Салман Хан: Да използваме видео за да преоткрием образованието

Хан Академията е известна най-вече със своята колекция от видео клипове и преди да продължа, нека ви покажа един кратък монтаж.

(Видео) Салман Хан: Така че хипотенузата е пет. Останките от тези животни се намират в тази част от Южна Америка - точно по тази лента тука - и тази част от Африка. Може да интегрираме по тази повърхност и това обикновено се отбелязва с главна сигма. Националната асамблея: те създали Комитета за публична безопасност, който звучи като много хубав комитет. Забележете, че това е алдехид, а също така и алкохол. Започват да се разделят на ефектори и паметни клетки. Галактика. Хей и още една галактика. Вижте, още една галактика. И в долари, за техните 30 милиона, плюс 20-те милиона от американския производител. И ако това не ви разтърси, то вие нямате никакви емоции.

(Смях)

(Аплодисменти)

(СХ): В момента имаме около 2200 видео клипа, които покриват материала от основна аритметика, чак до векторен анализ и част от другите неща, които видяхте. Над милион ученици ползват сайта всеки месец, гледайки около 100 - 200 000 видео клипа на ден. Но сега ще поговорим за това, как ще преминем на следващото ниво. Но преди това, искам да ви разкажа как започнах всичко. Както може би знаете, преди пет години бях анализатор в инвестиционен фонд. Аз бях в Бостън и обучавах моите братовчеди в Ню Орлеанс, отдалечено. И тогава подготвих първите YouTube клипове, просто като нещо странично, като добавка за моите братовчеди, за да имат нещо като опреснителен курс или нещо подобно.

И веднага след като пуснах първите клипове в YouTube, се случи нещо интересно - всъщност няколко интересни неща. Първото нещо дойде от братовчедите ми. Те ми казаха, че предпочитат да гледат клиповете от YouTube, а не аз лично да им преподавам. (Смях) И след като преодолях плесницата от това изказване, открих нещо с много дълбок смисъл. Те казваха, че предпочитат автоматизираната версия на своя братовчед, пред самия братовчед. Отначало, беше доста неинтуитивно, но като го погледнете от тяхната гледна точка, имаше доста смисъл. Пред тях се отдаваше възможността да карат братовчед си да спира и да повтаря, без да се чувстват все едно му губят времето. Ако трябва да преговорят нещо, което е трябвало да научат преди няколко седмици, или преди няколко години, те могат да го направят без да се притесняват да попитат братовчед си. Могат просто да гледат клиповете. Ако са отегчени, могат да прескочат части. Могат да го гледат в избрано от тях време и със свое собствено темпо. И вероятно най-неоценената страна в тази история е факта, че първия път, най-първия път, когато се опитвате да разберете ново понятие, нещото от което най-малко се нуждаете е друго човешко същество да ви пита: "Разбра ли това"? И точно това се случваше, когато аз ги обучавах преди. А сега те можеха свободно да го правят, в спокойствието на собствените си стаи.

Другото което се случи, беше - просто пуснах клиповете в YouTube, без да ги маркирам като "лични" и така други хора можеха да ги гледат. И различни хора започнаха да попадат на тях. И аз започнах да получавам коментари и писма, и други видове обратна връзка от различни хора от цял сват. Ето няколко. Това е от един от първите клипове по висша математика. Някой просто написа това в YouTube - коментар в YoutTube: "За първи път се усмихвам докато смятам производни." (Смях) Нека направим пауза. Този човек е пресметнал производна и се е усмихнал. И после в отговор на този коментар - те са цяла поредица. Може да влезете в YouTube и да прочетете коментарите - някой друг написа: "Същото стана и с мен. Направо ми оправи настроението за целия ден. Спомням си как виждам, този текст от "Матрицата" в час, а сега направо мога да кажа:'Знам кунг-фу'."

(Смях)

Получихме много обратна връзка в коментарите. И стана ясно, че клиповете наистина помагат на хората. И после публиката продължи да расте и расте. Започнах да получавам писма от различни хора, и на мен ми направи впечатление, че тези клипове са всъщност повече от едно просто допълнение към материала. Това е само извадка от едно такова писмо. "Дванадесет годишният ми син страда от аутизъм и му е много трудно по математика. Опитахме какво ли не, гледахме какво ли не, купихме какво ли не. Натъкнахме се на вашето видео за десетични числа и той ги разбра. После продължихме с омразните дроби. Отново, разбра и тях. Не можахме да повярваме. Той е толкова развълнуван." Както можете да си представите, като имате предвид, че бях анализатор в инвестиционен фонд, за мен беше много странно да правя нещо от полза за другите.

