Сам Мартин: Странният свят на "мъжки пространства"

Всъщност ще говоря за пространствата, които мъжете създават за себе си. Но първо искам да ви кажа защо съм тук. Тук съм по две причини. Тези две момчета са двамата ми синове Форд и Рен. Когато Форд беше около тригодишен, деляхме с него една много малка стаичка, в много малко пространство. Офисът ми беше в едната половина на спалнята. А неговата спалня беше в другата половина. И, както можете да си представите, ако сте писател - нещата наистина стават доста претъпкани около сроковете.

Така че, когато Рен беше на път, осъзнах, че трябва да си намеря свое собствено пространство. В къщата нямаше повече пространство. Затова излязох навън, в задния двор. И без никакъв предишен опит в строителството, с около 3000 долара и малко рециклирани материали, построих това пространство. Там имаше всичко, от което имах нужда. Беше тихо. Имаше достатъчно място. И го управлявах аз, което беше много важно.

Докато строях това пространство, си мислех: "Със сигурност не съм единственият мъж, на когото се е налагало сам да си издълбае леговище." И така, направих някои проучвания. И открих, че има исторически прецеденти. Хемингуей е имал свое място за писане. Елвис е имал две или три мъжки пространства, което е доста уникално, защото живеел заедно с жена си и майка си в Грейсланд. В популярната култура - Супермен е имал Крепостта на самотата. Разбира се, и пещерата на Батман.

Затова осъзнах, че искам да тръгна на пътешествие и да видя какво създават момчетата за себе си сега. Ето едно от първите пространства, които открих. То е в Остин, Тексас. Оттам съм аз. Отвън изглежда като много типичен гараж - хубав гараж. Отвътре обаче е всичко друго, но не и това. А това за мен е доста класческо мъжко пространство. То има неонови концертни плакати, бар, и, разбира се, лампа със стойка - женски крак, което е много важно.

Скоро осъзнах, че не е задължително мъжките пространства да са само вътре. Този тип е построил алея за боулинг в задния си двор от греди за градински дизайн и изкуствена трева. А таблото за резултата е намерил на боклука.

Ето друго външно пространство, малко по-изтънчено. Това е дървен влекач от 1923 г., направен изцяло от Дъгласова ела. Човекът го е правил изцяло сам. Тук има около 1000 квадратни фута място за свърталище.

И така, доста рано в хода на изследванията си осъзнах, че това, което откривах, не бе онова, което бях очаквал да открия, което, честно казано, бяха множество пирамиди от празни бирени кутии, прекалено меки дивани и телевизори с плосък екран. Това определено бяха свърталища. Но някои бяха за работа, други - за игра, някои - места за събиране на колекции. Най-вече бях просто изненадан от онова, което откривах.

Ето това място, например. Отвън изглежда като типичен североизточен гараж. Това е в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Единственото, което може да ви подскаже какво следва, е кръглият прозорец. А отвътре е пресъздадена японска чайна от XVI-ти век. Човекът е внесъл всички материали от Япония и е наел японски дърводелец, за да я построи в традиционен стил. Няма нито гвоздеи, нито винтове. Всички сглобки са ръчно изработени и ръчно надписани.

Ето и друга, доста типична гледка. Това е квартал в предградията на Лас Вегас. Но отваряте една от гаражните врати, а вътре има боксов ринг с професионални размери. (Смях) За това има сериозна причина. То било построено от този човек - Уейн Маккъло. Той спечели сребърния медал за Ирландия на Олимпиадата през 1992-ра. Той тренира в това пространство. Тренира други хора. А точно до гаража има своя собствена стая за трофеи, където може един вид да се грее на постиженията си, което е друга важна част от мъжкото пространство.

Така че, докато това пространство представя нечия професия, то това със сигурност - и една страст. Направено е така, че да изглежда като вътрешността на английски платноходен кораб. Това е колекция мореплавателни антики от XVIII и XIX век. С музейна стойност.

И така, с привършването на моето пътуване открих над 50 пространства. Те бяха неочквани и изненадващи. Но бяха също и... Бях наистина впечатлен от това колко бяха персонализирани и колко много работа бе вложена в тях. И осъзнах, че това е, защото всички момчета, с които се срещнах, имаха силна страст към онова, което вършат. Наистина обичаха професиите си. Влагаха много страст и в своите колекции и хобита. Затова създаваха тези пространства, така че да отразяват онова, което обичат да правят и това което са.

Затова, ако нямате свое собствено пространство, горещо ви препоръчвам да намерите такова и да влезете в него. Благодаря ви много. (Аплодисменти)