Според Родни Брукс роботите ще нахлуят в живота ни

Онова, за което искам да ви разкажа днес, е как виждам роботите да нахлуват в живота ни на множество нива, в множество времеви пояси. А когато погледна в бъдещето, не мога да си представя един свят след 500 години, при който да няма роботи навсякъде, като приемем... въпреки всички зловещи предсказания на много хора за нашето бъдеще - като приемем, че още съществуваме, не мога да си представя светът да не е населен с роботи. А тогава въпросът е - ами, ако ще са тук след 500 години, дали ще са навсякъде още по-скоро? Ще ги има ли след 50 години? Да, мисля, че това е доста вероятно - ще има множество роботи навсякъде. Всъщност мисля, че ще е много по-скоро. Мисля, че сме на ръба на това роботите да станат обичайни и мисля, че сме някъде около 1978 или 1980 в персонални компютърни години, когато започват да се появяват първите роботи.

Компютрите някак навлязоха чрез игри и играчки. И знаете ли, първия компютър, който повечето хора са имали вкъщи, може да е бил компютър за игра на "Понг", с вграден малък микропроцесор, а след това дойдоха и други игри. Започваме да виждаме същото нещо при роботите: "Лего Майндсторм", "Фърби"... някой тук имал ли е "Фърби"? Да, по света са продадени 38 милиона от тях. Доста често срещани са. Това е един мъничък робот, прост робот с няколко сензори. Малко преработващо задвижване.

Там вдясно има друга кукла робот, която можеше да вземеш преди две години. И точно както в ранните дни, когато имаше много някак аматьорско взаимодействие край компютрите, сега може да се получат различни хакерски набори, книги за хакерство. А там вляво има една платформа от "Еволюционна роботика", върху която се поставя компютър и се програмира това нещо с графичен потребителски интерфейс да броди из къщата ти и да върши различни неща. А после - по-висок ценови клас, един вид роботи играчки... "Сони Айбо". А там вдясно е един, създаден от NEC, ПаПеРо, който не смятам, че ще пуснат. Но въпреки това тези неща ги има.

През последните две-три години сме виждали роботи-косачки, "Husqvarna" отдолу, "Френдли Роботикс" там горе, израелска компания. А после, през последните 12 месеца или там някъде започнахме да виждаме появата на куп роботи за почистване на дома. Горе вляво е един много хубав робот за домашно почистване от една фирма, наречена "Дайсън", в Обединеното кралство. Само че бил толкова скъп... 3500 долара... че не го пуснали.

Но долу вляво виждате "Електролукс", който е в продажба. Друг от "Кархер". Долу вдясно е един, който създадох в моята лаборатория преди десетина години, и най-сетне го превърнахме в продукт. Нека просто да ви покажа това. Според мен Крис каза, че ще го подарим след разговора. Това е робот, който може да излезеш и да купиш, и той ще ти чисти пода. И започва просто като се върти във все по-разширяващи се кръгове. Ако се удари в нещо... хора, виждате ли това? Сега започва да следва стените, заобикаля около краката ми, за да почисти около мен. Да видим, да... о, кой ми открадна "Хрупкавите оризовки?" Откраднаха ми "Хрупкавите оризовки." (Смях) Не се безпокой, отпусни се, не, спокойно, робот е, умен е. (Смях) Виждате ли, тригодишните деца не се безпокоят от това. Възрастните са тези, които се разстройват много. (Смях) Просто ще сложим малко боклук тук. (Смях) Така. (Смях) Не знам дали виждате... слагам тук куп хрупкави оризовки, слагам няколко монети, да спрем дотук, да видим дали ще почисти. Да, така. Значи... ще оставим това за по-късно. (Аплодисменти)

