Шаши Тарур: Защо нациите трябва да следват "меката" власт

Като индиец, а сега и като политик и правителствен министър станах доста загрижен заради историите, които чуваме за собствената си страна, всички тези приказки за това, че Индия щяла да стане световен лидер, дори следващата суперсила. Всъщност американските издатели на моята книга, "Слонът, тигърът и мобилният телефон", добавиха допълнително подзаглавие: "Индия: следващата сила на XXI-ви век". А аз просто не мисля, че такъв е случаят с Индия, или че така трябва да бъде.

Онова, което ме притеснява всъщност е, че цялата представа за световно лидерство ми изглежда ужасно архаична. Тя навява спомени за филмите с Джеймс Бонд и баладите на Киплинг. Кое, в крайна сметка, определя един световен лидер? Ако става дума за населението, разбира се, сме към върха на класациите. Ще надминем Китай към 2034 г. Или пък военна сила? Е, нашата армия е четвърта по големина в света. Или ядреният капацитет? Знаем, че имаме такъв. Американците дори са го признали, в едно споразумение. Икономиката ли е? Е, сега имаме петата по големина икономика в света по отношение на покупателна способност. И продължаваме да растем. Докато останалият свят пострада миналата година, ние имаме 6,7 процента растеж.

Но някак нищо от това не ми показва онова, което мисля, че Индия наистина трябва да се стреми да допринесе за света, през тази част на XXI век. Затова се зачудих дали онова, което бъдещето крие за Индия, би могло да бъде комбинация от тези неща, свързана с нещо друго, силата на примера, привлекателността на индийската култура, онова, което с други думи хората обичат да наричат "мека власт".

Меката власт е концепция, измислена от един харвардски академик, Джоузеф Най, мой приятел. И, много просто - наистина го съкращавам заради времевите лимити тук, по същество тя е способността на една страна да привлича други заради културата си, политическите си стойности, своята чуждестранна политика. Разбирате ли, много страни го правят. Той първоначално пишеше за Щатите, но знаем че френският Алианс е свързан с френската мека власт, Британският съвет. Пекинската олимпиада беше упражнение по китайска мека власт. Американците имат "Гласът на Америка" и стипендиите Фулбрайт. Но всъщност фактът е, че вероятно Холивуд, Ем Ти Ви и Макдоналдс са направили повече за американската мека власт по света, отколкото която и да било специфична правителствена дейност.

Меката власт е нещо, което всъщност се появява отчасти заради правителствата, но отчасти въпреки правителствата. В информационната ера, в която всички живеем днес, която бихме могли да наречем епохата TED, бих казал, че страните все повече се преценяват от една глобална публика, на която й е омръзнала непрестанната идея от интернет новини, телевизионни образи, видеоклипове по мобилни телефони, клюки по и-мейл, с други думи - всички видове комуникационни устройства ни разказват историите на страни, независимо дали тези страни искат хората да чуят тези истории.

През тази ера, отново, страните с достъп до многобройни канали за комуникация и информация имат особено предимство. Разбира се, те имат повече влияние, понякога, върху това как ги виждат. Индия има повече изцяло новинарски телевизионни канали от която и да било страна в света, всъщност в повечето от страните в тази част на света, взети заедно.

Но фактът е, че все още не е точно така. За да имаш мека власт, трябва да си свързан. Мoже да се твърди, че Индия е станала изумително свързана страна. Мисля, че вече сте чували цифрите. Продаваме по 15 милиона мобилни телефона на месец. В момента има 509 мобилни телефона в индийски ръце, в Индия. А това ни прави по-големи от САЩ като телефонен пазар. Всъщност онези 15 милиона мобилни телефони са най-многото връзки, които някоя страна, включително САЩ и Китай, някога е установявала в историята на телекомуникациите.

Но онова, което вероятно някои от вас не осъзнават, е колко дълъг път сме изминали, за да стигнем дотам. Знаете ли, когато аз растях в Индия, телефоните бяха рядкост. Всъщност се срещаха толкова рядко, че избрани членове на парламента имаха правото да разпределят 15 телефонни линии като услуга за онези, които сметнеха за достойни. Ако човек имаше достатъчно късмет да бъде богат бизнесмен или влиятелен журналист, или лекар, или нещо такова, можеше и да има телефон. Но понякога той просто си стоеше там.

