Ричард Сиймор: Какво е да усещате красотата

Когато бях малък -- и между другото, аз наистина някога бях малък -- моят баща ми разказа история за един часовникар от 18ти век. И това, което той е направил: той изработвал изключително красиви часовници. Един ден, един от клиентите му дошъл в работилницата му и поискал от него да изчисти закупения часовник. И човекът го разглобил, и едно от нещата, които извадил било балансиращото колело. И докато правел това, клиентът забелязал, че задната част на колелото била гравиранa, с думи. И той казал на часовникаря, "Защо сте сложил нещо написано на задната страна, " което никой няма да види?" И часовникарят се обърнал и казал, "Господ го вижда." Аз съвсем не съм религиозен, нито пък беше баща ми, но в този момент усетих нещо точно тук. Усетих нещо в тази мрежа от кръвоносни съдове и нервни окончания, И, предполагам, трябва да има и мускули там някъде. Но аз усетих нещо. Беше физиологична реакция. И от този момент нататък, от тази възраст, започнах да гледам на нещата по различен начин.

И когато започвах кариерата си на дизайнер, се запитах един прост въпрос: Дали всъщност ние осмисляме красотата, или я чувстваме? Вие сигурно вече се досещате за отговора на този въпрос. Сигурно си мислите, ами, не знам кое от двете мислите че е, но аз мисля, че става въпрос за усещането на красотата. След това започнах кариерата си на дизайнер и почнах да откривам някои вълнуващи неща. Една от най-ранните ми дейности беше в автомобилния дизайн -- там се вършеше много вълнуваща работа. И по време на тази работа, ние открихме нещо, или аз открих нещо, което наистина ме впечатли, и може би вие можете да си го спомните. Спомняте ли си когато светлините просто се включваха и изключваха, щрак щрак, когато затворите вратата на кола? И след това някой, мисля че беше БМВ, въведе светлина, която се изгасяше бавно. Спомняте ли си това? Аз си го спомням много ясно. Спомняте ли си първия път когато бяхте в кола и това се случи? Спомням си, че седях мислейки, че това е фантастично. Всъщност, не познавам никой, който да не харесва светлината, която се загася бавно. Помислих си, защо по дяволите е така?

И така започнах да се питам за това. И първоначално питах други хора: "Харесва ли ви?" "Да." "Защо?" И те казваха, "О, усещането е толкова истинско," или, "Приятно е." Помислих си, това не е достатъчно. Възможно ли е да задълбочим още малко, защото като дизайнер, имам нужда от думите, нужна ми е клавиатурата, как това наистина работи. И така направих няколко експеримента. И изведнъж осъзнах, че имаше нещо което направи точно това -- от светлина към мрак за шест секунди -- точно това. Знаете ли кое е? Някой може ли да каже?

Виждате ли, използвайки таза част, мисловната част, бавната част на мозъка -- използвайки нея. И това не е мисъл, това е усещане. И бихте ли ми направили една услуга? През следващите 14 минути или колкото и да са, можете ли да усещате нещата?

Не искам толкова да мислите, колкото да усещате. Усетих чувство на отпускане, заедно с очакване. И това, което открих беше киното или театъра. Всъщност, това се случи тук -- от светлина към мрак за шест секунди. И когато това се случи, мислите ли си, "Не, филмът ще започне," или си мислите, "Това е фантастично. Очаквам го с нетърпение. Обвзема ме усещане за очакване"? Не съм невролог. Не знам дори дали съществува нещо наречено условен рефлекс. Но може и да е така. Защото хората в северното полукълбо с които говорих, които посещаваха кината го усещат. А някои от хората с които говоря, които никога не са виждали филм или не са били в кино не го усещат по същия начин. На всички им харесва, но някои го харесват повече.

Това ме кара да мисля за това по различен начин. Ние не я усещаме. Ние осмисляме красотата чрез лимбичната система -- ако това не е старомодна идея. Това са частици, центровете на удоволствието, и може би това, което виждам и усещам и чувствам заобикаля моето мислене. Връзката, която свързва вашите сензорни системи с тези малки частици е по-къса от частиците, които трябва да преминат през мисловната част, кората на главния мозък. Те пристигат бързо. Как работи това наистина? И колко от тази реагираща страна се дължи на това, което вече знаем, или на това, което ще научим за нещо?

