Робин Чейс за Зипкар и нейната следваща мащабна идея

Днес ще ви разкажа две истории. Едната е как трябва да използваме пазарно-базирано ценовообразуване, за да повлияем на търсенето и да използваме безжични технологии, за да намалим драстично нашите емисии в транспортния сектор. Другата е, че има невероятна възможност, ако изберем правилните безжични технологии, да генерираме нов двигател за икономически разтеж и драстично да намалим C02 в другите сектори.

Наистина съм изплашена. Трябва да намалим C02 емисиите в следващите десет до петнадесет години с 80 процента, за да предотвратим катастрофални ефекти. И не мога да повярвам, че стоя тук и ви казвам това. Какви са катастрофалните ефекти? Увеличаване на температурата с три градуса по Целзий ще доведе до изчезване на 50% от видовете. Това не е филм. Това е истинският живот. Притеснявам се, понеже когато хората говорят за коли - за които знам нещо - пресата и политиците, и всички хора в тази стая си казват, "Нека да използваме гориво-ефикасни коли." Ако започнем днес, след 10 години, в края на този прозорец от възможности, тези гориво-ефикански коли ще намалят нашите нужди от твърдо гориво с 4%. Това не е достатъчно.

Но сега ще говоря за по-приятни неща. Ето няколко начина как можем да направим драстични промени. Зипкар е компания, която основах преди седем години, но е пример за така нареченото споделяне на коли. Зипкар функционира като паркираме коли в гъстонаселените градски райони, за да бъдат използвани от членовете почасово или дневно, вместо тяхната собствена кола. Какво е чувството да си човек използващ ЗипКар? Означава, че плащам само за това, което ми трябва. Не плащам за всички тези часове, когато колата стои неизползвана. Означава, че мога да избера кола специално за дадено пътуване. Ето жена, която е резервирала МиниМия и си е прекарала деня. Мога да взема БМВ, когато се виждам с клиенти. Мога да карам моята Тойота Елемент, когато отивам на сърф.

Другото забележително нещо е, че според мен това е най-високият статус на притежаване на автомобил. Не само имам цяла флота коли на разположение в седем града по света изцяло на мое разположение, без изобщо да се притеснявам, че трябва да ги поддържам или да се занимавам с ремонти или каквото и да е. Нещо като колата, която винаги си искал, но майка ти е казвала, че не можеш да имаш. Взимам всичко от най-хубавото и нищо от лошото.

Какъв е социалният резултат от всичко това? Социалният резултат е, че днес ЗипКар има 100 000 членове каращи 3000 коли, паркирани на 3000 парко-места. Вместо да шофират 12,000 мили на година, като средностатистическия градски жител, шофират 500 мили на година. Щастливи ли са? Компанията си удвои размерите от създаването си, дори и повече. Хората обожават компанията и нещо повече, харесват я. Как така хората минават от 12,000 мили на година на 500 мили? Защото си казват, че тарифата е от 8 до 10 долара на час и 65 долара на ден. Ако ще ходя да си купувам сладолед, наистина ли искам да похарча 8 долара, за да отида да си купя сладолед? Или ще мина без сладолед? Може би ще си купя сладоледа, докато пътувам за другаде. И таха хората се адаптират много бързо към идеята и към цените.

Последното нещо, което искам да подчертая, е че ЗипКар никога не би било възможно без технологията. Трябваше да бъде напълно тривиално, да отнема не повече от 30 секунди да наемеш - резервираш кола, да я вземеш и да караш. А аз като продавач на услуги, никога нямаше да мога да ви предоставя кола на час, ако цената на транзакцията бе висока. Така че, без тези безжични технологии, тази идея никога не би се случила.

Ето и друг пример. Компанията ГоЛоко. Пускам я на пазара след три седмици. Ннадявам се да направя за споделянето на пътуването това, което направих за споделянето на коли. Това ще се отнася за всички хора в цяла Америка. Днес 75 процента от пътуванията са в самостоятелно заети коли. Въпреки това 12 процента от пътуванията са уговорки между хора с една кола, които се редуват да вземат другите всеки път. И мисля, че можем да приложим социалните мрежи и системите за електронно плащане, за да променим напълно начина, по който хората възприемат споделянето на пътуване и направим това пътуване много по-ефикасно.

