Саша Вучинич инвестира в свободна преса

(Видео: Говорител: Събитие видяно от една гледан точка, оставя едно впечатление. Погледнато от друга гледна точка, то оставя съвсем различно впечатление. Но само когато имате цялата картина, може напълно да разберете какво става.)

Саша Вучинич: Това е чудесен клип, нали? Намирам, че в 29 секунди, той разказва повече за силата и значението на независимите медии, отколкото мога да кажа в час. Затова си помислих, че ще бъде добре да започнем с него. И да започнем с малко статистика. Според изследователите, 83% от населението на тази планета живее в общества без независима преса. Помислете за това число: 83 процента от населението на цялата планета не знаят какво се случва в техните страни. Информацията, която получават се филтрира през някой, който или я изопачава, или я оцветява, прави нещо с нея. Така че те са лишени от разбиране на тяхната реалност. Това е просто, за да се разбере колко голям и важен проблем е това. Онези от вас, които са достатъчно щастливи да живеят в тези общества, които представляват 17%, мисля, че трябва да се радват, докато трае това. Знаете, неделя сутрин прелиствате вестника, пиете си капучиното. Радвайте се, докато това продължава. Понеже както чухме вчера, страните могат да загубят звезди от техния флаг, но те също могат да загубят и свободата на печата, както предполагам американците, които са между нас, може да ни разкажат с повече подробности. Но това е съвсем друга и отделна тема. Така че мога да се върна към моята история.

Моята история започва -- историята, която искам да споделя -- започва през 1991 година. По това време ръководех Б92, единствената независима, в това отношение, единствената електронна медия в страната. Предполагам, че споделяхме -- имахме редовния живот на единствената независима медия в страната, извършваща дейност във враждебна среда, където правителството наистина иска да направи живота ви нещастен. Има различни начини. Да, това е обичайният коктейл: малко заплахи, малко приятелски съвети, малко финансова полиция, малко контрол на текстовете. Така че винаги имате някой, който никога не напуска вашия офис. Но това, което те наистина правят, което е много мощно, и това е, което правителствата в края на 90-те започнаха да правят, ако не обичат независимите медийни компании -- знаете, те заплашват вашите рекламодатели. Веднъж след като заплашат рекламодателите ви, пазарните сили са всъщност, унищожени и рекламодателите не желаят да дойдат -- без значение дали има смисъл за тях -- те не искат да дойдат и да рекламират. И имате проблем да свържете двата края.

По това време в началото на 90-те, имахме този проблем, който беше, знаете, оцеляване от една страна, но това, което беше много болезнено за мен беше, помните ли, че в началото на 90-те години, Югославия се разпадаше. Седяхме там с държава, в упадък, крах на забавени обороти. И всички ние имахме всичко това документирано. Имахме възможността да разберем какво става. В действителност записвахме историята. Проблемът беше, че трябваше да презапишем тази история една седмица по-късно; защото, ако не го бяхме направили, нямаше да можем да си позволим достатъчно ленти за да запазим архивите на тази история. Така че, ако ви покажа тази снимка, не искам да говоря прекалено дълго за това. В този контекст, един господин дойде в офиса ми по това време. Все още беше 1991 г. Той управляваше организация за медийни системи, която все още съществува, господинът е все още в бизнеса. И какво знаех по онова време за медийни системи? Мислех си, че медийните системи са организации, което означава, че трябва да ви помагат. Така че аз подготвих два плана за тази среща, два стратегически плана. Малък и голям. Малкият беше, че просто исках да ни помогне да получим тези проклети ленти, така че можем да поддържаме този архив за следващите 50 години. Големият план беше да го помоля за един милион долара заем. Защото си мислех и все още го правя, че сериозните и независими медийни компании са голям бизнес. И си мислех, че Б92 ще оцелее и ще бъде голяма компания, щом Милошевич си отиде, което се оказа вярно. Сега вероятно е или най-голямата, или втората по големина медийна компания в страната. А аз мислех, че единственото нещо, от което имахме нужда в онзи момент беше заем от един милион долара, който да ни преведе през тези трудни времена.

Казано накратко, мъжът влезе в офиса, със страхотен костюм и вратовръзка. Дадох му това, което мислех, че е брилянтно обяснение на политическата ситуация и му обясних колко тежка и трудна ще бъде войната. Всъщност, аз подцених жестокостите, трябва да призная. Както и да е, след това цялостно, подробно, дълго обяснение, единственият въпрос, който имаше към мен -- и това не е шега -- бе, дали плащаме комисионна, след като излъчваме музика на Майкъл Джаксън? Това беше наистина единственият въпрос, който имаше. Той излезе и си спомням, че в действителност бях много ядосан на себе си, защото си мислех, че трябва да има институция в света, която да предоставя заеми на медийните компании. Това е толкова очевидно, право в лицето ти, и някой трябва да е мислил за това. Някой трябва да е започнал нещо подобно. И си помислих, аз съм просто тъп и не мога да го намеря. Знаете ли, в моя защита, нямаше Google по това време; не можеше просто да потърсим в Google през 91 г. Така си мислех, че всъщност това е мой проблем. Сега ще се пренесем оттук, бързо напред до 1995 година.

