Ричард Пайл се гмурка край рифа в Зоната на здрача

Това е първата от две доста изключителни снимки, които ще ви покажа днес. Направена е преди 18 години, по онова време бях 19-годишен. Тъкмо се бях върнал от едно от най-дълбоките гмуркания, които бях правил някога по онова време, малко над 200 фута. Бях хванал тази рибка там и се оказа, че тази беше първата, която някога съм хващал жива. Аз не съм просто ихтиолог, а истински маниак на тема риби. А за един маниак на тема риби това е нещо доста вълнуващо. Още по-вълнуващ беше фактът, че лицето, направило тази снимка, беше един човек на име Джак Рандъл, най-великият жив ихтиолог на Земята, Великия Пуба на рибните маниаци, ако щете. И така, беше наистина вълнуващо за мен да преживея този момент, той наистина насочи курса за остатъка от живота ми.

Но най-значимото, най-дълбокото в тази снимка е, че тя бе направена два дни преди напълно да се парализирам от врата надолу. Направих наистина глупава грешка, каквито правят повечето 19-годишни мъже, когато мислят, че са безсмъртни, получих лошо превиване, парализирах се и се наложи да ме отведат обратно със самолет за лечение. Научих две наистина важни неща през онзи ден. Първото, което научих е, че аз съм смъртен, това е наистина нещо голямо. А второто, което научих, беше, че знаех, с дълбока сигурност, че точно това ще правя през остатъка от живота си. Трябваше да съсредоточа цялата си енергия към това да откривам нови видове долу в дълбоки коралови рифове.

Като се замислите за кораловия риф, това си представят повечето хора.. всички тези големи, твърди, сложни корали и много ярки, цветни риби и същества. Но това наистина е само върхът на айсберга. Ако разгледате този вид диаграма на един коралов риф, знаем много за онази част горе, близо до върха, а причината да знаем толкова много за нея е, че гмуркачите много лесно могат да слязат там долу и да имат достъп.

Има обаче проблем с гмуркането, тъй като то налага известни ограничения колко дълбоко можеш да стигнеш - оказва се, че дълбочината е около 200 фута. Ще стигна до това само след минута. Но смисълът е, че гмуркачите като цяло остават не по-дълбоко от 100 фута дълбочина и много рядко слизат много по-надолу, поне ако имат някакъв здрав разум. Затова, за да слязат по-надолу, повечето биолози са се обърнали към потопяеми апарати. Потопяемите апарати са страхотни, чудесни неща, но ако ще харчиш по 30 000 долара на ден, за да използваш едно от тези неща, а то е способно да слезе на 2000 фута, трябва да се уверите, че не се помайвате тук горе, на стотина-двеста фута, а ще отидете далеч, далеч по-дълбоко надолу. Крайният извод е, че почти всички проучвания, използващи потопяеми апарати, са били проведени доста под 500 фута.

Доста очевидно е на този етап, че тази зона тук, в средата наитина се центрира около собственото ми, лично преследване на щастието. Искам да открия какво има в тази зона. Не знаем почти нищо за нея. Гмуркачите не могат да стигнат дотам, подводниците я подминават.

Отне ми година да се науча отново да вървя след инцидента ми при гмуркане в Палау, и през тази година прекарах много време в учене за физиката и физиологията на гмуркането, за да се преодолеят тези ограничения. Ще ви покажа само една основна представа. В момента всички дишаме въздух - въздухът е смес от кислород и азот, около 20 процента кислород, около 80 процента азот влизат в дробовете ни. Има един феномен, наречен Закон на Хенри, според който газовете ще се разтворят във флуид в пропорция към частичните налягания, на които ги излагате. Така че, по същество, газът се разтваря в нашето тяло. Кислородът е ограничен от метаболизма, използваме го за енергия. Азотът просто един вид се носи наоколо в нашата кръв и тъкани, и всичко е наред, така сме проектирани. Проблемът се случва, когато започнете да се потапяте под вода.

