Шейха Ал Маяса: Глобализиране на локалното, локализиране на глобалното

Аз и брат ми демографски принадлежим на групата под 30, което Пат казва е 70 процента, но според нашите статистики това са 60 процента от населението в региона. Катар не е изключение за региона. Тя е много млада нация, водена от млади хора. Ние мислим за най-новите технологии и за iPod, а за мен абаята, моята традиционна дреха, която нося днес.

Сега това не е религиозно облекло, нито е религиозно изявление. Вместо това е различно културнно изявление, което избираме да носим. Сега си спомням как преди няколко години, един журналист попита д-р Шейха, който стои тук, ректора на Катарския Университет който, между другото, е жена -- той я попитал дали тя мисли, че абаята възпрепятства или нарушава свободата и по някакъв начин. Нейният отговор бил точно обратното. Вместо това тя се чувствала по-свободна, по-свободна, защото тя можела да носи каквото иска под абаята. Тя можела да ходи на работа по пижама (смях) Не че го правите; Просто казвам.

(смях)

Мисълта ми е, че хората имат избор -- точно както индийката може да носи своето сари или японката да носи своето кимоно. Ние променяме нашата култура отвътре, но в същото време ние се свързваме отново с нашите традиции. Ние знаем, че модернизацията се случва. И да, Катар иска да е модерна нация. Но в същото време ние се свързваме и отстояваме повторно нашето арабско наследство. За нас е важно да израстнем цялостно. И ние постоянно правим съзнателни решения за да постигнем този баланс.

В същност, проучванията показват че колкото светът е по-плосък, ако използвам аналогията на Том Фридман, или глобален, толкова повече хора искат да са различни. А от нас младите те очакват да станем индивиди и да открията своите различия помежду си. Затова предпочитам аналогията на Ричард Уилк за глобализирането на локалното и локализирането на глобалното Ние не искаме да сме еднакви, но искаме да се уважаваме един друг и да се разбираме. И по тази причина традицията става по-важна, а не по-малко.

Животът налага един универсален свят, но ние вярваме в сигурността да имаме локална идентичност. И това е нещото, което лидерите на този регион се опитват да направят. Ние се опитваме да сме част от това световно село но в същото време се променяме чрез своите културни институции и културно развитие. Аз съм представител на този феномен. И мисля, че доста хора в тази зала, виждам доста от вас са в същото положение като мен. и съм сигурна, макар да не можем да видим хората във Вашингтон, че те са в същото положение. Ние непрестанно опитваме да се разпрострем в различни светове, различни култури и се опитваме да посрещнем предизвикателствата на различните очаквания от нас самите и от други.

Искам да задам въпрос: Как трябва да изглежда културата през 21 век? Във времена, в които света става персонализиран, където мобилният телефон, бургерът, телефонът, всичко има своята лична идентичност, как бихме възприемали себе си и как да възприемаме останалите? Как това въздейства на нашата пустинна култура?

Не съм сигурна колко от вас във Вашингтон са наясно с културното развитие, което се случва в региона и сред последните, Музея на Ислямското Изкуство отворен в Катар през 2008г. Аз лично персонализирам това културно развитие, но също разбирам, че това трябва да се прави цялостно. Да, ние имаме всички ресурси, които са ни нужни с цел развиване на нови културни институции, но това, което мисля, че е по- важно е, че ние сме много щастливи да имаме лидери мечтатели които разбират, че това не може да стане отвън, а трябва да дойде отвътре. И познайте? Може да се изненадате като разберете, че повечето хора от залива, които водят тези културни инициативи са жени.

Искам да ви попитам защо мислите, че това е така? Така е защото е акт с незадължителен характер; нямаме какво друго да правим? Не, не мисля така. Мисля, че жените в тази част на света осъзнават, че културата е важенн компонент за да свърже хората локално и регионално. Това е естествена съставка за да може да се съберат хората, да обсъждат идеи -- по същия начин, както го правим тук в TED. Ние сме тук, ние сме част от общност, за да споделяме своите идеи и да ги обсъждаме. Изкуството става голяма част от нашата национална идентичност. Екзистенциалното и социално и политическо въздействие което има един творец върху своята културна идентичност при развитието на нацията е много важно.

Вие знаете, изкуството и културата са голям бизнес. Питайте ме. Попитайте членовете на бордовете на директорите и изпълнителните директори на Сотби и Кристи. Попитайте Чарлз Саачи за великото изкуство. Те правят много пари. Така че аз мисля, че жените от нашето общество стават лидери, защото те осъзнават че за техните бъдещи поколения, е много важно да поддържат нашата културна идентичност. Защо иначе гърците изискват връщането на мрамора на Елгин? И защо има врява когато частен колекционер се опитва да продаде своята колекция на чужд музей? Защо ми отнема месеци в края да получа лиценз за износ от Лондон или Ню Йорк за да получа творби в своята страна?

