Ребека Сакс: Как мозъкът прави морални оценки.

Днес искам да ви разкажа за разума на другите. И това, за което ще говоря не е познатия философски проблем: "Как може да знаем дали другите хора притежават разум?" Т.е. може би ти имаш разум, но всеки друг е просто един много убедителен робот. Но това е философски проблем. Днес ще приема, че много хора в тази публика имат разум и няма повече да разсъждавам за това.

Но има и втори проблем, който е може би по-познат за тези от нас, които са родители, учители, имат семейства или са автори на романи. И той е: Защо е толкова трудно да разберем какво искат или в какво вярват другите хора? Или по-уместно: Защо е толкова трудно да променим това, което някой иска или вярва?

Мисля, че в романите е казано най-добре. Например Филип Рот казва: "И все пак, какво да правим с тази изключително важна задача - Другите хора? Толкова сме неподготвени да разбираме едни на други вътрешното състояние и невидими цели." И аз като учител, като съпруга, срещам този проблем всеки ден. Но като учен се интересувам от друг проблем за разума и за него ще ви разкажа днес. Проблемът е: "Защо е толкова лесно да разбираме чуждите мисли?"

Ще почна с една илюстрация. Нямате нужда от много информация, една снимка на непознат е достатъчна, за да разберете какво мисли тази жена или този мъж. Или казано иначе, в основата на проблема е машината, която използваме за да мислим за чуждите мисли, нашият мозък, съставен от частици - мозъчни клетки, които са подобни на тези на всички животни - маймуни, мишки или дори морски мекотели. Но като съберем тези клетки в една определена мрежа, получаваме потенциала да напишем Ромео и Жулиета. Или както Алън Грийнспан казва: Знам, че си мислиш че разбираш, това което си мислиш, че казах, но не съм сигурен, че осъзнаваш, че това което чу не е това което имах предвид. (Смях)

Ние, в сферата на когнитивната невропсихология, работим с тези две идеи. от две различни страни. Опитваме се да разберем как могат да бъдат събрани в една мрежа прости частици и съобщения във времето и пространстото, така че да получим тази забележителна човешка способност да разбираме чуждия разум. Ще ви разкажа за 3 неща днес. Ясно е, че целият проект е огромен. Аз ще ви кажа само за първите ни стъпки, за откриването на специален участък в мозъка, отговорен за разбирането на чуждите мисли. Ще ви кажа и как този участък бавно се развива с времето, през което се учим как да вършим тази трудна работа. И накрая ще ви покажа, че част от разликите между хората, в това как оценяваме другите, могат да се обяснят с разликите в тази част на мозъка.

Като за начало искам да ви кажа, че има едно място в мозъка, във вашите мозъци, чиято функция е да мисли за чуждите мисли. Ето и картинка. Казва се дясна слепоочно-теменна връзка (Right Temporo-Parietal Junction). Намира се зад дясното ви ухо. И точно тази част на мозъка вие използвахте, когато гледахте картинките които ви показах или когато сте чели Ромео и Жулиета, или когато сте се опитали да разберете Алън Грийнспан. Но не го използвате когато решавате други логически проблеми. Така това място се казва RTPJ. На тази картинка се вижда средната му активност сред хора, които наричаме типични възрастни хора - студенти в MIT. (Смях)

Другото, което искам да кажа за тази зона в мозъка е, че макар ние възрастните хора да сме добри в разбирането на чуждия разум, не винаги сме били такива. На децата им отнема дълго време да усвоят това качество. Сега ще ви покажа част от този дълъг процес. Първо ще ви покажа промяната, която настъпва между 3 и 5 години, когато децата се научават да разбират, че някой друг може да има разбирания различни от техните собствени. Ето едно 5-годишно дете, на което даваме стандартна задача тестваща чуждо погрешно разбиране.

Това е първия пират. Казва се Айвън. И нали знаеш какво обичат пиратите?

Те обичат сандвичи със сирене.

Дете: Със сирене? Аз обичам сирене!

