Робърт Балард за изследването на океаните

Първият въпрос е следният. Страната ни има две изследователски програми. Едната е на НАСА с мисия за изследване на необятния простор, за изследване на небесата, където ние всички искаме да отидем, ако сме щастливи. И вие виждате, че имаме Спутник и имаме Сатурн, и имаме други проявявания на космическите изследвания. Ами, има и друга програма, в друга агенция в рамките на нашето правителство, за проучване на океана. Тя е в НOAA, Националната океанографска и атмосферна администрация. И моят въпрос е следният -- "Защо игнорираме океаните?" Тук е причината, или не това е причината, но ето защо задавам този въпрос. Ако сравните годишния бюджет на НАСА за изследване на небесата, едногодишният бюджет ще финансира бюджета на НОАА за изследване на океаните за 1600 години. Защо? Защо гледаме нагоре? Дали защото това е рая? А адът е тук долу? Дали това е културен проблем? Защо хората се страхуват от океана? Или пък те просто предполагат, че океана е просто едно тъмно, мрачно място, което няма какво да предложи?

Ще ви отведа на 16 минутно пътуване около 72% от планетата, така че затегнете коланите. Добре. Това, което ще направим е, че ще се потопим в моя свят. И това, което ще се опитам -- надявам се да направя следните бележки. ще го направя точно сега, в случай, че забравя -- всичко, което ще ви представя не беше в учебниците ми, когато ходех на училище. И повечето от това не беше дори в учебниците ми в университета. Аз съм геофизик, и във всичките ми книги по геонауки, когато бях студент, трябваше да давам погрешен отговор за да получа шестица. Ние се подигравахме на континенталния дрейф. Това беше нещо, на което се присмивахме. Учехме за геосинклиналния цикъл на Маршал Кей, което са един куп глупости. В днешния контекст това са куп глупости, но това бяха законите на геологията, вертикална тектоника. Всички неща, през които преминахме през нашите изследвания и открития на океаните бяха предимно открития, направени случайно. Предимно открития, направени случайно. Търсихме нещо и намерихме нещо съвсем друго. И всичко, за което ще говорим представлява една десета от 1% бегъл поглед, защото това е всичко, което сме видяли.

Имам една характеристика. Това е характеристиката на това, как ще изглежда, ако можете да премахнете водата. Дава ви грешното впечатление, че това е карта. Това не е карта. Всъщност, аз имам друга версия в офиса си и аз питам хората, "Защо има планини в тази област тук, но няма ето там? " и те отвръщат," Ами, хм, не знам," после питат, "Дали това не е разломна зона? Не е ли една гореща точка?" Не, не, това е единственото място, където е бил кораб. Повечето от южното полукълбо е неизследвано. Ние имахме повече изследователски кораби там долу по времето на капитан Кук, отколкото сега. Това е невероятно. Добре. Сега ще се потопим в 72% от планетата, защото, наистина е много наивно да си мислим, че великденското зайче постави всички ресурси на континентите.

(Смях)

Знаете ли, това е просто нелепо. Ние винаги играем играта, при която сумарният резултат е нула. Знаете, ще вземем нещо от нещо друго. Вярвам, че икономиката ще бъде обогатена. И ние поставяме толкова много на масата, 72% от планетата. И както ще посоча по-късно в презентацията, 50 на сто от Съединените американски щати се намират под морското дъно. 50 процента от нашата страна, която притежаваме, за която имаме всички правни юрисдикции, всички права да правим каквото си искаме, се намира под морското дъно и ние имаме по-добри карти на Марс, отколкото тези 50%. Защо? Добре. Започнах изследванията си по трудния начин. По онова време -- всъщност първата ми експедиция беше, когато бях на 17 години. Беше преди 49 години. Сметнете го, аз съм на 66 години. Отидох в океана с кораб на Скрипс, и ние почти бяхме потопени от гигантска буреносна вълна, а аз бях твърде млад, за да бъда -- знаете ли, мислех си, че е страхотно! Аз бях сърфист и си помислих, "Уау, това е една невероятна вълна!" И ние почти потопихме кораба, но аз бях запленен от монтажни експедиции. И през последните 49 години направих около 120, 121 -- продължавам да ги правя -- експедиции.

Но в първите дни единственият начин, по който можех да стигна до дъното беше да пропълзя в подводница, много малка подводница, и да сляза до дъното. Аз се гмурках с цяла поредица от различни дълбоководни подводници. Алвин, и Сий Клиф, и Сиана, и всички по-големи дълбоководни подводници, които имаме, които са около осем. Всъщност, в добър ден можем да имаме четири или пет човека на средната дълбочина на Земята -- може би четири или пет човека от колкото милиарди сме станали. И затова е много трудно да се отиде там, ако го правите физически. Но аз бях възхитен, и в последните години на университета беше зората на тектониката на плочите. Ние осъзнахме, че най-голямата планинска верига на Земята се намира под морското дъно.

