Ребека Маккинън: Нека да си вземем обратно Интернет!

И така започвам с една реклама вдъхновена от Джордж Оруел която Apple пусна през 1984.

(Видео) Big Brother: Ние сме един народ с една воля, една решителност, една кауза. Нашите врагове ще си говорят до смърт и ние ще ги бием със собствената им обърканост. Ние ще надделеем. Разказвач: На 24ти януари Apple Computer ще представи Макинтош. И вие ще видите защо 1984 няма да е като "1984."

Ребека Маккинън: И така основното послание на този видеоклип остава много силно дори и днес. Технологиите създадени от иновативни компании ще ни освободят. Превъртаме напред повече от две десетилетия. Apple пуска iPhone в Китай и цензурира Далай Лама заедно с няколко други политически чувствителни приложения по искане на китайското правителство във своя китайски магазин за приложения. Американският политически карикатурист Марк Фиоре също намира сатиричното си приложение цензурирано в САЩ, защото някои от служителите на Apple са загрижени, че то би било обидно за някои групи. Приложението му не е възстановено докато не спечелва наградата Пулицър. Германското списание "Щерн", списание за новини, също намира приложението си цензурирано защото бавачките от Apple го намират прекалено пикантно за техните потребители и въпреки факта, че това списание е напълно законно за продажба по вестникарските будки в цяла Германия. И още по-скандално, наскоро Apple цензурира едно приложение за палестински протест, след като израелското правителство изразява загриженост, че може да бъде използвано за организиране на яростни атаки.

Ето проблемът, имаме ситуация, в която частни фирми прилагат стандарти за цензура, които са често доста произволни и като цяло по-ограничени от конституционните стандарти за свободата на словото, които имаме в демократичните държави. Или те отговарят на исканията за цензура от авторитарни режими, които не отразяват съгласието на управляваните. Или те са отговор на искания и опасения от страна на правителствата, които нямат юрисдикция над много, или повечето от потребителите и зрителите, които използват въпросното съдържание.

Та това е ситуацията. В света преди Интернет суверенитет над физическите ни свободи или липсата на такива, бе контролиран почти изцяло от държавите нации. Но сега имаме този нов слой на частен суверенитет в киберпространството. И решенията им за кодиране на софтуера, инженеринг, проектиране, условия на услуги, всички действат като един вид закон, който формира какво можем и не можем да правим с нашия дигитален живот. И техните суверенитети, междусекторни, глобално взаимосвързани, могат в някои отношения да оспорят суверенитета на държавите нации по много вълнуващи начини, но понякога също така действат да го проектират и разширят в момент, когато контролът над това, което хората могат и не могат да направят с информацията има по-голям ефект от всякога над упражняването на властта в нашия физически свят. В крайна сметка, дори и лидерът на свободния свят се нуждае от малко помощ от султана на "Фейсбукистан" ако той иска да бъде преизбран следващата година.

И тези платформи със сигурност бяха много полезни на активисти в Тунис и Египет тази пролет и извън нея. Както Уаел Гоним, египетски изпълнителски кадър през деня, таен Facebook активист през нощта, много добре се изказа по CNN след като Мубарак се оттегли: "Ако искате да освободите едно общество, просто им дайте Интернет." Но свалянето на правителство е едно нещо и изграждане на стабилна демокрация, е малко по-сложно. Вляво е една снимка, направена от египетски активист, който е бил част от щурмуването на египетските служби за държавна сигурност през март. И много от агентите унищожават толкова документи колкото могат, и ги оставят на купчини. Но някои от оставени файловете са непокътнати, и активисти, някои от тях, намират техните собствени досиета пълни с копия от техните имейл комуникации, техните мобилни текстови съобщения, дори Скайп разговори. И всъщност един активист намира договор от западна компания за продажба на технология за наблюдение на египетските сили за сигурност. И египетските активисти предполагат, че тези технологии за наблюдение все още се използват от преходните органи, които управляват мрежите там.