РС: Да. Ето Айвън си има сандвич със сирене. и казва: "Мммммм, много обичам сандвичи със сирене." Айвън слага сандвича си тук, върху пиратския сандък. И казва: "Знаеш ли, че искам и нещо за пиене". И Айвън отива да си вземе нещо за пиене. И докато го няма, се появява вятър и събаря сандвича на Айвън на земята. И сега идва другия пират. Той се казва Джошуа. И Джошуа много обича сандвичи със сирене. И той има сандвич със сирене и казва: "Ммммм, много обичам сандвичи със сирене." И си слага сандвича тук, върху пиратския сандък.

Дете: Значи този е неговия.

РС: Този е на Джошуа, точно така.

Дете: А пък неговия падна на земята.

РС: Точно така.

Дете: И сега той няма да знае кой е неговия.

РС: О, и сега Джошуа отива да си вземе нещо за пиене. Айвън се връща и казва: "Искам си сандвича със сирене". Кой сандвич мислиш, че ще вземе.

Дете: Мисля, че ще вземе този.

РС: Да, мислиш, че ще вземе този, така ли? Нека видим. Да, ти беше прав. Този взе.

Ето това е 5-годишно дете, което ясно разбира, че другите хора може да имат погрешни разбирания и до какви действия води това. Сега ще ви покажа 3-годишно дете, на което зададохме същата задача.

РС: И Айвън казва: "Искам си сандвича". Кой сандвич ще вземе? Мислиш, че ще вземе този? Нека да видим. Нека да видим какво ще направи. Ето го Айвън. Казва: "Искам си сандвича със сирене". И взема този. Ау. Защо взе този?

Дете: Неговия беше на земята.

3-годишното дете прави 2 неща по различен начин. Първо, предполага, че Айвън ще вземе сандвича, който си е негов. И второ, когато вижда Айвън да взема сандвича от мястото където е оставил своя, ние бихме казали, че той го взима, защото мисли, че е неговия. Но 3-годишното дете има друго обяснение. Той не взема своя сандвич, защото не го иска, защото е паднал на земята и е мръсен. Ето защо взема другия сандвич. Разбира се, развитието не спира на 5 години. Може да видим продължението на процеса на научаване за това как да мислим за чуждите мисли, като вдигнем летвата и помолим децата не да предвиждат действие, а да поставят морална оценка. Първо ще ви покажа пак 3-годишното дете.

РС: Айвън лош ли е за това, че взема сандвича на Джошуа?

Дете: Да.

РС: Трябва ли Айвън да бъде наказан за това че е взел сандвича на Джошуа?

Дете: Да.

РС: Вероятно не е учудващо, че детето мисли, че Айвън е постъшил лошо, вземайки сандвича на Джошуа. Тъй като си мисли, че Айвън го е взел, за да не яде от собствения мръсен сандвич. Но нека видим 5-годишното дете. Помнете, че то напълно разбра защо Айвън взе сандвича на Джошуа.

РС: Лошо ли постъпи Айвън като взе сандвича на Джошуа?

Дете: Ами, да.

РС: И така, чак на 7-годишна възраст може да получим отговор приличащ на този на възрастен човек.

РС: Трябва ли Айвън да бъде наказан за това, че е взел сандвича на Джошуа?

Дете: Не, трябва да накажем вятъра.

РС: Казва, че вятъра трябва да бъде наказан за подмяната на сандвичите. (Смях)

Това което започнахме да правим в моята лаборатория е да скенираме мозъците на децата и да се питаме какво се случва в техния мозък, докато изграждат способността си да мислят за чуждите мисли. Първо, при децата виждаме, че същият RTPJ участък, влиза в действие, когато те мислят за другите хора. Но не е точно като при възрастния мозък.

При възрастните, както ви казах, тази част от мозъка е почти напълно специализирана. Не се занимава с почти нищо друго, освен да мисли за чуждите мисли. При децата, когато са между 5 и 8 години, като децата преди малко, това не е така. И дори да гледаме деца на 8 до 11 години, които навлизат в юношеството, при тях тази зона също не е толкова специализирана. Това, което виждаме е, че през детството и дори през юношеството, и когнитивната система, позволяваща ни да мислим за чуждите мисли, и мозъчната система, която я поддържа, бавно се развиват.