И когато се замисля за бъдещето, хората ще си мислят, че да споделиш пътя с някого е супер социално преживяване. Вие как стигнахте до ТЕД? Отидохте с други ТЕДстъри. Колко прекрасно. Защо изобщо бихте искали да пътувате сам в колата си? Как ходихте да пазарувате храна? Ходихте със съседа ви, каква добра възможност за социализация. Това наистина ще трансформира начина, по който възприемаме пътуването. И според мен ще увеличи свободата ни на придвижване. Къде мога да отида днес и с кого? Това са нещата, които ще си мислите и усещате.

И социалните облаги. Степента на самостоятелно заетите коли е, както ви казах, 75 процента; Мисля, че ще можем да я намалим до 50 процента, Ще се намали търсенето на паркинги и, разбира се, задръстването и СО2 емисиите. И последно трябва да отбележим, че това не би било възможно без безжичните технологии. Разходите, съпътстващи шофирането, са причина хората да искат да правят това. Средностатистическите американци харчат 19% от доходите си за своята кола. И те са под натиск да намалят този разход, но все още нямат алтернатива.

И последния пример за това е плащането в претоварените райони, практикувано в Лондон, когато таксуваш допълнително хората, които искат да карат по натоварените пътища. В Лондон, в деня, в който въведоха таксите за натоварените зони, за един ден трафикът намаля с 25 процента. И това продължава вече четири години на таксуване в натоварените зони. Хората харесват ли резултата? Кен Ливингстон спечели нов мандат. Отново можем да видим, че цената играе огромна роля в желанието на хората да променят своите навици на шофиране. Утроили сме милите, които шофираме от 1970 и сме ги удвоили от 1982 насам. Има голям пропуск в тази система. С правилните цени можем да поправим това.

Таксата за натоварените райони е дискутирана във всеки голям град по света и е - отново - безжично въведена. Никой не би сложил будки за таксуване около центъра на Лондон и постоянно да отваря и затваря порти. Таксата за използване на натоварените райони е едновременно технологически и психологически тест на така нареченото 'таксуване на пътя'. И таксата за използването на пътя е нещо, което всички трябва да въведем. Защото днес плащаме за поддръжката и изхабяването на пътищата с данъците за бензин. И след като направим нашите коли по гориво-ефективни, това ще намали обема на печалбата от този данък, така че ще трябва да таксуваме хората за милите, които карат. Това, което стане с таксата за натоварените райони и използваните технологии ще стане и с таксуването на пътя.

Защо пътуваме толкова много? Пътуването с кола е прекалено евтино и затова прекалено консумирано. Имаме нужда от по-добра обратна връзка с пазара. И ако я имаме, вие ще прецените колко мили да карате, с какъв тип транспорт, къде да живеете и работите. И безжичните технологии правят този цикъл възможен в реално време.

И така искам да премина към втората част на историята ми, която е, кога ще започнем да въвеждаме това таксуване за използване на натоварените райони? Таксуването на пътищата престои. Кога ще го направим? Ще чакаме ли десет-петнадесет години? Или най-накрая ще имаме политическата воля да го направим в следващите две години? Защото според мен, това ще бъде инструментът, който ще преобрази изведнъж нашето потребление.

Какъв тип безжични технологии ще използваме? Ето и голямата ми визия. Има инструмент, който може да ни помогне да преодолеем дигиталната пропаст, да реагираме на спешни случаи, да раздвижим трафика, да възобновим икономическия разтеж и драматично да намалим СО2 емисиите във всеки сектор. Това е сцена от "Завършилият". Спомняте ли си този момент? Вие ще сте този млад красив мъж, а аз ще съм мъдрият бизнесмен. "Искам да ти кажа само една дума, само една." "Да, господине?" "Слушаш ли?" "Да" "Формирани клиент-към-клиент собствено-конфигуриращи се безжични мрежи." (Смях) Наричат ги още меш мрежи. В меш мрежите, всяко устройство допринася за и уголемява мрежата, и може би сте чували за тях и преди.

Ще ви дам няколко примера. Днес малко по-късно ще чуете Алан Кей. Тези лаптопи, когато детето ги отвори, комуникират с всяко едно дете в стаята, в това училище и в рамките на това селище. И каква е цената на тази комуникационна система? Нула долара на месец. Ето още един пример. В Ню Орлиънс, видео камерите са били меш отворени, за да могат да следят за престъпления в центъра на френския квартал. По време на урагана единствената комуникационна система, която издържа бе меш мрежата. Доброволци долетяха и добавиха цял куп от устройства. И за следващите 12 месеца меш мрежите бяха единствените безжични технологии, които работеха на територията на Ню Орлиънс.

