Ромулус Уитакър: Истинската опасност, дебнеща във водата

Искам да [оставите] настрана предразсъдъците си, предубедените си страхове и мисли за влечугите. Защото това е единственият начин моята история да стигне до вас. Между другото, ако ви приличам на някакъв яростен хипар - защитник на околната среда, това е само плод на въображението ви. (Смях)

Добре. Всъщност, ние сме първият вид на Земята, който е толкова плодовит, че всъщност застрашава собственото си оцеляване. Знам, всички сме виждали достатъчно образи, че да претръпнем от трагедиите, причинявани постоянно на планетата. Ние сме като алчни деца - изчерпваме всичко, нали? Днес е време да ви говоря за вода. Не само защото обичаме да пием от нея и прекрасните й производни - бира, вино и т.н. И, разбира се, да я гледаме как пада от небето и се стича в чудесните ни реки, но също и по няколко други причини.

Когато бях дете и растях в Ню Йорк, бях обсебен от змиите - по същия начин, по който повечето деца са обсебени от пумпали, топчета, коли, влакове, топки за крикет. Майка ми - смела жена - отчасти беше виновна, тъй като ме заведе в Музея по естествена история в Ню Йорк, купуваше ми книги за змии, а после започнах тази скандална своя кариера, чиято кулминация, разбира се, беше пристигането ми в Индия преди 60 години, доведен от майка ми, Дорис Норден, и втория ми баща - Рама Чатопадая.

Пътуването беше истинско влакче на ужасите. Две животни - две символични влечуги всъщност ме заплениха много рано. Едно от тях беше този забележителен гариал. Този крокодил, достигащ почти 20 фута (6 метра) дължина в северните реки и тази очарователна змия, кралската кобра. Цел[та] на [моя] разговор днес всъщност е някак да оставя неизличим белег в умовете ви с тези очарователни и величествени създания. Защото това [се надявам, че] ще отнесете оттук - надявам се, възстановена връзка с природата.

Кралската кобра е доста забележителна по няколко причини. Онова, което виждате тук, са съвсем наскоро заснети образи в една гора тук наблизо, как една женска кралска кобра свива гнездото си. Ето едно животно без крайници, способно да събере огромна купчина листа, а после да снесе яйцата си вътре, да понесе пет до десет [кубически метра паднал дъжд], за да може да мъти яйцата си през следващите 90 дни и от тях да се излюпят малки бебета - кралски кобри. Тя закриля яйцата си и след три месеца бебетата най-сетне се излюпват. Мнозинството от тях ще умрат, разбира се. Има много висока смъртност при малките влечуги, които са дълги само 10 до 12 инча (25 до 30 см).

Първият ми опит с кралски кобри беше през 72-ра на едно вълшебно място, наречено Агумбе, в Карнатака, този щат. Това е прекрасна дъждовна гора. Тази първа среща беше нещо като момчето-масай, което убива лъва, за да стане войн. Тя наистина промени напълно живота ми. И ме въвлече право в битката за опазване на околната среда. В крайна сметка започнах проучване и основах образователна станция в Агумбе, която, разбира се, всички сте поканени да посетите.

По същество това е база, в която се опитваме да събираме и изучаваме практически всичко за биоразнообразието на тази изключително сложна горска система и да се опитаме да се държим за онова, което е там, да се уверим, че водоизточниците са опазвани и поддържани чисти, и също така, разбира се, да се забавляваме. Почти може да се чуят барабаните, биещи в онази малка вила, в която отсядаме, когато сме там. Беше много важно за нас да достигнем до хората. Начинът ни обикновено е чрез децата. Те са очаровани от змиите. Те нямат онази непреклонност, с която в крайна сметка човек се страхува от тях, мрази ги или ги презира по някакъв начин. Интересно им е. И наистина действа като начало при тях. Това ви дава представа за размера на някои от тези змии.

