Смелият план на Шай Агаси за електрическите коли

И така, как бихте управлявали цяла страна без петрол? Този въпрос възникна внезапно по време на един следобяд на среща в Давос, преди около четири години. И никога не напусна главата ми. Започнах да се забавлявам с него като с пъзел. Първо си помислих, че това може да стане с етанол. Така започнах да проучвам етанола. и разбрах, че трябва да имате по една амазонска джунгла във всяка страна. Шест месеца по-късно си помислих, че това може да стане с водород докато едни учени не ми казаха горчивата истина, че всъщност, ако използваме водород за движението на колите, ще използваме повече чисти електрони, отколкото ще получим. Така че, това не се оказа правилният път.

И така по време на лутането ми тук и там стигнах до идеята, че всъщност, ако можем да накараме една цяла държава да премине на електрически коли, по начин, който е удобен и достъпен, бихме могли да намерим решение. Тръгнах от презумпцията, че този начин трябва да бъде възможен да се репликира в голям мащаб. Не как ще построиш една кола, а как ще репликираш идеята, така че това да стане нещо, което се ползва от 99 процента от населението. Мисълта, която ми мина през главата, е че този начин трябва да е поне толкова добър, колкото която и да е кола днес. Така, първо, трябва да е по-удобен от кола и второ, трябва да е по-достъпен от днешните коли. Седан за 40 000 долара не е достъпен. Окей? Не става въпрос за нещо, което може да се финансира или да се купи днес. А и удобно не може да се нарече нещо, което караш за един час и зареждаш за осем.

Така че, ние сме ограничени от законите на физиката и законите на икономиката. И така мисълта, с която започнах, беше как постигаш това в рамките на границите на науката, която познаваме днес, без да имаме време за научно изложение, без да се забавляваме с разни идеи и неща, или пък без да чакаме да се появи вълшебната батерия. Как се постига това с икономиката, която имаме днес? Как се постига това от позицията на потребителите нагоре? И не от позицията на наредбите надолу.

По време на едно случайно посещение в Тесла един следобед, всъщност осъзнах, че отговорът идва от разделянето на собствеността върху колата, от собствеността върху батерията. В известен смисъл, можете да погледнете на това като класическото: "батериите не са включени в цената" Сега, ако разделите двете, бихте могли да отговорите на нуждата от удобна кола като създадете мрежа, като създадете мрежа преди появяването на колите. Мрежата има два компонента. Първият елемент е, че можете да зареждате колата, където и да спрете -- излиза, че колите са тези странни животни, които карат около два часа и стоят паркирани за около 22 часа. Ако карате кола сутринта и после обратно следобяда, съотношението на зареждане към каране е горе-долу минута за минута. И така, първото нещо, което ни идва наум е навсякъде, където паркираме да има ток. Излгежда налудничаво, но на някои места по света, като например в Скандинавите, вече това съществува. Ако паркирате колата си и не включите нагревателя, когато се върнете, нямате кола. Не работи.

Значи, тази последна миля, последния метър, в известен смисъл, е първата стъпка от инфраструктурата. Втората стъпка от инфраструктурата трябва да се погрижи за обхвата на пробега. Вижте, ние сме ограничени от съвременните технологии за батерии, които са около 120 мили, ако искате да останете в рамките на разумни ограничения за пространство и тежест. 120 мили е добър обхват за доста хора. Но никога не бихте искал да закъсате. Така че, това, което добавихме като втори елемент на нашата мрежа, е система за подмяна на батерии. Вие карaте. Изваждате си изтощената батерия. Слагате заредена батерия и продължавате. Не го правите вие лично. Прави го машина. Излгежда като автомивка. Влизате в автомивката. една плоскост излиза, хваща батерията, изважда я и слага обратно друга. За две минути и сте обратно на пътя. И можете да продължите. Ако имате места за зареждане навсякъде и ако имахте станции за подмяна на батерии навсякъде, колко често бихте го правили? Излиза, че бихте сменяли батерии по-малко пъти отколкото спирате на бензиностанция. Всъщност, ние имаме екстра към договора. Казахме, че ако спирате да сменяте батерии повече от 50 пъти на година, ще ви плащаме пари за неудобството.