Друг пример е в Порстмут, Великобритания. Свързали са в меш мрежа 300 автобуса. И могат да говорят на тези умни терминали, можеш да погледнеш в терминала и да видиш точно къде е твоят автобус по маршрута, и кога ще дойде и можеш да си купиш билет в реално време. Всичко това благодарение на меш технологията. Месечният разход: нула. Ето я красотата на меш мрежите: Може да имате тези евтини устройства. Нулеви комуникационни разходи. Много лесно измерими. Можете просто да продължавате да ги добавяте, както след Катрина, можете да ги намалявате на брой, стига да има няколко от тях, ние пак ще можем да комуникираме. Те са издръжливи. Тяхната устойчивост е част от страхотния им децентрализиран дизайн.

Кои са слабите места? Няма никой във Вашингтон, който да лобира за това, или да изградят такива безжични мрежи в техните градове, заради нулевия комуникационен разход. И така примерите, които ви дадох са просто острови от меш мрежи, а мрежите са интересни само когато са големи.

Как да създадем голяма мрежа? Готови ли сте пак за "Завършилият"? Този път отново ще играете младия красив младеж, но аз ще съм секси дамата. Това са следващите две реплики във филма. "Къде го направи?" "В колата му." Така че, като се придържаме към тази идея - (Смях) - представете си заедно с мен как поставяме устройства за меш мрежи във всяка кола в Америка. Бихме имали безплатна комуникационна система, обхващаща цялата страна. Просто помислете над това.

И защо това ще се случи? Защото ще сложим такса за използване на натоварените места, ще таксуваме използването на пътищата, данъкът върху бензина ще стане таксуване на пътя. Тези неща ще се случат. Коя е безжичната технология, която ще използваме? Може би трябва да използваме някоя добра. Кога ще го направим? Може би не трябва да чакаме следващите десет-петнадесет години. Трябва да действаме.

Бих искала да пуснем безжичната интернет междущатска меш система. И да изискаме тази мрежа да бъде достъпна до всички, с отворени стандарти. Точно сега в транспортния сектор, създаваме тези безжични устройства. Може би имате FastPass(БързоПреминаване) или EasyLane(ЛесноПлатно), които са устройства само за една дейност в тези затворени мрежи. Какъв е смисълът? Пренасяме само малки битове информация, когато контролираме и таксуваме пътя. Имаме този невероятен излишък на капацитет. Така че можем да предоставим най-ниско струващата безжична мрежа от единия бряг до другия. Можем да имаме гъвкава комуникационна система в цялата страна. Имаме нов устройство за създаване на ефикасност във всички сектори. Помислете какво би се случило, когато цената на получаване на информация откъдето и да е до където и да е, е близка до нула. Какво бихте могли да създадете с това устройство. Можем да създадем икономически двигател. Информацията трябва да е безплатна, и достъпът до информацията да е безплатен, и трябва да таксуваме хората за въглеродните емисии.

Мисля ще това е по-силно устройство от закона за Междущатските Магистрали, и мисля, че това е толкова важно и променящо света за нашата икономика, колкото е била електрификацията. И ако мечтите ми можеха да станат реалност, бихме имали версия с отворен код в допълнение на отворените стандарти. И тази версия с отворен код означава, че ако свършим добра работа по нея, може да бъде възприета от целия свят много бързо. Връщайки се към една от предните ми мисли. представете си, че всеки един от автобусите в Лагос е част от тази меш мрежа. Когато отидох днес до Лари Брилиянт, спечелил наградата на ТЕД, - неговите удивителни мрежи - представете си, ако имаше едно отворено меш комуникиращо устройство, което да се сложи в тези мрежи, за да реализираме всичко това. И можем да го направим, ако приемем факта, че този малък отрязък от комуникациите ще бъде безплатен, и в допълнение на него бихме могли да изкарваме милиарди долари. Но тази малка част от комуникациите трябва да бъде с отворен код.

Така че нека поемем контрола върху този кошмар. Да въведем веднага данък върху бензина. Да преминем към таксуване на пътя чрез меш мрежи в цялата страна. Да изискаме мрежата да бъде отворена за всички, с отворени стандарти. И разбира да използва меш мрежите. Благодаря ви. ( Аплодисменти )