Това е едно от най-красивите неща които знам. Това е найлонова торбичка. И когато я погледнах за първи път, си помислих, няма нищо красиво в това. Тогава открих, след излагане, че ако сложа тази найлонова торбичка в мръсна локва или под поток от хлороформи и всякакви неприятни неща, че тази мръсна вода ще премине през торбата чрез осмоза и вътре ще се образува чиста, годна за консумация питейна вода. И изведнъж, тази найлонова торба ми се стори изключително красива.

Сега отново ще ви помоля да включите емоционалната част. Ако нямате против да не включвате мозъка, и искам само да почувствате нещо. Погледнете това. Какво е чувството ви към него? Красиво ли е? Вълнуващо ли е? Гледам лицата ви много внимателно. Има един господин, който изглежда доста отегчен и няколко леко заинтересувани дами, които долавят нещо от това. Може би има невинност в това. Сега ще ви кажа какво е това. Готови ли сте? Това е последното действие на тази Земя на малко момиченце на име Хайди, на пет години, преди да почине от рак на гръбначния стълб. Това е последното нещо, което тя е направила, последното физическо действие. Погледнете тази рисунка. Погледнете невинността. Погледнете красотата в нея. Красиво ли е сега?

Спрете. Спрете. Как се чувствате? Къде усещате това? Аз го усещам тук. Усещам го тук. И гледам вашите лица, защото вашите лица ми казват нещо. Дамата там наистина плаче, между другото. Но какво правите вие? Аз гледам какво правят хората. Гледам лицата. Гледам реакциите. Защото трябва да знам как хората реагират към някои неща. И едно от най-честите изражения на нещо което се сблъсква с красотата, нещо изумително прелестно, е това което наричам възклицанието "Боже мой." И между другото, няма удоволствие изписано на това лице. То не казва "това е прекрасно!" Веждите правят това, очите са разфокусирани, и устата виси отворена. Това не е изражение на радост. Има нещо друго в това. Нещо странно се случва. Така че удоволствието изглежда променено от редица навлизащи различни неща.

Трогателност е дума, която като дизайнер много обичам. Тя означава нещо, което предизвиква силна емоционална реакция, често доста тъжна емоционална реакция, но това е част от онова, което правим. Не е само за приятното. И това е дилемата, това е парадоксът на красотата. Чрез сетивата си ние приемаме всякакъв вид неща -- смесица от неща, които са добри, лоши, вълнуващи, плашещи -- за да достигнем до тази сетивна експозиция, това усещане за какво се случва. Очевидно въодушевлението се появява като част от онова, което видяхте току що в рисунката на това малко момиче. Също така и триумф, това усещане на трансцеденталност, това "Не съм знаел за това. А, това е нещо ново." Това е там вътре също. И когато сглобим тези инструменти, от гледна точка на дизайна, се вълнувам ужасно много, защото това са неща, както вече казахме, те достигат до мозъка, изглежда, преди съзнателното осмисляне, преди да можем да ги манипулираме -- електрохимични фокуси.

Това което също ме интересува е: Възможно ли е да се разделят присъщата и неприсъщата красота? Имам предвид същински красиви неща, само нещо което е безкрайно красиво, което е универсално красиво. Много е трудно да се намери. Може би вие имате примери. Много е трудно да се намери нещо, което за всички е нещо много красиво, без определено количество предварителна информация. И така голяма част е неприсъща. Контролирана е от информация преди осъзнаването. Или информацията е прибавена в края, както рисунката на това момиче, която ви показах.

Сега, когато се говори за красотата не можете да избегнете факта, че много експерименти са направени по този начин с лица и какво ли не още. И един от най-скучните, според мен, беше твърдението, че красотата е симетрия. Очевидно е, че не е. Това е по-интерено, където половин лица са показвани на няколко човека, и да ги подредят в списък от най-красивите до най-малко красивите и после показвали цялото лице. Открили, че било почти чисто съвпадение. И така, не било до симетрията. Всъщност, тази дама има особено асиметрично лице, на което и двете половини са красиви. Но и двете са различни.