Но разбира се, както вероятно знаете, дори и при възрастните, хората се различават помежду си в способността си да мислят за чуждите мисли, в честотата и точността на тези преценки. Така че ние решихме да разберем, може ли разликите при възрастните, в техните преценки за чуждите мисли, да бъдат обяснени с разлики в този участък на мозъка. Първото, което направихме, беше да дадем на възрастните версия на пиратския проблем, който зададохме на децата. Сега ще ви я кажа и на вас.

Грейс се намира с приятелката си в химически завод и решават да си направят кафе-пауза. Грейс пита приятелката си дали иска захар в кафето. Отива да направи кафето и намира до него съд, в който има бял прах, който е захар. Но на съда пише: "Смъртоносна отрова". Грейс мисли, че прахът е смъртоносна отрова. И слага от него в кафето на приятелката си. Приятелката й изпива кафето и нищо не й става.

Колко човека мислят, че е морално приемливо Грейс да сложи от този прах в кафето? ОК. Добре. (Смях) Попитахме хората, колко виновна е Грейс, правейки неуспешен опит да навреди на приятелката си.

И може да сравним резултата с друг случай, където всичко е същото - Прахът си е пак захар, но този път Грейс мисли различно. Този път тя мисли, че прахът е захар. И вероятно не е учудващо, че ако Грейс мисли, че прахът е захар и го слага в кафето на приятелката си, хората казват, че тя не трябва да бъде винена за това. Докато ако мисли, че прахът е бил отрова, дори и реално да е бил захар, хората казват, че тя е много виновна, въпреки, че крайния резултат е напълно същия.

Всъщност, хората твърдят, че тя е по-виновна правейки несполучливия опит да навреди, отколкото в друг случай, който наричаме нещастен случай - Грейс е мислила, че прахът е захар, защото е пишело "Захар" на етикета, но реално е бил отрова. И въпреки, че прахът е бил отрова, и приятелката умира след като изпие кафето, хората казват, че Грейс не е толкова виновна, когато невинно е мислела, че това е захар, в сравнение със случая, когато е мислила, че е отрова, но нищо не се е случило.

Хората, обаче, обвиняват в различна степен Грейс в случая със случайно предизвиканата смърт. Някои мислят, че тя е по-виновна, а някои, че е по-малко виновна. Сега ще ви покажа какво видяхме като погледнахме в мозъците на хората, докато правят преценката. Хоризонтално се вижда колко активен е била RTPJ зоната в мозъка, а вертикално, за колко виновна смятат Грейс.

Вижда се, че в ляво, където има ниска активност хората не се интересуват толкова от нейното случайно объркване, и казват, че тя е много виновна. Докато вдясно, където има голяма активност, хората объщат внимание на случайното объркване и казват, че не е толкова виновна, за това което е причинила.

Дотук добре, но разбира се, бихме искали да можем да променяме функцията на тази част на мозъка и да видим дали това променя моралните оценки на хората. И имаме подобен инструмент. Казва се трансчерепна магнитна стимулация (Trans-Cranial Magnetic Stimulation), или TMS. С този инструмент пускаме магнитен пулс през черепа на човек, в точно определено място в техния мозък и временно дезорганизираме функцията на невроните на това място.

Сега ще ви покажа демонстрация. Първо ще ви покажа, че наистина пулса е магнитен. Ще видите какво се случва като сложим монета на машината. Като чуете пукване, пускаме машината. Сега ще си пусна такъв пулс в моя мозък и по-точно в частта, която контролира ръката ми. Няма физическа сила, само магнитен пулс.

Жена: Готова? РС: Да.

ОК, магнитния пулс причинява леко несъзнателно свиване на ръката ми. И по същия начин може да насочим магнитния пулс към RTPJ зоната. и да видим дали ще се променят моралните преценки на хората. Ето това са оценките им преди, нормалните им морални оценки. И след това пускаме TMS в RTPJ зоната. и пак питаме хората за оценка. И като цяло, хората пак се справят със задачата.

