Робърт Райт за оптимизма

Очевидно разполагам с 18 минути, за да ви убедя, че историята има посока - стрела; че в основата си тя е добра, че стрелата е насочена към нещо положително. Когато хората от ТЕД се свързаха с мен и ме поканиха да произнеса тази оптимистична реч, (Смях) това беше преди карикатурата на Мохамед да предизвика световни протести. Беше преди птичият грип да достигне Европа. Беше преди Хамас да спечелят изборите в Палестина, което предизвика различни контра-мерки от страна на Израел. И честно казано, ако знаех, когато ме помолиха да произнеса тази оптимистична реч, че дори докато произнасям тази оптимистична реч, апокалипсисът ще се разгръща, (Смях) може би щях да попитам: "Става ли да говоря за нещо друго?" Но не го направих. Така че сега сме тук. Ще направя това, което е по силите ми. Ще направя това, което е по силите ми.

Трябва да ви предупредя: усещането за оптимизма на моя светоглед винаги е било едва доловимо, понякога направо неуловимо. (Смях) Начинът, по който аз действам оптимистично и вдъхновяващо... Искам да кажа, че винаги е имало някакво зловещо измерение на начина, по който се опитвам да вдъхновявам, така че ако зловещо вдъхновение, (Смях) ако зловещо вдъхновение не е противоречие, опасявам се, че това е най-многото, на което може да се надявате. Това - в случай че успея. Ще видя какво мога да направя.

И така, твърдението, че историята има посока не е толкова спорно. Ако говорите само за обществената структура, добре, очевидно е станала по-сложна през последните 10 хиляди години - стигнала е все по-високи нива. И всъщност това потвърждава една дългосрочна тенденция, която предхожда човешките същества, това, което биологичната еволюция е направила за нас. Това, което се е случило в началото, е, че материята се е затворила в клетка, после клетката започнала да се групира в общества. Накрая стават толкова близки, че оформят многоклетъчни организми. После имаме сложни многоклетъчни ораганизми, които образуват общества.

И тогава изведнъж някой от тези многоклетъчни организми прави нещо напълно изумително със своята материя: стартира втори вид еволюция: културната еволюция. И невероятно, но тази еволюция продължава траекторията, която биологичната еволюция е започнала - път към по-голяма комплексност. Под културна еволюция разбираме еволюцията на идеи. Много от вас са чували термина "меми". На еволюцията в технологията обръщам голямо внимание, така че знаете - едно от първите неща, които сме имали, е ръчно сечиво. Минават поколения и някой казва: "Хей, защо да не му сложим дръжка?" (Смях) Страхотно удоволствие за малките. Почти толкова добро, колкото видео игра.

Това не изглежда особено впечатляващо, но технологичната еволюция напредва. Още 10 - 20 хиляди години и военната технология ви отвежда тук. (Смях) Впечатляващо! Скоростта на технологичната еволюция се увеличава, така че само след четвърт век имате това. (Смях) И това. (Смях) Съжалявам - беше евтина шега, но търсех начин да се върна отново на идеята за разгръщащия се апокалипсис и мислех, че така ще се получи. (Ръкопляскане)

Това, с което застрашава този разгръщащ се апокалипсис, е сривът на световната обществена организация. Първо, нека ви припомня колко много усилия ни бяха необходими, за да стигнем дотук, да стигнем до ръба на истинска световна обществена организация. Първоначално най-сложните общества били селищата на ловците. Стоунхендж е останка от племенен съюз - това е, което възниква с откритието на селското стопанство: съюз от множество села с централно управление. С откриването на писмеността започват да се появяват градове. Малко е неясно. На мен ми харесва, защото изглежда като едноклетъчен организъм и ни припомня през колко нива на органичната орагнизация е преминал, за да стигне дотук. И след това стигаме до империите.

Бих искал да подчертая, че обществената организация може да прекрачи политическите граници. Това е Пътят на коприната, който е свързвал Китайската империя с Римската империя. Така сложните обществени връзки са свързали целия континент, въпреки че не е имало държавно устройство, което да направи същото. Днес имаме държави. Важното е, че очевидно има сърудничество и организация, които излизат извън националните граници. Това е просто нощна снимка на Земята. Показвам я, защото мисля, че е красива. По някакъв начин предава идеята, че това е една цяла система.

