Роб Форбс за начините на виждане

Бях споменат в онлайн биографията - там се казваше, че съм мисионер в дизайна. Това е твърде възвишено; всъщност по-скоро съм нещо като минувач по улицата. Прекарвам много време в градски райони в търсене на дизайн и проучване на дизайна в обществения сектор. Правя по около 5000 снимки годишно - мислех си, че ще редактирам от тях и ще се опитам да избера някои образи, които биха могли да са подходящи и интересни за вас. Използвах три критерии: първият беше - мислех, че ще говоря за реалния, достъпен дизайн, безплатен дизайн, а не почти недостъпен дизайн, както мило ни нарича конкуренцията, а неща, които може да се намерят по улиците - безплатни неща, неща, достъпни за всички хора и неща, които вероятно съдържат и някои други важни послания.

Ще използвам тези улички в Рио като пример. Много разпространен обществен дизайн, прилаган през 50-те. Има приятна надиплена, органична форма, много съвместима с бразилската култура - смятам, че добрият дизайн допринася към културата. Напълно несъвместим със Сан Франциско или Ню Йорк. Но мисля, че това са моите информационни магистрали: живея в един много по-аналогов свят, където има обмен на пешеходци, взаимодействие и многообразие, и където според мен простите неща под краката и носят голямо значение за нас.

А как стартирах в този бизнес? Бях дизайнер-керамик около десет години и просто обичах утилитарната форма... прости неща, които използваме всеки ден, малки композиции от цвят и повърхност върху форма. Това ме доведе дотам да основа фирма, наречена "Достъпен дизайн" - фирма, занимаваща се с прости форми, която прави добри дизайнери достъпни за нас и също така продава индивидуалностите и характерите на дизайнерите, и като че ли подейства. Година-две след началото на процеса прекарах много време в Европа, като пътувах наоколо и търсех дизайн.

В Амстердам имах нещо като събуждащо преживяване: бях там, ходех по дизайнерските магазини, и се смесвах с нашата тълпа дизайнери и осъзнах, че голяма част от нещата изглеждат доста подобни, и че ефектът ог глобализацията е внесъл това и в нашата общност. Знаем много за онова, което става с дизайна по света и става все по-трудно да се открие дизайн, който отразява една уникална култура. Разхождах е по улиците на Амстердам и осъзнах, разбирате ли, че голямата история от Амстердам не е какво има в дизайнерските магазини, а какво има навън, по улиците, и може би е самообяснително, но един град, който не е бил превзет от модернизма, който е запазил своя тип архитектура и характер и където велосипедът играе важна роля за начина, по който хората се придвижват, където правата на пешеходците са защитени. Пиша един бюлетин, който излиза всяка седмица, написах статия за това и тя получи такъв огромен отклик, че осъзнах, че дизайнът, този обикновен дизайн, който е в обществената сфера, означава много за хората, създава един вид основа и диалог.

После някак си помислих за другите градове в Европа, където прекарвам много време в търсене на дизайн, като Базел, където е разположена Витра, или в северна Италия - всички градове, където има много велосипеди и където пешеходните райони... и стигам до заключението, че вероятно е имало нещо в тези важни центрове на дизайна, свързано с велосипеди и пешеходно движение и съм сигурна, че скептикът би казал - не, връзката там е, че има университети и училища, където хората не могат да си позволят коли, но наистина изглеждаше, че в много от тези райони пешеходното движение е защитено. Като погледнете това, не бихте го нарекли дизайнерски велосипед: един дизайнерски велосипед е направен от титан или молибден. Но започнах да гледам на дизайна на място като Амстердам и осъзнах, разбирате ли, че първата работа на дизайна е да служи на социална цел. Затова гледам на този велосипед не като на дизайнерски велосипед, а като на един много добър пример за дизайн.

От онзи път в Амстердам нататък прекарвах все повече време в градовете и разглеждах дизайна за често срещани доказателства за дизайн, който всъщност не е чак такава сигнатура на дизайнер. Съвсем наскоро бях в Буенос Айрес и отидох да видя този мост от Сантяго Калатрава. Той е испански архитект и дизайнер. Туристическите брошури ме насочиха към този мост... обичам мостове - метафорично, символично и структурно... и беше малко разочароващо, защото беше покрит с утайка от реката; всъщност не се използваше. И осъзнах, че често дизайнът, когато си настроен да виждаш дизайн, може да бъде малко разочароващ.

Но в този район ставаха много други неща: беше един вид строителна зона, издигаха се много сгради. Като се приближаваш към една сграда от разстояние, не виждаш твърде много; като се приближиш малко повече, пристигаш пред хубава малка композиция, която би могла да ти припомни за Мондриан, Дибенкорн или нещо такова. Но за мен това беше пример за индустриални материали с малко цветове и анимация и един хубав малък натюрморт - един вид непреднамерен дизайн. А като се приближиш малко повече, получаваш различна перспектива. Намирам тези малки винетки, тези малки случайни елементи на дизайн, за освежителни. Те ми дават - не знам, усет за правилност в света и известна визуална радост от знанието, че сградата вероятно никога няма да изглежда толкова добре като това просто индустриално скеле, което е там, за да служи.