Средно-океанският хребет се простира като шев на бейзболна топка. Това е на меркаторова проекция. Но ако го поставите на проекция с еднаква площ, ще видите, че средно-океанският хребет покрива 23% от общата повърхност на Земята. Почти една четвърт от нашата планета е една планинска верига и ние не навлязохме в нея, докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин не отидоха на Луната. Така че ние отидохме на Луната, играхме голф там, преди да отидем в най-голямата характерна черта на нашата планета. И интересът ни към тази планинска верига, като земни учени в онези дни, не беше само заради нейният огромен размер, доминиращ планетата, но и заради ролята, която играеше в генезиса на външната обвивка на Земята. Понеже големите плочи от земна кора се отделят по оста на средно-океанският хребет. И подобно на жив организъм, като го съдерете, той кърви разтопената си кръв, издига се за да излекува тази рана от астеносферата, втвърдява се, образува нова тъкан и се движи странично.

Но никой в действителност не беше слязъл в самото място на границата на създаването, както го наричаме -- в Разривната долина -- докато една група от седем от нас не пропълзя в нашата малка подводница през лятото на 1973/1974 и не бяхме първите хора, които да влязат във Великата разривна долина. Ние слязохме в Разривната долина, всичко това е вярно, с изключение на едно нещо -- там беше адски тъмно. Там е абсолютно тъмно, защото фотоните не могат да достигнат средната дълбочина на океана, която е 12 000 фута (3660 метра). В Разривната долината е 9000 фута (2740 м.) Повечето от нашата планета не чувства топлината на Слънцето. Повечето от нашата планета е във вечен мрак. И по тази причина няма фотосинтеза в дълбокия океан. И с липсата на фотосинтеза няма растения, и като резултат, има много малко животински свят, живеещ в този подводен свят. Или поне така си мислехме. И така в първоначалните си изследвания ние бяхме изцяло съсредоточени върху изследването на границата на създаването, гледайки вулканичните характеристики по протежение на всичките тези 42 000 мили (67 600 км.) Простиращи се по всичките тази 42 000 мили има десетки хиляди активни вулкани. Десетки хиляди активни вулкани. Под океаните има повече активни вулкани, отколкото на сушата, със стотици повече. Така че това е един феноменално активен район, не е просто едно тъмно скучно място. Това е много оживено място. И тогава беше разцепено.

Но ние се занимавахме с определен научен въпрос тогава. Не можехме да разберем защо имахме планина под напрежение. В теорията на тектоничните плочи знаехме, че ако две плочи се сблъскат, те ще се разбият една в друга, което имаше смисъл, земната кора ще се уплътни и ще се надигне. Ето защо имаме, знаете ли, имаме морски раковини горе на връх Еверест. Не е от наводнения, те са били избутани там. Разбрахме планините под натиск, но не можехме да разберем защо имаме планина под напрежение. Не трябваше да имаме такава. Докато един от колегите ми не каза, "Изглежда ми като топлинен мехур и Средно-океанският хребет трябва да е крива на охлаждане." Казахме, "Да вървим да разберем." Пробихме един куп топлинни сонди. Всичко имаше смисъл, с изключение, че по оста липсваше топлина. Там липсваше топлина. Беше горещо. Но не беше достатъчно горещо. Така ние стигнахме до множество хипотези, че има малки зелени човечета там долу, които я вземат. Най-различни неща могат да се случат. Но единственото логично беше, че там имаше горещи извори. Така че там трябваше да има подводни горещи извори.

Ние направихме една експедиция в търсене на изчезналната топлина. И така тръгнахме по продължение на тази планинска област, в областта около Галапагоският разрив, и дали открихме липсващата топлина. Беше невероятно. Тези гигантски комини. Огромни гигантски комини. Стигнахме до тях с нашите подводни апарати. Искахме да вземем температурни проби, забихме една там, погледнахме я -- беше извън скалата. Пилотът направи следното велико наблюдение: "Това е горещо."

