Шерил Сандбърг: Защо имаме твърде малко жени лидери

Нека всички ние в тази зала днес, да започнем като си признаем, че сме късметлии. Ние не живеем в света, в който нашите майки са живели, в който нашите баби са живели, където изборите на професии при жените са били толкова ограничени. И ако сте в тази зала днес, повечето от нас са израснали в свят, в който сме имали основни граждански права. И учудващо, все още живеем в свят, в който някои жени ги нямат. Но aко оставим това настрана, ние все още имаме проблем, и това е реален проблем. И проблемът е следният: жените не достигат до върха на нито една професия, никъде по света. Статистиката показва историята съвсем ясно. 190 държавни глави -- девет са жени. От всички хора в парламентите по света, 13 процента са жени. В корпоративния сектор, жените на върха, с директорски позиции, места на бордове -- не повече от 15, 16 на сто. Числата не са мръднали от 2002 година насам и се движат в погрешната посока. И дори в света на благотворителността, свят, за който често си мислим, че се ръководи от повече жени, жените на върха са 20 процента.

Ние имаме и друг проблем, а именно, че жените са изправени пред по-труден избор, между професионален успех и лично удовлетворение. Наскорошно проучване в САЩ показва, че от семейните мениджъри на върха, две трети от женените мъже имат деца и само една трета от омъжените жени имат деца. Преди две години бях в Ню Йорк, където договарях една сделка, и аз бях в един от онези фантастични бизнес офиси в Ню Йорк, можете да си представите. И бях на среща -- това беше около три часова среща -- и след два часа имаше нещо като биологична почивка, и всички се изправиха, и партньорът, който ръководеше срещата започна да изглежда наистина притеснен. И аз осъзнах, че той не знае къде се намира женската тоалетна в офиса му. Така че започнах да търся за знаци на наскорошно преместване, мислейки си, че те наскоро се бяха настанили в сградата, но не открих такива. Така че попитах: "Да не би да сте се преместили наскоро в този офис?" А той отвърна: "Не, ние сме тук от една година." И аз попитах: "Да не искате да ми кажете, че съм единствената жена, която е участвала в сделки в този офис през тази година?" А той ме погледна и отвърна: "Ами да. Или може би сте единствената, която се е наложило да ползва тоалетните."

(Смях)

Така че въпросът е, как ще поправим това? Как да променим тези числа на върха? Как да направим това по-различно? Искам да започна като наблегна, че говоря за това -- за запазването на жените на работното място -- защото наистина мисля, че това е отговорът. В частта с високите доходи от работната сила, при хората, които се озовават на върха -- местата на изпълнителните директори на 500-те най-големи компании, според списание Форчън или еквивалента им в другите индустрии -- проблема е, убедена съм, че жените намаляват. Хората говорят за това много, и те говорят за неща като гъвкаво работно време и наставничество, и програми, които компаниите трябва да имат за обучение на жени. Няма да говоря за нищо от това днес -- въпреки че това са наистина важни неща. Днес искам да се фокусирам върху това, което можем да направим като личности. Какви са посланията, които трябва да си кажем? Какви са посланията, които казваме на жените, които работят със и за нас? Какви са посланията, които казваме на нашите дъщери?

Още в началото искам да бъда много ясна, че в тази реч няма да се издават присъди. Аз нямам правилният отговор; нямам го дори за себе си. Напуснах Сан Франциско, където живея, в понеделник, и се качвах на самолета за тази конференция. А дъщеря ми, която е на три, когато я оставях в градината, взе да прегръща крака ми, плачейки: "Мамо, не се качвай на самолета." Това е тежко. Аз се чувствам виновна понякога. Знам, че няма жена, било в къщи, или на работното място, която да не изпитва това понякога. Така че аз не казвам, че оставането на работа е правилното нещо за всеки.

Моят разговор днес е за това, какви са посланията, ако все пак искате да останете на работното място. И мисля, че има три. Първо, седнете на масата. Второ, направете своя партньор истински партньор. И трето -- погледнете това -- не се отказвайте преди да напуснете. Номер едно: седнете на масата. Само преди две седмици във Facebook, бяхме домакини на много висш държавен служител, който дойде, за да се срещне с високопоставени хора от Силиконовата долина. И общо взето всички седяха на масата. Две от жените, които пътуваха с него, бяха доста високопоставени в неговия отдел. И аз ги подканих: "Седнете на масата. Хайде, седнете на масата." А те седнаха на края на стаята. Когато бях в последната година в колежа учих предмет, наречен "Европейска интелектуална история." Не харесвате ли такива неща от колежа? Иска ми се да мога да правя същото сега. И аз го изучавах със съквартирантката ми, Кери, която тогава беше блестяща студентка по литература -- и стана блестящ литературен учен -- и брат ми -- умно момче, играещо водна топка и учещо медицина, който беше второкурсник.