Това е кралска кобра със среден размер, дълга е около 12 фута (3,7 м.) - всъщност пропълзяла в нечия баня и стояла там два или три дни. Хората в тази част на Индия боготворят кралската кобра. И не я убиват. Извикаха ни да я хванем. Хванали сме повече от 100 кралски кобри през последните три години и сме ги преместили в близките гори.

Но за да открием истинските тайни на тези създания, [бе необходимо] всъщност да поставим малък радиопредавател вътре във [всяка] змия. Така можехме да ги следваме и да откриваме тайните им - къде отиват бебетата, след като се излюпят, и други забележителни неща, които скоро ще видите. Това беше само преди няколко дни в Агумбе. Имах удоволствието да съм близо до тази голяма кралска кобра, която беше уловила отровна пепелянка. Прави го по такъв начин, че самата тя не е ухапана. А кралските кобри се хранят само със змии. Тази [малка змия] беше вкусна мръвка за нея - онова, на което ние казваме "вадай", или поничка, нещо такова. Смях

Обикновено ядат малко по-големи неща. В този случай се случи нещо доста странно и необяснимо по време на последния развъден сезон, когато една голяма мъжка кралска кобра сграбчи женска кралска кобра, не се чифтоса с нея, а всъщност я уби и погълна. Все още се опитваме да обясним и осъзнаем какво е еволюционното предимство на това.

Но те правят също и много други забележителни неща. Това отново е нещо, [което успяхме да видим] благодарение на факта, че имахме радиопредавател в една от змиите, тази мъжка змия, дълга 12 фута (3,7 м.), срещна друга мъжка кралска кобра. И изтанцуваха този невероятен ритуален боен танц. Прилича много на разгонването при бозайниците, включително хората, разбирате ли, един вид изясняване на различията, но по-внимателно, без хапане. Това е просто борба, но забележителна.

А какво правим с цялата тази информация? Какъв е смисълът от всичко това? Е, кралската кобра е буквално ключов вид в тези дъждовни гори. А нашата работа е да убедим властите, че тези гори трябва да бъдат защитени. Това е един от начините да го правим - като учим колкото можем повече за нещо толкова забележително и символично в дъждовните гори там, за да помогнем за опазване на дърветата, животните и, разбира се, водоизточниците.

Вероятно всички сте чували за проекта "Тигър", започнал в началото на 70-те, който всъщност беше много динамично време за опазване. Бяхме пилотирани, мога да кажа, от една във висша степен тиранична държавничка, която обаче хранеше и невероятна страст към околната среда. По това време се появи проектът "Тигър". Точно както в проекта "Тигър", нашата дейност относно кралската кобра е да [се съсредоточим върху] един вид животно, така че да опазваме жизнената му среда и всичко вътре в нея. Тигърът е иконата. А сега кралската кобра е нова такава.

Всички големи реки в южна Индия извират в Западните Гати, веригата хълмове, минаващи покрай западното крайбрежие на Индия. Тя излива милиони галони ежечасно, осигуряват питейна вода поне на 300 милиона души, къпе много, много бебета и, разбира се, храни много, много животни, както домашни, така и диви, произвежда хиляди тонове ориз.

А какво правим ние? Как отговаряме на това? Е, по същество я заприщваме, замърсяваме, изливаме вътре пестициди, препарати против плевели, фунгициди. Пиеш я с риск за живота си. А работата е там, че не става дума само за едрата индустрия. Не заблудени речни инженери вършат всичко това, а ние. Изглежда, че нашите граждани смятат, че най-добрият начин да се отърват от боклука е във водоизточниците. А сега, да отидем на север - много далеч на север.

Северна централна Индия, реката Чамбал е мястото, където имаме база. Това е домът на гариала, този невероятен крокодил. Това животно е на Земята от около 100 милиона години. Оцелял е дори по времето, когато динозаврите са измрели. Притежава забележителни черти. Макар и да достига 20 фута (6 метра) дължина, тъй като яде само риба, не е опасен за човешките същества. Зъбите му обаче са големи и е някак трудно да се убедят хората, ако едно животно има големи зъби, че е безобидно създание.

