Рори Бренър - еднолична световна среща на най-високо равнище

Крис беше толкова мил. Не знам как успяваш постоянно, Крис, наистина не знам. Толкова мил, цяла седмица. Той е онзи тип човек, на когото можеш да кажеш: "Много извинявай, Крис, катастрофирах с колата ти. Дори по-зле - блъснах се с нея в къщата ти. Къщата ти се подпали. И нещо повече - жена ти току-що избяга с най-добрия ти приятел."

А знаете ли какво би отвърнал Крис?, "Благодаря." (Смях) "Благодаря ви, че споделихте, това е наистина интересно." (Смях) "Благодаря ви, че ме отведохте на място, за което не знаех, че съществува. Благодаря." (Смях)

Едно от... (Аплодисменти) Благодаря за поканата. Едно от нещата, свързани с това да се появиш по-късно през TED седмицата е, че постепенно, с минаването на дните, всички други оратори говорят за повечето от онова, което си искал да кажеш. (Смях) Ядрен синтез - имах около 10 минути за това. Спектроскопия - ето още едно. Паралелни вселени. Затова тази сутрин си помислих: "Е, добре, просто ще направя един фокус с карти." (Смях) И него вече го няма. А днес е денят на Емануел - мисля, че вече се съгласихме за това, нали? Емануел? Абсолютно. (Аплодисменти) Планирах да приключа с един танц... (Смях) Е, той ще изглежда доста нищожен сега.

Така че помислих - в чест на Емануел - да стартирам днес първия ТЕД Глобал (TED Global) търг. Ако мога да започна - това е декодиращата машина Енигма. (Смях) Кой ще започне с 1000 долара? Има ли желаещи?

Благодаря. Лицето на Бруно, когато каза: "Не, само това не. Недей, моля те, недей. Не го прави. Недей." (Смях)

Притеснен съм. Отначало, като получих поканата, някъде в нея се казваше: "15 минути, за да промените света, вашият момент на сцена." 15 минути, за да променя света. Не знам за вас, но на мен ми трябват 15 минути, за да сменя един щепсел. (Смях) А идеята да промениш света наистина е доста необичайна. Е, разбира се, сега знаем, че не се налага да сменяме щепсел, след като видяхме онази чудесна демонстрация на безжично електричество - фантастично. Разбирате ли, това ни вдъхновява. Преди 300 години щяха да ни изгорят на клада за това. (Смях) А сега е идея. (Смях) Страхотно. Фантастично. Наистина срещаш някои фантастични хора - хора, които гледат на света по напълно различен начин.

Вчера - Дейвид Дойч, още един, който говори за повечето неща, които щях да кажа. (Смях) Но когато мислиш за света по този начин, това превръща отиването в "Старбъкс" в цяло ново преживяване, не мислите ли? Искам да кажа - сигурно, щом той влезе, казват: "Бихте ли искали едно макиато, или лате, или Американо, или капучино?" А той отговаря: "Предлагате ми неща, които са безкрайно променливи." (Смях) "Как може кафето ви да е истинско?" (Смях) А те ще кажат: "Имате ли нещо против да обслужа следващия клиент?" (Смях)

И Илейн Морган вчера - не беше ли чудесна? Фантастична. Наистина добра. Нейният разговор за водната маймуна, и връзката, разбира се - връзката между дарвинизма и фактът, че всички сме голи, не сме космати и можем да плуваме доста добре. А тя каза, нали знаете, тя е на 90. Каза, че времето й свършва. И че отчаяно се опитва да открие повече доказателства за връзката. А аз си мисля: "Седя до Луис Пю." (Смях) Този човек е плувал около Северния полюс - какво по-голямо доказателство искате? (Смях) Ето го и него. (Аплодисменти) Така TED събира тези връзки заедно.

Не бях тук във вторник. Всъщност не видях как Гордън Браун кандидатства за работа - ами, съжалявам. (Смях) Толкова съжалявам. (Аплодисменти) Наистина много се извинявам. Не, не. (Аплодисменти) Не, не, ахх... (Аплодисменти) (Като Браун): "Глобалните проблеми изискват шотландски разрешения." (Смях) Проблемът, който имам е, че Гордън Браун - той идва на сцената и оглежда целия свят като човек, който току-що е свалил главата от костюм на мечка.

(Като Браун): "Здравейте, мога ли да ви разкажа какво се случи там, в горите? Ух, не." (Смях) "Съжалявам. Имам само 18 минути - 18 минути, за да говоря за спасението на света, спасението на планетата, глобалните институции. Нашата работа по климатичната промяна, имам само 18 минути, за съжаление нямам възможност да ви разкажа за всички чудесни неща, които правим, за да поощрим дневния ред за климатична промяна във Великобритания, като третата писта, която планираме на летище Хийтроу..." (Смях) Голямата, захранвана с въглища станция, която строим на "Кингс Норт", и, разбира се, вълнуващата новина, че само днес, само тази седмица единственият производител във Великобритания на вятърни турбини бе принуден да затвори предприятието си. За съжаление, няма време да спомена тези неща." (Аплодисменти) "Британски работни места за шотландци... Не." (Смях) "Християнски принципи, християнски ценности. Не убивай, не кради, не пожелавай жената на ближния си." (Смях) "Макар че, ако съм честен, когато аз бях на номер 11, това никога не би могло да е проблем." (Смях)

