Роб Хармън: Как пазарът може да запази потоците течащи

Това е река. Това е поток. Това е река. Това се случва в цялата страна. Има десетки хиляди километри на обезводнени потоци в САЩ. На тази карта, цветните зони представляват водни конфликти. Подобни проблеми възникват също и на изток. Причините се различават от щат в щат, но са най-вече в детайлите. Има 4000 мили (6400 километра) от обезводнени потоци само в Монтана. Обикновено те подхранват риби и други диви животни. Те са вените на екосистемата, и често са празни вени.

Искам да ви разкажа историята на само един от тези потоци, защото това е прототип за по-голямата история. Това е Прикли Пеър Крийк (Поточе бодлива круша). То тече през населено място от източна Елена до езерото Елена. То поддържа дива риба, включително главорез, кафява и дъгова пъстърва. Почти всяка година за повече от сто години, то изглежда така през лятото. Как стигнахме до тук? Ами, това започва през 19-и век, когато хората започнали да се заселват на места като Монтана. С една дума, имало е много вода и не е имало много хора. Но тъй като все повече хора се появявали, които искали вода, хората, които били там първи станали по-загрижени, и през 1865 година Монтана приела първия закон за водата. По същество той постановява, че всеки в близост до потока можел да споделя потока. Странно, много хора се появили, които искали да споделят потока, и хората, които били там първи били достатъчно загрижени, за да доведат своите адвокати. Има прецедентни случаи през 1870 г. и 1872 г., и двата включват Прикли Пеър Крийк. И през 1921 г., Върховния съд на Монтана постановил по дело, включващо Прикли Пеър, че хората, които били там първи притежавали първоначалните, или по-старшите, водни права. Тези старши водни права са от ключово значение.

Проблемът е, че в целия запад сега, това изглежда така. Някои от тези поточета имат претенции за 50 до 100 пъти повече вода, отколкото е всъщност в потока. И притежателите на старшите водни права, ако те не използват техните водни права, те рискуват да загубят техните водни права, заедно с икономическата стойност, която е свързана с тях. Така че те нямат стимул да опазват. Така че не става дума само за броя на хората; самата система създава пречка пред опазването, защото хората могат да загубят водното си право, ако не го използват. Така че след десетилетия на съдебни дела и 140 години опит, все още имаме това. Това е повредена система. Има възпиране на опазването, защото, ако не ползвате водното си право, може да го загубите. И съм сигурен, че всички знаете, че това е създало значителни конфликти между земеделските и природозащитните общности.

Добре. Сега ще сменя скоростта. Повечето от вас ще се зарадват да научат, че останалата част от презентацията е безплатна. А някои от вас ще се радват да узнаят, че тя включва бира. "Безплатна Бира" (Смях) Нещо друго се случва в страната, което е, че компаниите започват да стават загрижени за техния воден отпечатък. Те са загрижени за осигуряването на достатъчно снабдяване с вода, те се опитват да бъдат наистина ефективни при използването на водата, и са загрижени за това как тяхното водоползване влияе на имиджа на марката им. Е, това е национален проблем, но аз ще ви разкажа една друга история от Монтана, и тя включва бира. Обзалагам се, че не знаехте, че са необходими около 5 халби (2,4 литра) вода за да се направи халба бира. Ако включите и изплакването, са необходими повече от сто халби вода, за да се направи халба бира.

Пивоварите в Монтана вече са направили много, за да намалят потреблението си на вода, но те все още използват милиони литри вода. Искам да кажа, има вода в бирата. Така че какво могат да направят за този останал "воден отпечатък," който може да има сериозни последици върху екосистемата? Тези екосистеми са наистина важни за пивоварите в Монтана и техните клиенти. В края на краищата, има силна зависимост между водата и риболова. А за някои, има силна зависимост между риболова и бирата. (Смях) Така че пивоварите в Монтана и техните клиенти са загрижени и те търсят някакъв начин за разрешаване на проблема.

И така, как могат да се справят с останалия "воден отпечатък"? Спомнете си Прикли Пеър. До този момент, стопанисването на водата за бизнес употреба беше ограничено до измерване и намаляване, и ние предлагаме следващата стъпка да бъде за възстановяване. Не забравяйте Прикли Пеър. Това е неработеща система. Има възпиране на опазването, защото ако не използвате правото си на вода, рискувате да го изгубите. Ами, ние решихме да свържем тези два свята -- света на компаниите, с техните водни отпечатъци, и света на земеделските производители, с техните старши водни права върху тези поточета. В някои щати, притежателите на старши водни права могат да оставят водата си в потока, докато юридически я предпазват от други и поддържат водните си права. В крайна сметка, това е тяхното водно право, и ако искат да използват това водно право, за да помогнат на риби да растат в потока, това е тяхно право да го сторят. Но те нямат стимул да го направят.

Така че, работейки с местни водни тръстове, ние създадохме стимул да го направят. Ние им плащаме за да оставят водата в потока. Това е, което се случва тук. Този човек е направил избор и затваря това водно отклонение, оставяйки водата в потока. Той не губи водното право, той просто избира да приложи това право, или някаква част от него, върху потока, вместо върху земята. Тъй като той е притежателят на старшите водните права, той може да предпази водата от други потребители в потока. Ясно ли е? На него му плащат да остави водата в потока.

Този човек измерва водата, която това оставя в потока. После вземаме измерената вода, разделяме я на части по хиляда галона (3785 литра). Всяка част получава сериен номер и сертификат, и след това пивоварите и останалите купуват тези сертификати, като начин за връщане на вода в тези деградирали екосистеми. Пивоварите заплащат за възстановяване на водата в потока. Това предоставя лесен, евтин и измерим начин за връщане на вода в тези деградирали екосистеми, като се предоставя икономически избор на фермерите и се дава на фирмите, загрижени за техния воден отпечатък, лесен начин за справяне с него.

След 140 години конфликт и 100 години на сухи потоци, обстоятелство, което съдебни спорове и регулиране не е решило, ние съставихме пазарно решение, включващо желаещ купувач и желаещ продавач -- решение, което не изисква съдебен процес. Става въпрос за даване на хората, загрижени за техния воден отпечатък, на реална възможност да поставят вода, където е критично необходимо, в тези деградирали екосистеми, като в същото време осигуряват на земеделските производители смислен икономически избор, за това как да се използва водата им.

Тези сделки създават съюзници, а не врагове. Те свързват хората, вместо да ги разделят. И те осигуряват необходимата икономическа подкрепа за селските общности. И най-важното е, че това работи. Ние сме върнали повече от 4 милиарда галона (15 милиарда литра) вода на деградирали екосистеми. Ние свързахме притежатели на старши водни права с пивовари в Монтана, с хотели и чаени компании в Орегон, и с високо-технологични компании, които използват големи количества вода в югозападната част на САЩ. И когато правим тези връзки, ние можем и превръщаме това ... в това.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)