Колкото по-надълбоко слизате под вода, толкова по-високо е налягането. Ако слезете на дълбочина от около 130 фута, което е препоръчваната граница за повечето гмуркачи, се получава ефект от налягането. Ефектът от това налягане е, че имате повишена плътност от газови молекули всеки път, щом си поемете дъх. А после с времето тези газови молекули се разтварят във вашата кръв и тъкани, и започват да ви изпълват. Ако сте се спуснали, да кажем, на 300 фута, нямате пет пъти повече газови молекули в дробовете си, а 10 пъти повече газови молекули в дробовете ви. И със сигурност те също се разтварят във вашата кръв и тъкани Разбира се, ако слезете там, където има 15 пъти повече... колкото по-дълбоко слизате, толкова повече се изостря проблемът. А проблемът, ограничението на гмуркане с въздух са всички тези точки в тялото ви - целият азот и кислород.

Има три основни ограничения при леководолазното гмуркане. Първото ограничение е кислородът - кислородната токсичност. Всички знаем песента - "Любовта е като кислорода. Ако получиш твърде много, се издигаш твърде много. Недостатъчно, и ще умреш." Е, в контекста на гмуркането, ако получиш твърде много, също умираш. Също умираш, защото кислородната токсичност може да предизвика припадък... предизвиква конвулсии под вода, лошо нещо, което може да ви се случи под вода. Случва се, защото в тялото ви има твърде голяма концентрация на кислород.

Азотът има два проблема. Единият от тях е онова, което Жак Кусто нарича "екстаз на дълбините"- Това е азотна наркоза. Тя те прави смахнат. Колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-смахнат ставаш. Не искаш да караш пиян, не искаш да се гмуркаш пиян, така че това е наистина голям проблем. И, разбира се, третият проблем - открих го по трудния начин в Палау, а именно - превиването. Нещо, което забравих да спомена, е, че за да се отстрани проблемът с азотната наркоза - всички онези сини точки в нашето тяло - се премахва азотът и се замества с хелий. Хелият е газ, има много причини хелият да е добър, той е мъничка молекула, инертен е, не предизвиква наркоза. Това е основната концепция, която използваме. Но теорията е относително проста. Коварната част е приложението.

Така започнах, преди около 15 години, и ще призная, не беше точно най-умният старт, но, разбирате ли, трябва да се започне отнякъде. По онова време наистина не бях единственият, който не знаеше какво правя, почти никой не знаеше. Тази апаратура всъщност беше използвана за гмуркане на 300 фута. Но с времето станахме малко по-добри с нея и излязохме с тази наистина изтънчена на вид апаратура с четири леководолазни резервоара и пет регулатора, всички подходящи газови смеси, всички тези добри неща. Беше чудесно, превъзходно и ни позволяваше да слизаме долу и да откриваме нови видове. Тази снимка беше направена на 300 фута дълбочина, уловили сме нови видове риби. Но проблемът беше, че не ни позволяваше много време. При целия си обем и размер тя ни даваше само около 15 минути, най-много, долу на такива дълбочини. Имахме нужда от повече време. Трябваше да има по-добър начин. И наистина има по-добър начин.

През 1994-а имах късмета да получа достъп до тези прототипни превдишватели със затворен кръг. Превдишвател със затворен кръг - кое го прави различен от леководолазния апарат, и защо е по-добър? Е, превдишвателят има три основни предимства. Първо, тих е - не издава никакъв шум. Второ, позволява ти да стоиш по-дълго под вода. Три, позволява ти да стигаш по-надълбоко. А как го правят? Е, за да разбереш наистина как го правят, трябва да свалиш качулката, да погледнеш отдолу и да видиш какво става.

В един превдишвател със затворен кръг има три основни системи. Най-основната от тях е наречена дихателен обръч. Тя е обръч за вдишване, защото вдишваш от нея, а тя е затворен обръч, и вдишваш същия газ отново и отново, и отново. Има мундщук, който се слага в устата, има също и противостоящ дроб, или, в този случай, два контра-дроба. Контра-дробовете не са високи технологии, те са просто гъвкави торби. Те ви позволяват механично да дишате, или да вентилирате механично. Щом издишате, дъхът ви отива в издишващия контра-дроб, щом вдишате, дъхът идва от вдишващия контра-дроб. Това е проста механика, позволяваща да се създаде цикъл за въздуха през този дихателен обръч. Другият компонент от дихателния обръч е кутията, абсорбираща въглероден двуокис. При дишането ни се отделя въглероден двуокис, и този въглероден двуокис трябва да бъде изчистен от системата. Затова там вътре има химически филтър, който изтегля въглеродния двуокис от газа за дишане, така че, щом се върне при нас, за да дишаме пак, е безопасно да дишаме пак. Това е накратко дихателният обръч.