И като дизайнер, не мога да не се намеся, и така, разделих я на части и направих неща като това, и се опитах да разбера какви са индивидуалните елементи, но чувствайки докато правех това. Сега чувствам усещане на наслада и красота ако погледна това око. Не получавам това от веждата. И ухото никак не предизвиква това в мен. Не знам колко много ми помага това, но ми помага да ме насочва към местата, от където идват сигналите. И както казвам, не сам невролог, но за да разбера как мога да започна да слобявам неща, които много бързо ще задминат мисловната част и ще ме доведат до приятните предпознавателни елементи.

Анаис Нин и Талмуда са ни казвали не веднъж, че ние виждаме нещата не каквито са те, а каквито сме ние. И така, безсрамно ще ви представя нещо, което за мен е красиво. И това е F1 MV Агуста. Ах. Това наистина е -- имам предвид, не мога да ви опиша колко изящен е този предмет. Но също така знам и защо е толкова изискан за мен, защото е палимпсест от неща. Това са множество и множество от пластове. Това е само малка част, която изпъква в нашето материално измерение. Това е нещо много по-голямо. Пласт след пласт легенди, спорт, детайли, които резонират. Имам предвид, ако просто обясня някои от тях сега -- знам какво е ламинарен поток, когато става въпрос за пронизващи въздуха предмети, и това е направено съвършено добре, както можете да видите. И това ме развълнува. И аз чувствам това тук.

Тази част, голямата тайна на автомобилния дизайн -- управление на отражението. Не е толкова до формите, а как формите рефлектират светлината. Сега тази проблясваща светлина докато се движите, го превръща в кинетичен предмет, въпреки че стои на едно място -- постигнато от брилянтността, с която това е направено върху отражението. Този малък релеф на стъпалото, между другото, за един моторист означава, че се случва нещо под него -- в този случай, верижна трансмисия движеща се сигурно с 300 мили в час, задвижвана от мотора. Почвам да се вълнувам страшно много, докато умът ми и очите ми преминават през тези неща.

Титановия лак върху това. Не мога да ви опиша колко е прекрасно това. Така предотвратявате откачането на гайките на колелата при висока скорост. Наистина влизам в детайли сега. И разбира се, пистовият мотор няма степенка, но този, защото е шосеен мотор, стъпенката се маха и се прибира в тази малка вдлъбнатина. И така изчезва. И не мога да ви обясня, колко е трудно да се направи този радиатор, който е извит. Защо бихте го направили така? Защото знам, че ние трябва да направим колелото още по-аеродинамично. Така е по-скъпо, но е прекрасно. И отгоре на всичко, марката е величествена -- Агуста, Граф Агуста, от великите истории за тези неща.

Частта, която не можете да видите е геният, който е изобретил това. Масимо Тамбурини. В Италия го наричат "Водопроводчика," също така и "Маестро," защото всъщност той е инженер и занаятчия, същевременно и скулптор. Има толкова малко компромиси по това, че не можете да ги забележите.

Но за съжаление, моят вкус и този на хората като мен, трябва постоянно да се изправя пред компромиси с красотата. Ние трябва да се справим с това. И така, аз трябва да работя с доставчиците, и трябва да работя с технолигиите, и трябва да работя с всичко останало през цялото време, и така компромисите намират своето място. И така, погледнете я. Трябваше да направя малък компромис тук. Трябваше да преместя тази част напречно, но само с един милиметър. Никой не е забелязал все още, нали? Видяхте ли какво направих? Преместих три неща с милиметър. Хубава ли е? Да. Красива? Може би по-малко. Но, разбира се, клиентът казва, че това няма голямо значение. И така е добре, нали? Още един милиметър? Никой няма да забележи тези асиметрични линии и промени. Толкова е лесно да се изгуби красотата, защото е изключително трудно да се създаде красотата. И малко хора могат да направят това. И една фокус група не може да го направи. Един екип рядко може да го постигне. Нужна е централна кора, дори, за да може да се ръководят всички тези елементи едновременно.