Учех в гимназия в Калкута. Гледахме този инструмент, седящ в предното фоайе. Но през половината време, когато го вдигахме с очакващ поглед на лицата, нямаше сигнал. Ако имаше сигнал и човек набереше номер, имаше вероятност две от три да не улучиш номера, на който възнамеряваш да се обадиш. Всъщност думата "грешка" беше по-популярна от думата "здравей". (Смях) Ако пък искаш да се свържеш с друг град, да кажем, че от Калкута искаш да се свържеш с Делхи, трябваше да резервираш нещо, наречено обаждане към централа, а после да седиш до телефона цял ден в очакване да те свържат. Или пък можеше да платиш осем пъти повече от стандартната такса за нещо, наречено светкавично обаждане. Но светкавицата падаше доста бавно в нашата страна през онези дни, така че за получаване на светкавично обаждане беше нужен около половин час.

Всъщност телефонните ни услуги бяха толкова жалки, че един член на парламента се изправи през 1984 г. и се оплака от тях. А тогавашният министър на комуникациите отговори с маниер на лорд, че в една развиваща се страна комуникациите са лукс, а не право, че правителството нямало задължение да осигурява по-добри услуги, а ако достопочтеният депутат не бил доволен от телефона си, би ли могъл, моля, да го върне, тъй като имаше осемгодишен списък за чакане за телефони в Индия.

А сега - бързо превъртане към днес, и ето какво виждаме, 15-те милиона мобилни телефони на месец. Но най-поразителното е кой носи тези мобилни телефони. Разбирате ли, ако посетите приятели в предградията на Делхи, в страничните улички ще намерите човек с каруца, която изглежда, като че ли е проектирана през XVI век, притежаващ загрявана с въглища парна ютия, която може да е била изобретена през XVIII век. Той се нарича ищри вала. Но носи един инструмент от XXI-ви век. Носи мобилен телефон, защото повечето входящи разговори са безплатни, и така получава поръчки от квартала, за да разбере откъде да събере дрехи, които да изглади.

Онзи ден бях в Керала, родния ми щат, в провинциалната ферма на един приятел, на около 20 километра разстояние от което и да било място, което може да се сметне за градско. Беше горещ ден и той каза: "Хей, искаш ли малко пресен кокосов сок?" Това е най-хубавото нещо, най-хранителната и освежителна напитка, която можеш да пиеш през горещ ден в тропиците, така че казах - разбира се. Той измъкна мобилния си телефон, набра номера и един глас каза: "Тук съм, горе". На върха на най-близкото кокосово дърво, с брадвичка в едната ръка и мобилен телефон в другата, беше един местен продавач на сок, който след това ни свали кокосови орехи за пиене.

Рибарите излизат в морето и носят мобилните си телефони. Когато хванат рибата, се обаждат във всички пазарни градове по крайбрежието, за да открият къде са най-добрите възможни цени. Фермерите, които някога трябваше да се бъхтят половин ден, за да открият дали пазарният град е отворен, дали пазарът работи, дали техният продукт може да се продаде, каква цена ще получат. Често изпращаха осемгодишно момче по целия този дълъг път до пазарния град, за да получи тази информация и да се върне, а тогава те да натоварят каруцата. Днес спестяват половиндневна работа с двеминутен телефонен разговор.

Това упълномощаване на низшите класи е реалният резултат от свързаността на Индия. Тази трансформация е част от посоката, в която е тръгнала Индия днес. Но, разбира се, това не е единственото относно Индия, което се разпространява. Има го Боливуд. Моята нагласа спрямо Боливуд се обобщава най-добре в приказката за двете кози на едно боливудско бунище... [неясно] простете ми... та те дъвчат кутии с целулоид, изхвърлен от едно боливудско студио. Първата коза, дъвчейки с упоение, казва: "Знаеш ли, този филм не е лош." А втората коза казва: "Не, книгата беше по-добра." (Смях)

Обикновено съм склонен да мисля, че книгата обикновено е по-добра, но, като казвам това, фактът е, че Боливуд сега пренася определен аспект от индийското и индийската култура по целия свят, не само в индийската диаспора в САЩ и Обединеното кралство, а и по екраните на араби и африканци, сенегалци и сирийци. Бях срещнал един младеж в Ню Йорк, чиято неграмотна майка в едно село в Сенегал взема автобус веднъж месечно до столицата Дакар, само за да гледа един боливудски филм. Тя не разбира диалога. Неграмотна е, така че не може да чете френските субтитри. Но тези филми са направени така, че да бъдат разбирани въпреки подобни пречки, и тя много се забавлява от песните, танците и действието, а в резултат на това си тръгва със звезди в очите относно Индия.