Вторият основен компонент на превдишвателя със затворен кръг е газовата система. Първичната цел на газовата система е да осигурява кислород, да захранва с кислорода, който консумира тялото ви. Основният резервоар, онова от основна важност е този кислороден цилиндър за захранване с газ, който имаме тук. Но ако имахме само кислороден цилиндър за захранване с газ, нямаше да сме в състояние да слизаме много дълбоко, защото щяхме да изпадаме в кислородна токсичност много, много бързо. Затова ни е нужен друг газ, нещо, с което да разреждаме кислорода, и това, доста подходящо, се нарича снабдител за разреждащ газ. В нашите устройства по начало поставяме въздух вътре в този снабдител за разреждащ газ, защото е много евтин и прост източник на азот. Оттам вземаме азота. Но ако искаме да слезем по-дълбоко, разбира се, ни е нужен друг снабдител за газ. Нужен ни е хелий - хелият е онова, което всъщност ни е нужно, за да слезем надълбоко. Обикновено имаме малко по-голям цилиндър, той се монтира външно върху превдишвателя, ето така. Това използваме, за да инжектираме, като започваме дълбоките си гмуркания. Имаме също и втори кислороден цилиндър, който е само резерва, за да може в случай, че има проблем с първия ни кислороден запас, да продължим да дишаме. Начинът, по който се управляват всички тези различни газове и всички тези различни газови снабдители е една наистина високотехнологична, сложна блокада тук горе, отпред, където е лесна за достигане. Тя има всички клапи, копчета и неща, които са нужни, за да се инжектират подходящите газове навреме.

Обикновено не се налага да го правиш, защото всичко това се прави автоматично вместо теб от електрониката, третата система от превдишвателя. Най-жизненоважната част от един превдишвател са кислородните сензори. Нужни са три, така че, ако един се повреди, знаеш кой е. Нужно е регистриращо устройство. Има също и три микропоцесора, всеки от тези компютри може да управлява цялата система, така че трябва да загубиш два от тях. Има също резервни запаси от мощност. И, разбира се, има множество дисплеи, за да стигне информацията до гмуркача. Това са високотехнологичните джаджи, които ни позволяват да вършим онова, което правим при този тип дълбоки гмуркания. Мога да говоря за това цял ден, просто попитайте жена ми. Но искам да продължа за нещо, което е някак много по-интересно.

Ще ви заведа на едно дълбоко гмуркане. Ще ви покажа какво е да правиш едно от тези гмуркания, които правим ние. Започваме тук горе, на кораба, и при цялата тази високотехнологична, скъпа екипировка това все още е най-добрият начин да влезеш във водата - просто, пфффт! - да цопнеш през борда на лодката. Както ви показах по-рано в диаграмата, тези рифове, в които се гмуркаме, започват близо до повърхността и се спускат почти вертикално, съвсем право надолу. И така, ние падаме във водата и просто един вид минаваме над ръба на тази скала, а после просто започваме да падаме, падаме, падаме. Питали са ме: "Сигурно е нужно дълго време, за да стигнете дотам?" Не, трябват само минута-две, за да стигнеш чак до долу на триста или четиристотин фута, където се целим. Нещо като небесно гмуркане в забавен каданс. Наистина е много интересно... гледали ли сте "Бездната", където Ед Харис потъва надолу покрай стената? Усещането е нещо подобно. Просто изумително.