Това е красива бутилка за вода -- някои от вас знаят за нея -- измислена е от дизайнера Рос Ловгров. Това се доближава доста до същинската красота. Относно тази, ако знаете какво представлява водата, тогава можете да изпитате това. Прекрасно е, защото е въплъщение на нещо освежаващо и вкусно. Може да ми харесва повече отколкото на вас, защото знам колко адски трудно е да се направи това. Поразително трудно е да се изобрети нещо, което да рефлектира светлината по този начин, което да излиза по правилен начин, и се стича по линията без да пада. Под това, като историята за лебеда, има милион неща, които са много трудно постижими. Поздравления за всичко това. Това е прекрасен пример, един прост предмет. И този, който ви показах преди, разбира се, един изключително сложен. И те се вписват в красотата по малко по-различни начини заради това.

Всички вие, предполагам както мен, обичате да гледате как танцува една балерина. И част от удоволствието е, че знаете колко е трудно. Може би също така вземате предвид и колко невероятно болезнено е. Някой да е виждал пръстите на балерина, когато събуе калците си? Докато изпълнява тези грациозни арабески и пируети и какво ли още не, нещо ужасно се случва там долу. Осъзнаването на това ни довежда до по-голямо и повишено усещане за красотата на това, което се случва.

Сега, използвам микросекундите погрешно тук, така че ви моля да ме извините. Но това, което трябва да направя сега, отново чувствайки, това, което трябва да направя е да доставя достатъчно от тези ензими, от тези механизми към нещо в началото на процеса, което вие да доловите, не с мисловната си дейност, а с осезанието си. И така, ще направим един малък експеримент. И така, готови ли сте? Ще ви покажа нещо за много кратко. Готови ли сте? Така. Помислихте ли това за велосипед, когато ви го показах в първия миг? Не е. Кажете ми нещо, полислихте ли, че беше много набързо когато го видяхте за първи път? Да, така направихте. Помислихте ли, че беше нещо модерно? Да, така направихте. Този кратък момент, тази информация, изстреляна към вас преди това. И защото задвижващият механизъм на мозъка ви проработи тогава, сега ще се справи с това. И най-важното е, този мотоциклет е стилизиран по този начин специално за да предизвика усещане, че това е екологична технология и тя е полезна за вас, и че е лек и е част от бъдещето.

Това погрешно ли е? В този случай не е, защото е едно много, много екологично-съобразно изобретение. Но вие сте роби на този първи момент. Ние сме роби на първите няколко части от секундата -- и тук много от работата ми ще спечели или загуби, на рафт в магазин. Печели или губи в този момент. Можете да видите 50, 100, 200 неща на един рафт докато го разглеждате, но аз трябва да работя в тази сфера, за да осигуря, че ще ви доведе там първо.

И най-накрая, пластът който обичам, този на знанието. Някои от вас, сигурен съм, ще са запознати с това. Невероятното в това е, и начинът по който обичам да се връщам към него, е, че взима нещо, което вие мразите или ви е досадно, да сгъвате дрехи, и ако наистина можете да направите това -- кой може да направи това? Някой опитвал ли е да направи това? Да? Чудесно е, нали? Погледнете това. Искате ли да го видите отново? Няма време. Показва ми, че имаме само две минути, така че не можем да направим това. Но само влезте в мрежата, YouTube, потърсете, "сгъване на тениска." Това е начинът, по който нископлатени млади хора трябва да сгъват тениските ви. Може и да не го знаете. Но какво чувствате към това? Чувството е прекрасно когато го направите, очаквате с нетърпение да го направите, и когато кажете на някой друг за това -- както сигурно сте направили -- изглеждате интелигентно. Сферата на знанието, която стои от външната страна, нещата които не струват нищо, защото това знание е безплатно -- сложете това заедно и до къде достигаме?

Формата следва функцията? Само понякога. Само понякога. Формата е функция. Формата е функция. Тя ни информира, тя ни казва, предоставя ни отговори преди дори да сме се замислили. И така спрях да ползвам думи като "форма," и спрях да ползвам думи като "функция" като дизайнер. Сега това, което се опитвам да осъществя, е емоционалната функционалност на нещата. Защото ако мога да постигна това, мога да ги направя прекрасни, и мога да ги направя прекрасни многократно. И вие знаете какви са тези продукти и услуги, защото вие притежавате някои от тях. Това са нещата, които ще грабнете ако къщата ви се подпали. Това, което формира емоционалната връзка между този предмет и вас е един електрохимичен фокус, който се случва преди дори да сте си помислили за това.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)