Ние тримата учехме този предмет заедно. И Кери прочита всички книги в оригиналния гръцки и латински -- ходи на всички лекции -- аз прочетох всички книги на английски език и ходих на по-голяма част от лекциите. Брат ми беше малко зает; той прочете една от 12те книги, и ходи на няколко лекции, и идва в нашата стая няколко дни преди изпита, за да му дадем частни уроци. И тримата отидохме на изпита заедно, и седнахме. И седяхме там в продължение на три часа -- и нашите малки сини тетрадки -- да, аз съм толкова стара. И ние излязохме и се спогледахме, и казахме: "Как се справи?" И Кери каза: "Ох, чувствам, че не можах наистина да представя най-важната идея в диалектиката на Хегел." И аз казах: "Боже, иска ми се наистина да бях свързала теорията за отличителните качества на Джон Лок с философите, които следват." А брат ми каза: "Аз получих най-високата оценка в класа." "Имаш най-високата оценка в класа? Ти не знаеш нищо."

Проблемът с тези истории е, че те показват, това което показват данните, че жените систематично подценяват собствените си способности. Ако тествате мъжете и жените, и им зададете въпроси за съвсем обективни критерии, като среден успех, мъжете допускат грешка, като леко се надценяват, а жените допускат грешка, като леко се подценяват. Жените не преговарят за себе си на работното място. Изследване през последните две години на хора, започващи работа след колежа, показа, че 57 процента от момчетата влизат -- или мъжете, предполагам -- водят преговори за първата си заплата, а само седем процента от жените. И, което е по-важно, мъжете приписват своя успех на тях самите, а жените го приписват на други външни фактори. Ако попитате мъжете защо са свършили добра работа, те ще кажат: "Аз съм страхотен. Очевидно е. Защо дори питате?" Ако попитате жените, защо са свършили добра работа, това, което ще ви кажат е, че някой им е помогнал, те са имали късмет, работили са много усърдно. Защо това има значение? Ами, има значение, защото никой не стига до ъгъла на офиса, като стои настрани, а не на масата. И никой не получава повишение, ако не мисли, че заслужава успеха си, или дори не разбира собствения си успех.

Иска ми се отговорът да беше лесен. Иска ми се просто да мога да кажа на всички млади жени, с които работя, всички тези страхотни жени: "Повярвайте в себе си и преговаряйте за себе си. Притежавайте собствения си успех." Иска ми се да мога да кажа това на дъщеря си. Но това не е толкова просто. Защото това, което данните показват, над всичко друго, е едно нещо, което е, че успеха и привлекателността са положително свързани при мъжете и отрицателно корелирани при жените. И всеки кима, защото всички знаем, че това е вярно.

Има едно наистина добро изследване, което показва това много добре. Има едно известно проучване на Харвардския бизнес факултет, на жена наречена Хайди Ройцен. И тя била оператор в компания в Силиконовата долина, и използвала своите контакти, за да се превърне в много успешен предприемач. През 2002 година -- не много отдавна -- професор, който тогава бил в Колумбийския университет взел този случай и го превърнал в Хайди Ройзен. И той дал случая -- и двата от тях -- на две групи студенти. Той променил точно една дума: Хайди на Хауърд. Но точно тази дума оказала голямо въздействие. После той проучил студентите. И добрата новина е, че студентите, както мъжете така и жените, смятали че Хайди и Хауърд били еднакво компетентни, и това е добре. Лошата новина е, че всеки харесвал Хауърд. Той бил страхотен човек, всеки искал да работи за него, искал да прекара деня ловейки риба с него. Ами Хайди? Не били толкова сигурни. Смятали, че била малко затворена в себе си. Малко политически настроена. Не били сигурни, дали искат да работят за нея. Това е усложнението. Трябва да кажем на нашите дъщери и нашите колеги, трябва да си кажем, да вярвам, че имаме необходимото, за да получим повишение, за да седнем на масата. И трябва да го направим в свят, където те трябва да направят жертви, за да постигнат това, въпреки че техните братя не трябва да го правят.

Най-тъжното нещо във всичко това е, че е наистина трудно това да се запомни. Сега ще ви разкажа една история, която е наистина смущаваща за мен, но мисля, че е важна. Изнесох тази беседа във Facebook неотдавна, пред около стотина служители. И няколко часа по-късно една млада жена, която работи там недалеч от бюрото ми, поиска да говори с мен. Казах, добре, тя седна, и ние започнахме да говорим. И тя каза: "Научих нещо днес. Научих, че трябва да държа ръката си вдигната нагоре." Попитах я: "Какво имаш предвид?" Тя ми каза: "Ами, вие изнасяхте беседата, и казахте, че ще отговорите на още два въпроса. И аз вдигнах ръка, заедно с още много други хора, и вие отговорихте на още два въпроса, И после си свалих ръката и забелязах, че всички други жени свалиха ръцете си, а после вие отговорихте на още въпроси, но само на мъже." И аз си помислих, леле, ако дори и аз -- на която ми пука за това, очевидно -- изнасяйки този разговор -- по време на този разговор, не можах дори да забележа, че ръцете на мъжете са все още вдигнати, и че ръцете на жените не са все още вдигнати, колко сме добри, като мениджъри на нашите компании и нашите организации, в забелязването на това, че мъжете се стремят към възможностите повече от жените? Трябва да привлечем жените да седнат на масата.

