Сара Джоунс представя глобалното село

Трябва да ви кажа, че когато ме поканиха тук, си помислих, ами това е TED. И тези ТЕДстъри - колкото и невинно да звучи - това са филантропите и артистите и учените, които така да се каже оформят света ни. И какво толкова бих могла да кажа, с което да се отлича, с което да оправдая участието си на нещо такова? Помислих си, че малко рафиниран британски акцент може да ми помогне малко.

Но след това си помислих, не. Ще отида там и ще бъде себе си и ще говоря така, както наистина говоря, защото, в крайна сметка, това е голямо разкриване. Затова реших да дойда тук и да ви разкрия гласа си. Въпреки, че много от вас знаят, че говоря езика на кралицата, защото съм от Куинс, Ню Йорк. (б. пр. - игра на на думи Queen - кралица) (Смях) Но темата на тази сесия, разбира се, е изобретяването. И въпреки, че аз нямам патенти, поне такива, за които знам, днес ще се срещнете с някои от моите изобретения. Мисля, може да се каже, че моите интереси са в изобретяването на личността или личностите. Всички ние сме родени при определени обстоятелства, с определен външен вид, уникален опит, географско и историческо наследство. И после какво? До каква степен ние се самосъздаваме, самоизобретяваме? Как се идентифицираме и доколко подлежи на мутация тази идентичност? Какво би било, ако всеки би могъл да бъде всеки друг по всяко време? Ами, моите герои, като тези в шоуто ми, ми позволяват да играя с пространството между тези въпроси. Затова днес съм довела някои от тях с мен. И те, ами, са много развълнувани. Това, което искам да ви кажа, което трябва да ви кажа, е, че всеки от тях си приготви негова малка реч. Така че може да мислите за това като за Университета на Сара. (Смях)

Така. Така. Ах, ами ... О, чудесно. Добър вечер на всички. Благодаря ви толкова много, че ме поканихте тук днес. Много ви благодаря. Казвам се Лорейн Левин. О, Боже! Толкова сте много. Здравей, миличък. Така. (Смях) Както и да е, тук съм заради едно младо момиче, Сара Джоунс. Тя е едно много добро, младо, черно момиче. Нали разбирате, тя се нарича черна, но е по-скоро карамелен цвят, ако се загледате. Но както и да е, ... (Смях) ... тя ме покани тук, защото участвам в шоуто й, тя го нарича нейното one-woman шоу. Всички знаете какво значи това, разбира се. Тя обира аплодисментите, а ни кара да вършим цялата работа. Но нямам нищо против.

Честно казано, преливам от радост, че съм тук с всички останали. Наистина, невероятно е. Не само, разбира се, заради учените и всички останали важни хора от индустриите, но и заради знаменитостите. Има толкова много звезди наоколо. Видях ... видях Глен Клоуз по-рано. Много я харесвам. Взимаше си кисело мляко в Гугъл кафето. Много сладко нали? (Смях) И още толкова много, всички са просто чудесни. Толкова мило, че всички ги е грижа. И ... о, видях и Голди Хоун. Голди Хоун. Много я харесвам също, чудесна е. Знаете ли, че тя е еврейка само наполовина. Знаехте ли това? Да. Но въпреки това, невероятен талант. И ... знаете ли, като я видях, такова прекрасна чувство. Да, тя е много мила. Но както и да е, трябваше да почна с това каква късметлийка се чувствам. Всичко тук наистина ми отваря очите. Всички са толкова отговорни за света, в който живеем днес. Знаете ли, можех само да си мечтая за такова нещо като младо момиче. Всички сте направили тези постижения за толкова малко време. Всички сте толкова млади. Знаете ли, родителите ви сигурно много се гордеят с вас.