Надолу по пътя имаше друга сграда - приятна визуална структура: хоризонтални, вертикални елементи, малки декоративни линии напряко, едни пурпурни заврънкулки, работниците бяха сведени до декоративни елементи; просто някак приятно разчупване на градското място. А, разбирате ли, това вече не съществува. Уловил си го за момент, и откриването на този малък натюрморт е като да слушаш малки песнички, или нещо такова: то ми дава огромно количество удоволствие. Антоан Предок е проектирал един чудесен стадион в Сан Диего, наречен "Петко Парк". Страхотна употреба на местни материали, но вътре може да се открият някои вътрешни композиции. Някои хора ходят на бейсболни стадиони, за да гледат мачове; аз ходя и гледам дизайнерски връзки. Просто чудесно разчупване на архитектурата и начинът, по който дърветата оформят вертикални елементи.

Червеното е цвят в пейзажа, което често присъства върху стоп знаци. То привлича вниманието; съдържа голямо количество емоция; взира се ответно в теб като човек. Ето част от бариерна лентова конструкция в Италия. Строеж в Ню Йорк: червеното има този вид емоционална мощ, почти еквивалентна с начина, по който... както кученцата са мили, нещо такова. Странична пресечка в Италия. Червеното ме привлече в тази малка композиция, оптимистично за мен в смисъл, че може би пощенската кутия на общинската служба, ключар, водопроводчик: като че ли тези различни обществени услуги работят заедно, за да създадат някои приятни малки композиции. Знаете ли, в Италия почти всичко някак изглежда добре. Прости менюта, поставени върху дъска, постигат някакъв вид баланс. Но съм убеден, че това е, защото вървиш по улиците и виждаш разни неща. Червеното може да е комично: то може да привлече вниманието ти към бедната малка индивидуалност на малкия пожарен кран, страдащ от лошо градско планиране в Хавана. Цветът може да оживи прости блокове, прости материали: като вървя в Ню Йорк, ще спра.

Не винаги знам защо снимам нещата. Хубава, симетрична визуална композиция. Криви срещу остри неща. Това е коментар за начина, по който се справяме с обществените места за сядане в град Ню Йорк. Натъквал съм се на някои други, просто някак любопитни връзки на стрелки на улицата, които имат различни интерпретации, но... тези неща ме забавляват. Понякога- оползотворяване на боклука... това е просто на улицата в Сан Франциско... боклук, оставен там в продължение на 18 месеца, създава приятен 45-градусов ъгъл спрямо тези други връзки и превръща един обикновен паркинг в приятна малка скулптурна творба. Съществува тази някак тиха ръка на дизайна в действие, която виждам на местата, където ходя.

Хавана е чудесен район. Доста свободна е от търговски безпорядък: не се виждат нашите лога, марки и имена и затова си нащрек за физическите неща. А това е страхотна закрила на една пешеходна зона, и използването на някои колониални оръдия за тази цел. Куба има нужда от далеч повече ресурси, заради блокадите и другите неща, но е наистина чудесна площадка за игри.

Често съм се чудил защо всъщност Италия е лидер в модерния дизайн. В нашата област, в мебелировката, те някак са на върха. Холандците също са добри, но италианците са добри. Натънах се на тази малка уличка във Венеция, където главният офис на комунистите дели една стена с този католически олтар. И осъзнах, че, разбирате ли, Италия е място, където могат да приемат тези различни идеологии, да се справят с разнообразието и да нямат проблема, или могат да избеат да ги игнорират, но тези... няма воюващи фракции и мисля, че може би толерансът на абсурдността, който е направил Италия толкова иновативна и токова толерантна. Също така, миналото и настоящето работят доста добре заедно в Италия и мисля, че е разпознаваемо там и има важен ефект върху културата, защото публичните им пространства са закриляни, тротоарите им са закриляни и всъщност можеш да се сблъскаш с тези неща физически. Мисля, че това помага на хората да преодолеят страха си от модернизма и други такива неща.

Една промяна може да бъде типичен уличен ъгъл в Сан Франциско. Използвам това... това е, един вид, онова, което смятам за градски спам. Забелязвам го, защото вървя много пеш, но тук частната индустрия всъщност създава бъркотия в обществения сектор. И като го разглеждам, казвам, разбирате ли, публикациите, които докладват за проблеми в градския район, също допринасят за това и е мой дълг да кажа на всички нас, че публичната политика изобщо няма да промени това; частната индустрия трябва да приема такива неща сериозно.

Крайността може би е в Италия, където има един вид същия тип контрол над това, което се случва в околната среда - много е очевидно дори по начина, по който продават и разпространяват периодични издания. Вървя пеш до работа всеки ден или карам скутера си, слизам долу и паркирам на това местенце. Слизам един ден, и всички велосипеди бяха червени. Това няма да впечатли вас, момчета с Фотошоп, които можете да правите разни неща, но това беше истински момент, когато слязох от скутера си, огледах се и си помислих - като че ли всичките ми братя по колело някак са се събрали и са направили конспирация да направят малко изявление. Това ми припомни, че... да се придържам към настоящето, да търся тези видове неща.

