Роджър Еберт: Реконструкцията на гласа ми

Това са моите думи, но не и моят глас. Това е Алекс - най-добрият компютърен глас, който успях да намеря и който е стандартен софтуер на всеки Macintosh. През по-голямата част от живота си никога не съм се замислял относно способността си да говоря. Беше като дишането. По това време живеех в лъжливо щастие. След като операции срещу рака отнеха способността ми да говоря, ям или пия, бях принуден да стана част от виртуалния свят, в който компютър върши някои неща вместо мен.

В продължение на няколко дни се наслаждаваме на брилянтни и изразителни оратори тук в TED. И аз можех да говоря така. Може би не бях също толкова умен, но бях поне толкова приказлив. Искам да посветя днешната си реч на самия процес на говорене и как говоренето или неговоренето е така неизменно свързано с идентичността на човек че става причина за раждането на нов човек, когато бъде отнето. Все пак разбрах, че да слушаш компютърен глас в продължение на дълго време може да бъде монотонно. Затова реших да извикам някои от моите TED приятели, за да четат думите на глас. Ще започна с жена ми - Чаз.

Чаз Еберт: "Чаз беше тази, която стоя до мен по време на трите опита да се възстанови челюстта ми и да бъде върната способността ми да говоря. Влизайки в първата операция против повторната поява на слюнчен рак през 2006, очаквах да бъда изписан от болницата навреме да се върна в предаването ми за филмови прегледи "Еберт и Рупър на кино" Имахме достатъчно предварително заснети предавания, така че да отсъствам шест седмици заради операции и възстановяване. Лекарите взеха пищял от крака ми и тъкан от рамото ми, за да изработят нова челюст. Езикът ми, ларинксът и гласните струни бяха все още здрави и незасегнати."

(смях)

(смях)

"Бях оптимистичен и светът беше розов. Първата операция представляваше голям успех. Погледнах се в огледалото и изглеждах много добре. Две седмици по-късно бях готов да се прибера вкъщи. Използвах iPod-а си, за да пусна песента на Ленърд Коен "Аз съм твоят човек" на докторите ми и сестрите. Изведнъж получих пристъп на катастрофално кървене. Сънната ми артерия се беше разкъсала. Благодаря на Бога, че все още бях в болничната стая и лекарите ми бяха там. Чаз ми каза, че ако песента не беше продължила толкова дълго, е можело вече да съм в колата по пътя към вкъщи и съм щял да умря на място. Така че благодаря ти, Ленърд Коен, че ми спаси живота."

(аплодисменти)

"Имаше втора операция, която продължи пет или шест дена и отново се провали. И после трети опит ме позакърпи добре, докато и той не се провали. Лекар от Бразилия каза, че никога не е виждал някой да оцелее след разкъсване на сънната артерия. А преди да напусна болницата година след като бях постъпил там, бях имал седем разкъсвания на сънната артерия.

Нямаше някакъв конкретен ден, в който да са ми казали, че никога повече няма да мога да говоря; но това просто стана очевидно. Човешката реч е гениална манипулация на дъха ни в звуковата кухина на устите ни и респираторната система. Трябва да сме в състояние да задържаме и контролираме дъха си, за да произвеждаме звуци. Следователно системата трябва да бъде херметична, за да задържа въздух. Тъй като загубих челюстта си вече не можех да уплътня затвора и затова езикът ми и всички други гласни съоръжения станаха безполезни."

Дийн Орниш: "В началото дълго време писах съобщения в тефтер. После се опитах да набирам думи на лаптопа си и да използвам вградения му глас. Това ставаше по-бързо, а и на никого не му се налагаше да разчита почерка ми. Изпробвах различни компютърни гласове, достъпни онлайн, и в продължение на няколко месеца имах британски акцент, който Чаз наричаше "сър Лорънс". (смях) "Беше най-ясният, който успях да намеря. Тогава Apple издадоха гласа Алекс, който беше най-добрият, който бях чувал. Разпознаваше неща като разликата между възклицание и въпросителен знак. Когато видеше точка, знаеше как да накара изречението да звучи сякаш приключва, а не остава да виси във въздуха. Има най-различни видове html-кодове, които могат да се използват, за да се контролира продължителността и интонацията на компютърните гласове и да се експериментира с тях. За мен те имат фундаментален недостатък: прекалено бавни са. В ситуация, когато разговарям, трябва да пиша бързо и да реагирам веднага. Хората нямат време, нито пък търпение, да ме чакат, докато се оправя с кодовете за всяка дума или фраза.

Но доколко ценим звученето на собствения ни глас? Как това ни засяга като личности? Когато хората чуят Алекс да изговаря моите думи, дали изпитват отчуждение? Това създава ли разделяне или дистанция между двама души? Как се чувствах, не можейки да говоря? Чувствах и все още чувствам голяма дистанция спрямо човешкия поток. Започнах да изпитвам неудобство, когато съм далече от лаптопа си. Дори и тогава съм наясно, че повечето хора проявяват нетърпимост относно затрудненията ми да говоря.