Част от номера всъщност беше изграждането на по-добър почистващ механизъм; интелекта на борда беше доста прост. И това е вярно при много роботи. Смятам, че всички сме станали един вид изчислителни шовинисти, и мислим, че изчислението е всичко, но механиката все още има значение. Ето друг робот, ПакБот, който изграждаме от няколко години. Това е робот за военно наблюдение, който да влиза пред войниците, да разглежда пещери, например. Но трябваше да го направим доста як, много по-як от роботите, които изграждаме в нашите лаборатории. (Смях) На борда на този робот има персонален компютър, на който върви с "Линукс". Може да понесе шок от 400G. Роботът има локален интелект; може да се преобърне, може да навлезе сам в комуникационния обсег, може да се качва на горния етаж сам, и така нататък. Така, значи тук прави местна навигация. Един войник му дава команда да се качи горе, и той го прави. Това не беше контролирано слизане. (Смях) Сега ще си тръгне. А големият пробив за тези роботи всъщност беше 11-ти септември. Изпратихме роботите долу в Световния търговски център късно онази вечер. Не можехме да сторим много в основния куп отломки, нещата просто бяха твърде... нямаше какво повече да се направи. Но влязохме във всички околни сгради, които се евакуираха и търсехме възможни оцелели в сградите, в които беше твърде опасно да се влиза. Да пуснем това видео. Репортер: ...другари на бойното поле помагат за намаляване на бойните рискове. Ник Робъртсън с тази история. Родни Брукс: Може ли още един от тези? Така, добре. Това ефрейтор, който е видял робот преди две седмици. Той изпраща роботи в пещери, за да гледа какво става. Роботът е напълно автономен. Най-лошото, което се е случило в пещерата досега е, че един от роботите паднал от десет метра височина.

Преди една година военните в САЩ нямаха тези роботи. Сега те са на активна служба в Афганистан всеки ден. И това е една от причините да казват, че се случва нашествие на роботи. Случва се трансформация в това как... накъде върви технологията. Благодаря. И в течение на следащите два месеца ще изпращаме роботи в производството, в действащи петролни кладенци, за да извадят тези малко последни години петрол от земята. Много враждебна среда, 150 градуса по Целзий, 10 000 паунда на квадратен инч (69 MPa). Автономни роботи слизат и вършат този тип работа. Но такива роботи са малко трудни за програмиране. Как в бъдеще ще програмираме роботите си и ще ги правим по-лесни за употреба? Всъщност, искам да използвам робот тук... робот на име Крис... стани. Да. Така. Ела тук. Забележете, той мисли, че роботите трябва да са малко сковани. Някак го прави. Но аз ще... Крис Андерсън: Просто съм британец. РБ: О. (Смях) (Аплодисменти) Ще покажа на този робот една задача. Много сложна задача. Забележете, той кимна - показваше ми, че разбира потока на комуникация. И ако бях казал нещо напълно странно, той би ме погледнал въпросително и би регулирал разговора. И така, сега донесох това пред него. Погледнах го в очите и видях, че очите му гледат горната част на тази бутилка. Аз върша тази задача тук, а той проверява. Очите му се движат напред-назад, нагоре към мен, за да види какво гледам, така че имаме споделено внимание. И така, аз върша тази задача, а той гледа, и гледа към мен, за да види какво ще се случи. Сега му давам бутилката и ще видим може ли да изпълни задачата. Можеш ли да направиш това? (Смях) Така. Доста е добър. Да. Добре, добре, добре. Не съм ти показвал как се прави това. А сега, да видим дали можеш да я поставиш обратно. (Смях) И мисли, че роботът трябва да е много бавен. Добър робот, браво.

И така, видяхме куп неща тук. Видяхме, че когато взаимодействаме, се опитваме да покажем на някого как да прави нещо, насочваме визуалното му внимание. Другото нещо комуникира вътрешното му състояние към нас, дали разбира, или не, регулира социално взаимодействие. Имаше споделено внимание, докато гледахме едно и също, и признаване на социално комуникирано потвърждение накрая. Опитваме се да вкараме това в лабораторните си роботи, защото смятаме, че така ще е желателно да се взаимодейства с роботите в бъдеще. Само искам да ви покажа една техническа диаграма тук. Най-важното за създаване на робот, с когото да можеш да взаимодействаш социално, е системата му за визуално внимание. Защото онова, на което обръща внимание, е онова, което вижда и с което взаимодейства и разбирате какво прави. Във видеоклиповете, които ще ви покажа, ще видите система за визуално внимание в робот, който има... търси цвят на кожата в HSV пространството, така че работи през всички човешки разцветки. Търси силно наситени цветове, от играчки. Търси неща, които се движат наоколо. Претегля ги заедно в прозорец за внимание и търси мястото с най-висок резултат... къде се случва най-интересното нещо. И тогава към това се насочват очите му. Гледа право към това. В същото време, подреждане на приоритети: може да реши, че е самотен, и да търси цвят на кожата, или може да реши, че му е скучно, и да потърси играчка, с която да играе. Така че тези тежести се променят.

