Ричард Уилкинсън: Как икономическото неравенство вреди на обществата

Всички вие знаете истината за това, което ще кажа. Мисля, че схващането, че неравенството е разделящо и социално подривно датира от преди Френската революция. Това, което се е променило е, че сега можем да погледнем доказателствата, можем да сравним обществата, повече и по-малко равноправнни общества, и да видим до какво води неравенството. Ще ви преведа през данните и после ще обясня защо връзките, които ще ви покажа, съществуват.

Но първо, вижте колко мизерна група сме. (Смях) Искам да започна обаче с един парадокс. Това ви показва продължителността на живота в сравнение с брутния национален доход -- колко богати са страните средно. И вие виждате, че страните от дясно, като Норвегия и САЩ, са два пъти по-богати от Израел, Гърция, Португалия, от ляво. И няма никакво значение каква е тяхната продължителност на живота. Няма намек за връзка там. Но ако погледнем в рамките на нашите общества, има изключителни социални различия при здравето, в рамките на обществото. Това, отново, е продължителността на живота.

Това са малки области в Англия и Уелс -- най-бедните вдясно, най-богатите вляво. Голяма разлика между бедните и останалата част от нас. Дори хората точно под върха имат малко по-лошо здраве от хората на върха. Така че дохода означава нещо много важно в рамките на нашите общества, и нищо между тях. Обяснението за този парадокс е, че в рамките на нашите общества, гледаме относителния доход, или социалното положение, социалния статус -- къде сме по отношение един на друг и големината на разликите между нас. И веднага след като схванете тази идея, трябва незабавно да се замислите: какво се случва, ако увеличим разликите, или ако ги сбием, направим различията в доходите по-големи или по-малки?

И аз ще ви покажа точно това. Не използвам никакви хипотетични данни. Аз използвам данни от ООН -- това са същите данни, които има Световната банка -- за мащаба на различията в доходите в тези богати развити пазарни демокрации. Мярката, която използвахме, понеже е лесна за разбиране и можете да я изтеглите, е колко по-богати са най-богатите 20% в сравнение с най-бедните 20% във всяка страна. И вие виждате в по-равноправните страни, вляво -- Япония, Финландия, Норвегия, Швеция -- най-богатите 20% са около три и половина, четири пъти по-богати от най-бедните 20%. Но в по-неравностойният край -- Великобритания, Португалия, САЩ, Сингапур -- разликите са два пъти по-големи. По този показател, ние сме два пъти по-неравностойни от някои от другите успешни пазарни демокрации.

Сега ще ви покажа какво означава това за нашите общества. Събрахме данни за проблеми със социални измерения, проблемите, които са по-чести срещани в дъното на социалната стълбица. Международно сравними данни за продължителността на живота, за резултати по математика и грамотност на децата, за детска смъртност, за проценти на убийства, за делът на населението в затвора, за тийнейджърски нива на раждаемост, нива на доверие, затлъстяване, психични заболявания -- които в стандартна диагностична класификация включват пристрастяването към наркотици и алкохол -- и социална мобилност. Ние поставхме всички тях в един индекс. Те всички са оценявани поравно. Къде се намира страната, е един вид средната стойност на тези неща. И там, можете да я видите, връзката с мярката за неравенството, която току-що ви показах, която ще използвам отново и отново в данните. По-неравностойните страни се справят по-зле по отношение на всички тези социални проблеми. Има изключително тясна корелация. Но ако се вгледате в същия индекс на здравни и социални проблеми, по отношение на БНП на глава от населението, брутния национален доход, там няма нищо, тази корелация не съществува повече.

Ние бяхме малко притеснени, че хората можеха да си помислят, че ние избирахме проблеми, които да отговарят на нашия аргумент и просто изфабрикувахме тези доказателства, така че публикувахме и статия в "Списанието за британска медицина" за индекса на УНИЦЕФ за детското благосъстояние. Той разполага с 40 различни компонента подбрани от други хора. Съдържа неща като, дали децата могат да говорят с техните родители, дали те имат книги в къщи, какви са нивата на имунизация, дали има тормоз в училище. Всичко е включено в него. Ето го във връзка със същото измерение за неравенство. Децата се справят по-зле в по-неравностойните общества. Силно значима връзка. Но отново, ако се вгледате в измерението за детското благосъстояние, по отношение на националния доход на глава от населението, няма никаква връзка, няма и намек за зависимост.

