Шей Хембри: Как станах 100 творци

Аз съм съвременен творец с малко неочакван произход. Бях на 20 години, когато за пръв посетих музей на изкуствата. Порастнах в неизвестност на мръсен път в провинциален Арканзас, на час от най-близкото кино. И мисля, че беше страхотно място за израстването ми като творец, защото израстнах около чудати, цветни образи, които знаеха как да правят чудеса с ръцете си. И моето детство е по-интересно отколкото бих могъл някога да ви разкажа. и също така по-интелектуално, отколкото бихте очаквали. Например, когато бяхме малки, аз и сестра ми се състезавахме, за да видим кой може да изяде най-много мозъци на катерици. (Смях) Но от другата страна на тази мисъл, ние бяхме големи четци в нашата къща. И ако телевизорът беше включен, гледахме документален филм. И баща ми беше най-ненаситния четец, който познавам. Той може да чете по един или два романа на ден.

Но когато бях малък, помня, той убиваше мухите вкъщи с моята въздушна пушка. И това, което беше толкова невероятно по отношение на това - той би бил в своя стол с регулираща се облегалка, би ме извикал да донеса въздушната пушка и аз бих отишъл да я взема. И невероятното за мен беше - е, беше доста яко - той убиваше муха в къщата с пушка - но това, което беше толкова невероятно за мен беше, че той знаеше точно колко да натисне. И той можеше да я застреля от две стаи разстояние, без да повреди това, на което беше тя. защото знаеше как да натисне, достатъчно, за да убие мухата, и да не повреди това, на което беше кацнала тя.

Значи трябва да говоря за изкуство. (Смях) Или ще ви разказвам цял ден моите детски истории. Обичам съвременното изкуство, но често се разочаровам от съвремения свят на изкуството и от сцената на съвременното изкуство. Преди няколко години, прекарах няколко месеца в Европа, за да видя големите интернационални арт изложби, които имат ритъма на това, което би трябвало да става в света на изкуството. И бях поразен, отивайки на толкова много, една след друга, от някакво просветление за това, за което бленувах. И бленувах за няколко неща, които не получавах, или от които не получавах достатъчно. Но две от главните неща: едно от тях, бленувах за повече работа, която да е насочена към широката публика, която да е достъпна. И второто нещо, за което бленувах, беше малко по-изящна изработка и техника.

И тъй започнах да мисля и да описвам всичко, което помислих, че би било перфектен двугодишен проект. И реших - ще започна мой собствен двугодишен проект. Ще го организирам и ще го ръководя, и ще го разпространя из света. И си помислих, окей, трябва да имам някакъв критерий, по който да избирам работа. И между всички критерии, които имам, има две главни неща. Едно от тях наричам тестът на Мимау. И това е - представям си, че обяснявам произведение на изкуството на баба си за пет минути. И ако мога да го обясня за пет минути, значи е прекалено тъпо или езотерично, и все още не е достатъчно изгладено. Необходимо е да се работи върху него, докато може да говори гладко. И другият ми, втори набор от правила - мразя да казвам "правила", защото това е изкуство - моят критерий би бил трите H's (от английски), които са глава(head), сърце(heart) и ръце(hands). И великото изкуство би имало глава: би имало интересни интелектуални идеи и концепции. Би имало сърце, в което би имало страст, и сърце и душа. И би имало ръка, с която би било великолепно изработено.

Значи, започнах да мисля за това как ще направя този двугодишен проект, как ще пътувам по света и ще намеря тези артисти. И един ден осъзнах, че има по-лесно решение. Просто ще направя всичко сам. (Смях) И това и направих. Помислих - двугодишен проект се нуждае от творци. Ще направя интернационален двугодишен проект, имам нужда от творци от цял свят. И това, което направих, беше - създадох сто артиста от цял свят. Измислих техните биографии, техните страсти в живота и техните художествени стилове и започнах да създавам техните произведения.