Техните оценки в случая когато всичко е наред са същите. Казват, че не трябва да бъде винена. Но при неуспешния опит да навреди, когато Грейс слага захар мислейки че е отрова, хората сега намират това за по-приемливо, тя заслужава по-малко обвинения за пускането на прах в кафето.

А при случайно причинената смърт, когато мисли, че слага захар но реално слага отрова, хората смятат, че е по-виновна. Това, което ви казах днес е, че хората са много добре оборудвани да мислят за чуждите мисли.

Имаме си специален участък в мозъка, който ни позволява да мислим за това което другите мислят. Той се развива бавно по време на детството и ранното юношество. А дори и при възрастни, разлики в този участък на мозъка могат да обяснят разликите в нашите преценки за другите хора.

Но нека последната дума отново да е от роман. Филип Рот казва: Факт е, че живота не е основан на това да разбираме правилно другите. Да не ги разбираме, това е животът. Да ги разбираме погрешно, и погрешно, и погрешно, и след внимателно преосмиляне, пак да ги разбираме погрешно. Благодаря. (Ръкопляскания)

Крис Андерсън: Когато започна да говориш за използването на магнитни пулсове за да подмениш моралните преценки на хората, това ми прозвуча притеснително. (Смях) Моля те, кажи ми че не приемаш обаждания от Пентагона например.

РС: Не приемам. Т.е. те се обаждат, но аз не ги приемам. (Смях)

КА: Наистина ли се обаждат? Добре, вече сериозно, сигурно лежиш понякога нощем и се чудиш докъде ще доведе цялата тази работа? Ти си наистина невероятно човешко същество, но някой може да използва това знание и в някаква бъдеща стая на мъченията да прави неща, за които хората тук се притесняват.

РС: Да, притеснваме се за това. Но, ето няколко факта за ТМS. Първо, не може да ти пуснат пулс без да разбереш. Така че това не е някаква подмолна технология. Всъщност е много трудно да се реализират тези малки промени. Тези промени, които ви показвах са впечатляващи за мен заради това, което ни учат за функциите на мозъка. Но поставени в контекста на моралните преценки които правим, тези промени са сравнително малки.

И това което променяхме не бяха морални оценки, когато хората вземат решения как да постъпят и какви действия да предприемат. Ние променяхме тяхната способност да разбират чуждите действия. И аз разсъждавам за това което правя, не толкова като изучаване на подсъдимия в криминален процес, а по-скоро като изучаване на съдебните заседатели.

КА: Твоята работа ще доведе ли до препоръки в образованието, което евентуално да отгледа поколение деца способни да правят по-правилни морални оценки?

РС: Това е една от идеалистичните ми надежди. Цялата изследователска програма тук, изучаването на различните части на човешкия мозък е напълно нова. Доскоро знаехме за мозъка нещата, които може да прави и мозъка на всяко друго животно. И затова можеше да изследваме животинския мозък. Знаехме как мозъкът вижда, как контролира тялото, как чува и усеща. А целия проект за това как мозъкът прави типично човешки неща, като научаването на език, абстрактни концепции, и мисленето за чуждите мисли, това е напълно ново. И все още не знаем какви ще са косвените последствия от това наше знание.

КА: Последен въпрос. Има нещо наречено трудния проблем на съзнанието, който оставя много хора замислени. Идеята, че може да разбереш защо мозъкът функционира. Но защо трябва някой да чувства нещо? Защо, за да функционираме, изглежда трябва да сме същества които осъзнават нещата около себе си. Ти си брилянтен млад учен. Колко голям мислиш, че е шанса, по време на твоята кариера ти или някой друг, да промени парадигмата за разбирането на този проблем, който изглежда невъзможен за разбиране.

Надявам се, че може. Но не вярвам да успеят.

Защо?

Не случайно се казва трудния проблем на съзнанието. (Смях)

КА: Чудесен отговор. Ребека Сакс, благодаря ти много. Беше прекрасно. (Ръкопляскания)