Но всъщност в началото на 70-те правихме проучвания и открихме, че гариалите са изключително редки. Всъщност, ако видите картата, обсегът на първоначалното им местообитание е било чак от Инд в Пакистан до Иравади в Бирма. А сега е ограничено само до едно-две места в Непал и Индия. Всъщност, на този етап в света са останали само 200 развъждащи се гариала. И така, в средата на 70-те, когато консервацията набираше скорост, всъщност успяхме да започнем проекти, по същество подкрепяни от правителството, за да събираме яйца от дивата природа от малкото останали гнезда и да пуснем 5000 бебета гариали обратно в дивата природа. И скоро виждахме такива гледки. Просто невероятно е да видиш групи гариали отново да се препичат в реката.

Но самодоволството има склонност да поражда презрение. И при целия останал натиск върху реката, като пясъчните мини, например, много, много тежка култивация чак до ръба на реката, които не позволяват на животните вече да се развъждат, виждаме още повече проблеми да се натрупват за гариала, въпреки ранните добри намерения. Гнездата им, люпещи се край реката, от които излизат стотици люпила. Просто изумителна гледка. Това всъщност е снимано едва миналата година. Но после пристига мусонът, и за съжаление надолу по реката винаги има бент, винаги има заграждение и те са засмуквани надолу към ориста си.

За щастие, все още има голям интерес. Другарите ми в групата специалисти по крокодилите в Международния съюз за опазване на природата, [Мадраската банка за крокодили], неправителствена организация, Световният фонд за дивата природа, Индийският институт за дивата природа, държавните горски управления и министерството на околната среда, всички работим заедно по разни неща. Но определено не е достатъчно. Например, през зимата на 2007 и 2008 г. имаше невероятно измиране на гариали в реката Чамбал. Изведнъж дузини гариали се появяваха по реката, мъртви. Защо? Как можа да се случи?

Това е относително чиста вода. Чамбал на вид е с бистра вода. Хората гребат вода от Чамбал и я пият - нещо, което не бихте направили в повечето североиндийски реки. За да се опитаме да открием отговора на това, повикахме ветеринари от цял свят, работещи с индийските ветеринари, за да се опитаме да разберем какво се случва. Бях там за множество дисекции край реката. Всъщност преглеждахме всичките им органи и се опитвахме да разберем какво става. Оказа се нещо, наречено подагра, което, в резултат на отказ на бъбреците, всъщност са кристали пикочна киселина из цялото тяло, а най-лошото - в ставите, поради което гариалът не е бил в състояние да плува. Това е ужасяващо болезнена смърт.

Надолу по реката от Чамбал е мръсната река Ямуна, свещената река Ямуна. Неприятно ми е да бъда толкова ироничен и саркастичен за това, но е истина. Това е една от най-мръсните помийни ями, които може да си представите. Тя тече надолу през Делхи, Мадурай, Агра и събира почти всички отпадни води, които може да си представите. Изглежда, токсинът, който убиваше гариала, беше нещо по хранителната верига, нещо в рибата, която ядяха. А, разбирате ли, щом един токсин влезе в хранителната верига, всичко е засегнато, включително и ние.

Защото тези реки са жизнената кръв на хората по цялото си течение. За да се опитаме да отговорим на някои от тези въпроси, отново се обръщаме към технологията - в този случай, към биологичната технология, телеметрия, поставяне на радиа в 10 гариала и следване на движенията им. Те са наблюдавани ежедневно, докато говорим, за да се опитаме да открием какъв е този мистериозен токсин.

Река Чамбал е абсолютно невероятно място. Място, известно на много от вас, които знаят за бандитите, дакоитите, които са работили там. Все още са останали някои наоколо. Пулан Деви е била една [от тях]. За което всъщност Шекар Капур е направил невероятен филм, "Кралицата на бандитите", който настоявам да гледате. Ще видите също и невероятният пейзаж [на Чамбал].