Като стигнеш там долу, откриваш, че водата е много, много бистра. Изключително бистра вода, защото почти няма планктон. Но щом включиш фенера си, оглеждаш пещерите наоколо и изведнъж се сблъскваш с огромно разнообразие, много по-голямо, отколкото някой е вярвал. Не всичко, не всички са нови видове, като онази риба, която виждате, с бялата ивица, това е познат вид. Но ако се вгледаш внимателно в пукнатините и процепите, ще видиш малки същества да припкат навсякъде. Има просто невероятно разнообразие. Не са и само риби. Това са криноидеи, гъби, черни корали - има и още риби. А онези риби, които виждате в момета, са нов вид. Все още има нови видове, защото при това гмуркане носех със себе си видеокамера вместо мрежата си, така че те още чакат там долу някой да ги открие. Но така изглежда, и този вид хабитат просто продължава и продължава с мили. Това е Папуа, Нова Гвинея.

Малките рибки и безгръбначните не са единствените, които виждаме тук долу. Виждаме също и акули, много по-редовно, отколкото бих очаквал. И не сме съвсем сигурни защо. Но сега искам да си представите, че сте на 400 фута под водата, с цялото това високотехнологично оборудване на гърба си и сте на отдалечен риф при Папуа, Нова Гвинея, на хиляди мили разстояние от най-близката стая за рекомпресия, и сте напълно заобиколени от акули.

Видео: Погледнете онези... О-о... о-о! Мисля, че привлякохме вниманието им.

Ричард Пайл: Коато започнеш да говориш като Доналд Дък, никоя ситуация на света не може да изглежда напрегната.

(Смях)

И така, тук долу сме... това е на 400 фута, това е поглед право нагоре, между другото, така че може да усетите колко е далеч повърхността. Ако сте биолог и познавате акулите и искате да оцените какъв всъщност е рискът за мен тук, има един въпрос, който незабавно изскача на преден план в съзнанието ви, който е...

Видео: Какъв вид акули?

Ух, сребровърхи акули.

Ох.

Сребровърхи акули - всъщност тук има три вида акули. Сребровърхите са онези с бели връхчета на перката, има също и сиви рифови акули и някои риби-чук в далечината. И, да, малко е изнервящо.

Видео: Ууу! Този, малкият, е доста игрив!

Виждали сте доста подобни кадри по телевизията - доста са плашещи и мисля, че създават погрешно впечатление за акулите. Акулите всъщност не са много опасни животни и затова не се притеснявахме много, затова се шегуваме там долу. Повече хора са убивани от прасета, повече хора са убивани от светкавици, повече хора са убивани на футболни мачове в Англия. Има много начини да умреш. И не си го измислям. Кокосови орехи! По-вероятно е да те убие кокосов орех, отколкото акула. Така че акулите не са чак толкова опасни, колкото смятат повечето хора.

Не знам дали някой от вас получава "Новини от САЩ и света"... Получих последния брой. На корицата е заглавието за всички велики изследователи на нашето време. Последна е статия, озаглавена "Никакви нови граници". Тя поставя под въпрос дали наистина има някакви нови граници там, навън, дали има някакви истински, реални, крайни открития, които все още могат да се направят. Това е любимият ми ред от статията. Като маниак на тема риби, трябва да се смея, защото, разбирате ли, не ни наричат рибни маниаци за нищо, всъщност трябва да се вълнуваме за това, че сме открили нов гръбначен стълб при гупа. Но е много повече от това. Искам да ви покажа някои от гупите, които сме открили през годините.

Тази... виждате колко е грозна. Дори ако не обръщате внимане на научната стойност, просто погледнете монетарната стойност. Две от тези в крайна сметка бяха продадени чрез аквариумна търговия в Япония, където са се продали по за 15 000 долара на парче. Това е половин милион долара за паунд.

Ето една нова ангелска риба, която открихме. Тази всъщност открихме още през въздушните дни, лошите стари въздушни дни, както казвахме, когато правехме този вид гмуркания с въздух, бяхме на 360 фута. Помня как излизах след едно от тези дълбоки гмуркания и имаше една мъгла, разбирате ли, трябва известно време, за да избледнее наркозата. Нещо като изтрезняване. Имах неясен спомен, че съм видял едни жълти риби с черно петно, и си помислих: "Ау, проклятие. Трябваше да хвана една Мисля, че това е нов вид. И тогава, в крайна сметка, погледнах в кофата си. Бях хванал една - просто напълно бях забравил, че съм я хванал. И така, решихме да й дадем името Centropyge narcosis. Това е официалното й научно име, с отпратка към навиците й за дълбинно обитание.