Така че Чаз предложи да намерим компания, която може да създаде персонализиран глас, използвайки гласа ми от телевизионните предавания в период от 30 години. Първоначално бях против. Мислех, че е ужасяващо да чувам собствения си глас, излизащ от компютър. Имаше нещо успокояващо в глас, който не е мой. Но после реших просто да опитам. Така че се свързахме с компания в Шотландия, която създаваше персонализирани компютърни гласове. Никога не бяха правили такъв от предварително записан материал. Всичките им гласове бяха направени от човек, записващ в оригинал думи на устройство. Но бяха готови да пробват.

Така че им пратих много часове записи на моя глас, включително някои аудио коментари, които бях направил за филми на DVD. И звучеше като мен, наистина. И причината за това беше, че това бях аз. Но не беше толкова просто. Касетите от шоуто ми не бяха много полезни, защото съдържаха най-различни звуци - филмова музика, например, или пък Джийн Сискел, докато спори с мен." (смях) "А и думите ми често имаха особена интонация, която не звучеше много добре в изречение.

Ще ви пусна примерен запис на този глас. Това са няколко коментара, които записах, когато Чаз и аз гостувахме в шоуто на Опра Уинфри. Ето и гласа, който наричаме Роджър Джуниър или Роджър 2.0."

Роджър 2.0: Опра, не мога да изразя с думи колко се радвам да съм отново в предаването ти. Дълго време говорихме и сега сме отново тук. Това е първата версия на компютърния ми глас. Има нужда от подобрение, но поне звучи като мен, а не като HAL 9000. Когато го чух за пръв път, ме накара да настръхна. Когато напиша нещо, гласът ще каже каквото и да съм написал. Когато искам да прочета нещо, ще го прочете с моя глас. Написах тези думи предварително, тъй като реших, че няма да бъде особено вълнуващо да седите тук и да ме гледате как пиша.

Гласът беше създаден от компания в Шотландия на име CereProc. Чувствам се добре, като знам, че много от думите, които чувате, за пръв са били произнесени, докато коментирах "Казабланка" и "Гражданинът Кейн." Това е първият глас, който са създали за определен човек. Има няколко много добри гласа за компютри, но всички те звучат като някого другиго, докато този звучи като мен. Възнамерявам да го използвам по телевизията, радиото и интернет. Хора, които се нуждаят от глас, трябва да знаят, че повечето компютри се продават с вградени говорещи системи. Много слепи хора ги използват, за да четат страници в интернет. Но държа да кажа - в първи клас ми казаха, че говоря прекалено много, и сега все още мога.

(смях)

Роджър Еберт: Както можете да чуете, звучи като мен, но думите скачат нагоре-надолу. Потокът не е естествен. Добрите хора от Шотландия продължават да подобряват гласа ми и съм оптимист относно резултата. Но до сега гласът на Apple "Алекс" е най-добрият, който съм чувал. Написах блог за това и дори получих коментар от актьора, който играе Алекс. Каза ми, че записите са траели много часове и то с различни интонации, така че да могат да се използват за гласа. Необходим е много широк набор от образци.

Джон Хънтър: "Цял живот не ми млъкваше устата. Сега последните ми думи за изречени, а дори не си спомням със сигурност какви бяха. Чувствам се като героя от онази история на Харлан Елисън, наречена "Нямам уста, а трябва да крещя." В сряда Дейвид Кристиан ни обясни какъв кратък миг от историята на Вселената представлява човешката раса. През почти всички милиони и билиони години не е имало живот на Земята. През повечето години на живот на Земята не е имало разумен живот. Едва след като сме се научили да предаваме знанието си от поколение на поколение, цивилизацията е станала възможна. От космологическа гледна точка това се е случило преди 10 минути. А най-накрая се появи най-напредналото и мистериозно съоръжение на човека - компютърът. Това се случи в протежение на моя живот.

Някои от известните ранни компютри бяха построени в родния ми град Урбана, родното място на HAL 9000. Когато чух невероятната презентация на Салман Кан в сряда относно уебсайта на Академия Кан, който преподава стотици предмети на ученици от целия свят, изникна спомен в главата ми. Беше около 1960 година. Като местен вестникарски репортер, все още в гимназията, бях изпратен в компютърната лаборатория на Университета Илинойс, за да интервюирам създателите на нещо, наречено PLATO. Съкращението служеше за Програмирана логика за автоматични обучителни операции. Представляваше компютърно поддържана инструкционна система, която в онези дни работеше на компютър ILLIAC. Програмистите казаха, че може да помага на учениците в ученето.

Не вярвам, че на този ден преди 50 години, са и мечтали за това, което Салман Кан е постигнал. Но не там е работата. Въпросът е, че PLATO беше преди само 50 години, преди само миг. Продължи да се развива и работеше под една или друга форма на все по-напреднали компютри допреди само 5 години. Научих от Уикипедия, че започвайки по такъв скромен начин, PLATO основа форуми, платформи за съобщения, онлайн тестове, интернет поща, стаи за чат, картинни езици, бързи съобщения, споделяне на екран и игри за повече от един играчи.

