, но също така да подсигуряваме дивите птици, за да не са гладни през зимата. И осъзнала, че с голямото богатство идва голяма отговорност. И така, като нея, вие, аз, ние всички сме спечелили от лотарията на живота. И идва въпроса: Как да се разтоварим от тази отговорност?

Така че, ето я каузата. Присъединете се към движението. Почувствайте се по-щастливи и помогнете за спасяването на света.

Много благодаря

(Аплодисменти)