Сега ви обясних как сложността нараства, като свързах идеята с нещо, наречено "ненулева резултатност". Предполагам, че някои от вас не са прочели материала, който предварително получихте, затова много набързо: основната идея е да се отличи от игрите с нулев резултат, в които взаимовръзките са обратно пропорционални: винаги има победител и губещ. Игри с ненулев резултат, при които взаимовръзките могат да имат положителен хакактер и за двете страни. И както в тениса, обикновено единият губи, другият - печели, винаги се сумира до 0-0, но ако играеш по двойки, човекът от твоята страна на мрежата е в същата лодка като теб, значи с него играеш игра с ненулев резултат. Или е за добро, или е за лошо. Много различни форми на поведение с ненулев резултат в икономиката и в други сфери на живота често води до сътрудничество.

Аргументът, който изтъквам, е, че игрите с ненулев резултат винаги са били част от живота. Има ги в първобитните общества. Но с развитието на технологията възникват нови форми на технология, които улесняват или насърчават игрите с ненулев резултат, като въвличат повече хора от по-големи територии. Обществената структура се адаптира, за да приобщи тази възможност и за да впрегне този продуктивен потенциал и така изграждаме градове и всякакви игри с ненулев резултат, за които обикновено не мислим, се играят по целия свят. Например, замисляли ли сте се, като си купувате кола, колко много хора от колко различни континенти са допринесли за производството на тази кола? На практика това са хора, с които играете игра с ненулев резултат. Със сигурност има много такива около нас.

По някакъв начин това звучи като вродено оптимистичен мироглед, защото, когато мислиш за ненулев резултат, мислиш в посока печеля - печелиш, а това е добре. Всъщност обаче има няколко причини, поради които тази гледна точка не е вродено оптимистична. На първо място: тя не отрича съществуването на войната, която експлоатира неравенството. Но има и още по-основна причина, поради която не е вродено оптимистична, защото играта с ненулев резултат... единственото, което ти казва със сигурност, е че съдбите по някакъв начин ще бъдат свързани - за добро или лошо. Не предсказва непременно изход "печеля - печелиш".

Така че въпросът е кое ми дава основание да бъда изобщо оптимист по отношение на историята? И отговорът е, че като се направи равносметка, хората по-често играят игри, при които резултатът е "печеля - печелиш", отколкото "губя - губиш". Мисля, че салдото на историята е позитивно в раздела "игри с ненулев резултат". Доказателство за това е фактът, който най-много ме удивлява, най-силно ме впечатлява и най-много повдига духа ми, а именно, че в историята има измерение, наречено "морал". Има стрела на морала. В годините сме свидетели на напредък в морала.

Преди 2500 години жителите на един Гръцки град-държава смятали жителите на друг Гръцки град-държава за по-низши същества и се отнасяли към тях по този начин. Но след това дошла революцията на морала и те решили, че всъщност всички Гърци са човешки същества. Единствено Персийците на са напълно човешки същества и не заслужават да се отнасяме много добре с тях.

Но все пак това било прогрес - трябва да им го признаем. Днес сме свидетели на още по-голям прогрес. Мисля... надявам се, че повечето хора тук биха казали, че всички хора навсякъде са човешки същества, които заслужават да се отнасяме добре с тях, освен ако не са направили нещо ужасяващо, независимо от тяхната раса и религия. Трябва да прочетете древната история, за да видите каква революция е това. Е, добре, това не е било преобладаващото мнение преди няколко хиляди години и аз го отдавам на тази динамика на ненулевата резултатност. Мисля, че това е причината да съществува такава толерантност към други националности, етноси, религии, каквато има днес. Ако ме попитате защо не съм съгласен да се бомбардира Япония, е, донякъде се шегувам, като казвам, че те са участвали в производството на моята кола. Имаме тези взаимоотношения с ненулева резултатност, и мисля, че това води до известна толерантност до степен, при която осъзнаваш, че благосъстоянието на някой друг е положително свързано с твоето собствено благосъстояние. По-вероятно е да му простите.

Донякъде мисля, че това е моралът на бизнес класата. За съжаление, не ми се случва често да летя през океана бизнес класа, за да съм сигурен, или изобщо за която и да е бизнес класа. Но предполагам, че в бизнес класата не чуваш често изрази, с които показваш тесногръдие по отношение на хора от различни раси или етноси, защото хората, които летят през океана бизнес класа, правят бизнес с всички тези хора, правят пари от тези хора. И мисля, че поне в това отношение капитализмът има конструктивно влияние и в основата си той е ненулева резултатност, която играе конструктивна роля за разширяването на разбирането на хората за морала. Мисля, че динамиката на ненулевия резултат, който по никакъв начин не е само икономически (не винаги става въпрос за търговия), ни води към границата на една морална истина, а именно изначалното равенство за всички. Тя успя да направи това. Понеже стана глобална, придвижи ни до едно глобално ниво на обществена организация, ни доведе до моралната истина. Мисля, че това е прекрасно!