Данните, които току-що ви показах, казват едно и също нещо. Средното благосъстояние на нашите общества повече не зависи от националния доход и икономическия растеж. Това е много важно в по-бедните страни, но не и в богатия развит свят. Но разликите между нас и къде сме по отношение един на друг сега е от голямо значение. Сега ще ви покажа някои от отделните части на нашия индекс. Тук, например, е доверието. Това е просто частта от населението, която се съгласява, че на повечето хора може да се вярва. Данните идват от "Световното проучване на ценностите." Виждате ли, в по-неравностойната част, около 15 процента от населението чувстват, че не могат да се доверят на другите. Но в по-равноправните общества, това нараства до 60 или 65 процента. И ако се вгледате в мярката за участие в обществения живот, или социалния капитал, има много подобни отношения, тясно свързани с неравенството.

Трябва да кажа, че ние извършихме цялата тази работа два пъти. Първо я проучихме богатите, развити страни, и после като отделен изпитателен тест, ние я повторихме върху всички 50 американски щати -- задавайки един и същи въпрос: дали по-неравноправните щати се представят по-зле при всички тези измервания? Така че тук е доверието от общо социално проучване на федералното правителство, по отношение на неравенството. Много подобно разпръсване върху подобен набор от нива на доверие. Същото нещо се случва. По принцип открихме, че почти всичко, което е свързано с доверието в международен план е свързано с доверието и сред 50-те щата в този отделен тест. Не говорим само за щастлива случайност.

Това са психичните заболявания. Световната здравна организация събра информация, използвайки подобни диагностични интервюта сред случайни извадки от населението, за да позволи да сравним нивата на психичните заболявания във всяко общество. Това е процента на населението с някакви психични заболявания през предходната година. И данните варират от около осем процента до три пъти на това -- цели общества с три пъти нивата на психичните заболявания на другите. И отново, тясно свързани с неравенството.

Това е насилието. Тези червени точки са американски щати, а сините триъгълници са канадски провинции. Но вижте мащаба на различията. Варира от 15 убийства на милион, до 150. Това е делът на населението в затвора. Има приблизително десетократна разлика, логаритмичен мащаб отстрани. Но това се променя от около 40 до 400 човека в затвора. Тази зависимост не е предимно подтиквана от по-голяма престъпност. В някои места, тя е част от нея. Но преди всичко става дума за по-сурови присъди, по-тежки присъди. И по-неравноправните общества е по-вероятно също да запазят смъртното наказание. Тук имаме децата, които напускат преждевременно училище. Отново доста големи разлики. Изключително вредно, ако говорим за използването на таланта на населението.

Това е социалната мобилност. Всъщност е мярка за мобилността, базирана на доходите. В основни линии, се пита: Дали богатите бащи имат богати синове, и дали бедните бащи имат бедни синове, или дали няма връзка между двете? И в по-неравностойната част, доходът на бащите е много по-важен -- във Великобритания, САЩ. А в скандинавските страни, доходът на бащите е много по-маловажен. Има по-голяма социална мобилност. И както обичаме да казваме -- и знам, че има много американци сред публиката тук -- ако американците искат да живеят американската мечта, те трябва да отидат в Дания.

(Смях)

(Ръкопляскане)

Показах ви само няколко неща в курсив тук. Бих могъл да покажа редица други проблеми. Всичко това са проблеми, които са склонни да бъдат по-често в дъното на социалната пирамида. Но има редица проблеми със социални измерения, които са по-лоши, в по-неравностойни страни -- не просто малко по-лоши, но всички те са от два пъти по-често срещани до 10 пъти по-често срещани. Помислете си за разходите, за човешката цена на това.

Искам да се върна обаче назад, до графиката, която ви показах по-рано, където поставихме всичко заедно, за да подчертая две неща. Първото е, че в графика след графика, ние откриваме, че страните, които се справят по-зле, в каквото и да е отношение, изглежда са по-неравностойните, а тези, които се справят добре, изглежда са скандинавските страни и Япония. Така че това, което наблюдаваме е обща социална дисфункция, свързана с неравенството. Не само едно или две неща са погрешни, но повечето неща.

Другият много важен извод, който искам да направя от тази графика е, че ако погледнете в долната част, Швеция и Япония, те са много различни страни във всяко едно отношение. Позицията на жените, колко близко те запазват сплотените семейства, са на двата противоположни края на полюсите по отношение на богатия развит свят. Но друга много важна разлика е как те постигат по-голямата си равнопоставеност. Швеция има огромни разлики в доходите, и стеснява разликата чрез данъчно облагане, държава на общо благосъстояние, щедри социални помощи и така нататък. Япония обаче е доста по-различна. Започва с много по-малки разлики в печалбите преди данъчно облагане. Има по-ниски данъци. Тя е социална държава в по-малка степен. И в нашия анализ на Aмериканските щати, ние откриваме същите различия. Някои щати се справят добре заради преразпределение на средства, някои щати се справят добре, понеже имат по-малки разлики в приходите преди облагането с данъци. Така стигнахме до заключението, че няма голямо значение как ще достигнете до по-голямо равенство, стига само да стигнете до него някак си.