После разгледахме въпроса за достъпността. Разгледахме какво се случва, когато батерията не е част от колата. Каква е цената на батерията? Всички казват, че батериите са толкова скъпи. Открихме, че когато минем от молекули на електрони се случва нещо много интересно. Можем да се върнем към първоначалните икономически условия и да ги преразгледаме. Батерията не е резервоарът, в известен смисъл. Спомнете си, че в колата си имате резервоар. Имате суровият петрол. След което следва рафиниране и доставка на суровия петрол във вида на това, което наричаме бензин или дизел. Батерията, в известен смисъл, е суровият петрол. Имаме легло за батерията. То струва същите сто долара, както и резервоара за бензин. Но суровият петрол е заменен с батерията. Само че не гори, а се изхабява стъпка, след стъпка, след стъпка. Има 2000 жизнени цикъла тези дни. И е нещо като мини кладенец. Преди, когато купувахме електрическа кола, ни караха да плащаме за целия кладенец, за целия живот на колата. Никой не иска да си купи мини кладенец, когато си купува кола. В известен смисъл това, което правим е да създадем нов консуматив.

Днес купувате петролни мили, а ние създадохме електрически мили. И цената на електрическата миля излиза доста интересна цифра. Днес 2010, по обем, когато излиза на пазара, тя е осем цента на миля. За тези от вас, които трудно смятат какво означава това за средностатистическия клиент в САЩ 20 мили на галон е долар и петдесет, долар и шестдесет на галон. Това е по-евтино от днешния петрол дори и в САЩ. В Европа, където има данъци, това се равнява на минус 60 долара за барел. Но електрическите мили следват закона на Муур. Спадат от осем цента за миля през 2010 на четири цента за миля през 2015, до два цента на миля до 2020. Защо? Защото се подобрява жизненият цикъл на батериите -- малко подобрение на плътността на енергията, което намалява цената. И тези цени са с екологично чисти електрони. Не използваме електрони, които произлизат от въглища. Така че, в известен смисъл, това е електрическа миля без абсолютно никакъв въглерод, без абсолютно никакво изкопаемо гориво на цената на два цента за миля до 2020. Дори и да стигнем до 40 мили на галон през 2020, което е нашето желание. Представете си, че има само коли, които минават 40 мили на галон. Това прави 80 цента галона. А галон за 80 цента, означава, че ако целия Тихи океан се превърнеше в суров петрол и ако оставехме която и да е петролна компания да го извлече и рафинира, тогава пак нямаше да могат да се конкурират с цена от 2 цента на миля. Това е нов икономически фактор, който е вдъхновяващ за повечето хора.

Това би бил един прекрасен документ. И ето така разреших въпроса в главата си. Това беше една бяла книга, която аз предоставих на правителствата. Някои ми казаха, че е прекрасно, че по-младото поколение всъщност мисли за тези проблеми. (смях) Докато не достигнах до един истински млад световен лидер, Шимон Перес, Президент на Израел. И той много хубаво ме изманипулира. Първо ми позволи да се срещна с министър-председателя, който ми каза, ако намериш парите, които ти трябват за мрежата, 200 милиона долара, и ако намериш автомобилна компания, която да произвежда тази кола масово, 2 милиона коли, това ни трябва в Израел, ще ти дам страна, в която да инвестираш 200 милиона. Перес смяташе, че това е страхотна идея.

И така, тръгнахме и разгледахме всички автомобилни компании. Изпратихме писма на всички тях. Три от тях въобще не отговориха. Една ни предложи да ни даде отстъпка, ако използваме хибридни коли. Но един от тях, Карлос Гон, главен изпълнителен директор на Рено и Нисан, при въпрос за хибридите, каза нещо забележително. Каза, че хибридите са като русалките. Когато ти трябва риба, получаваш жена, а когато ти трябва жена, получаваш риба. (смях) И Гон каза: "Имам колата, г-н Перес. Ще ви направя колите" И наистина, Рено инвестира милиард и половина долара в разработката на девет различни типа коли, които пасват на модела, които ще бъдат пуснати на пазара масово масово производство означава 100 хиляди коли за първата година. Това е първата електрическа кола в масово производство. първата електрическа кола без никакви емисии на пазара. Както Крис каза, аз се кандидатирах за изпълнителен директор на голяма софтуерна компания - S.A.B. И тогава Перес каза: "Ами няма ли ти да ръководиш този проект?" И аз казах, че съм готов за изпълнителен директор. Той каза: О, не, не, не, не, не. Трябва да ми обясниш кое е по-важно от спасяването на страната ти и на света, което би направил?"