А ето тук, вдясно, това наричаме мемориален модул "Стивън Спилбърг". Хората гледали ли са филма "Изкуствен интелект"? Публика: Да.

РБ: Да, наистина беше лош, но...

помните ли, особено когато Хейли Джоел Осмънт, малкият робот, гледа синята фея 2000 години, без да свали очи от нея? Е, този се отървава от това, защото това е гаусиански за привикване, който става негативен, и все по-интензивен, като гледа едно нещо. И му доскучава, така че после ще отклони поглед към нещо друго. Щом веднъж имаш това... ето един робот, ето го Късмет, който се оглежда наоколо за играчка. Ясно е какво гледа. Може да се установи посоката на погледа му от тези очни ябълки, покриващи камерата му, и може да се види кога всъщност вижда играчката. Тук има малко емоционален отклик. (Смях) Но все пак ще обърне внимание, ако в зрителното му поле влезе нещо по-значително... като Синтия Брийзъл, създателят на този робот... отдясно. Вижда я, обръща й внимание. Късмет има скрито триизмерно емоционално пространство, векторно пространство, къде се намира емоционално. И на различни места в това пространство изразява... може ли да увеличим звука тук? Чувате ли сега там? Публика: Да.

Късмет: Наистина ли мислиш така? Наистина ли мислиш така? Наистина ли мислиш така?

РБ: Той изразява емоцията си чрез лицето и прозодията в гласа си. А когато се занимавах с моя робот ей там, Крис, роботът, измерваше прозодията в гласа им, и така роботът измерва прозодия за четири основни послания, които майките дават на децата си пред-лингвистично. Тук наивни субекти възхваляват робота.

Глас: Добър робот. Ти си такъв хубав малък робот (Смях) И роботът реагира подходящо.

Глас: ...много добре, Късмет. (Смях)

Глас: Погледни усмивката ми.

РБ: Усмихва се. Тя имитира усмивката. Това се случва често. Това са наивни субекти. Тук ги помолихме да привлекат вниманието на робота и да покажат, когато вниманието на робота е насочено към тях.

Глас: Хей, Късмет, а, ето го.

РБ: Тя осъзнава, че е привлякла вниманието на робота. Глас: Късмет, харесва ли ти играчката? О.

РБ: Тук са помолени да забранят на робота, и пърата жена наистина притиска робота в ъгъла емоционално.

Глас: Не. Не. Не бива да правиш това. Не. (Смях)

Глас: Не е подходящо. Не. Не. (Смях)

РБ: Ще го оставя дотук.

Сглобяваме това. После поставяме редуване. Когато разговаряме с някого, говорим. После някак вдигаме вежди, движим очи, даваме на другото лице идеята, че е негов ред да говори. Тогава той говори, а после си предаваме диригентската палка напред-назад помежду си. Значи, слагаме това в робота. Имаме куп наивни субекти вътре, не сме им казали нищо за робота, сложихме ги да седнат пред робота и казахме, говорете с робота. Онова, което знаеха, беше, че роботът не разбира и дума от това, което казват, и че роботът не говори английски. Просто казваше произволни английски фонеми. Искам да гледате внимателно в началото, където този човек, Ричи, който говори с робота 25 минути... (Смях) ...казва: "Искам да ти покажа нещо. Искам да ти покажа ръчния си часовник." И поставя центъра на часовника в зрителното поле на робота, сочи към него, прави емоционално загатване и роботът поглежда часовника доста успешно. Не знаем дали е разбрал, или не, че роботът... Забележете как се редуват. Ричи: Така, искам да ти покажа нещо. Така, това е часовник, който ми подари моята приятелка. Робот: О, страхотно. Ричи: Да, виж, вътре има и малка синя лампичка. Едва не го изгубих тая седмица. (Смях) РБ: Той улавя погледа му, следва очите му. Ричи: Можеш ли да правиш същото? Робот: Да, рабира се. РБ: И успешно комуникират по този начин.

