Робърт Хамънд : Да построиш парк в небето

Хайлайн е стара, издигната във въздуха железопътна линия, която минава в продължение на 2,5 километра през Манхатън. И в началото е била транспортна линия, която е минавала през 10то авеню. И е станала известна като "Авенюто на смъртта", защото толкова много хора са били премазани от влаковете, че железниците са наели човек с кон да се движи отпред и той е станал известен с прозвището " Каубоят от Уест Сайд". Но дори с каубой, средно човек на месец бил убиван или сгазван. И така те я издигнали във въздуха. Построили я на около 9 метра във въздуха, точно по средата на града. Но с повишаването на междущатното движение на камионите, започнала да се използва все по-малко и по-малко. И през 1980 се движел последният влак. Това е бил влак пълен със замразени пуйки, казват за деня на благодарността, от районът, който опакова месата. И след това била изоставена.

И аз живея в този квартал и първо прочетох за линията в Ню Йорк Таймс, в статия, която съобщаваше, че ще бъде разрушена. И аз предположих, че някой работи за да я запази или да я спаси, и че можех да участвам като доброволец, но установих, че никой не прави нищо. Отидох на първата обществена среща -- на която не съм присъствал никога преди -- и седнах до друг човек, който се казваше Джошуа Дейвид, който беше пътeписец. И след края на срещата, установихме, че сме единствените двама, които са някакси заинтересовани от проекта; повечето от хората искаха да я разрушат. Така си разменихме визитки и продължихме да се обаждаме един на друг и решихме да започнем организацията, Приятели на Хай Лайн (Издигнатата линия) И първата ни цел беше единствено да я спасим от разрушаване, но след това също искахме да разберем какво можем да направим с нея.

И това, което първо ми направи впечатление, или ме заинтересува, беше тази гледка от улицата, която е тази стоманена структура, някак си ръждива, тази индустриална реликва. Но, когато се качих горе, на върха беше 2,5 километра, изпълнени с диви цветя, които растяха точно по средата на Манхатън с изгледи към Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на Свободата и реката Хъдсън. И това е мястото където наистина започнахме, идеята се завъртя около, нека да превърнем това в парк и нека да го направим вдъхновен от този див пейзаж.

По онова време, идеята срещна доста опозиция. Кмета Джулиани искаше да я събори. Ще превъртя напред през доста съдебни дела и доста обществена загриженост. Кмета Блумбърг дойде на власт, той подкрепяше инициативата, но все пак трябваше да покажем икономическите ползи. Това беше след 11 септември, градът беше в тежък период. Така че ние организирахме икономическо проучване, което да се опита да подкрепи нашата инициатива. И се оказа, че бяхме сметнали грешно. Мислехме, че щеше да струва 100 милиона долара да се построи. Досега струваше около 150 милиона. И основният мотив беше, че щеше да се създаде добро икономическо усещане за града. Затова казахме, че в рамките на 20 годишен период, стойността за града в увеличени цени на недвижими имоти и увеличени такси щеше да бъде около 250 милиона. Това беше достатъчно. Наистина постави градът зад тази идея. Излезе, че сме сгрешили за това. Досега хората са изчислили, че са създадени около половин милиард долара, или ще бъдат създадени около половин милиард долара, в данъчни приходи за града. Инициирахме конкурс за дизайна, избрахме дизайнерски екип. Работихме с тях наистина да създадат дизайн, който да бъде вдъхновен от този див пейзаж. Разделен е на три секции.

Открихме първата секция през 2009 година. Тя успя отвъд най-смелите ни мечти. Миналата година имахме около 2 милиона души, което е около 10 пъти повече от това, което бяхме предвидили. Това е едно от любимите ми съоръжения в секция 1. Това е амфитеатъра, точно над 10 авеню. И първата секция свършва на 20 улица сега. Другото нещо, което създаде е икономическа стойност. Също така си мисля, че вдъхнови доста страхотна архитектура. Има място, където може да застанете и да видите сградите на Франк Гери, Жан Нувел, Ширегу Бан, Нийл Денари. И Уитни се местят в центъра на града и строят техният нов музей точно в основата на Хай Лайн. И този дизайн е създаден от Ренцо Пиано. И те ще започнат да разкопават през май.

И ние вече сме започнали конструкцията на секция 2. Това е една от любимите ми черти, това прелитане, където височината е около 2,5 метра над повърхността на Хай Лайн, минаваща през покривка от дървета. Хай Лайн е била покривана с билбордове и така ние се спряхме на игрив метод, където вместо рекламни блокове, ще сложим в рамки хора, и гледки към града. Това беше инсталирано миналия месец. И след това последната секция ще преминава през железните депа, което е най-голямото неразработено място в Манхатън. И градът е планирал, за добро или за лошо 12 милиона квадратни фута за развитие, през които Хай Лайн ще обикаля.

Но това, което наистина прави Хай Лайн специална са хората. И честно казано, въпреки, че обичам дизайните, които създаваме, винаги се страхувах, че може да не я заобичам, защото се влюбих в този див пейзаж -- и как може да пресъздадеш тази магия? Но това, което открих е, че всичко е свързано с хората и начинът, по който я използват, това, за мен, я прави толкова специална. Само един бърз пример е, че осъзнах, точно след като я отворихме, че там бяха всички тези хора, държейки ръце на Хай Лайн. И аз осъзнах, че нюйоркчаните не се държат за ръце; просто не правим това отвън. Но виждате, че това се случи на Хай Лайн и си мисля, че това е силата, която публичното пространство може да създава, за да трансформира начинът , по който хората преживяват техния град и взаимодействат един с друг.

Благодаря.

(Аплодисменти)