И така трябваше да напусна и да се захвана с това нещо, наречено A Better Place (По-добро място) След това решихме да разширим мащаба и отидохме в други държави. Както казах, отидохме в Дания. Дания има тази страхотна политика, наречена IQ тест (тест за интелигентност). Тя е обратно пропорционална на данъците. Те налагат 180 процента данък на колите, движещи се с петрол и никакъв данък на колите без емисии. И така, ако искате да си купите кола, движеща се с петрол, ще ви струва 60 000 евро. Ако си купите нашата кола, ще е около 20 000 евро. Ако се провалите на теста за интелигентност, те ви молят да напуснете страната. (смях)

Излезе ни името на момчетата, които се подвизават само на малки острови. Знам, че повечето хора не мислят Израел за малък остров. Но Израел е остров. Той е транспортен остров. Ако колата ви се движи извън Израел, значи е била открадната. (смях) Ако мислите за острови, решихме да отидем на най-големия остров, който можахме да намерим. И това е Австралия. Третата държава, която обявихме, беше Австралия. Има три центъра -- в Бризбейн, в Мелбърн, в Сидни -- и една магистрала, една електрическа магистрала, която ги свързва. Следващият остров не беше трудно да бъде намерен и това е Хаваи. Решихме да навлезем в САЩ и избрахме двете най-добри места -- тези, където не ви трябва разширяване на обхвата. Хаваи - можете да обиколите острова с една батерия. и ако карате наистина дълго, можете да смените и да продължите да карате из острова.

Второто място е районът на Сан Франциско, където Гавин Нюзъм въведе една прекрасна политика за всички кметове. Реши, че ще поеме управлението на щата неофициално и после официално. и създаде тази прекрасна политика Първи Район. В Сан Франциско не само че има най-високата концентрация на Приуси, но има най-доброто средство за разширяване на обхвата. Нарича се другата кола. Като започнахме да се развиваме, разгледахме какъв е проблемът да влезем в САЩ? Защо е такъв голям проблем? И най-забележителното нещо, което разбрахме, когато имаш малки проблеми на индивидуално ниво, като цената на безнина, за да карате всяка сутрин. Не го забелязваш, но когато големият проблем се появи, си мъртъв. Нали?

И така, цената на петрола, както много други криви, които сме виждали, се придвижва по кривата на изразходването. В основата на тази крива е фактът, че губим кладенците, които са близко до повърхността на земята. А продължаваме да намираме кладенци, които са все по-надълбоко. И така става все по-скъпо да извличаме от тях. Мислите се, че цената е била висока, после ниска отново, после висока и продължава да се движи нагоре и надолу. Ето къде е проблемът: при цена от 147 долара за барел, както беше преди шест месеца, САЩ похарчиха сума ти пари, за да си купят петрол. След това загубихме икономиката си и се върнахме на 47. Понякога е 40, понякога е 50. Сега имаме държавни субсидии за стимулиране на икономиката. Наричат се, субсидии за един трилион долара. Ще съживим икономиката. Надяваме се това да се случи до 2015, някъде по това време. Какво се случва, когато икономиката се възстанови? До 2015 ние бихме имали поне 250 милиона нови коли дори при настоящето темпо. Това са допълнителни 30% увеличение на търсенето на петрол. Това са допълнителни 25 милиона барела на ден. Това е количеството, което САЩ използва днес. С други думи, по някое време, когато икономиката се възстанови, ние стигаме до пик. И тогава почваме програма за субсидиране на ОПЕК, също така известна като 200 долара за барел. Взимаме нашите пари и ги даваме. Знаете ли какво става в този момент? Тръгваме надолу. Движим се нагоре и надолу. И спадовете ще бъдат много по-дълги, а пиковете - много по-кратки.

И това е разликата между кумулативните проблеми, като въглеродния диоксид, при които бавно се качваме и изведнъж стигаме до точката на пречупване, и проблемите, които са свързани с изтощаване на запасите, при които губим каквото имаме, които се движат нагоре-надолу, докато загубим всичко, което имаме. Ние всъщност видяхме какъв би бил отговорът. Нали? Спомнете си кампанията, един милион хибридни коли до 2015. Това е 0,5 процента от потреблението на петрол в САЩ. Това е безумно малък процент от потреблението на света. Това няма да има ефект.

Разгледахме едно проучване на MIT (Масачузетски технологичен институт) : десет милиона електрически коли по световните пътища. десет милиона от 500 милиона, които ще сме добавили между сега и тогава. Това е най-песимистичната бройка, която можете да имате. Това е и най-оптимистичната бройка, защото ще разрастнем тази индустрия от 100 хиляди коли през 2011 до 10 милиона коли до 2016 -- 100 пъти растеж за по-малко от пет години. Трябва да не забравяте, че светът бълва толкова много коли. Имаме 10 милиона коли по регион. Това е огромно количество коли.