Ето още един аспект от типа неща, които правим с Крис. Това е друг робот, Ког. Първо срещат погледи, а после, щом Кристи поглежда тази играчка, роботът установява посоката на взора й и поглежда същото, което гледа и тя. (Смях) Ще виждаме този вид робот все повече и повече през следващите години в лабораториите. А после - големите въпроси, два големи въпроса, които хората ми задават, са: ако правим тези роботи все по-човекоподобни, ще ги приемем ли, дали... дали ще са им нужни права в крайна сметка? А другият въпрос, който хората ми задават е: те ще искат ли да надделеят? (Смях) По първия - знаете ли, това е много холивудска тема с много филми. Вероятно разпознавате тези герои тук... във всеки от тези случаи роботите искат повече уважение. Е, нужно ли е някога да се дава уважение на роботите? Те са просто машини, в крайна сметка. Но според мен трябва да приемем, че ние сме просто машини. В крайна сметка това твърди за нас модерната молекулярна биология. Не се вижда описание за това как молекула А, разбирате ли, идва и се събира с тази друга молекула. И тя се движи напред, разбирате ли, тласкана от различни заряди, и тогава душата влиза и побутва онези молекули, така че да се свържат. Всичко е механично, ние сме механизъм. Ако ние сме машини, тогава поне по принцип трябва да сме в състояние да създаваме машини от други неща, също така живи, колкото сме и ние. Но мисля, че за да признаем това, трябва да се откажем от своята специалност, в известен смисъл. Оттегляли сме се от специалност под заграждението на науката и технологията много пъти, поне през последните няколкостотин години. Преди 500 години трябвало да се откажем от идеята, че сме центърът на Вселената, когато Земята започнала да се върти около Слънцето; преди 150 години, с Дарвин, трябвало да се откажем от идеята, че сме различни от животните. И да си представим... знаете ли, винаги ни е трудно. Наскоро ни обстреляха с идеята, че може би дори нямаме собствено събитие за създаване тук, на Земята, което не се харесва много на хората. А после - според човешкия геном може би имаме само 35 000 гени. А това беше наистина... на хората не им хареса, трябваше да имаме повече гени от тези. Не ни харесва да се отказваме от специалността си, затова, нали разбирате, идеята, че роботите всъщност биха могли да имат емоции, или че роботите могат да са живи създания... мисля, че ще ни е трудно да го приемем. Но ще стигнем до това да го приемем през следващите 50 години или там някъде.

А вторият въпрос е, ще искат ли машините да надделеят? Тук стандартният сценарий е, че ние създаваме тези неща, те израстват, ние ги отглеждаме, научават много от нас, а после започват да решават, че сме доста скучни и бавни. Искат да надделеят над нас. Онези от вас, които имат тийнейджъри, знаят за какво става въпрос. (Смях) Но Холивуд го разпростира към роботите. И въпросът е, знаете ли, дали някой случайно ще създаде робот, който да надделее над нас? Това е малко като оня самотен тип в задния двор, разбирате ли, "Случайно построих един 747". Знаете ли, според мен няма да стане така. И не смятам... (Смях) ...не смятам, че съзнателно ще създадем роботи, с които не се чувстваме удобно. Е... разбирате ли, няма да има супер лош робот. Преди това да стане, нали знаете, леко лош робот, а преди това - не толкова лош робот. (Смях) А ние просто няма да оставим нещата така. (Смях) Мисля, че ще приключа с това: роботите идват, няма кой знае за какво да се притесняваме, ще бъде много забавно и се надявам всички да се радвате на пътуването през следващите 50 години. (Аплодисменти)