(Смях)

(Аплодисменти)

Почувствах, че това е от този вид проекти, върху които можех да работя цял живот. И затова реших да направя това истински двугодишен проект. Ще бъде две години студийна работа. И ще създам това за две години. И го направих. Значи трябва да започна да говоря за тези хора. Обхватът е сравнително голям. Аз съм техник, тъй че ми хареса да проектирам, работейки с всички техники. И например, в реалистичните картини, той варира от това, което е един вид стар майсторски стил, до наистина реалистичен натюрморт, до този вид картини, където рисувам с тънка четка. И тогава, на другия край имаме изпълнение и кратки филми, и външни инсталации като тази външна инсталация, и тази, и външни инсталации като тази, и тази. Знам, че трябва да спомена - аз правя всички тези неща. Това не е фотошоп. Аз съм под водата с тези риби.

Сега, позволете ми да ви представя някои от въображаемите творци. Това е Нел Ремел. Нел се интересува от земеделски процеси, и нейната работа е основана на тези практики. Това произведение, което се нарича "Подхвърлена Земя" - тя се интересуваше от това да вземе небето и да го използва, за да пречисти безплодната земя. И взимайки огромни огледала... (Аплодисменти) И тук тя взима големи огледала и ги поставя в пръстта. И това е дълго 22 фута (~7метра). И това, което ми хареса в нейната работа, е, когато се разхождах около нея и гледах надолу към небето, гледах надолу, за да видя небето, и то се откри по нов начин. И може би най-добрата част от това произведение е при залез и разсъмване, когато здрача се разстила и земята е тъмна, но все още има светлина горе, горе е светло. И значи стоите там и всичко друго е в мрак, но има този портал, в който искате да скочите. Това произведение беше страхотно. Това е задният двор на моите родители в Арканзас. И аз обичам да копая дупки. Така че това произведение беше страшно забавно. защото беше два дни копаене в мека пръст.

Следващият творец е Кей Оувърстри, и тя се интересува от ефимерност и преходност. И в най-скорошния си проект, нарича се "Време, което направих." И тя сътворява времето с помощта на тялото си. И това произведение е "Скреж". И това, което направи тя, е - излезе през една студена, суха нощ и издиша и вдиша върху тревата, за да остави - да остави отпечатъка на живота си, отпечатъка на своя дъх. (Аплодисменти) И това е пет фута(~1,5м.), пет инча(~13см.) скреж, който тя е оставила след себе си. Слънцето изгрява и той се стопява. И това беше изиграно от моята майка.

Следващият творец, това е група от японски творци, колектив от японски творци (Смях) в Токио. И те се интересуваха от разработването на ново, алтернативно пространство в изкуството. И се нуждаеха от финансиране, затова решиха да измислят някои интересни проекти за набиране на средства. Един от тях е да драскат върху шедьоври. (Смях) И това, което правят е - всеки от тези артисти, върху 9 до 7 инчова(~23-18см.) картичка, която продават за 10 долара, те рисуват оригинални произведения на изкуството. И вие купувате едно, и може би получавате истинското, а може би - не. Това предизвика мания в Япония, защото всеки иска шедьовър. И тези, които са най-търсени, са тези, върху които почти не е драскано. И всички тези творби, по някакъв начин, говорят за късмет или съдба, или шанс. Тези първи две са портрети на спечелили мега джакпота години преди и след като са спечелили.

И в тази, наречена е "Да рисуваш късата пръчка" (Смях) Обичам това произведение, защото имам малък братовчед вкъщи, който ме представи - което смятам за страхотно представяне - на приятел един ден като: "Това е моят братовчед Шей. Той рисува пръчки много добре." (Смях) Което е един от най-добрите комплименти.