Това се случва все повече и повече. Афганистан - знаем какъв сериозен проблем със сигурността е Афганистан за толкова много от нас по света. Индия няма военна мисия там. Знаете ли какъв е най-големият актив на Индия в Афганистан през последните седем години? Един прост факт: не можеше да опитате да се обадите на един афган в 8:30 вечер. Защо? Защото това беше моментът, когато индийската телевизионна сапунена опера, [хинди], дублирана на дури, е била предавана по телевизия "Тодо". Това е било най-популярното телевизионно предаване в афганистанската история. Всяко афганистанско семейство искало да го гледа. Налагало се да преустановят функции в 8:30. Има доклади, че са били прекъсвани сватби, за да могат гостите да се скупчат около телевизора, а после да насочат вниманието си отново към булката и младоженеца. Престъпленията се увеличавали в 8:30. Четох официално съобщение на Ройтерс... така че това не е индийска пропаганда, а от британска новинарска агенция... за това как крадци в град Мусари Шариф са ограбили от една кола чистачките, джантите, страничните огледала, всички подвижни части, които успели да намерят, в 8:30, защото пазачите били заети да гледат телевизия, вместо да пазят магазина. И надраскали на предното стъкло отпратка към героинята от шоуто, "Тулси Зиндабад": "Да живее Тулси." (Смях)

Това е мека сила. И това развива Индия чрез частта "Е" от TED: (entertainment = развлечение ) собствената си развлекателна индустрия. Същото е вярно, разбира се... нямаме време за още много примери... но е вярно за нашата музика, за нашия танц, за нашето изкуство, йога, аюрведа, дори за индийската кухня. Имам предвид - разпространението на индийски ресторанти, откакто за пръв път излязох зад граница като студент в средата на 70-те, и онова, което виждам днес, не може да отидеш в среден по размер град в Европа или Северна Америка и да не намериш индийски ресторант. Може да не е много добър. Но днес в Британия, например, индийските ресторанти в Британия осигуряват повече работни места, отколкото каменовъглените мини, корабостроителството и стоманолеярната индустрия, взети заедно. Така че империята може да отвърне на удара. (Аплодисменти)

Но с това нарастващо съзнание за Индия, с вас и с мен, и така нататък, с приказки като Афганистан идва нещо жизненоважно в информационната ера, усещането, че в днешния свят печели не страната на по-голямата армия, а надделява страната, която разказва по-добра история. А Индия е, и според мен трябва да остане, страната на по-добрата история. Стереотипите се променят. Имам предвид, отново, след като отидох в САЩ като студент в средата на 70-те, знаех какъв е образът на Индия тогава, ако изобщо имаше образ.

Днес хората в Силиконовата долина и другаде говорят за ИИТ, Индийските институти по технология със същото страхопочитание, което отдаваха на Масачусетския технологичен институт. Това понякога може да има непредвидени последици. Така. Имах един приятел, магистър по история като мен, който бил заговорен на летище "Шипхол" в Амстердам от притеснено потящ се европеец, който казал: "Вие сте индиец, вие сте индиец! Можете ли да ми помогнете да поправя лаптопа си?" (Смях)

Стигнали сме от образа на Индия като страна на факири, лежащи на легла от гвоздеи и змиеукротители с индийски номера с въже, до образа на Индия като страна на математически гении, компютърни магьосници, софтуерни гурута. Но това също преобразява индийската история по света. В това обаче има нещо по-веществено. Историята почива върху фундаментална платформа от политически плурализъм. Като начало, тя е цивилизационна история. Защото Индия е отворено общество от хилядолетия. Индия е дала убежище на евреите, бягащи от унищожението на първия храм от вавилонците, а по-късно и от римляните.

Всъщност, според легендата, когато Тома Неверни, апостолът Свети Тома пристигнал на бреговете на Керала, моя роден щат, някъде отоло 52 г.сл.н.е. бил приветстван на брега от свирещо на флейта еврейско момиче. И до днес това остава единствената еврейска диаспора в историята на еврейския народ, която никога не е преживяла и един-единствен инцидент от антисемитизъм. (Аплодисменти) Това е индийската история. Ислямът е дошъл мирно на юг, малко по-различна, по-сложна е историята на север. Но всички тези региони са открили място и са били добре дошли в Индия като свой дом.