"След като първият Уеб-браузер беше също разработен в Урбана, излиза, че родният ми град в щата Илинойс е и родното място на по-голяма част от виртуалната, онлайн вселена, която притежаваме днес. Но аз не съм тук, за да му правя реклама. (смях) "Тук съм, защото искам да общувам.

Всички тези неща се случиха през живота ми. Започнах да пиша на компютър през 70-те, когато една от първите Atech системи беше инсталирана в Чикаго Сън Таймс. Бях нареден на опашка в Radio Shack, за да си купя един от първите Модел 100. И когато казах на хората от пресата по време на наградите на академията (Оскарите), че е добре да инсталират телефонни линии за интернет достъп, не знаеха за какво им говоря. Първият монитор, който си купих, беше DEC Rainbow. Някой спомня ли си ги? (аплодисменти) "От "Сън Таймс" ме пратиха на филмовия фестивал в Кан с преносим компютър с размера на куфар, наречен Porteram Telebubble. Присъединих се към Compuserve, когато все още имаше по-малко номера, отколкото последователи имам в момента в Туитър."

(смях)

ЧЕ: "Всичко това се случи, докато мигна с очи. Не мога да си представя какво ще се случи в бъдеще. Имам щастието и късмета да живея в този период от историята. Разбира се, късметлия съм, че изобщо познавам тази история, защото без разум и памет не би имало история. Милиарди години Вселената се е развивала без някой да й обърне внимание. Сега живеем в ерата на Интернет, която изглежда създава вид глобално съзнание. И затова аз мога да общувам толкова добре, както винаги. Родени сме в кутия от време и пространство. Използваме думи и комуникация, за да се измъкнем от нея и да се протегнем към останалите.

За мен интернетът в началото беше едно полезно средство, а сега се превърна в нещо, на което разчитам за ежедневното си съществуване. Не мога да говоря, мога само да пиша бързо. Компютърните гласове понякога не са много изтънчени, но с моя компютър мога да общувам по-свободно от всякога. Чувствам се сякаш блогът ми, имейлът ми, Туитър и Фейсбук са ми станали заместител на ежедневните разговори. Не са някакво подобрение, но са най-доброто, което имам. Те ми дават шанс да говоря. Не всеки притежава търпението на жена ми Чаз. Но онлайн всички говорят с една и съща скорост.

Цялото това приключение беше едно обучение. Всеки път, когато някоя операция се провалеше, оставах с по-малко плът и кости. Сега нямам изобщо челюст. При операциите на взимане на тъкан от рамената ми останах с болка в гърба и намалена способност да ходя свободно. Иронично е, че краката ми сa добре, но рамената ми спират вървежа ми. Когато ме гледате днес, изглеждам като Фантома от операта."

Но не, не изглеждаш.

(смях)

(аплодисменти)

"В човешката природа е, когато гледат някой като мен, да си мислят, че съм мръднал. Хората..." (аплодисменти) "Хората ми говорят високо..."

Съжалявам. Извинете ме.

(аплодисменти)

"Хората ми говорят високо и бавно. Понякога си мислят, че съм глух. Има хора, които избягват контакта с очи."

Повярвайте ми, той няма предвид... Както и да е, нека го прочета докрай. (смях) Никога не трябва да даваш на жена си да чете нещо такова.

(смях)

"В човешката природа е да се отвръща поглед от болестта. Не е приятно да ни се напомня за крехката ни и смъртна натура. Затова писането в интернет се превърна в животоспасяващо средство за мен. Сподобността ми да мисля и пиша не беше засегната. И в мрежата истинският ми глас намира израз. Срещнах много други осакатени хора, които общуват по този начин. Един от приятелите ми в Туитър може да пише само с пръстите на краката си. Един от най-забавните блогове в мрежата е написан от мой приятел, наречен Умник-инвалид." (смях) "Потърсете го в Гугъл и той ще ви разсмее. Всички тези хора казват по един или друг начин, че зад обвивката се крие още много.

Затова не съм дошъл да се оплаквам. Има много неща, които ме правят щастлив и спокоен. Понастоящем изглежда съм изчистен от рака. Справям се с писането, както винаги. Продуктивен съм. Ако бях в това състояние преди няколко космологични мига, щях да съм изолиран като отшелник. Щях да съм заключен в главата ми. Заради напредъка на човешкото познание, заради дигиталната революция имам глас и няма нужда да крещя."

РЕ: Почакайте. Имам да кажа още едно нещо. Мъж отива на психиатър. Психиатърът ми казва: "Ти си луд". Мъжът отговаря: "Искам второ мнение." Психиатърът казва: "Добре, грозен си."

(смях)

Всички знаете за теста за изкуствен интелект - Теста на Туринг. Съдия води разговор с човек и компютър. Ако съдията не може да различи човека от машината, машината е издържала теста. Предлагам тест за компютърни гласове - Теста на Еберт. Ако компютърен глас може да каже виц успешно и да използва паузите и интонацията на Хенри Юнгман, то това е гласът, който искам.

(аплодисменти)