(Като Тони Блеър): "Е, добре, хайде, ех. Добре, Гордън, хайде, ех. Аз просто... мога ли само да кажа няколко неща първо за Шери, защото тя е чудесна дама, моя съпруга, с чудесна усмивка. Това ми напомня, че трябва да изпратя онова писмо." (Смях) "Просто мисля, знаете ли - онова, което хората забравят, ние с Гордън винаги сме се разбирали прекрасно. Е, добре, никога не е било точно "Планината Броукбек". (Смях) "Знаете ли - писах му, точно преди да напусна кабинета. Попитах го: "Мога ли да разчитам на твоята подкрепа през следващия месец?" А той ми отговори: "Не, не можеш." Което някак ме изненада, защото никога не съм виждал "не можеш" изписано по този начин преди." (Смях)

Нещо друго, което Гордън може да е споменал в речта си в Меншън Хаус през 2002-ра - тя беше към сградата; хората не слушаха. А на хората, когато говореше за финансовата индустри, каза: "Онова, което вие като град Лондон сте направили за финансовите услуги, ние като правителство се надяваме да направим за икономиката като цяло." (Смях) Като се замислите какво се случи с финансовите услуги и видите какво се е случило с икономиката, си мислите: "Е, ето един човек, който изпълнява обещанията си." (Смях)

Но сега сме в един нов свят. В напълно нов свят сме. Доколкото си спомням, за пръв път, ако получиш писмо от банковия управител във връзка със заем, не знаеш дали заемаш пари от него, или той заема пари от теб. Прав ли съм?

Тези изключителни неща, исландски интернет сметки. Някой тук имал ли е исландска интернет сметка? Защо бихте направили това? Защо бихте... това е все едно стъпка нагоре от това да отговориш на един от онези имейли от Нигерия, нали? (Смях) Искат ви банковите данни. А нали разбирате, Исландия, тя никога не би го изплатила. Нямаше този вид допълнително споразумение. А какво има? Има риба, това е всичко. Затова министър-председателят отиде в телевизията. Той каза: "Това ни остави всички с една много голяма треска." (Смях)

Голяма част от онова, което правя... трябва да се опитам да осмисля нещата, преди да мога да направя от тях безсмислица. А да осмислиш финансовата криза е много, много трудно. За щастие, някой като Джордж Буш наистина много помогна. Той обобщи всичко на една вечеря. Докато говорел на една вечеря, казал: "Уолстрийт се е напил." (Смях) "А сега има махмурлук." И това, разбирате ли, това е нещо... (Аплодисменти) Това е нещо, с което сме съпричастни. Със сигурност е нещо, с което той е съпричастен. (Смях)

А другият, разбира се, е Доналд Ръмсфелд, който казва: "Има известни известни - нещата, които знаем, че знаем Има и известни неизвестни - неща, които знаем, че не знаем. Има и неизвестни неизвестни - това са нещата, които не знаем, че не знаем." Като англичанин, когато чух това за пръв път, си помислих: "Какъв куп глупости." А после, е, всъщност - ето за какво става дума.

Всичко това, което е казал Бен Бернанке, хаотичното разпадане на световната финансова система, е заради... те не знаят, не са знаели какво правят. През 2006-та председателят на Американската ипотечна банкерска асоциация е казал, цитирам, "Както ясно виждаме, никакво сеизмично събитие не е на път да съкруши икономиката на САЩ." Ето един човек от каймака на занаята си. (Смях) А когато кризата се случваше, председателят на количествените ценни книжа в "Лиймън Брадърс" каза: "Събития, които моделите предвиждаха, че ще се случват веднъж на всеки 10 000 години, се случваха всеки ден в продължение на три дни."

И така, изключително е. Един нов свят, който е много, много труден за осмисляне. Но имаме нова надежда. Имаме един нов човек. Америка сега избра първия си открито черен президент. (Смях) Чудесна новина И не само това - той е левичар. Забелязали ли сте това? Колко хора тук са левичари? Разбирате ли, много от хората, на които се възхищавам най-силно - велики художници, велики дизайнери, велики мислители, те са левичари. А някой ми каза снощи, знаете ли, че ако си левичар, трябва да се учиш да пишеш, без да размазваш мастилото. Някой говореше за метафори в понеделник. А аз си помислих: каква чудесна метафора, нали? Един американски президент, който трябва да пише, без да размазва мастилото.

Хареса ли ви това? В противовес може да погледнете Джордж Буш - е, каква е метафората там? Мисля, че би било нещо от историята с водната маймуна, нали? "Е, знаете ли, съжалявам за това. Десничар съм, но като че ли пак размазах това мастило." (Смях) Но разбирате ли, него го няма. Вече го няма. Това са осем години от американската история, осем минути от моето представление, просто изчезнали ей така.