(Смях)

И тогава осъзнахме, че нашата сонда е направена от същият материал -- можеше да се стопи. Но се оказа, че външната температура беше 650 градуса по Фаренхайт, достатъчно топло, за да се стопи олово. Така изглежда една истинска в хребета Хуан де Фука. Това, което виждате е невероятна органова тръба от химични вещества, идващи от океана. Всичко, което виждате на тази снимка е с търговска стойност -- мед, олово, сребро, цинк и злато. Така че великденското зайче беше поставило неща на океанското дъно, и имаше масивни депозити от тежки метали, които правехме в тази планинска верига. Правехме големи открития на огромни, икономически значими залежи руда по продължение на тази планинска верига, но това остана на заден план, от онова, което открихме. Открихме изобилие от живот в свят, в който не трябваше да същестува. Гигантски тръбовидни червеи, 10 фута (3 метра) високи. Спомням си, че се наложи да използвам водка -- моята собствена водка -- за да го сложа в разтвор, понеже ние не носехме формалдехид. Открихме тези невероятни мидени легла, седящи на голата скала -- големи миди, и когато ги отворихме те не приличаха на миди. И когато ги разрязахме те нямаха анатомията на мида. Без уста, без черва, без храносмилателна система. Телата им бяха напълно превзети от друг организъм, бактерия, която се беше научила как да репликира фотосинтеза на тъмно, чрез процес, който сега наричаме хемосинтеза. Нищо не е в нашите учебници. Нищо от това не е в нашите учебници. Не знаехме за тази животинска система. Не я бяхме предсказали. Натъкнахме се на нея търсейки липсваща топлина.

Така че ние искахме да ускорим този процес. Искахме да се отървем от това глупаво пътуване нагоре и надолу с подводница. Средната дълбочина на океана беше 12 000 фута (3660 метра), два и половина часа, за да започнем работа сутринта. Два и половина часа, за да се приберем в къщи. Пет часа пътуване заради работата. Три часа прекарани на дъното, средно изминато разстояние -- една миля.

(Смях)

На планинска верига от 42 000 мили. Страхотна сигурност на работното място, но не това беше начина, по който да продължаваме. Затова започнах разработването на нова технология за телеприсъствие, използвайки роботизирани системи за да се репликирам, така че да не трябва да обикалям с моето превозно средство. Започнахме да въвеждаме това в нашите изследвания, и продължихме да правим феноменални открития с нашата нова роботизирана технология. Отново, търсейки нещо друго, движейки се от една част от Средно-океанския хребет в друга. Учените работеха на смени и се натъкнаха на невероятни форми на живот. Натъкнаха се на нови същества, които не бяха виждали преди. Но, което е по-важно, те откриха постройки там долу, които не разбираха. Това не се връзваше. Те не бяха над кухини с магма. Те не трябваше да бъдат там. И ние нарекохме това "Изгубеният град."

Изгубеният град се характеризираше с тези невероятни варовикови образувания преобърнати басейни. Погледнете това. Как става това? Това е вода обърната с главата надолу. Отидохме отдолу и вземахме проба, и открихме, че имаше рН на Драно (продукт за чистене на канализации). Имаше pH от 11, и все пак имаше хемосинтетични бактерии, живеещи в това и в тази изключителна среда. А хидротермалните отвори бяха в кисела среда. Чак на другия край в алкалната среда, при рН от 11, животът съществуваше. Така че животът беше много по-творчески отколкото сме си мислели. Отново, открит по случайност. Само преди две години, работейки близо до Санторини, където хората се препичат на брега на морето, незнайно за тях в близката калдера. ние открихме феноменална хидротермална отворна система и още животински системи. Това беше на две мили, от където хората отиват да си правят слънчеви бани, и те не знаеха за съществуването на тази система. Отново, знаете ли, спираме на брега на морето.

Наскоро, гмуркайки се в Мексиканския залив ние намерихме басейни с вода, този път не обърнати с главата надолу, а напълно изправени. Бинго. Бихте си помислили, че сте във въздуха, докато риба не заплува наоколо. Гледате саламурени басейни формирани от диапирова сол. Наблизо до тях имаше метан. Никога не бях виждал вулкани от метан. Вместо да бълват лава, те изригваха големи, големи мехури от метан. И те създаваха тези вулкани, и там имаше потоци, но не от лава, а от кал, излизаща от земята, но движена от -- никога не бях виждал това преди.

Да продължаваме нататък, няма само естествена история под морското дъно. Човешката история. Нашите открития на "Титаник". Осъзнаването, че дълбокият океан е най-големият музей на Земята. Той съдържа повече история, отколкото всички сухоземни музеи взети заедно. И въпреки това, ние едва сега започваме да проникваме в него. Да откриваме състоянието на запазване. Открихме Бисмарк на 16 000 фута (4900 м.) След това открихме Йорктаун. Хората винаги питат: "Дали сте намерили правилният кораб?" Пишеше Йорктаун на кърмата.