Но и, също така оценявам различността на всички тук. Много е мултинационално. Като седя тук и мога да видя всички различни хора. Като дъга е. Няма проблем да кажа дъга? Да? Просто ... вече не зная дали можеш да говориш за това, различните неща. Какво е позволено да кажеш и какво не? Просто не искам да обидя никой. Знаете. Но както и да е, знаете ли, просто мисля, че да съм тук със всички вас, оформени млади хора, буквално, някои от вас са архитектите на нашето по-добро бъдеще. Знаете ли, стопля ми се сърцето. Въпреки че, честно казано, някои от презентациите ви бяха ужасяващи, напълно ужасяващи. Така е, така е. Нали знаете, между унищожението на природата и сриването на международните пазари, за които говорехте. И разбира се, всички знаем, че това е заради, заради ... Ами не знам как да го кажа по друг начин, затова ще го кажа по моя си. Пълните глупости, които вършат правителствата и банкерите на Уол Стрийт. Знаете ги. Както и да е. (Смях)

Това, което исках да кажа, е, че се радвам, че някой има практични идеи как да ни измъкне от тази бъркотия. Затова поздравявам всеки от вас и вашите звездни постижения. Благодаря на всички ви за това, което правите. И поздравления за това, че сте такава голяма работа, че са ви поканили тук. Така че пожелавам ви още успехи. Поздравления. Мазелтоф. (Аплодисменти)

Здрасти, здрасти. Благодаря на всички. Извинявам се, това е такава невероятна възможност да съм тук днес. Казвам се Норайда. И съм ... толкова съм развълнувана да съм част от TED и това, което правите и всичко останало. Аз съм американка с доминикански произход. Даже, може да се каже, че съм израстнала в столицата на Доминикана, позната още като Washington Heights в Ню Йорк. Не зная дали има други доминиканци тук, знам, че Хуан Енрикез беше тук вчера. Мисля, че той е мексиканец, и често казано, това е достатъчно близо за мен в момента. Така ... (Смях)

Просто ... Съжалявам ... Опитвам се да не съм нервна, защото това е нещо невероятно за мен и т.н. Просто не съм свикнала да държа речи. И винаги, когато съм нервна, започвам да говоря много бързо. Никой не разбира какво казвам, което е много дразнещо, можете да си представите. Обичайно се опитвам да се успокоя, да поема дълбоко дъх ... Но пък от друга страна, Сара Джоунс ми каза, че имаме само 18 минути. И тогава си помислям, може би трябва да съм нервна, може би е по-добре. И просто се опитвам да не се паникьосам твърде много. Така, че ще си поема дълбоко дъх.

Добре. Съжалявам. Та, както и да е, това което исках да кажа, е, че много обичам TED. Обичам всичко свързано с него. Невероятно е. Например, направо не мога да го преодолея в момента. И даже хората, там откъдето съм, изобщо няма да повярват, че такива неща съществуват. Даже, например, обичам името - TED. Имам предвид, знам, че е име на истински човек и т.н., но просто казвам, че е много готино как също така е и акроним, нали така. Което е много концептуално и всичко останало. Това ми харесва.

И всъщност всичко това с акронима и останалото ми е познато. Защото, всъщност, аз съм втора година в колежа в момента. В него участвах в създаването на една организация, в която става въпрос за лидерство, нали знаете, като вас, много би ви харесала. Организацията се казва ДА БОМБ ДА БОМБ - не става въпрос за нещо, което може да се направи - Ами, ДА БОМБ, то значи Доминиканско - акроним е - Доминиканско-Американска Благотворителна Организация за Майки и Бебета. Така че знам, че името е малко дълго, но заради терористите и всичко останало, отговорникът по студентските занимания ни помоли да спрем да я наричаме ДА БОМБ и да използваме цялото нещо, за да не си помисли някой нещо лошо, както и да е. Така, че общо взето ДА БОМБ - това, което Доминиканско-Американската Благотворителна Органицазия за Майки и Бебета прави е, общо взето се опитваме да съветваме студенти, които показват добри резултати, но също така и са майки като мен. Аз съм работеща майка, също така уча редовно. И, нали разбирате, то е ... много е важно човек да има хора, по които да се води. Имам предвид, знам, че понякога животите ни са много различни.