И в Тунис, цензурата всъщност започна да се завръща през май, не толкова широко както при президента Бен Али. Но вие ще видите тук блокирана страница на това, което се случва, когато се опитате да достигнете някои определени Facebook страници и някои други уеб сайтове, които преходните власти са преценили, че могат да подбуждат насилие. В знак на протест срещу това, блогърът Слим Амаму, който беше в хвърлен в затвора по времето на Бен Али и след това стана част от преходното правителство, след революцията, той подава оставка от кабинета в знак на протест. Но има много дебати в Тунис за това как да се справят с този вид проблем.

В действителност в Twitter, имаше редица хора, които се обявиха в подкрепа на революцията, и които казаха: "Ами всъщност, ние искаме демокрация и свобода на словото, но има някои видове реч, които трябва да останат извън границите защото са твърде яростни и могат да се окажат дестабилизиращи за нашата демокрация." Но проблемът е, как да решим кой има власт да вземе тези решения и как да се уверим, че те не злоупотребяват с властта? Както Риад Герфали, ветеран дигитален активист от Тунис, отбеляза относно този инцидент: "Преди нещата бяха прости: имахме добрите от едната страна и лошите от другата. Днес, нещата са много по-сложни." Добре дошли в демокрацията, наши тунизийски и египетски приятели.

Реалността е, че дори и в демократичните общества днес, ние нямаме добри отговори за това как можем да балансираме необходимостта за сигурност и правоохранителните органи от една страна, и защитата на гражданските свободи и свободата на словото от друга, в нашите цифрови мрежи. В действителност, в Съединените щати, каквото и да мислите за Джулиан Асанж, дори хора, които не са задължително големи негови фенове са много загрижени за начина, по който правителството на Съединените щати и някои компании третираха Уикилийкс. Amazon уебхостиг изоставя Уикилийкс като клиент след получаване на жалба от американския сенатор Джо Либерман, въпреки факта, че Уикилийкс не е бил обвинен, да не говорим за осъден за каквото и да е престъпление.

Така приемаме, че Интернет е технология, която разрушава границите. Това е карта на социални мрежи в света и със сигурност Facebook е завладял голяма част от света, което е или добро, или лошо нещо, в зависимост от това колко ви харесва начина, по който Facebook управлява своите услуги. Но граници продължават да съществуват в някои части на киберпространството. В Бразилия и Япония, това е поради уникални културни и лингвистични причини. Но ако се вгледате в Китай, Виетнам и редица бивши съветски републики, това, което се случва там е по-обезпокоително. Имате ситуация където отношенията между правителството и местните компании-социални мрежи създават ситуация, където, ефективно, потенциалът на тези платформи бива ограничаван заради тези взаимоотношения между компаниите и правителството.

Сега в Китай, имате "великата защитна стена," както е известна, която блокира Facebook и Twitter и сега Google+. и много от другите чуждестранни уебсайтове. И това е правено отчасти с помощта на западни технологии. Но това е само половината от историята. Другата част на историята са изискванията, които китайското правителство поставя на всички фирми, работещи в китайския интернет, известни като система на самодисциплина. Казано на прост език, това означава цензура и наблюдение на техните потребители. И това е церемония на която присъствах през 2009 г. където Интернет обществото на Китай представи награди на топ 20 китайски компании, които са най-добрите при упражняване на самодисциплина - т.е. контролират тяхното съдържание. И Робин Ли, главен изпълнителен директор на Байду, доминращата търсачка в Китай, беше един от получателите.

В Русия, обикновено не блокират Интернет, а директно цензурират сайтове. Но това е уебсайт, наречен Роспил, който е един сайт за борба с корупцията. И по-рано тази година, се случи един тревожен инцидент, при който хора, които са направили дарения за Роспил чрез система за обработка на плащания наречен Yandex Money внезапно получили заплашителни телефонни обаждания от членове на националистическата партия, които били получили подробности за донори на Роспил от членове на службите за сигурност, които по някакъв начин са получили тази информация от хора в Yandex Money. Това има смразяващ ефект върху способността на хората да използват интернет, да държат едно правителство отговорно. Така че днес, в този свят, ние имаме ситуация където във все повече и повече страни връзката между гражданите и правителствата минава през Интернет, който се състои предимно от частно притежавани и опериращи услуги.

