Лари Бърнс за бъдещето на колите

Хората обичат автомобилите си. Позволяват ни да отидем където искаме и когато искаме. Те са форма на забавление, форма на изкуство, гордост за собственика. За колите се пишат песни. Принс е написал страхотна песен: "Малкият червен Корвет". Не е написал "Малкият червен лаптоп" или "Малката червена прахосмукачка". Писал е за кола. Една от любимите ми песни винаги е била "Люби се с твоя човек в микробус Шеви", защото имах такава кола, докато бях в кoлежа.

Факт е, че когато правим пазарни проучвания по света, виждаме, че от страна на хората има почти универсален стремеж да притежават автомобил. В момента 750 милиона души в света притежават коли. Казваш си: леле, колко много. Но знаете ли какво? Това е само 12 процента от населението. Наистина трябва да зададем въпроса: Може ли светът да поддържа такъв брой автомобили? Ако погледнете предвижданията за следващите 10 до 15-20 години, изглежда, световният автомобилен парк може да нарасне до порядъка на 1,1 милиарда превозни средства. Ако ги паркирате едно зад друго и ги увиете около Земята, тази поредица би обиколила Земята 125 пъти.

През последните 100 години има голям напредък в автомобилните технологии. Колите са далеч по-чисти, далеч по-безопасни, по-ефективни и на несравнимо по-достъпни цени, отколкото преди 100 години. Но фактът си остава: основната ДНК на автомобила, общо взето, си остава същата. Ако ще преоткриваме автомобила днес, а не преди 100 години, със сегашните си познания по въпросите, свързани с нашия продукт и за технологиите, съществуващи днес, какво бихме направили?

Искахме нещо наистина достъпно. Горивната клетка изглеждаше страхотно: една десета от движещите се части двигателна система с горивна клетка като двигател с вътрешно горене - а отделя само вода. Искахме да се възползваме от закона на Мур с електронно управление и софтуер, и непременно искахме нашата кола да е свързана. Затова предприехме повторното изобретяване около електрохимичен мотор - горивната клетка, с водород като енергиен носител. Първа беше Автономия. Автономия наистина определи насоката, в която искахме да тръгнем. Въплътихме всички ключови компоненти на двигателна система с горивна клетка. После направихме Автономия управляема с "Hy-Wire" - показахме "Hy-Wire" тук, на тази конференция, миналата година. "Hy-Wire" е първата управляема горивна клетка в света а сега продължихме и със "Sequel". А "Sequel" е истинска кола. И така, ако пуснем видеото...

Основният въпрос, който съм сигурен, че си задавате, е: откъде ще дойде водородът? И второ - кога тези видове коли ще са в наличност? Първо ще поговоря за водорода. Красотата на водорода е, че може да дойде от толкова различни източници: от изкопаеми горива, по всеки начин, по който може да се създава електричество, включително обновими. Може да дойде и от биогорива. А това е доста вълнуващо. Визията тук е всяка местна общност да използва естествените си предимства при създаването на водород. Днес в света се произвежда много водород. Произвежда се за извличане на сярата от бензина - което намирам за известна ирония. Прави се за производство на изкуствени торове; произвежда се в химическата промишленост. Водородът се добива, защото има добри бизнес причини за употребата му. Но така става ясно, че знаем как да го създаваме, и то на възможно най-добра цена, и знаем как да боравим безопасно с него.

Проведохме анализ, при който, ако във всеки град има по една станция - във всеки от 100-те най-големи градове в Съединените щати се локализират станции, така че по всяко време да не сте на повече от две мили разстояние от най-близката станция. Поставяме една на всеки 25 мили по магистралата - оказва се, че това са около 12 000 станции. Ако стойността на всяка е милион долара, се получава общо 12 милиарда долара. Това са много пари. Но ако тръбопроводът в Аляска се строеше днес, това би била половината от предполагаемата стойност на тръбопровода в Аляска. Но наистина вълнуващата ни визия е домашното презареждане, почти както зареждате лаптопа си или мобилния си телефон. Бъдещето на водорода много ни вълнува. Смятаме, че въпросът не е дали, а кога.