(Смях)

(Аплодисменти)

Но бях развълнуван и продължих. И тогава осъзнах още няколко неща. Така ще помогна не само на братовчедите ми сега, и на тези хора, които изпращаха писмата, но и че тези материали никога няма да остареят, че могат да помогнат и на техните деца или техните внуци. Ако Исак Нютон беше правил клипове по висша математика в YouTube, аз нямаше да се налага да го правя. (Смях) Ако предположим че е бил добър преподавател. Не се знае...

(Смях)

Другото, което се случи - дори в този момент си мислех: "Окей, може би е добро допълнение към материала Помага на мотивирани ученици. Може би е добро за тези, които се обучават вкъщи." Но не мислех, че това ще е нещо, което ще проникне в класните стаи. И тогава започнах да получавам писма от учители. И учителите ми писаха: "Ние използвахме вашите клипове, за да преобърнем класната стая. Вие вече сте изнесли лекцията и сега ние... " и това може да се случи във всяка класна стая в Америка още утре, " ...и сега аз давам лекциите за домашно. И това, което преди оставаше за домашно, сега се прави в класната стая."

Искам да направя кратка пауза - (Аплодисменти) Искам да направя кратка пауза, защото тук има няколко интересни неща. Първо, когато учителите приемат този подход, получават очевидното предимство, че техните ученици сега могат да използват клиповете, точно както моите братовчеди. Те могат да спират, повтарят със собствено темпо и по тяхно усмотрение. Но по-интересното тук е - и това е неочакваното, когато говорим за технологии в класната стая - като премахнем лекциите във формат "един размер за всички" от класната стая и като позволим на учениците да чуят лекцията, като сами определят темпото вкъщи, и когато те влезят в класната стая и започнат работа там, с учителя, който им помага, с връстниците, с които наистина могат да взаимодействат, тези учители всъщност са използвали технологиите, за да направят класните стаи по-човечни. Те превръщат това поначало нелично преживяване - 30 деца с пръсти на устните, които нямат право да си говорят. Един учител, независимо колко добър, трябва да изнесе една лекция, която да е подходяща за всички, на 30 ученици - бледи лица, леко враждебни - в едно по-човешко преживяване. Сега те наистина си взаимодействат.

Така се появи Хан Академията - напуснах работа и станахме истинска организация - с идеална цел - и сега въпроса е, как да стигнем до следващото ниво? Как да доведем това, което тези учители правят, до естествения му завършек? И това, което ще ви покажа, са истинските упражнения, които започнах да пиша за братовчедите ми. Тези, които използвах в началото бяха доста по-примитивни. Това е доста по-разширена версия. Но идеята тук е: ние ще генерираме колкото въпроси ви трябват, докато схванете идеята, докато направите 10 последователно без грешка. И видео клиповете от Хан Академията са на разположение. И можете да получите съвет за правилните стъпки за решаване на задачата, ако не знаете как да се справите. Идеята тук е, знам че звучи много просто: 10 без грешка и продължаваш. Но това е коренно различно, от случващото се в класните стаи.

В класните стаи, получавате домашно, домашно, лекция, домашно, лекция и после се явявате на изпит. И независимо дали получавате 70 процента, 80 процента, 90 процента или 95 процента, класа продължава със следващия материал. И дори учениците с 95 процента успех, кои са тези 5 процента, които те не знаят? Може би не знаят какво се получава, когато повдигнеш нещо на степен нула. Но ние ще градим върху това знание. Това е същото като да ви уча да карате велосипед, и ви изнеса една лекция отначалото, и после ви дам един велосипед за 2 седмици. И после се връщам след две седмици и казвам: "Добре, да видим. Не можете да завивате наляво, Не можете да спирате както трябва. Вие сте 80 процентов велосипедист." Слагам ви един печат "Добър" на челото, и казвам: "Ето ви един едноколесен велосипед." Но колкото и смешно да звучи, точно това се случва в момента в класните стаи. И ако превъртим лентата напред виждаме как добрите ученици започват да не се справят с алгебрата и изведнъж не могат да разберат висшата математика, въпреки че са умни, въпреки че имат добри учители. И това е заради тези празнини като в швейцарско сирене, които са се натрупвали в основите на тяхното образование. По нашия модел математика се учи по начина, по който се учи всяко друго нещо, както се учим да караме велосипед. Задръжте се на велосипеда. Паднете от велосипед. Правете го колкото е нужно, докато не се научите. Традиционния модел ви наказва за експериментите и грешките, но не очаква познание. Ние ви окуражаваме да експериментирате. Ние ви окуражаваме да грешите. Но очакваме познание.