Този вторец е Гус Уайнмилър и той прави проект, голям проект, наречен "Изкуство за Хората". И в рамките на този проект, той прави по-малък проект, наречен "Творци в престой". И това, което прави е - (Смях) той прекарва по една седмица със семейство. И той се появява на тяхната веранда, на техния праг с четка за зъби и пижама, и е готов да прекара седмицата с тях. И използвайки само това, с което разполага, той влиза и прави малко домашно студио, където да работи. И прекарва тази седмица, говорейки със семейството за това какво е според тях велико изкуство. Той води тези дискусии с тяхното семейство. И той преравя всичко, което те имат, и намира материали, с които да твори. И той прави произведение, което отговаря на това, което те мислят, че е велико изкуство. За това семейство той сътвори тази картина-натюрморт. И каквото и да прави, някак си се отнася до гнездене и пространство, и лична собственост.

Следващият проект, това е от Уаким Перисвега, и той се интересува от - Той вярва, че изкуството е навсякъде, чакайки; че има нужда само от малък тласък, за да се случи. Той осигурява този тласък, овладявайки природни сили, като в своите серии, където използва дъжд, за да прави картини. Този проект се казва "Любовни гнезда". Това, което той направи, беше да използва диви птици да сътворят изкуство за него. И той сложи материала на места, където птиците ходеха да го събират, и те изработиха гнездото вместо него. И това се нарича "Гнездото на кичура коса" Тази се нарича "Гнездото на касетата с любовни песни". (Смях) И тази се нарича "Гнездо за правене на любов". (Смях)

Следва Силвия Слейтър. Силвия се интересува от обучението в изкуството. Тя е много сериозен швейцарски творец. (Смях) И тя мислеше за своите приятели и семейство, които работят в управлявани от хаос места и развиващи се страни, и тя си мислеше: "какво мога да направя, което ще е от полза за тях, в случай, че нещо лошо се случи и те трябва да платят, за да преминат границата или да се разплатят с въоръжен човек. И така, тя стигна до създаването на тези джобен размер произведения на изкуството, които са портрети на хората, които ще ги носят. И ти ще носиш това навсякъде с теб, и ако всичко отиде по дяволите, ти би могъл да извършиш плащания и да купиш живота си. Тази стойност на живота е за директор на напояване с нестопанска цел. И надявам се, това, което става е, че никога няма да го използвате, и това е ценна вещ, която се предава от поколение на поколение. И тя е направена така, че можем да я разделим на няколко плащания, или може да бъде като тази тук, където листата могат да бъдат плащанията. И те са ценни. Това са благородни метали и скъпоценни камъни. И този трябваше да бъде счупен. Той трябваше да откъсне парче, за да се измъкне от Египет наскоро.

Това е от едно дуо, Майкъл Абернати и Бъд Холънд. И те се интересуват от създаването на култура, просто традиция. И това, което правят е - те се движат в една област и се опитват да установят нова традиция в малка географска област. И това е в Източен Тенеси, и това, което решиха, беше, че имаме нужда от позитивна традиция, свързана със смъртта. И те измислиха надгробни жига. И надгробна жига (жига - бърз бароков танц) надгробна жига е, когато за годишнина от важно събитие или рожден ден, събираш всички свои приятели и семейство заедно и танцуваш там, където ще бъдеш погребан. (Смях) И получихме много внимание, когато го направихме. Убедих семейството си да го направи, и те не знаеха какво правех. И аз казах: "Облечете се за погребение. Ще свършим малко работа." И стигнахме до гроба и направихме това, невероятното беше вниманието, което получихме. И това, което се случва е - ти танцуваш на гроба. И като приключиш своя танц, всички вдигат тост в твоя чест и ти казват колко си страхотен. И ти един вид имаш погребение, на което присъстваш. Това са майка ми и баща ми.