Не говоря за перфектно равенство, говоря за това, което съществува в богатите развити пазарни демокрации. Друга наистина изненадваща част от тази картина е, че не само бедните са засегнати от неравенството. Изглежда има известна истина в думите на Джон Дън: "Никой човек не е остров." И в редица проучвания е възможно да се сравни начина, по който хората се справят в повече и по-малко равни страни на всяко ниво в социалната йерархия. Това е само един пример. Отнася се за детската смъртност. Някои шведи много любезно класифицираха голяма част от смъртните случаи на техните деца, според британския регистър за общата социално-икономическа класификация. И така анахронистично е класификация по професиите на бащите, така че самотни родители са отделно. Но там, когато се казва "ниска социална класа," това са неквалифицираните позиции с физически труд. Това преминава към квалифицирани ръчни професии в средата, после към младши позиции без ръчен труд, стигайки до професионалните позиции -- лекари, адвокати, директори на големи компании.

Виждате, че Швеция се справя по-добре от Великобритания навсякъде в рамките на социалната йерархия. Най-големите разлики са в дъното на обществото. Но дори и най-отгоре, изглежда има малка полза в това да бъдете в по-равностойно общество. Ние показваме това в около пет различни набори от данни, обхващащи образователни резултати и здравеопазването в Съединените щати и в международен план. И това изглежда е общата картина -- че по-голямата равноправност оказва най-голямо значение в долната част, но има своите предимства дори и в горната.

Но трябва да кажа няколко думи за това, което се случва. Мисля, че гледам и говоря за психо-социалния ефект на неравенството. Това е свързано с чувство на превъзходство и малоценност, с оценяване и недооценяване, уважение и неуважение. И разбира се, тези чувства на конкуренция за статуса, които произлизат от това, подтикват консуматорството в нашето общество. Това също води до несигурност в статуса. Притесняваме се повече за това как сме оценявани и виждани от другите, дали сме считани за привлекателни, умни, всички тези неща. Социално-изпитателните преценки се увеличават, страха от тези социално-изпитателни преценки.

Интересното е, че известна паралелна работа се извършва в социалната психология: някои хора рецензираха 208 различни проучвания, в която бяха поканени доброволци в психологическа лаборатория и техните хормони на стреса, рекациите към стресиращи задачи, бяха измерени. И в проучването, това, от което се интересуваха да видят, беше какъв вид стрес най-надеждно повишава нивата на кортизол, централния хормон на стреса. И заключението беше, че това са задачи, които включват социално-изпитателна заплаха -- заплахи за самочувствието или социалния статус, в които другите могат да преценят негативно вашето представяне. Този вид стрес оказва много специален ефект във физиологията на стреса.

Ние сме подлагани на критика. Разбира се, има хора, които не харесват тези проучвания, и хора, които ги намират за много изненадващи. Трябва да ви кажа обаче, че когато хората ни критикуват за натъкмяване и нагласяване на данните, ние никога не подбираме и нагласяваме данните. Имаме абсолютното правило, че ако източника ни на данни разполага с данни за една от страните, която изследваме, те биват подлагани на анализ. Нашият източник на данни решава дали това са надеждни данни, ние не го правим. В противен случай, това ще въведе пристрастие.

Какво да кажем за другите страни? Има 200 проучвания за здравето във връзка с доходите и равенството в академично рецензирани списания. Това не е ограничено до тези страни тук, скриващи много проста демонстрация. Същите страни, същите мерки за неравенство, един проблем след друг. Защо не контролираме други фактори? Ами ние показахме, че БНП на глава от населението не оказва въздействие. И разбира се, други хора използващи по-сложни методи в литературата, контролираха бедността и образованието и така нататък.

Какво да кажем за причинно-следствената връзка? Корелацията сама по себе си не доказва причинно-следствена връзка. Ние прекарахме известно време. И наистина, хората разбраха причинно-следствените връзки доста добре в някои от тези резултати. Голямата промяна в разбирането ни за катализаторите на хроничните заболявания в богатия развит свят, е колко значимо хроничния стрес от социални източници засяга имунната система, сърдечно-съдовата система. Или например, причината, поради която насилието става все по-често в по-неравноправните общества е, понеже хората са чувствителни към пренежбрежителното отношение.

Трябва да кажа, че за да се справим с това, трябва да се справим с нещата след данъчното облагане и с нещата преди данъчното облагане. Трябва да ограничим доходите, културата на бонус приходи на върха. Мисля, че трябва да направим нашите босове отговорни пред своите служители по всеки възможен начин. Мисля, че посланието, което трябва да запомните обаче е, че ние можем да подобрим истинското качество на човешкия живот чрез намаляване на разликите в доходите между нас. Неочаквано разполагаме с лоста за психо-социалното благосъстояние на цели общества, и това е вълнуващо.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)