Така че важният въпрос, мисля, не е дебат за това дали интернет ще помогне на добрите повече, отколкото на лошите. Разбира се, ще даде възможност на този, който е най-опитен в използването на технологията и най-добре разбира интернет в сравнение с всеки, който им е противник. Най-неотложният въпрос, който трябва трябва се запитаме днес е как да се уверим, че интернет еволюира по един начин, който поставя в центъра гражданите. Защото мисля, че всички от вас ще се съгласят, че единствената легитимна цел на правителството е да служи на гражданите. И бих казала, че единствената легитимна цел на технологиите е да подобрят живота ни, не да ни манипулират или да ни поробят.

Така че въпросът е, ние знаем как да държи правителството отговорно. Ние не винаги го правим много добре, но имаме чувство за това какви са моделите, политически и институционално, за да направим това. Как да държим суверенита на киберпространството отговорно на обществения интерес, когато повечето главни изпълнителни директори твърдят, че основното им задължение е да се максимизира печалбата на акционерите?

И държавното регулиране често не помага чак толкова много. Имате ситуации, например във Франция, където президентът Саркози казва на изпълнителните директори на интернет компании: "Ние сме единствените легитимни представители на обществения интерес. " Но след това той отива и защитава закони като скандалния "три провинения" закон, който би изключил граждани от интернет за споделяне на файлове, което беше осъдено от специалния докладчик на ООН по свободата на изразяване като непропорционално нарушение на достъпа на гражданите до комуникации, и повдигна много въпроси сред групи на гражданското общество за това, дали някои политически представители са по-заинтересовани от запазването на интересите на развлекателната индустрия, отколкото са за защита на правата на своите граждани. И тук, в Обединеното кралство има също така загриженост върху един закон, наречен Закон за Дигиталната Икономика, който слага по-голяма тежест на частните посредници да контролират поведението на гражданите.

Така че това, което ние трябва да признаем е, че ако искаме да имаме един граждански-ориентиран интернет в бъдеще, имаме нужда от по-широко и по-трайно движение за свободата в Интернет. В крайна сметка, компаниите не спряха замърсяването на подпочвените води ей така, или да наемат 10 годишни просто така, само защото ръководители се събудили един ден и решили, че е правилното нещо да се направи. Това е резултат от десетилетия настойчив активизъм, акционерна подкрепа и застъпничество на потребителите. По същия начин, правителствата не приемат интелигентно законодателство за околната среда и труда само защото политиците се събудили един ден. Това е резултат на много настойчив и продължителен политически активизъм да се намерят правилните регулации, и да се получи правилното корпоративно поведение. Ние трябва да имаме същия подход към интернет.

Ние също ще се нуждаем от политическа иновация. Преди 800 години, приблизително, бароните на Англия решили, че божественото право на кралете вече не работи толкова добре за тях, и принуждават крал Джон да подпише Магна харта, която признава, че дори кралят, който претендира, че има божествено право да управлява все пак трябва да се придържа към основна група от правила. Това задвижва един цикъл на това, което можем да наречем политическа иновация, което довежда в крайна сметка до идеята на съгласието на управляваните - която бе въведена за първи път от радикалното революционно правителство в Америка през океана. Така че, сега трябва да измислим как да изградим консенсус на свързаните в интернет.

И как ще изглежда това? В момента, все още не знаем. Но това ще изисква иновации, които не само ще трябва да се съсредоточат върху политиката, върху геополитиката, но също ще имат нужда да се справят с въпроси за управление на бизнеса, поведение на инвеститорите, потребителския избор и дори дизайн на софтуер и инженеринг. Всеки един от нас има да играе жизненоважна роля в изграждането на такъв свят, в който правителството и технологиите служат на хората в света, а не по обратния начин.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)