Това е от Джейсън Бърдсонг. Той се интересува от това как виждаме като животни, как се интересуваме от подражаване и камуфлаж. Нали знаете, поглеждаме към тъмна алея или път през джунглата, опитвайки се да различим лице или създание. Ние просто притежаваме този естествен начин на виждане на нещата. И той играе с тази идея. И това произведение: това не са истински листа. Това са екземпляри на пеперуди, които притежават естествен камуфлаж. И той ги асоциира с листа. Там има още една купчина листа. Това всъщност са всички истински екземпляри на пеперуди. И той ги асоциира с картини. Като например това е рисунка на змия в кутия. И ти отваряш кутията и си мислиш - "Има змия там вътре." Но всъщност е картина. И той прави тези интересни разговори за реализъм и подражаване, и нашият стремеж да бъдем заблудени от добър камуфлаж.

(Смях)

Следващият артист е Хейзъл Клаусен. Хейзъл Клаусен е антрополог, който си взел отпуск и решил: "Ще науча много за културата, ако създам култура, която не съществува, от нищото." И това и направила. Тя създаде швейцарските хора, наречени Увулити, и те имат тази характерна йоделска песен, в която използват мъжеца. И също така те обясняват как мъжеца - Всичко, което казват е ниско, заради забранения плод. И това е символът на тяхната култура. И това е от един документален филм, наречен "Сексуални практики и контрол на популациите измежду Увулитите". Това е типична ангорска бродерия за тях. Това е един от основателите им, Герт Шефър. (Смях) И всъщност това е моята леля Айрийн. Беше толкова забавно с измислен персонаж, който правеше измислени неща. И аз похвалих това произведение, защото, когато го видя, знам, че това е френска ангора и всички антични немски ленти, и вълна, която взех от фабрика в Небраска и носих близо 10 години, и още античните китайски поли.

Следва колектив от творци, наречен Сребърните добермани. И тяхното мото е да разпространяват прагматизъм, от един човек на друг. (Смях) И те наистина се интересуват от това колко разглезени сме станали. И това е един от техните коментари за това колко разглезени сме станали. И това, което са направили е - те сложиха предупредителен знак на всеки един шип на тази ограда. (Смях) (Аплодисменти) И това се нарича "Ограда на конските сетива".

Следващият творец е К. М. Юуун, много интересен южнокорейски творец. И той преработва Конфуциевата традиция в изкуството от ерудирани камъни. Следва Мейнард Сайпс. И аз обичам Мейнард Сайпс, но той живее в свой собствен свят, и, Бог да го благослови, той е толкова параноичен. Следва Рой Пениг, наистина интересен творец от Кентъки, и той е най-милия човек. Той веднъж дори размени произведение на изкуството за парче правителствено сирене, защото човекът го искаше толкова много.

Следва австралийски творец, Джанийн Джаксън, и това е форма на нейн проект, наречен "Какво прави произведението на изкуството, когато не гледаме". (Смях) Следващото е от литовски гадател, Иърги Петраускас. Следва Джинджър Чешър. Това е от нейн късометражен филм, наречен "Последният човек". И това е братовчедка ми и кучето на сестра ми Габи. Следващото, това е от Сам Санди. Той е австралийски абориген, старейшина и той също е творец. И това е от голям пътуващ склупторен проект, който той създава.

Това е от Естел Уиласби. Тя лекува с цветове. И тя е една от най-плодовитите от тези сто творци, въпреки че ще навърши 90 следващата година. (Смях) Това е от З. Зоу и той се интересува от застоя. Следващото е от Хилда Синг, тя се занимава с цял проек, наречен "Социален облик".

Следващото е от Вера Соколова. И трябва да кажа, Вера някак ме плаши. Не може да я гледате право в очите, защото тя е някак страшна. И е добре, че тя не е истинска; би се ядосала, че казах това. (Смях) И тя е оптометрист в Санкт-Петърбург, и тя играе с лещи. Следващото, това е от Томас Суифтън. Това е от късометражен филм, "Приключенията на Скини" (Смях) И това е от Сисили Бенет, и е от серия късометражни филми.

И след този, има още 77 други творци. И заедно с тези 77, които не виждаме, това е моят двугодишен проект. Благодаря ви. Благодаря ви. Благодаря. (Аплодисменти) Благодаря ви. Благодаря. (Аплодисменти)