Робърт Гупта: Музиката е лекарство, музиката е уравновесеност

Един ден Лос Анджелският водeщ на рубрика Стив Лопез вървял по улиците на центъра в Лос Анжелес, когато чул прекрасна музика. А източникът й бил един човек, афро-американец, очарователен, опърпан, бездомен, който свирел на цигулка само с две струни.

Разказвам история, известна на много от вас, защото рубриките на Стив станали основа за книга, превърната във филм, в който Робърт Дауни Джуниър играе Стив Лопез, а Джейми Фокс - Натаниел Антъни Айерс, обученият в Джулиард двоен басист, чиято обещаваща кариера била прекратена от трагичен пристъп на параноидна шизофрения. Натаниел отпаднал от Джулиард, претърпял пълен срив и 30 години по-късно живеел като бездомник по улиците на Скид Роу в центъра на Лос Анжелис. Насърчавам всички ви да прочетете книгата на Стив или да гледате филма, за да разберете не само прекрасната връзка, оформила се между тези двама мъже, но и как музиката е спомогнала за оформяне на тази връзка и в крайна сметка станала инструмент, простете ми игрословицата, който да помогне Натаниел да се прибере от улицата.

Запознах се с г-н Айерс през 2008-а, преди две години, в концертната зала "Уолт Дисни". Тъкмо беше чул изпълнение на Първа и Четвърта симфония на Бетовен, дойде зад кулисите и се представи. Говореше много приветливо и общително за Йо-Йо Ма и Хилари Клинтън и как "Доджърс" никога нямало да стигнат до Световните серии, и всичко това заради коварния пазаж за първата цигулка в последната част на Бетовеновата Четвърта симфория. И заговорихме за музика. Получих и-мейл от Стив след няколко дни, относно интереса на Натаниел за урок по цигулка с мен.

Трябва да спомена, че Натаниел отказва лечение, защото, когато го лекували, използвали шокова терапия, "Тораазин" и белезници и това го белязало за цял живот. Но в резултат на това сега е склонен към шизофренични епизоди. Най-лошите от тях могат да се проявят в това, че той експлодира, а после изчезва за дни, скита се по улиците на Скид Роу, уязвим за ужасите му, а мъките на собствения му ум са отприщени срещу него.

Натаниел беше в такова състояние на възбуда, когато започнахме първия си урок в концертната зала "Уолт Дисни", очите му блестяха някак маниакално, беше изгубен. И говореше за невидими демони и пушек и как някой го отравял, докато спи.

А аз се страхувах, не за себе си, но се страхувах, че ще го изгубя, че ще потъне в едно от състоянията си и че съсипя връзката му с цигулката, ако започна да говоря за скали, арпежи и други вълнуващи форми на дидактична педагогика по цигулка. (Смях) Затова просто започнах да свиря. Изсвирих първата част от концерта за цигулка на Бетовен.

А докато свирех, разбрах, че в очите на Натаниел се проявява дълбока промяна. Като че ли беше сграбчен от някакво невидимо лекарство, химическа реакция, за която това, че аз свирех музика, беше катализатор. И маниакалната ярост на Натаниел бе преобразена в разбиране, тихо любопитство и благосклонност. По чудо той вдигна собствената си цигулка и започна да свири, по слух, отделни откъси от концерки за цигулка, които после ме молеше да довършвам - Менделсон, Чайковски, Сибелиус. Заговорихме за музика - от Бах до Бетовен, Брамс, Брукнер, всички Б-та, от Барток чак до Еса-Пека Салонен.

И разбрах, че той не само има енциклопедични познания по музика, но има връзка с тази музика на лично ниво. Той говореше за нея с онзи тип страст и разбиране, които споделям с колегите си в Лос Анжелиската филхармония. И чрез свирене на музика и разговори за музика този човек се е преобразил от параноичния, тревожен човек, току-що завърнал се от обикаляне на улиците на центъра в Лос Анжелис към чаровния, ерудиран, блестящ музикант, учил в "Джулиард".

Музиката е лекарство. Музиката ни променя. А за Натаниел музиката е здрав разум. Защото музиката му позволява да вземе мислите и заблудите си и да ги оформи чрез въображението и креативността си в реалност. А това е бягство от мъчителното му състояние. Разбрах, че това е самата същност на изкуството. Това беше самата причина да се занимаваме с музика - че вземаме нещо, което съществува във всички нас, в най-основното ни ядро, нашите емоции, и през артистичната си призма, чрез креативността си успяваме да оформим тези емоции в реалност. А реалността на това изразяване достига всички нас и ни трогва, вдъхновява и обединява.

Що се отнася до Натаниел, музиката го върнала сред приятели. Изкупителната сила на музиката го върнала в семейство от музиканти, които го разбирали, които признавали таланта му и го уважавали. Винаги ще правя музика с Натаниел, независимо дали сме в концертната зала Уолт Дисни, или на Скид Роу, защото той ми припомня защо станах музикант. Благодаря. (Аплодисменти)

Бруно Гусиани: Благодаря. Благодаря. Робърт Гупта. (Аплодисменти)

Робърт Гупта: Искам да изсвиря нещо, което безсрамно откраднах от челистите. Така че ви моля за прошка.

(Смях) (Музика) (Аплодисменти)