Това е още един модул. Това е тригонометрия. Това е транслиране и отразяване на функции. И те всички се допълват. Имаме около 90 такива в момента. И може да отидете на сайта още сега. Безплатно е. Не се опитвам да ви продам нищо. Но основната идея е, че всички модули пасват заедно в тази карта на знанието. Това на върха най-отгоре, е буквално събиране на едноцифрени числа. Като едно плюс едно равно на две. И идеята е, след като направите 10 без грешка в това, ви се препоръчват по-сложни модули. И ако продължите по тази карта на знанието, навлизаме в по-сложна аритметика. По-надолу, навлизате в пред-алгебра и основна алгебра. После идват алгебра 1, алгебра 2, части от висша математика. И идеята е, че по този начин, ние можем да преподаваме всичко, или поне всичко, което може да се преподава в такъв вид среда. Така че можете да си представите - и ние работим над това - в тази карта на знанието да има логика, програмиране, граматика, генетика, всичко основаващо се на идеята, че ако знаете това и това, вече сте готови за следващите понятия. Това може да работи чудесно за отделния ученик и ви препоръчвам, първо, пробвайте го с децата си, но също така ви препоръчвам да пробвате и сами. Ще промени разговорите ви по време на вечеря.

И също така искаме да използваме онова преобръщане на класната стая, за което учители ми бяха писали. Това, което ви показвам са истински данни от пилотен проект в училището в Лос Алтос, в което взехме две паралелки от пети клас и две паралелки от седми клас и напълно променихме курса по математика. Тези деца не използват учебници, те нямат лекции от типа "един размер за всички". Те използват Хан Академията и този софтуер, за близо половината си материал по математика. И искам да поясня, че ние не считаме това за пълен курс по математика. Това, което правим - и това се случва в Лос Алтос - е да освободим време. Това са блокирането и справянето с проблема, да сме уверени, че знаем как да преминем през система уравнения. и това ни дава свободно време за симулации и игри, за механизмите, за строене на роботи, за изчисляване височината на хълма по сянката му.

Идеята е, че учителя влиза в клас всеки ден, всяко дете работи само - и това е истинска таблица от училището в Лос Алтос - учителите преглеждат тази таблица. Всеки ред е отделен ученик. Всяка колона е определена част от материала. Зелено означава, че ученикът владее материала. Синьо, означава че работят по нея - няма нужда от притеснение. Червено означава, че е ученика е закъсал. И учителите буквално отиват и казват: "Нека помогнем на червените деца." Или по-добре, "Нека едно от зелените деца, които вече владеят този материал бъде първата линия на атака и да помогне на връстника си."

(Аплодисменти)

Аз идвам от реалност, силно въртяща се около данните, така че не искаме даден учител да се намесва и да задава неудобните въпроси: "О, какво не разбираш?" или "Какво разбираш?" и така нататък. Нашата идея е да въоръжим учителите с възможно най-много данни, както се очаква в другите области на работа, като например финанси, маркетинг или производство. И така учителите могат да разберат какъв е проблема на учениците, и тяхното взаимодействие да е по-продуктивно. Сега учителите знаят, точно какво правят учениците, колко време са учили всеки ден, кои клипове са гледали, кога са спирали клиповете, какво са спрели да гледат, кои упражнения са ползвали, върху какво са съсредоточени? Външния кръг показва използваните упражнения. Вътрешния кръг показва гледаните клипове. И данните са доста подробни, може да видите точно кои задачи ученикът е сбъркал или направил. Червеното е грешно, синьото - правилно. Най-левият въпрос е първия, който ученика е пробвал. Точно тук са гледали клипа. И после може да видите, че ученикът е направил 10 без грешка. Почти може да видите как се научава по време на последните 10 задачи. Също така са станали по-бързи. Височината показва колко време им е отнела дадена задача.

И когато говорим за самостоятелно учене, то работи за всеки - като образование, разделно учене - но е много различно, ако го погледнем за целия клас. Защото всеки път когато сме правили това, за всеки клас, за който сме го правили, отново и отново, ако разгледаме пет дневен период, има група деца, които избързват, и група деца, който са малко по-бавни. И в традиционния модел, ако направим изпит, ще кажем: "Тези са надарените деца, тези са изостаналите деца. Може би трябва да ги оценяваме разделно. Може би те трябва да са в различни паралелки." Но когато оставим всеки ученик със свое темпо - и виждаме това отново и отново - виждаме ученици отделили малко повече време, на един или друг материал, но след като приключат с него, те просто препускат напред. И така същите деца, които мислехме за изоставащи преди шест седмици, сега считаме за надарени. И ние срещаме това отново и отново. И това ни кара да се замислим, колко от тези определения, от които може би всички тук сме се възползвали, са били всъщност стечение на обстоятелствата.