Това ми даде възможности да се чудя... дали може би е жълт ден в Сан Франциско, и всички бихме могли да се съгласим и да създадем някои инсталации. Но това също ми припомни и за мощта на образец и повторение, за да се създаде ефект в съзнанието ни. Не знам дали има по-силен вид ефект от образеца и начина, по който той обединява някак несъизмерими елементи. Бях на изложението за изкуства в Маями през декември и прекарах два часа, разглеждайки изящни изкуства и изумен от цените на творбите на изкуството - колко е скъпо, но ми беше много приятно да го разглеждам. Излязох навън, а момчетата, които паркираха колите за това събитие бяха създали един доста приятен малък колаж от ключове за коли, и най-близкият ми еквивалент беше група молитвени етикети, които бях виждал в Токио. Помислих, чe ако образецът може да обединява тези несъизмерими елементи, може да прави почти всичко.

Нямам много снимки на хора, защото те някак се пречкат при проучването на чистата фома. Бях в един малък ресторант в Испания, обядвах... един от онези приятни дни, когато имаш мястото само за себе си, имаш чаша вино и се наслаждаваш на местния район, на културата, храната и тишината и се чувстваш голям късметлия, и пристигна цял автобус с туристи, изпразни се, напълниха ресторанта. За много кратък период от време напълно промениха атмосферата и характера с високи гласове, едри тела и подобни и трябваше да станем и да си тръгнем: толкова беше неудобно. В този момент слънцето залезе и през този перфориран екран върху тези тела беше хвърлен мотив и те някак избледняха на заден план, напуснахме ресторанта някак чувствайки се добре за това.

наистина мисля, че мотивът има способността да изкоренява някои от най-злите сили на обществото, като лоша форма в ресторантите, но съвсем сериозно, това беше изявление за мен, че едно нещо, което някак виждаш, е, че агресивната природа на индустриалния свят е създала... един вид, големи маси от неща, при които... в монокултурата, и мисля, че опазването на разнообразието в културата е нещо, което е важно за нас.

Последните кадри, с които си имам работа... завръшане към тази тема за тротоарите, и исках да кажа нещо тук за... аз съм някак оптимист, разбирате ли. След Втората световна война влиянието на автомобила наистина е било опустошително в много от нашите градове Много градски райони са били превърнати в паркинги в някак безразборна употреба. много отдели за планиране са станали подчинени на транспортния отдел. Лесно е да се обвиняват колите, както и "Уол-Март"; няма да правя това. Но те са истински примери в урбанизацията и промяната, случила се през последните години и повишената чувствителност към важността на нашите градски среди като културни центрове. Мисля, че те са, че изявленията, които правим в този обществен сектор, са нашите приноси към едно по-голямо цяло.

Градовете са мястото, където е най-вероятно да срещнем разнообразие и да се смесим с други хора. Ходим там за стимулация в изкуството и за всички тези други неща. Но мисля, че хората са признали светостта на градските ни райони. Едно място като Чикаго наистина постигна някак едно ниво на международен ръст. Всъщност, САЩ става донякъде лидер в един вид просветено градско планиране и обновяване, и искам да откроя едно място - Чикаго, където гледам на един човек, кмета Дейли, донякъде като на герой в дизайна за това, че е успял да премине през политическите процеси и всичко, за да подобри един район. В град като този би могло да се очаква да има подновени кашпи за цветя на авеню "Мичиган", където пазаруват богатите хора, но всъщност, ако минеш по улицата, откриваш, че кашпите за цветя се променят от улица на улица: всъщност има разнообразие в растенията. Идеята, че една градска група може да поддържа различни типове зеленина, наистина е доста изключителна.

Има общи елементи от това, които ще видите из цяло Чикаго, и ето ги изявленията на дизайна с главно "Д": Павилионът "Прицкер", дело на Франк Гери. Моята мярка за това като за важна творба на дизайна не е толкова начинът, по който изглежда, а фактът, че изпълнява една много важна социална функция. Например, в този район се провеждат много безплатни концерти; той има феноменална акустична система. Но ангажиментът, който градът е поел към обществения район, е значителен и почти международен модел. Работя по кметския съвет в Сан Франциско, по Международния дизайнерски съвет за кметове и Чикаго се разглежда като върхът. Наистина бих искал да поздравя кмет Дейли и хората там. Мислех, че трябва да включа поне един кадър с технология за вас, момчета. Това също е в "Милениум парк" в Чикаго, където испанският художник-дизайнер Пленса е създал някак дигитален почерк в този парк, който отразява обратно характерите и самоличностите на хората в този район. Според мен това е гостоприемен район, приемащ разнообразието, отразяващ разнообразието, и мисля, че този брак на технология и изкуство в обществения сектор е район, където САЩ наистина могат да поемат лидерската роля, а Чикаго е един пример.

Много благодаря.