Но дори и на работа - току що ме повишиха. Точно в момента това е много вълнуващо за мен понеже съм Младши Асистент на Помощник директора на Старшия вицепрезидент отговарящ за бизнес развитието. Това ми е новата титла. Та, мисля без значение дали притежаваш твоя собствена компания или просто започваш като мен нещо такова е много важно, за да продължават хората да обогатяват знанията си и да се учат. И ако всички, имам предвид всички хора, наистина имаха достъп до това навън щеше да е един доста по-различен свят. Така че мисля, че всички хора имат нужда от това, но най-вече хора като мен, имам предвид, латиноамериканците, ние скоро ще сме мнозинство, след около две седмици. Така, че заслужаваме да сме част от обмяната на идеи, колкото и всички други. Затова много се радвам, че вие, нали знаете, правите това нещо с лекциите онлайн. Това е страхотно. Обичам го. И просто - обичам ви хора. Обичам TED. И ако нямате нищо против, аз лично вече ще мисля за TED като за акроним на Технологии, Забавления и Доминиканци. Благодаря ви много. (Смях) (Аплодисменти)

Така, това беше Норайда и също като Лорейн и всички други, които ще стрещнете днес, те са хора, базирани на истински хора от истинския ми живот. Приятели, съседи, роднини. Произлизам от доста мултикултурно семейство. Всъщност, възрастната дама, с която се срещнахте, е много, много далечно свързана с пралеля от майчината ми страна. Дълга история, вярвайте ми. Но освен културното ми наследството, родителите ми ме пратиха да уча в училище на ООН, където се срещнах с многообразие от нови герои в това число Александра, учителката ми по френски, мда.

Ами, нали знаете, беше френски първо ниво това, което учих с нея. И тя се казваше мадам Буисион, тя беше много "френска". Беше, нали знаете, тя беше там в час, типична французойка. Тя беше много шик, но беше изпълнена с отегчение. И тя седеше там, говореше с класа, говореше за екзистенциалната преходност на живота. А ние бяхме само на по 11 години и не беше много удачно.

Но (немски). Да, учила съм и немски три години (немски) и беше много интересно изживяване, защото бях единственото черно момиче в класа дори и в училището на ООН. Но, знаете ли, беше чудесно. Учителят ни, Хер Щопф, той никога не ни дискриминираше. Никога. Той винаги, винаги се отнасяше към всички ни еднакво непоносимо по време на час.

Така, че от една страна бяха учителите, от друга приятелите ми, съучениците ми от целия свят. Много от тях са ми близки приятели до ден днешен. Те също вдъхновиха някои мои герои. Например, моя приятелка.

Така, аз исках само да кажа набързо добър вечер. Казвам се Правийн Манви и ви благодаря много за тази възможност. Разбира се, TED, за него се знае по целия свят. Но, нали знаете, аз съм от Индия и искам да започна с това, че когато Сара Джоунс ми каза, че ще имаме възможността да дойдем тук, на TED в Калифорния, бях много доволна и честно казано почувствах облекчение, защото, да ви кажа, аз съм адвокат по човешките права. И обичайно по работа отивам към Вашингтон. И там трябва да ходя по разни срещи, да се виждам с разни скучни политици, които се опитват да ме предразположат като ми казват колко често ядат къри в Джорджтаун. Можете да си представите, да. Но аз съм много въодушевена да съм тук с вас. Иска ми се да разполагахме с повече време, но някой друг път. Да? Чудесно. (Аплодисменти)

За съжаление не мисля, че ще имаме достатъчно време да се срещнем с всички, но ... Опитвам се да съм добричка. За първи път съм тук. Но искам да ви запозная с двама, които може би познавате от шоуто ми "Мостът и Тунелът".

А, ами, благодаря. Добър вечер. Казвам се Паулине Нинг и първо искам да ви кажа, че ... разбира се, аз съм член на Китайското общество в Ню Йорк. Но когато Сара Джоунс ме помоли да дойда на TED, казах, ами, знаете ли, първо, аз не знаех ... преди две години не бихте ме видели да говоря пред хора, още по малко по този начин, понеже не обичах да говоря публично, понеже чувствах, като имигрант, че английският ми не е достатъчно добър. Но след това реших, също като Губернатор Арнолд Шварценегер, да опитам все пак. (Смях) Моята дъщеря ... моята дъщеря написа това, каза ми, "Винаги почвай речта си с шега."

Но моето наследство ... Искам да ви разкажа моята история набързо. Съпругът ми и аз, ние доведохме нашите син и дъщеря тук през 1980 г., за да сме свободни така, както не можехме в Китай по онова време. Опитахме се да научим деца си да се гордеят с традициите ни, но беше много трудно. Нали разбирате, като имигрант, аз им говорех на китайски, но те ми отговаряха на английски. Те харесваха рок музика, поп културата, американската култура. Но когато пораснаха, когато дойде време да мислят за женитба, тогава очаквахме да осъзнаят малко повече собственото си наследство. Но тук имахме малко проблеми. Синът ми казва, че не е готов да се жени. Има си приятелка, но тя е американка, не китайка. Не, че това е лошо, но го питах "Какво им има на китайките?" Но мисля, че ще си промени мнението скоро.