Колкото и да е ценно това за район като Лос Алтос, нашата цел да използваме технологиите, да очовечим, не само Лос Алтос, но и в глобален мащаб, образованието. И това повдига друг интересен въпрос. Голямо внимание за очовечаването на класовете се обръща на съотношението ученици-учители. Според нас, важното съотношение е ученик-ценно-човешко-взаимоотношение- -с-учителя. При традиционния подход, повечето време на учителя се изразходва в преподаване на лекции, оценяване и какво ли не. Около 5 процента от времето си те прекарват със учениците и наистина работят с тях. Сега 100 % от времето е такова. И така, технологиите не само преобръщат класните стаи, но и очовечават това преживяване, петкратно до десетократно.

Колкото и да е полезно в Лос Алтос, представете си какво може да значи това за възрастен ученик, който се притеснява да се върне и да учи неща, които е трябвало да знае, преди да се върне в колежа. Представете си какво означава това за дете от Калкута, което трябва да помага на семейството си през деня и затова не може да ходи на училище. Сега за 2 часа на ден, то може да преговори, или научи нови неща без да се притеснява от това което знае или не знае. Сега помислете за следното - говорихме за помощ между връстници в една класна стая. Но това е една цялостна система. Нищо не пречи да използваме тази помощ между връстници извън пределите на класната стая. Представете си как този ученик от Калкута, изведнъж може да обучава вашия син или вашия син да помогне на това дете в Калкута? И така се появява идеята за една глобална класна стая. И ние всъщност се опитваме да я построим.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Бил Гейтс: Забелязах някои промени, които правиш в системата, свързани с мотивацията и обратната връзка - енергийни точки, значки за постижения. Кажи ни за какво става въпрос?

СХ: О, да. Всъщност имаме чудесен екип, който работи над това. И трябва да поясня, че вече не съм сам. Аз все още записвам всички клипове, но имаме един страхотен екип, който работи по софтуера. Да, добавихме няколко игрови механизми в сайта, вече получавате значки, ще има класации по успех, ще получавате точки. Всъщност е доста интересно. Самото наименование на значката и броя точки, който получавате от нещо, наблюдаваме в цялата система, как десетки хиляди петокласници или шестокласници, тръгват в определена посока, в зависимост от значката, която им дадем.

(Смях)

БГ: А това сътрудничество с Лос Алтос, как възникна?

СХ: Лос Алтос, беше лудница. Още веднъж да спомена, че не очаквах тези неща да се използват в училище. Някой от техния борд на директорите ни се обади и каза: "Какво ще кажете ако ви дадем кард бланш за един клас" И аз отвърнах: "Ами, ще дадем на всеки ученик правото сам да определя темпото или нещо подобно и ще ви предоставим таблица с резултатите." И те казаха "О, това е доста радикално. Трябва да си помислим." Аз и останалата част от екипа си мислехме: "Никога няма да го направят." Но буквално на следващия ден, те ни се обадиха и попитаха: "Можете ли да започнете след две седмици?"

(Смях)

БГ: Значи сега се занимавате с пети клас?

СХ: Имаме 2 паралелки пети клас и две седми клас. И това става на регионално ниво. Най-важното е, че сега могат да наблюдават децата. Не само в училище. Дори, на Коледа, видяхме деца, които се занимаваха. И можем да следим всичко. И можем да ги проследим в целия регион. През лятото, когато сменят учители, имаме тези продължителни данни, които могат да се наблюдават на регионално ниво.

БГ: А някои от тези таблици, които видяхме са за учителите, за да могат да следят какво точно правят децата. И вие получавате обратна връзка от учителите за тези таблици и как те ги използват?

СХ: О да. Учителите изискаха повечето данни. Направихме няколко и за учениците, за да виждат данните, но много по-често работим със самите учители. И те буквално казват: "Хей, това е много хубаво, но..." За тази графика на вниманието, много учители казаха, "Имаме чувството, че децата просто скачат напред-назад и не се съсредоточават върху една тема." И затова направихме диаграмата на вниманието. Така че всичко се води от учителите. Голяма лудница.

БГ: Готово ли е за масово употреба? Мислите ли, че повече класове трябва да го изпробват догодина?

СХ: Да, готово е. Над милион души вече използват сайта, така че може да се справим с още. (Смях) Така че няма причина за да не се използва във всяка класна стая в Америка още утре.

БГ: А идеята за взаимната помощ? Идеята е, че ако не разбирам дадена тема, някъде в сайта мога да намеря хора, доброволци, да видя техния рейтинг, и да се уговоря с тях и да се свържем?

СХ: Напълно. И това е нещо, което предлагам на всеки от публиката. Тези таблици, които са достъпни за учителите, може веднага да ги видите и на практиката да станете наставник за вашите деца, племенници или братовчеди, или може би някое дете от скаутския клуб. И да, можете да станете ментор или учител, практически веднага. Но да, всичко си е там.

БГ: Това е удивително. Мисля че току що погледнахме в бъдещето на образованието. Благодаря. (СХ: И аз благодаря.)

(Аплодисменти)