Знаете ли, тъкмо чествахме тази година общите си избори, най-голямото упражнение по демократичен франчайз в човешката история. А следващото ще бъде дори още по-голямо, защото гласуващото ни население продължава да нараства с по 20 милиона на година. Фактът обаче е, че последните избори, преди пет години, дадоха на света изключителния феномен избори да се спечелят от жена - политически лидер от италиански произход и с римокатолическа вяра, Соня Ганди, която след това отстъпи мястото си на един сикх, Мохан Сингх, който да се закълне като министър-председател, пред един мюсюлманин, президента Абдул Калам, в една страна от 81 процента индуси. (Аплодисменти)

Това е Индия, и разбира се, толкова по-поразително е, защото четири години по-късно всички аплодирахме САЩ, най-старата демокрация в модерния свят, повече от 220 години свободни и честни избори, където едва миналата година бе избран президент или вицепрезидент, който да не е бял, мъж или християнин. Така че, може би... о, извинявам се, той е християнин, моля за извинение... и е мъж, но не е бял. Всички други са били и трите. (Смях) Всичките му предшественици са били тези три неща, точно това се опитвам да кажа. (Смях)

Но въпросът е, че когато говорих за този пример, не говоря само за Индия, не е пропаганда. Защото в крайна сметка този електорален резултат няма нищо общо с останалия свят. Това по същество е, че Индия е самата себе си. И в крайна сметка ми изглежда, че винаги действа по-добре от пропагандата. Правителствата не са много добри в разказването на истории. Но хората виждат едно общество такова, каквото е, а това, струва ми се, в крайна сметка ще е важното в днешната иформационна ера, в днешната TED епоха.

Индия сега вече не е национализмът на етнос, език или религия, защото имаме практически всеки етнос, познат на човечеството, имаме всяка религия, позната на човечеството, вероятно с изключение на шинтоизма. Макар че и той някъде има известни индуски елементи. Имаме 23 официални езика, признати в нашата конституция А онези от вас, които са обменяли пари тук, може да са изненадани, като виждат колко надписи има върху банкнотата рупия, изброяващи деноминациите. Имаме всичко това. Дори географията не ни обединява. Защото естествената география на субконтинента, обграден от планините и морето, е била разсечена от разделянето с Пакистан през 1947 г. Всъщност, дори името на страната не може да се приема за даденост. Защото името "Индия" идва от река Инд, която тече в Пакистан.

Но целият въпрос е, че Индия е национализмът на една идея. Това е идеята за една вечна, вечна земя, възникваща от една древна цивилизация, обединена от една споделена история, но поддържана, преди всичко, от плуралистична демокрация. Това е една история от XXI-ви век, както и една древна такава. И това е национализмът на една идея, която по същество казва, че може да се издържат различия по каста, вяра, цвят, култура, кухня, обичаи и костюми, при това съзвучни, и все пак да се обединим около един консенсус. А консенсусът е по един много прост принцип, че в една разнородна плуралистична демокрация като Индия всъщност не е нужно да се съгласяваш с всичко през цялото време, стига да си съгласен с основните правила за това как да проявиш несъгласие. Великата история на успеха на Индия, една страна, където толкова много учени и журналисти са приемали, че ще се разпадне, през 50-те и 60-те, е, че е успяла да поддържа консенсус за това как да се оцелее без консенсус.

Това е онази Индия, която възниква в XXI-ви век. И наистина искам да изтъкна, че ако в Индия има нещо, достойно за честване, това не са нейните военни мускули или икономическа мощ. Всичко това е необходимо, но все още имаме огромно количество проблеми за преодоляване. Някой каза, че сме супер бедни, и също така сме суперсила. Всъщност не можем да бъдем и двете неща. Трябва да победим бедността си. Трябва да се справим с хардуера за развитие, пристанищата, пътищата, летищата, всички инфраструктурни неща, които трябва да направим, и софтуера на развитието, човешкия капитал, нуждата обикновеното лице в Индия да може да има две прилични хранения на ден, да може да изпрати децата си в прилично училище и да се стреми да върши работа, която да му даде възможности в живота, който може да се преобрази.

Но всичко това се случва, това огромно приключение да се покоряват тези предизвикателства, тези реални предизвикателства, които никой от нас не може да се преструва, че не съществуват. Всичко това обаче се случва в едно отворено общество, в една богата, разнородна и плуралистична цивилизация, такава, която е решена да освобождава и осъществява творческите енергии на своя народ. Затова Индия има място в TED, и затова мястото на TED е в Индия. Много ви благодаря. (Аплодисменти)