В продължение на няколко часа, Ширин Нешат, моя приятелка от Иран която е много важен творец за нас ще ви говори. Тя живее в Ню Йорк, но не се опитва да бъде западен творец. Вместо това тя се опитва да въвлече в много важен диалог за нейната култура, нация и наследство. Тя прави това чрез важни визуални форми от фотография и филм.

По същия начин Катар се опитва да разрастне своите национални музеи чрез цялостен процес отвътре. Нашата мисия е културна интеграция и независимост. Ние не искаме да имаме това, което има запада. Ние не искаме техните колекции. Ние искаме да построим наши идентичности, наши собствени материи, да създадем отворен диалог за да споделяме своите идеи и да споделите вашите с нас. След няколко дена ще открием Арабския Музей за Модерно Изкуство. Направихме обширно проучване за да сме сигурни, че арабските и мюсулманските творци, и арабите, които не са мюсюлмани -- не всички араби са мюсулмани, между другото-- но ние се уверяваме, че те са представени в тази нова институция. Тази институция е подкрепена от правителството и е делото на последните три десетилетия. Ще отворим музея след няколко дни, и ви приветствам всички вас да се качите на Катарските авиолинии и да се присъедините.

(смях)

Сега този музей е също толкова важен за нас както е запада. Някои от вас може да са чули за алжирския творец Бая Махиедин, но се съмнявам много хора да знаят че този творец е работил в студиото на Пикасо в Париж през 1930-те. За мен това беше ново откритие. И мисля, че с времето, в идните години ние ще научаваме мого за нашите Пикасовци, нашите Лежерци нашите Сезанци. Ние имаме творци, но за съжаление не сме ги открили още.

Сега визуалното изразяване е една форма на културна интеграция. Ние осъзнахме това скоро все повече и повече хора използват средства като YouTube и социалните мрежи за да изразят своите истории, да споделят своите снимки и да кажат своите лични истории чрез своите гласове. По сходен начин, ние създадохме Института за Филми на Доха. Сега Институтът за Филми на Доха е организация която учи хората на филмово изкуство и режисура. Миналата година нямахме дори една жена режисьор от Катар. Днес съм горда да кажа, че сме обучили и образовали над 66 жени режисьори от Катар които редактират, разказват своите истории със своите гласове.

(аплодисменти)

Сега ако ми позволите, бих искала да споделя едноминутен филм който доказва, че 60-секунден филм може да бъде силен колкото хайку в разказването на голяма картина. И това е един от нашите режисьорски продукти.

(видео) Момче: Хей чуй! Знаеш ли че акциите са се покачили? Кой играеш? Момиче: Чичо Халед. Ето, сложи кърпата. Халед: Защо бих искал да я сложа? Момиче: Прави както ти се казва, младо момиче. Момче: Не, ти играй мама, а аз ще играя татко. (Момиче: Но това е моята игра) Играй сама тогава. Момиче: Жените! Една дума и те са вбесени. Безполезно. Благодаря. Благодаря!

(аплодисменти)

ШМ: Връщайки се към разделението между изток и запад, миналия месец направихме нашия втори Филмов Фестивал Трибека в Доха тук в Доха. Филмовият Фестивал Трибека в Доха се състоя в нашия нов културен център, Катара. Привлече 42 000 човека, и показахме 51 филма. Сега Филмов Фестивал Трибека в Доха не е вносен фестивал, а по-скоро важен фестивал между градовете Ню Йорк и Доха. Важен е по две причини. Първо, позволява ни да покажем нашите арабски режисьори и гласове на един от най-космополитните градове в света, Ню Йорк. В същото време ние ги каним да дойдат и да опознаят нашата част от света. Те научават нашата култура, нашия език, нашето наследство и осъзнават, че сме също толкова различни и толкова еднакви както всеки.

Сега отново и отново хората казват "Да построим мостове" и честно, искам да направя повече от това. Искам да съборя стените на невежеството между изтока и запада не, не незадължителните актове както коментирахме по-рано, а по-скоро нежната сила за която Джоузеф Ние говори по-рано. Културата е много важен инструмент за събирането на хората. Ние не трябва да го подценяваме.

"Познавай себе си," това е пътуването на себеизразяването и самореализацията които извървяваме. Нямам претенциите да знам всички отговори, но знам като индивид и ние като нация приветстваме тази общност на идеи, които си струва да споделяме. Това е много интересно пътуване. Приветствам ви на борда за да спечелм и обсъдим нови идеи за това как да съберем хората заедно в културните инициативи и дискусии. Близостта разрушава и побеждава страха. Опитайте.

Дами и господа, много ви благодаря. Шокран.

(Аплодисменти)