Сега нека се върнем на разгръщащия се апокалипсис. Може да си мислите; "Добре, звучи страхотно - морална посока на историята, но какво ще кажете за т.нар. сблъсък на цивилизациите?" Е, първо, ще подчертая, че той се вписва в рамката на ненулевия резултат. Ако разгледате взаимоотношенията между т.нар. мюсюлмански и западен свят - две понятия, които не харесвам, но не мога да избегна - в такъв краткосрочен аспект, те поне носят резултат, ако не друго. Те имат резултат, различен от нула. Под това имам предвид, че ако хората в Мюсюлманския свят мразят и ненавиждат повече, ако са по-малко щастливи със своето място в света, това ще бъде лошо за Запада. Ако те са по-щастливи, ще бъде добре за Запада. Ето това е динамиката на ненулевия резултат.

И мисля, че с времето тази динамика ще става все по-ясно изразена заради тенденциите в технологиите, но по-изразена в отрицателна посока. Негативната взаимозависимост на техните съдби ще стане все по-възможна. И една от причините е това, което наричам "нарастващата смъртност на омразата". Все по-възможно е спонтанно възникналата омраза в чужбина да се изрази като организирано насилие на американска земя. Това е съвсем нова тенденция и вероятно ще се влошава, тази възможност, поради тенденциите в информационните технологии, в технологиите, които могат да се използват за въоръжаване като биотехнологиите и нанотехнологиите. Вероятно все по-често ще слушаме за това.

И има нещо, за което особено се притеснявам - че този процес ще доведе до цикъл, който ни подлага динена кора. Какво имам предвид: тук се случва терористичен акт, а ние свръхреагираме. Това, че не сме достатъчно прецизни, когато отвръщаме, води до още по-голяма омраза в чужбина, повече тероризъм. Свръхреагираме, защото като хора имаме нужда да отвърнем на удара, а така става все по-лошо и по-лошо. Можете да го наречете положителната обратна връзка от отрицателните вибрации, но на мен ми се струва, че когато става въпрос за нещо толкова призрачно, не бива да използваме думата "положително" изобщо, дори технически казано. Така че нека го наречем "смъртоносната спирала на негативизма". (Смях) Уверявам ви, че ако тя се осъществи, накрая и Запада, и Мюсюлманският свят ще пострадат.

Така че, какво можем да направим? Първо, можем да постигнем повече, ако упражняваме контрол върху въоръжаването, ако има международни регулации за опасните технологии. Имам цяла проповед за управлението, която ще ви спестя сега, защото и без това не смятам, че ще е достатъчна, макар че е важна. Мисля, че ще трябва да преживеем значителен прогрес в морала в световен мащаб. Мисля, че ще трябва да виждаме по-малко омраза между различните групи, по-малко фанатизъм спрямо различните раси, религии, каквото и да е. Признавам си, че се чувствам глупаво, като казвам това. Звучи някак си идеалистично. Чувствам се като Родни Кинг, който казва: "Защо всички ние не можем просто да се разбираме?" Но, хей, аз наистина не виждам алтернатива предвид ситуацията. Трябва да има напредък в морала. Трябва да се намали количеството омраза в света, като се има предвид колко опасно става. В моя защита ще кажа, колкото и наивно да звучи, в основата стои цинизмът.

Тоест... (Смях) ...благодаря, благодаря. Тоест, запомнете: моето виждане за моралността е, че тя се изпарява до егоизъм. Само когато щастието на хората е свързано, само когато твоето благополучие допринася за моето, аз решавам: "О, да, аз съм за твоето благополучие!" Това е причината за това развитие в морала досега. И аз твърдя, че ние отново имаме взаимозависимост между сполуките на отделните хора. И ако хората отговарят на тази свързаност интелигентно, ще станем свидетели на развитието на толерантност и т.н. - нормите, от които имаме нужда. Ще видим по-нататъшната еволюция на морала на бизнес класата.