Но, отново - тежък риболовен натиск. Това е едно от последните хранилища на речния делфин от Ганг, различни видове костенурки, хиляди мигриращи птици и риболовът причинява такива проблеми. А сега [тези] нови елементи на човешка нетолерантност за речни създания като гариала означава, че вместо да... ако не се удавят в мрежата, тогава просто им отрязват носовете. Животни като речния делфин от Ганг, от който са останали съвсем малко и също е критично застрашен.

А кой е следващият? Ние? Защото всички сме зависими от тези водоизточници. Всички знаем за река Нармада, трагедиите на бентовете, трагедиите на огромните проекти, които изселват хора и разрушават речни системи, без да осигуряват жизнена среда. А развитието просто подивява, по същество за двуцифрен индекс на растеж. Не сме сигурни къде ще свърши тази история, дали има щастлив или тъжен край. А климатичната промяна сигурно ще преобърне всичките ни теории и предвиждания с главата надолу. Все още работим упорито по това Имаме много добър екип от хора, работещ там.

Работата е там, разбирате ли, че онези, които вземат решенията, хората на власт, те са горе в бунгалата си и така нататък в Делхи, в столиците. Всички са снабдени с много вода. Страхотно. Но навън по реките все още има милиони хора, които са наистина зле. За тях бъдещето е мрачно. Провеждаме проекта за почистване на Ганг и Ямуна. Похарчили сме милиони долари по него, и няма какво да покажем в замяна. Невероятно. Хората говорят за политическа воля. По време на измирането на гариала наистина показахме доста дейност. Правителството прерязваше червени ленти, дойдоха чуждестранни ветеринари за това. Беше страхотно. Значи можем. Но ако се разходите надолу към Ямуна или до Гомати в Лъкнау, или до река Адяр в Ченай, или река Мула-Мута в Пуне, просто вижте какво сме способни да причиним на една река. Тъжно е.

Но мисля, че всъщност последната бележка е, че можем да го направим. Корпорациите, хората на изкуството, лудите по дивата природа, добрите стари ежедневни хора всъщност могат да върнат тези реки. И последната дума е, че над раменете ни гледа една кралска кобра. А от реката ни гледа гариал. Това са мощни водни тотеми. Те ще смущават мечтите ни, докато постъпим правилно. Намаскар. (Аплодисменти)

Крис Андерсън: Благодаря, Ром. Много благодаря. Нали знаете, повечето хора се ужасяват от змии. Може би има доста хора тук, които много ще се радват да видят как последната кралска кобра умира. Как си осигуряваш подкрепата на хората? Как всъщност ги караш да проявят загриженост?

Ромулус Уитакър: Възприемам скромен подход, може да се каже. Не казвам, че змиите са точно за гушкане. Не са като плюшени мечета. Но някак... има една невинност в тези животни. Когато средностатистически човек погледне една кобра, съскаща ето така - "Ссссссс!", си казва: "Боже господи, погледни това ядосано опасно същество." Аз гледам на нея като създание, което ужасно се страхува от нещо толкова опасно като човешко същество. Това е истината. Това се опитвам да кажа. (Аплодисменти)

КА: Показахте ни изключителни кадри от убийството на пепелянката. Казахте, че това не е заснемано преди.

РМ: Да, всъщност тогава за пръв път научихме за това, на първо място. Както казах, това е просто лека закуска за него, разбирате ли? Обикновено ядат по-големи змии като гърмящи змии, или дори кобри. Но този, когото следваме в момента, е в дълбоката джунгла. Докато другите кралски кобри много често влизат на човешка територия, в плантациите, за да търсят големи гърмящи змии, такива неща. Този се е специализирал по пепелянки. Човекът, който работи там с тях - той е от Махаращра, каза: "Мисля, че го прави заради нуша." (Смях) Нуша значи наркотик. Винаги, когато яде пепелянка, получава малък прилив на отрова. (Смях)

КА: Благодаря, Ром. Благодаря. (Аплодисменти)