Китай добавя тези коли -- Индия, Русия, Бразилия. във всички тези региони Европа е намерила решение. Те просто облагат петрола с данък. Те са първи на опашката да се откачат, защото цените им са високи. Китай решава въпроса със заповеди. В един момент те просто ще обявят, че колите на петрол няма да имат право да влизат в градовете. И така ще бъде. Индийците дори не разбират защо смятаме, че това е проблем, защото повечето хора в Индия пълнят само два или три галона всеки път. За тях да вземат батерия, която минава 120 мили, е разширяване на обхвата, не намаление. Ние сме единствените, при които цената не е правилно определена. Индустрията ни не е правилно установена. Всъщност нямаме и мотив да разрешим проблема в САЩ.

Каква е позицията на автомобилната индустрия по въпроса? Много интересна. Автомобилната индустрия е фокусирана само върху себе си. Това, което те направиха, е просто да кажат: Кола 1.0 ще разрешим всички проблеми в самата кола." Няма инфраструктура, няма проблем. Забравихме за цялата верига около нас. Всичко това се случва около нас. В момента наблюдаваме появата на кола 2.0 -- цял нов пазар, цял нов бизнес модел. Бизнес модел, при който парите всъщност идват, за да караш колата минутите, милите, които искаш, с които вие сте толкова запознати, субсидират цената на колата точно както мобилните телефони. Вие плащате за милите. Някои от тях ще отидат при производителя на колата, някои ще се върнат във вашия джоб. Но нашите коли всъщност ще бъдат по-евтини от колите на петрол.

Виждаме свят, в който колите са равни на вятърните електроцентрали. В Дания, ние ще караме всички коли в Дания от електричество от вятърни централи, а не от петрол. В Израел, поискахме да построим слънчеви електроцентрали в южен Израел. И хората казаха, че пространството, което искаме е много голямо. А ние отговорихме: "Ами ако ви докажем, че на това същото място ще намерим петрол за цялата страна за следващите сто години?" И те казаха: "Ние сме опитвали. Няма." Ние отговорихме: "Не, не, но ако можем да ви го докажем?" И те казаха: "Добре. можете да копаете. И ние решихме да копаем нагоре вместо да копаем надолу. Те си пасват перфектно един с друг.

И така всичко, което ви трябва е 10 процента от генерираното електричество. Погледнете на това като на проект, който се простира в рамките на 10 години. Това е един процент на година. И когато се оптиваме да разрешим големи проблеми, трябва да започнем да мислим за две числа. Те няма да са 20 процента през 2020. Тези две числа са нула - като в нулев отпечтък или нулев петрол и да го разгърнем в мащаб, клонящ към безкрайност. И когато отидем на COP15 (конференцията на ООН за опазване на климата) в края на тази година, не можем да спрем да мислим за покриването на въглеродния диоксид. Трябва да започнем да мислим за даването на стимули на държавите, които искат да стигнат такъв мащаб.

Една кола изхвърля четири тона. И всъщност малко над 700 милиона коли днес изхвърлят 2,8 милиарда тона въглероден диоксид. Това, кумулативно, е около 25% от нашия проблем. Колите и камионите допринасят около 25% от емисиите на въглероден диоксид в света. Трябва да атакуваме този проблем с фокус и усилие, което всъщност казва, че ще стигнем до нулата преди да свърши света. Споделих това с няколко законодатели тук в САЩ. Споделих това с един господин, наречен Боби Кенеди Младши, който е един от моите идоли. Казах му, че една от причините, поради които чичо му е запомнен е, защото той каза, че ще прати човек на Луната и че ще го направи до края на десетилетието. Не казахме, че ще пратим човек 20% на Луната. И че ще има около 20 процента шанс да го върнем обратно. (смях)

Той ми разказа една друга история, която е от преди около 200 години. Преди 200 години, в Парламента във Великобритания имало голяма дискусия за икономиката срещу морала. 25 процента, точно както 25-те процента емисии днес, идват от коли. 25 процента от тяхната енергия тогава за целият индустриален свят във Великобритания идвал от един източник на енергия, който е неморален: човешки роби. И дискусията била дали да спрем да използваме роби? Какво ще причини това на икономиката ни. И хората казали: Трябва ни време, за да го направим. Хайде да не го правим изведнъж. Може да освободим децата и да запазим робите. След около месец дебати решили да спрат робството. И индустриалната революция започнала след по-малко от година. и Великобритания има 100 години икономически растеж. Трябва да вземем правилното морално решение. Трябва да го направим незабавно. Трябва ни лидерството на президент, точно такова, каквото имаше в Израел, което каза, че ще спре петрола. И трябва да го направм не в рамките на 20 години или 50 години, но в рамките на този президентски мандат, защото, ако не го направим, ще загубим нашата икономика, веднага след като загубим нашата моралност.

Благодаря ви много. (аплодисменти)