Така че тези две неща, ако те привлекат вниманието на хората върху положителната взаимосвързаност и хората правят това, което е в техен интерес, което също е част от моралната еволюция, то тогава те ще имат градивен ефект. И именно заради това аз разглеждам заедно нарастващата смъртност на омразата и смъртоносната спирала на негативността в общата рубрика "причини да бъдеш весел". (Смях) Правя всичко, което е по силите ми. (Смях) Никога не съм се наричал г-н Оптимизъм. Просто правя това, което е по силите ми тук. (Смях)

Сега, да започнеш морална революция сигурно е трудно, нали така? Имам предвид, как се прави? И мисля, че отговорът е, че много различни хора ще трябва да направят много различни неща. Всички започваме оттам, където сме в момента. Говорейки от името на Американец, който има деца, за чиято сигурност след 10 - 20 - 30 години се притеснява, това, което лично аз искам да започна, е да разбера защо толкова хора по целия свят ни мразят. Мисля, че това е изследователски проект, който си струва. Освен това ми харесва, защото вътрешно това е упражнение, възвръщащо морала. Защото, за да разбереш защо някой от една много различна култура прави нещо, някой, на когото гледаш като на извънземно, който прави неща, които ти се струват странни, в култура, която ти се струва странна, за да разбереш наистина защо той прави нещата, които прави, е постижение, което възвръща морала, защото е необходимо да свържеш неговия опит с твоя. За да го разбереш наистина, трябва да кажеш: "О, разбирам. Значи, когато се чувства възмутен, това е като начина, по който аз се чувствам възмутен, когато това се случи, и поради същите причини." Ето това е истинското разбиране. И мисля, че когато успееш да направиш това, разширяваш своя морален компас.

Особено трудно е да го направиш, когато хората те мразят, защото не ти се иска наистина да разбереш напълно защо те мразят. Искам да кажа, че искаш да чуеш причината, но не искаш да се свържеш с нея. Не искаш да има смисъл, нали? Не искаш да кажеш: "Ами, да, някак си разбирам как човек при тези обстоятелства би мразил страната, в която живея." Това не е нещо приятно, но мисля, че е нещо, с което трябва да свикнем и

върху което да работим. Сега искам да наблегна на това, за да разберем, че има хора, които не харесват цялата тази работа с разбирането на изначалните причини. Те не искат да знаят защо ни мразят. Аз искам да разбера. Причината да се опиташ да разбереш защо ни мразят е да ги накараш да спрат да ни мразят. Идеята на това морално упражнение, наистина да оцениш тяхната човешка същност и да ги разбереш по-добре, е част от усилието да ги накараш в крайна сметка да оценят твоята човешка същност. Мисля, че това е първата крачка по този път. Това е дългосрочната цел.

Има хора, които мислят за това и всъщност, аз самият очевидно бях осъден по Националната телевизия преди няколко дни, заради една статия, която бях написал. Беше нещо подобно, а обвинението беше, че аз изпитвам, цитирам, "любов към терористите". Добрата новина е, че човекът, който ме обвини, е Ан Коултър. (Смях) (Аплодисменти) Искам да кажа, ако трябва да имате враг, спечелете Ан Коултър за такъв. (Смях) Но това не е някаква лудост, защото разбирането на поведението може да доведе до съчувствие, а то може да направи малко по-трудно наказанието за добро и т.н. Но мисля, че много по-често грешим с това, че не разбираме ситуацията достатъчно ясно, отколкото с това, че я разбираме толкова ясно, че просто не можем да накараме армията да убие терористите.

Така че не се притеснявам наистина за това. (Смях) Искам да кажа, че се налага да работим на много фронтове, но ако успеем, ако успеем, тогава за пореден път ненулевата резултатност и динамиката на ненулевия резултат ще са ни наложили по-извисен морал. И като запазим това по-високо ниво на морала, буквално ще спасим света. Ако погледнете думата "спасение" в Библията, Християнската употреба, с която сме свикнали: спасението на душите и идеята, че хората отиват в рая, идва по-късно. Първичното значение на думата "спасение" в Библията се отнася до спасяването на обществената система. "Йехова е нашият Спасител" означава "Той спаси народа на Израел", който по това време е имал доста развита обществена организация.

Днес обществената организация достигна глобално ниво и ако изобщо нося добра новина, то тя е, че спасението, от което светът има нужда, е интелигентното преследване на собствения интерес - дисциплинирано и с грижа за другия. Ще бъде трудно. Смятам, че въпреки това трябва да опитаме, защото стигнахме прекалено далече, за да объркаме нещата точно сега. Благодаря. (Аплодисменти)