Целта, която сами сме си поставили - и имаме голям напредък по пътя си към нея - е да имаме двигателна система, базирана на водород и горивни клетки, проектирана и узаконена, която да може да излезе насреща на двигателя с вътрешно горене - да направи двигателя с вътрешно горене отживелица - и да го направи благодарение на своята достъпност, да добави възможности, по-добра работа и трайност. Към това се стремим за 2010-а. Все още не сме видяли при работата по проекта нещо, поради което да не е възможно. Всъщност смятаме, че бъдещето ще бъде движено от събития. И тъй като не можем да предвиждаме бъдещето, искаме да прекараме много от времето си в опити да създадем това бъдеще.

Много силно съм заинтригуван от факта, че нашите коли и камиони не са в движение през 90 процента от времето: паркирани са, паркирани са навсякъде около нас. Обикновено са паркирани на разстояние до 100 фута от собствениците си. Ако вземете способността на един автомобил да генерира мощност и я сравните с електрическата мрежа в Съединените щати, оказва се, че 4 процента от автомобилите - мощността в 4 процента от автомобилите се равнява на тази на електрическата мрежа в САЩ. Това е огромна способност за генериране на енергия, мобилна възможност за генериране на енергия. А водородът и горивните клетки ни дават тази възможност да използваме колите и камионите си, докато са паркирани, за да генерираме електричество за мрежата.

По-рано говорихме за мрежите-рояци. Говорихме за върховния рояк, за това всички процесори и всички коли, когато не се движат, да са част от една глобална мрежа за изчислителни способности. Намираме тази предпоставка за твърде вълнуваща. Тогава автомобилът става уред, не в смисъл на търговски артикул, а уред - мобилна мощност, мобилна платформа за информация, изчисления и комуникация, както и начин за транспорт.

Ключът към всичко това е то да стане достъпно, да стане вълнуващо, да тръгне по път, където има начин да се печелят пари при работата върху него. И отново - това тук е доста сериозен поход. Много хора казват: как спиш спокойно нощем, щом се занимаваш с проблем от такава величина? А аз им казвам, че спя като бебе. Будя се с плач на всеки два часа. Всъщност мисля, че темата на тази конференция улучва една от главните цели с оглед на това - отношенията и съвместната работа. Благодаря ви много. (Аплодисменти)

Крис Андерсън: Лари, Лари - чакай, чакай, чакай, чакай, Лари, чакай, почакай една секунда. Просто... толкова много въпроси мога да ти задам. Искам да задам само един. Знаеш ли, може и да греша, но усещането ми е, че днес според общественото мнение "Дженерал Мотърс" не се отнася сериозно към някои от тези идеи, свързани с околната среда, като някои от японските ви конкуренти, може би дори като "Форд". Сериозни ли сте в това отношение - а не само "когато консуматорите го искат, а регулаторите ни принуждават да го правим, ще тръгнем натам"? Наистина ли ще се опитате да станете лидери в това?

Лари Бърнс: Да, абсолютно сериозни сме. Вече сме вложили в това над милиард долара, затова се надявам хората да решат, че сме сериозни, щом харчим толкова пари. И второ - това е фундаментално бизнес предложение. Ще бъда честен с вас: занимаваме се с това заради възможностите за бизнес растеж. Нашият бизнес не може да расте, освен ако не разрешим тези проблеми. Растежът на автоиндустрията ще бъде ограничен от проблеми с устойчивостта, ако не разрешим проблемите. В един прост стратегически принцип се казва: Направи го сам, преди другите да го направят на теб. Ако ние можем да видим това възможно бъдеще, значи и други могат. А искаме ние първи да го създадем, Крис.