Тогава реших да се концентрирам върху дъщеря си. Бракът на дъщерята е много специален за майката. Но тя каза, че това не я интересува. Иска просто да прекарва време с приятелите си. А когато беше в колежа, почти не се връщаше вкъщи. И не иска и да ходя да я посещавам. Така че, помислих си ... "Има нещо сбъркано в тази картинка." Обвиних дъщеря си, че си има таен любовник. Но тя ми каза: "Майко няма нужда да се притесняваш за момчетата, защото аз не ги харесвам." (Смях) Аз й отговорих "Да, мъжете могат да са трудни, но всяка жена трябва да свикне с това." Тя каза, "Не, мамо. Имам предвид, не харесвам момчета. Харесвам момичета." "Лесбийка съм." Така ... аз винаги съм възпитавала децата си в уважение към американските идеи, но казах, че за тази ще направя изключение. (Смях) Че тя не е гей, че просто е объркана от този американски проблем. Но тя ми каза "Мамо, не е американски." Каза ми, че е влюбена в мило китайско момиче. (Смях) Това бяха думи, които чаках да чуя, но от сина ми, не от дъщеря ми. (Смях) Но първо не знаех какво да правя. След това, след време, можах да разбера, че това е човекът, който е тя.

Така че въпреки, че понякога е тежко, ще споделя с вас, че това ми помага да разбера, че обществото е по-толерантно заради места като това, заради идеи като тези и хора като вас - свободомислещи. Така, че мисля, че вие TED влияете на хората по начини, които може би не разбирате. Така че, от името на дъщеря ми ви благодаря за идеите, които си струва да бъдат разпространявани. Благодаря ви. Shin shen. (Аплодисменти)

Добър вечер. Казвам се Хабби Белахал. И първо искам да благодаря на Сара Джоунс за това, че остави цялата тежест на това да си последен на единствената арабка, която доведе. Аз съм от Йордания. И преподавам билингвистична литература в Куинс Колидж. Не е Харвард. Но се чувствам малко като риба на сухо. Много съм горда с учениците си. Виждам, че някои са успели да дойдат на конференцията. Така че ще си получите екстра кредитите, които обещах. Но въпреки, че зная, че не изглеждам като типичния натурализиран гражданин, искам да кажа, че в глобалното общество никога не сме толкова различни, колкото предполага външния вид.

Така че, доставете ми удоволствие, нека споделя с вас един стих, който запомних като младо момиче на 16 години. Там, далеч, в античните времена. (Арабски) Грубо преведено това значи: Моля те, нека те хвана за ръка Искам да те хвана за ръка. Искам да те хвана за ръка. Когато те докосвам, съм щастлива. Това е чувство, любов моя, което не мога да скрия, не мога да скрия, не мога да скрия. Да, добре, моля, моля, моля .... Ако звучи познато, това е защото по това време в живота ми слушах Бийтълс. По радиото, те бяха много популярни.

С всичко това искам да кажа, че искам да вярвам, че за всяка дума, която ни прави глухи един към друг, винаги има стих, който свързва ушите и сърцата ни през континентите в рима. И се моля, така след време, да се преоткрием. Това е всичко. Благодаря ви много за възможността. Добре? Чудесно. (Аплодисменти)

Благодаря ви много, бяхте чудесни. Благодаря ви, че ме поканихте. (Аплодисменти) Благодаря ви много, обичам ви. (Аплодисменти) Ами, ще трябва да го кажа. Просто - благодаря ви. Искам да благодаря на Крис и Жаклин, и на всички, за това, че ме поканиха. Доста време мина и мисля, че вече съм си вкъщи и зная, че съм изпълнявала за някои от вашите компании, а други са ме виждали другаде, но това е, честно казано, една от най-добрите аудитории, които съм имала. Цялото нещо е невероятно, така че, не се променяйте скоро. (Аплодисменти)