Аз -- аз напуснах страната, имах среща с Джордж Сорос, опитвайки се за трети път да го убедя, че той трябва -- неговата фондация трябва да инвестира в нещо, което трябва да работи като медийна банка. И в общи линии това, което казах бе много просто. Знаете ли, забравете за благотворителност, тя не работи; забравете за подаяния, 20000 долара не помагат на никого. Това, което трябва да направите е да третирате медийните компании като бизнес. Това е бизнес, като навсякъде. Медийният бизнес, или всеки друг бизнес, той трябва да бъде капитализиран. И това, от което тези хора имат нужда, всъщност, е достъп до капитали. Така че на третата среща, аргументите бяха доста добре тренирани. В края на срещата той каза: "Вижте, това няма да работи, никога няма да видите парите си обратно. Но моята фондация ще инвестира 500 000 долара, така можете да пробвате тази идея. Да видите и - да видите, че тя няма да работи." Той каза: "Ще ви дам въже да се обесите." (Смях) Знаех две неща след тази среща. Първо, при никакви обстоятелства не искам да се обеся. И второ, че нямам идея как да направя това да работи. Виждате ли, на нивото на концепция, това беше голяма идея. Но едно нещо е да имаш концепция, съвсем отделно нещо е действително да я направиш да работи.

Така че нямах абсолютно никаква представа как това може действително да заработи. Имах грешната идея, мислех, че можем да бъдем банка. Знаете ли, банките, не знам дали има някакви банкери тук, извинявам се предварително, но това е най-добрата работа на света. Знаете ли, намирате някой, който е уважаван и има много пари. Давате им още пари; те ви се отплащат с течение на времето. Вие събирате лихвата и не правите нищо междувременно. Така си мислех, защо да не навлезем в този бизнес? (Смях) Така тук това е първият ни клиент, брилянтно. Първия независим вестник в Словакия. Правителството ги отрязва от всички печатни съоръжения в Братислава. Така, това е ежедневник, който трябва да бъдат отпечатан на 400 км. от столицата. Това е един ежедневник със срок до 16 ч. Това означава, че те нямат спорт, нямат последните новини, тиражът пада надолу. Това е един вид много приятен, сложен начин, по който икономически да се удуши ежедневник. Те дойдоха при нас с молба за заем. Те искаха -- единственият начин за тях да оцелеят бе да си набавят печатница. И ние казахме, има -- това е добре, нека се срещнем, донесете ни вашия бизнес план, което в крайна сметка направиха.

Започнахме срещата. Получих два листа хартия, не като този, формат А4, така че е много по-голям. С много числа там. Много числа. Но както и да ги гледахте, знаете ли, числата нямаха никакъв смисъл. И това беше най-доброто, което можеха да направят. Ние бяхме най-доброто, което те можеха да направят. Така че, така разбрахме какъв да е метода ни. Не е банка. Ние трябваше, всъщност, да отидем в тези фирми и да спечелим нашата инвестиция, като ги оправим -- чрез създаване на системи за управление, чрез предоставяне на цялото това знание, как да управляват бизнес от една страна - въпреки че всички те знаят как да управляват, как да създадат съдържание.

Само накратко за резултатите. През тези 10 години, 40 милиона долара чрез финансиране на достъпни цени, среден лихвен процент 5 до 6 на сто. Напоследък побесняхме; таксуваме 7 процента от време на време. Правим го в 17 страни от развиващия се свят. И тук е най-зашеметяващото число. Процент на възращаемост, това за което Сорос бе толкова притеснен, е 97 на сто. 97 процента от всички редовни плащания се връщат при нас на време. Какво финансираме обикновено? Финансираме всичко, от което медийна компания ще се нуждае, от печатници до предаватели. Което е най-важното е, че ние го правим било под формата на заеми, акции, лизинг -- каквото е подходящо, знаете, да се подкрепи някой. Но това, което е най-важното тук е, кого финансираме? Вярваме, че в последните 10 години компаниите, които сме финансирали са действително най-добрите медийни компании в развиващия се свят. Това е списък с най-известните имена. Мога да прекарам часове да говоря за тях, защото те всички са като герои. И мога, но аз -- аз ще ви дам само, може би един, и в зависимост от времето мога да ви дам два примера, за това, с кого работим