(Ръкопляскания)

Послание номер две: направете своя партньор истински партньор. Аз се убедих, че сме направили по-голям напредък в работната среда, отколкото в къщи. Данните показват това много ясно. Ако жена и мъж работят на пълно работно време и имат дете, жената върши два пъти повече домакинска работа, отколкото мъжа. и жената оказва три пъти повече грижи за детето, отколкото мъжа. Така че тя има три работи, или две работи, а той има една. Кой мислите, че се отказва, когато някой трябва да бъде повече в къщи. Причините за това са много сложни, и аз нямам време да се задълбочавам. И не мисля, че гледането на футбол в неделя и обичайния мързел е причината.

Мисля, че причината е по-сложна. Мисля, че като общество, ние подлагаме по-голям натиск върху нашите момчета, за да успеят, отколкото върху нашите момичета. Аз знам мъже, които си стоят в къщи и работят в къщи, за да подкрепят жени с кариери. И това е трудно. Когато отида на събития за майки с деца, и видя бащи там, ми прави впечатление, че другите майки не играят с него. И това е проблем, защото ние трябва да признаем, че това е важна работа -- защото това е най-трудната работа на света -- да работиш в къщи, за хора от двата пола, ако искаме да уравновесим нещата и позволим на жените да останат на работното място. (Ръкопляскания) Проучванията показват, че в домакинствата с равноправни доходи, и равноправни отговорности, нивата на развод са наполовина. И ако това не е достатъчно добра мотивация за всички, те също така имат повече -- как да кажа това на тази сцена? -- те се познават също така по-добре в библейския смисъл.

(Овации)

Послание номер три: не се отказвайте преди да напуснете. Мисля, че има наистина дълбока ирония във факта, че действията, които жените предприемат -- и аз виждам това през цялото време -- с цел да останат на работното място, всъщност евентуално довеждат до тяхното напускане. Ето какво се случва: всички ние сме заети; всеки е зает; жената е заета. И тя започва да си мисли за раждането на дете. И от момента, в който започва да си мисли за раждането на дете, тя започва да си мисли за правенето на място за това дете. "Как ще вместя това във всичко друго, което правя?" И буквално от този момент, тя повече не си вдига ръката, тя не търси повишение, тя не се захваща с нови проекти, тя не казва, "Аз, аз искам да направя това." Тя започва да се отдръпва. Проблемът е, че -- да речем, че тя забременее през този ден, този ден -- девет месеца бременност, три месеца отпуск по майчинство, шест месеца, за да си поеме дъх -- и да се пренесем след две години, по-често -- и аз съм виждала това -- жените започват да мислят за това много по-рано -- когато се сгодяват, когато се женят, когато започват да мислят да се опитват да имат дете, което може да отнеме много време. Една жена дойде при мен по този въпрос, и аз я погледнах -- тя изглеждаше доста млада. И аз казах: "Ти и съпруга ти мислите ли да имате бебе?" И тя ми каза: "О не, аз не съм омъжена." Тя дори нямаше приятел. Казах й: "Ти си мислиш за това твърде много рано."

Но въпросът е, какво се случва, веднъж щом започнете да се отдръпвате? Всеки, който е преминал през това -- и аз съм тук, за да ви кажа, че веднъж след като имате дете в къщи, вашата работа трябва да бъде наистина добра за да се върнете, защото е трудно да оставите детето у дома -- вашата работа трябва да бъде наистина предизвикателна. Трябва да бъде удоволетворителна. Трябва да чувствате сякаш оказвате някаква промяна. И ако преди две години не сте взели повишение, а някой мъж го е взел вместо вас, ако преди три години сте спрели да търсите нови възможности, вие ще бъдете отегчени, защото е трябвало да държите крака си върху педала на газта. Не се предавайте преди да напуснете. Останете в играта. Дръжте крака си върху педала на газта, до последния ден преди да си тръгнете, за да си вземете отпуска по бременност-- и след това вземете решение. Не вземайте решения твърде рано във времето, особено такива, които дори не осъзнавате, че правите.

Моето поколение наистина, за съжаление, няма да промени числата на върха. Те просто не се мърдат. Няма да достигнем до там, че 50 процента от населението -- през моето поколение, няма да има 50 процента от хората, на върха на всяка индустрия. Но се надявам, че бъдещи поколения ще имат. Мисля, че света, в който половината от нашите страни и половината от нашите фирми ще бъдат управлявани от жени, ще бъде по-добър свят. И не само, защото хората ще знаят къде са женските тоалетни, макар че това би било много полезно. Мисля, че това ще бъде по-добър свят. Аз имам две деца. Имам пет годишен син и две годишна дъщеря. Искам синът ми да има избор, дали да допринасе напълно на работното място или в къщи, и искам дъщеря ми да има избор, не само да бъде успешна, но да бъде харесвана за нейните постижения.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)