А това е друга симпатична. Когато я открихме за пръв път, дори не бяхме сигурни към кое семейство принадлежи, затова я нарекохме просто риба "Д-р Сойс", защото приличаше на нещо, излязло от една от онези книги.

А тази е наистина страхотна. Ако отидете в Папуа, Нова Гвинея, и слезете 300 фута надолу, ще видите тези големи купчини. Може да се виждат трудно, но са наоколо... около два метра в диаметър. Ако се вгледате отблизо, ще видите, че има една малка бяла рибка, малка сиво-бяла рибка, която стои близо до тях. Е, оказва се, че тази малка бяла рибка строи тези огромни купчини, камъче по камъче. Наистина е изключително да откриеш нещо такова. Това не е просто нов вид; това е ново поведение, това е нова екология, всякакъв вид нови неща.

Това, което ще ви покажа сега - много бързо, е само пример за някои от новите видове, които сме открили. Изключителното в това е не само очевидният брой видове, които откриваме... макар че, както виждате, това е доста изумително, то е само половината от онова, което сме открили... изключителното е колко бързо ги откриваме. Стигаме до седем нови вида на час време, което прекарваме на тази дълбочина. Ако отидете в амазонската джунгла и изследвате гниещо дърво, може да откриете много буболечки, но за риби няма друго място в света, където може да получите седем нови вида за час време. Направихме някои изчисления "на гърба на плик" и предвиждаме, че има вероятно от порядъка на 2000 до 2500 нови вида само в Индийския океан.Има само пет до шест хиляди познати вида. Така че много голям процент от онова, което съществува там, всъщност не е познат. Така че много голям процент от онова, което е там, всъщност не е познат. Смятахме, че сме обхванали цялото разнообразие от рифови риби, но очевидно не е така.

Ще приключа само с една мрачна бележка. В началото ви казах, че ще покажа две изключителни снимки. Това е втората изключителна снимка, която ще ви покажа. Тази е направена точно в момента, когато бях долу и заснемах онези акули, а тази е направена точно на 300 фута над главата ми. А причината тази снимка да е изключителна е, че тя улавя момент през най-последната минута от живота на един човек. По-малко от 60 секунди, след като бе направена тази снимка, този човек беше мъртъв. Когато намерихме тялото му, разбрахме какво се е объркало. Беше направил една много проста грешка. Беше завъртял погрешната клапа, когато е пълнил цилиндъра си... имал е 80 процента кислород в резервоара си, когато трябва да е имал 40. Получил е кислороден токсичен припадък и се е удавил.

Причината да показвам това... не е за да изглежда всичко потискащо, просто искам да го използвам, за да представя философията си за живота като цяло, която е, че всички ние имаме две цели. Първата цел, която споделяме с всяко живо същество на тази планета, която е да оцелеем - аз го наричам увековечаване. Оцеляването на един вид и собственото ни оцеляване, защото и двете са свързани с увековечаване на генома. А втората цел е, за онези от нас, които са усвоили онази първа цел, е да... наречете го духовно осъществяване, наречете го финансов успех, можете да го наречете по най-различни начини, аз го наричам търсене на радост... това преследване на щастието. Предполагам, мнението ми за това е, че този човек е изживял живота си докрай, абсолютно. Трябва да балансираш тези две цели. Ако живееш целия си живот в страх... имам предвид, животът е сексуално предавана болест със 100 процента смъртност. Така че не можеш да живееш живота си в страх.

(Смях)

Мислех, че този е стар.

(Аплодисменти)

Но в същото време не искаш да се съсредоточаваш чак толкова върху правило номер две, или цел номер две, че да пренебрегнеш цел номер едно. Защото, щом веднъж си мъртъв, всъщност не можеш да се радваш на нищо след това. Пожелавам ви най-добър късмет при поддържането на този баланс в бъдещите ви начинания. Благодаря.

(Аплодисменти)