Виждате ли, започнахме да работим в Източна и Централна Европа, и се преместихме в Русия. Нашият първи заем в Русия беше в Челябинск. Обзалагам се, че половината от вас не си чували за това място. В южната част на Русия има човек, наречен Борис Николаевич Киршинко, който управлява независим вестник там. Градът бе затворен до началото на 90-те заради всички неща, те произвеждаха стъкло за самолети Туполев. Както и да е, той управляваше независим вестник там. След две години работа с нас, той стана най-уважаваният вестник в това малко място. Губернаторът отишъл при него един ден, всъщност го поканил да дойде в кабинета му. Той отишъл и се срещнал с губернатора. Губернаторът казал: "Борис Николаевич, разбирам че вършите чудесна работа, и вие сте най-уважаваният вестник в нашия район. И аз искам да ви предложа сделка. Моля, може ли да ми даде вестника си за следващите девет месеца, защото имам избори -- има избори в следващите девет месеца. Аз няма да участвам, но е много важно за мен кой ще ме наследи. Така че, дайте ми вестиника за девет месеца, аз ще ви го върна. Нямам никакъв интерес да бъде в медийния бизнес. Колко ще струва това?" Борис Николаевич отвърнал: "Той не е за продан." Губернаторът казал: "Ние ще ви затворим." Борис Николаевич казал: "Не, не можете да го направите." Шест месеца по-късно вестника беше затворен. За щастие имахме достатъчно време, за да помогнем на Борис Николаевич да вземе всички активи от това дружество и да ги закара в ново, да вземе всички абонаментни списъци, да наеме отново персонал. Така че това, което губернаторът получи беше празна черупка. Но това е, което се случва, ако сте в бизнеса с независими медии, и ако сте банкер на независими медии. Така, това звучи като голяма история.

Някъде по пътя открихме медиен мениджмънт център. Ние започнахме наша медийна лаборатория, звучи като истински голяма история. Но има и друга гледна точка на това. Другата гледна точка, като в този клип. Ако поставите камерата отгоре, започвате да мислите отново за тези числа. 40 милиона долара за 10 години, раздадени на 17 страни. Това не е твърде много, нали? Всъщност е само капка в морето. Защото, когато се замислите за важността, някои от въпросите, за които говорихме снощи -- последната сесия, която имахме за Африка и хипотетичните 50 милиарда долара, предназначени за Африка. Всички тези, не всички, половината от тези проблеми, споменати снощи -- отговорност на правителството, корупцията, как да се борим с корупцията, да дадем глас на нечутите, на бедните -- заради това независимата медия е в бизнеса. И затова е измислена. Така че от тази гледна точка, това, което направихме е просто наистина една капка в морето, на тази нужда , която може да идентифицираме. Това е нашата история.

Сигурен съм, че в тази стая има поне 15 други прекрасни истории на нестопански организации, извършващи грандиозна работа. Тук се намира проблемът, и ще се опитам да ви обясна, какъв е проблема. Нарича се набиране на средства. Представете си, че тази третина от тази зала е пълна с хора, които представляват различни фондации. Представете си две трети тук, управляващи отлични организации, извършващи много важна работа. А сега си представете, че всеки втори човек тук е глух, не чува, и изгасете лампите. Това е колко е трудно да се срещанат хора от тази страна на залата, с хората от този край на залата. Затова ние решихме, че някаква голяма идея е необходима за да реформираме, да преосмислим изцяло набирането на средства. Знаете ли, вместо хората да се лутат в тъмницата, опитвайки се да намерят своя партньор, който ще бъде готов, който има същите цели. Вместо всичко това ние решихме, че има -- нещо ново, трябва да бъде измислено. И стигнахме до тази идея за издаване на облигации, облигации на свободата на печата. Ако има инвеститори, които желаят да финансират бюджетния дефицит на правителството на САЩ, защо да не открием инвеститори, които желаят да финансират дефицита на свободата на печата? Решихме да го направим тази есен, ще ги издадем, най-вероятно в купюри от 1000 долара. Не искам да ги рекламирам прекалено много, не става дума за това. Но въпросът е, ако действително оцелеем за да ги издадем, да намерим достатъчно инвеститори, че това може да се счита за успех, няма нищо, което да спира друга организация да започне да издава облигации следващата пролет. И това могат да бъдат облигации за околната среда. И после, след две седмици, Икбал Кадир може да издаде облигации за електроенергията в Бангладеш. И преди да се усетите, всички социални проблеми може всъщност да се финансират по този начин.

Сега мечтаем в 11:30, 55 секунди преди края. Но нека да отведем идеята по-нататък. Може да го направите, да го започнете в Щатите, защото това е, нали знаете, концепции са много, много близо до американските умове. Но всъщност можете да го направите и в Европа. Можете да го направите и в Азия. Вие можете, след като веднъж имате всички тези различни точки, можете да направите това лесно за инвеститорите. Поставете всички тези облигации на едно място и те ще седят и ще щракат. След като имате повече от 10 от тях трябва да разработите някаква матрица. Какво ще получат инвеститорите? Едната страна е финансова, другата страна е социална. Така че, това носи идеята за някаква рейтингова агенция, от типа на Morningstar. Която да казва, знаете ли, социално въздействие тук е грандиозно, пет звезди. Финансово те ви носят един процент, само една звезда. Сега отведете това до последната стъпка. След като имате всичко това взето заедно, няма нито една причина, поради която не може действително да има пазарно място за всичко това, където можете да се отървете от всички тези облигации по доста бърз начин. И по този начин да организирате финансирането, така че да няма тъмни стаи, да няма слепи хора тичайки наоколо, за да се намерят взаимно.

Благодаря ви.