"Разбирате ли, това е краят на една грешка. Случайно вярвам, че беше една голяма грешка.. Хората ми казваха, че според тях е била една от най-големите грешки в историята на Съединените щати. Но доказахме, че грешат, в Ирак. Казаха, че не е имала връзка между Ирак и "Ал Кайда". Вече има." (Смях) Но имам съобщение за самоубийците-бомбардировчици, за онези хора, които се самовзривиха." (Смях) "Ние ще ви открием." (Смях) "Ще се уверим, че няма да го направите отново." (Смях)

Но него вече го няма, и е страхотно да видим как един от... онзи, за когото се твърди, че е от най-лошите оратори в американската история, е отстъпил мястото си на един от най-прекрасните, Обама. Може би сте били там в нощта на неговата победа. Той говори пред тълпата в Чикаго и каза: "Ако има някой там, който още се съмнява, че Америка е място, където всичко е възможно..." Не мога да го кажа цялото, защото ще е много дълго, наистина. (Смях) Но схващате картината. А после идва встъпването в длъжност. Той и върховният съдия се настъпват, объркват думите си и скапват цялата работа. А ето го Джордж Буш, седи там и се подсмива: "Хе-хе-хе-хе..." (Смях) "Не е толкова лесно, нали? Хе-хе-хе." (Смях)

Но интересното е, че Гордън Браун говори за Цицерон, който е казал - хората слушат една реч и казват: "Прекрасна реч." А после слушат Демостен и казват: "Да тръгваме на поход." Всички искаме да вярваме в президента Обама. По-скоро е като онази реплика във филма "Колкото, толкова." Помните ли онзи филм с Хелън Хънт и Джак Никълсън, и Хелън Хънт пита Джак Никълсън: "Какво виждаш в мен?" А Джак Никълсън отговаря просто: "Ти ме караш да искам да съм по-добър човек."

Искаме лидер, който вдъхновява, предизвиква и те кара да искаш да си по-добър гражданин. Нали? Но в момента става дума за нещо цицероновско. Харесва ни онова, което казва Барак Обама, но не правим нищо по въпроса. И така, той отива в тази страна и казва: "Имаме нужда от голям фискален стимул." И всички възкликват: "Прекрасно!" Той напуска страната, а французите и германците казват: "Не, не, забравете за това, абсолютно не." Нищо не се случва. Той отива в Страсбург. Казва: "Имаме нужда от повече ботуши на земята в Афганистан." И всички казват: "Прекрасна идея." Той си заминава, а хората: "Не, не, не, няма да го направим. Максимум 5000, и без ракети, не, не, няма да стане." Той отива в Прага и казва: "Ние вярваме в един свят, свободен от ядрено оръжие."

Прекрасно е да има американски президент, който може да изрече думата "ядрен", нека първо просто изтъкнем това. Помните ли това? Джорд Буш: "Я-де-рен." Моля, какво? "Я-де-рен." (Смях) Бихте ли могли да кажете "вуйчов"? "Вуйчев." (Смях) Много благодаря.

Но той казва: "Искаме сят, свободен от ядрено оръжие." А онзи ден - в Северна Корея същия онзи ден, Серевна Корея просто проверява дали може да прекара една (ракета) над Япония... (Смях) и да я приземи, преди...

И така, къде да търсим вдъхновение? Все пак имаме Бил Клинтън. "Пътува по света." (Смее се) "Мисля, мисля че президент Дуайт Д. Айзенхауер е казал... (Смях) "Излъгах; била е Даяна Рос..." (Смях) "...тя е казала, протегни ръка и докосни..." (Смях) "...нечия чаш... ръка." (Смях) "Направете този свят едно по-добро място, ако можете. Просто мисля, че това е важно. Наистина. И се надявах Хилари да отиде в Белия дом, защото тя щеше да бъде извън дома ни четири години. А аз, нали знаете." (Смях) "Но щом това не стана, трябваше да уредя някои неща, да ви кажа." (Смях)

Значи, ето го него. В Британия имаме принц Чарлз. "Околната среда е толкова важна, правим всичко възможно. На жена ми вече й писва, че постоянно се опитвам да избутам емисиите нагоре в нейния дневен ред." (Смях)

Или пък, при южноафриканците - имаме Мандела за вдъхновение. Мандела, великият човек Мандела. Сега вече е почетен със статуя. Предишната най-висока чест, оказана му във Великобритания, е било едно посещение от екипа на "Земна сила", градинарска програма. "И така, Нелсън, как би ви харесала една хубава водна атракция?" "Ахх, чуйте ме, мистър Титчмарш." (Смях) "Държаха ме в затвора почти 30 години на един остров посред океана. Защо, по дяволите, ще ми трябва някаква проклета водна атракция?" (Смях)

Много бързо: не бях съвсем сигурен как да приключа този разговор, и тогава вчера дойде един човек с чудесен цитат от "Японските есета за бездействието", в които се казваше, че е хубаво да има нещо незавършено, защото то предполага, че все още има място за растеж. Наистина, много благодаря. (Аплодисменти)