Рени Глийсън за антиобществените телефонни номера

Днес исках да говорим за две неща: първо - възходът на култура на наличността, и второ - една молба. И така, преживяваме възход на тази наличност, подтикнат от разпространението на мобилните устройства - из целия свят, във всички социални прослойки. Също така виждаме, наред с разпространението на мобилните устройства, едно очакване за наличност. И с това идва и третата точка, която е задължение - задължение за тази наличност.

А проблемът, с който още се опитваме да се справим от социална гледна точка, е как да позволим на хората да бъдат налице. Всъщност има значителна разлика между онова, което желаем да приемем - извинения към Ханс Розлинг. Според него всичко, което не използва реални статистически данни, е лъжа - но големият въпрос тук е как да се справим с това от обществена гледна точка. И така, развили сме си определени тактики и стратегии за прикриване.

Първата се нарича "тънката". Ако някога сте били на среща, на която се правите на притеснителен, седите си там, гледате човека, чакате го да отклони поглед, а после бързо проверявате мобилното си устройство. Въпреки че виждате, как господинът от дясната му страна го хваща.

"Протягането". Значи - господинът отляво казва: "Майната ти, ще си проверя телефона." Но човекът тук, отдясно - той прави протягането. Онова протя-а-а-гане, физическо изкривяване, за да измъкнеш мобилното устройство точно под масата.

Или, любимото ми - "Обичам те; наистина." (Смях) Нищо не казва "Обичам те" като "Чакай само да намеря някой друг, за когото да ми пука."

Или това - идва при нас от Индия. Може да го намерите в YouTube - господинът, полегнал на мотоциклет, докато пише SMS-и. Или онова, което наричаме "Божичко, спри ме, преди да съм убил пак!" Това всъщност е мобилното устройство.

Това, което става, е, че откриваме... (Смях) пряк сблъсък - откриваме пряк сблъсък между наличността - и онова, което е възможно чрез наличността - и една основна човешка нужда - за която слушаме много - нуждата от създаване на споделени разкази. Много сме добри в създаването на лични разкази, но споделените разкази са това, което може да ни създаде една култура. А когато сте с някого и се занимавате с мобилното си устройство, онова, което на практика му казвате, е, "Вие не сте толкова важни, колкото - буквално - почти каквото и да било, което може да стигне до мен чрез този телефон."

Огледайте се около себе си. Точно в момента може да има някой тук, зает с многоизмерни занимания.

(Смях)

Нашата реалност точно сега е по-малко интересна от историята, която ще разкажем за нея по-късно.

Това ми е любимо. Това нещастно хлапе, явно реквизит - не ме разбирайте погрешно, реквизит по желание - но целувката, която документират, изглежда ужасно.

Това е звукът на ръкопляскане с една ръка.

И така, докато губим контекста на своята идентичност, става невероятно важно, че онова, което споделяте, става контекстът на споделения разказ - става контекстът, в който живеем. Историите, които разказваме - които изтласкваме навън - стават това, което сме самите ние. Ние не просто прожектираме идентичност - те я създават.

Това е молбата, която имам към всички в тази зала. Създаваме технологии, които ще създадат новото споделено преживяване, което ще създаде новия свят. И моята молба е - моля ви, нека създаваме технологии, които правят хората по-човечни, а не по-малко.

Благодаря ви.