(Смях)

В последно време откриваме древна история. Колко древни моряци са имали лош ден? Броят е един милион. Ние откриваме тези неща по протежение на древни търговски пътища, където те не би трябвало да бъдат. Този кораб потънал 100 години преди раждането на Христос. Този потънал, носейки сглобяем домашно направен римски храм. А пък тук е този, който потънал по времето на Омир в 750 г. пр.н.е. Съвсем наскоро, в Черно море, където проучваме, понеже там няма кислород, това е най-големият резервоар на сероводород на Земята. Потъналите кораби са отлично запазени. Техните структурни части са отлично запазени. Ние започваме да ги изкопаваме. Очакваме да започнем да изтегляме техните корпуси в отлично състояние с тяхното ДНК. Вижте състоянието на запазване. Все още се вижда рекламната марка на дърводелеца. Вижте състоянието на тези артефакти. Все още се виждат капките пчелен восък. Когато са паднали, са го затворили. Този кораб потънал преди 1500 година.

За щастие, ние бяхме в състояние да убедим Конгреса. Започнахме да ходим на Капитол Хил и да лобираме. И наскоро откраднахме един кораб от флотата на Съдинените Щати. Океанос Експлорър по време на мисия. Мисията му е толкова добра, колкото бихте могли да поискате. Мисията му е да отиде там, където никой не е бил преди на планетата Земя. И аз го гледах вчера, беше в Сиатъл. Добре.

(Ръкопляскания)

Ще се появи това лято, и ще започне пътуването си на проучване. Но ние не знаем какво ще открием, когато отидем там с нашата технология. Но със сигурност това ще е пътуване до неизвестната Америка. Това е тази част на САЩ, която се намира под окенаското дъно. Ние притежаваме цялата тази синя част и въпреки това, както казвам, особеннно западните териториални ивици, нямаме карти на тях. Нямаме карти на тях. Имаме карти на Венера, но не и на западните териториални ивици. Начинът, по който ще управляваме това, нямаме идея какво ще открием. Нямаме представа какво ще открием. Ще открием древни останки от кораб, финикийски недалеч от Бразилия, или ново скално образувание, или нов живот. Затова ще го управляваме като болница за спешни случаи.

Ние ще свържем нашият команден център чрез високоскоростна сателитна връзка към сграда, която строим в университета в Роуд Айлънд, наречена Междинен център. И в него, ние ще управляваме кораба, както се управлява ядрена подводница, синьо златист екип, сменяйки ги, работещ 24 часа в денонощието. Ако откритие бъде направено, то ще бъде незабавно видяно в командния център секунда по-късно. Но освен това, също е свързан и към интернет -- новата интернет магистрала, която прави интернет единен, и изглежда като черен път в информационната магистрала -- с 10 гигабита от капацитет. Навлизаме в области, в които нямаме никакво познание. Това е един голям бял лист на нашата планета. Ние ще го картографираме в рамките на часове, ще разпространим картите в големите университети. Оказва се, че 90 процента от целият океанографски интелект в тази страна е в 12 университета. Те всички са свързани с Интернет 2. След това можем да построим команден център. Това е отдалечен център в Университета на Вашингтон. Тя говори с пилота. Тя е на 5000 мили (8050 км.), но поема командването.

Но красотата на това е също, че тогава ще можем да го разпространим на децата. Можем да го разпространим. Те могат да следват тази експедиция. Аз започнах програма... Къде си Джим? Джим Йънг, който помогна за започването на програма, наречена "Проектът на Джейсън." В последно време започнахме програма с американски клубове от момчета и момичета, така че можем да използваме изследването и емоцията от изследването на живо, за да ги мотивираме и развълнуваме, и след това да им дадем това, за което вече са готови. Не бих позволил на един възрастен да кара моят робот. Вие нямате достатъчно опит с игри. Но аз бих оставил дете без лиценз да поеме контрол върху системата на превозното ми средство.

(Ръкопляскания)

Защото ние искаме да създадем, искаме да създадам класната стая на бъдещето. Имаме силна конкуренция и ние трябва да мотивираме, и всичко това се прави. Един инженер или учен, се печели или губи до осми клас. Играта не е приключила. Тя е приключила до осми клас -- не започва тогава. Трябва да се гордеем не само с нашите университети, трябва да се гордеем и с нашите средни училища. И когато имаме най-добрите средни училища в света, ще имаме най-добрите деца, появили се от тази система, нека да ви кажа. Защото това е, което искаме. Това е, което искаме. Това е една млада дама, която не гледа футболен мач, не гледа баскетболен мач, тя гледа изследване на живо от хиляди километри разстояние, и започва да й проблясва, това което вижда. И когато получите зейнала уста, можете да информирате. можете да поставите толкова много информация в този ум, защото той е в пълен режим на приемане.

(Ръкопляскания)

Това, надявам се, ще бъде един бъдещ инженер или бъдещ учен в битката за истината. И последният ми въпрос, последният ми въпрос -- защо не гледаме на изселването към морето? Защо имаме програми за изграждане на жилища на Марс, и имаме програми, които разглеждат как да колонизираме Луната, но не разполагаме с програма, която да се занимава с това, как да колонизираме собствената си планета? А технологията е достъпна.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)