Рей Захаб пътешества до южния полюс

Преди един месец на този ден, аз стоях там. 90 градуса на юг, върха на долната част на света, географския южен полюс. Стоях там заедно с двама мои много добри приятели, Ричърд Уебър и Кевин Валели. Заедно, тъкмо бяхме подобрили световния рекорд за пътуване пеша до южния полюс. Отне ни 33 дни, 23 часа и 55 минути за да стигнем до там. Подобрихме предишното най-добро време с 5 дни. И в процеса на това, аз станах първия човек в историята, който е вземал цялото пътуване от 650 мили (1000 километра), от залива Херкулес до южния полюс единствено пеша, без ски.

Сега, много от вас сигурно си казват, "Чакай малко, това трудно ли е да се направи?" (Смях) Представете си, ако искате, да дърпате шейна, както току-що видяхте в този видео клип, със 170 паунда (77 килограма) оборудване, в него е всичко от което се нуждаете за да оцелеете във вашето антарктическо пътешествие. Ще бъде минус 40 всеки ден. Ще има огромен насрещен вятър. И по някое време ще трябва да прекосите тези пукнатини в леда, тези дълбоки цепнатини. Някои от тях са с много несигурно тънко мостче за краката под тях, което може да поддаде неочаквано, и да погълне вашата шейна и вас във бездната, без да бъдете видяни отново. Забавното нещо във вашето пътуване? Погледнете към хоризонта. Да, това е изкачване през целия път. Защото южния полюс се намира на 10000 фута (3048 метра). И вие започвате от морското равнище.

Всъщност нашето пътуване не започна от залива Херкулес, където заледения океан се среща със земята на Антарктика. То започна преди по-малко от две години. Аз и няколко мои приятели, тъкмо бяхме приключили 111 дневен маратон по продължението на пустинята Сахара. И докато бяхме там, научихме за сериозността на водната криза в северна Африка. Също така научихме, че много от проблемите, с които се сблъскват хората от северна Африка, засягат най-много младите хора. Прибрах се в къщи, при моята жена, след 111 дневно бягане в пясъка. И аз казах, "Знаеш ли, няма съмнение, че ако тази луда глава може да прекоси пустинята, то ние сме способни да направим всичко, което си поставим като цел." Но ако ще продължавам да предприемам тези приключения, то трябва да има причина, за да ги правя, която е отвъд това, просто да отида там.

Около това време се запознах с едно изключително човешко същество, Питър Тум, който ме вдъхнови със своите действия. Той се опитва да открие и разреши проблеми с водата, кризата по цял свят. Неговата всеотдайност ме вдъхнови да предприема тази експедиция. Маратон до южния полюс, където, чрез интерактивна уеб страница, ще мога да привлека млади хора, студенти и учители от цял свят на борда на експедицията с мен, като активни участници. Така ние имахме интерактивен уеб сайт, в който всеки от 33-те дни писахме блогове, разказвахме истории за, например, изтънелия озонов слой, който ни принуждаваше да покрием лицата си, за да не изгорим. Прекосявахме стотици километри от заструги -- замръзнали преспи лед, с дълбочина до бедрото, мога да ви кажа, че прекосяването на тези неща със 170 паундова (77 килограмова) шейна, беше все едно със 1700 паундова (770 килограмова) шейна, понеже усещането беше такова.

Пишехме блогове на този интерактивен уеб сайт всеки ден, на тези студенти, които също следваха нашия маршрут, за нашите дни с 10 часови преходи, за нашите дни с 15 часови преходи, понякога за дни с 20 часови преходи, за да изпълним целта си. Ние дремехме при минус 40 в нашата шейна, между другото, Редувайки се, студентите, и хората по цял свят ни задаваха въпроси. Младите хора задаваха най-невероятни въпроси.

Един от любимите ми е. Навън е минус 40, трябва да отидете до тоалетната, къде ще отидете, и как ще го направите? Няма да отговоря на това. Но ще отговоря на някои от най-популярните въпроси.

Къде спяхте? Спяхме в палатка, която беше много ниско до земята. Понеже ветровете в Антарктика бяха толкова екстремни, че щяха да издухат всичко.

Какво ядохте? Едно от любимите ми ястия през експедицията, масло и бекон. Става въпрос за един милион калории. Горяхме около 8500 дневно. Така че се нуждаехме от това.

Колко батерии носехте за наличното оборудване? Практически никакви. Цялото наше оборудване, включително филмовото оборудване, беше зареждано от слънцето.

Разбирахте ли се добре? Определено се надявам че да. Понеже по някое време в тази експедиция, някой от вашите спътници ще трябва да вземе много голяма игла, да я постави в инфектиралия мазол, и да го източи.

Но съвсем сериозно, ние се разбирахме. Понеже имахме обща цел: искахме да вдъхновим тези млади хора. Те бяха нашите спътници. Те ни вдъхновяваха. Историите, които научавахме ни отведоха до южния полюс. Уеб страницата работеше брилянтно, като двупосочно средство за общуване. Млади хора в северна Канада, деца в началното училище, дърпаха шейни в училищния двор, и се преструваха на Ричард, Рей и Кевин. Изумително.

Ние пристигнахме на южния полюс. Сгушихме се в палатката, беше минус 45 онзи ден, никога няма да го забравя. Споглеждахме се един други, с погледи, изразяващи недоверие, от това което бяхме постигнали току-що. Спомням си докато гледах към момчетата, че си мислех, "Какво ще извлека от това пътуване?" Знаете ли? Наистина. Това че съм този свръх-издръжлив мъж?

Като стоя тук днес и говоря с вас, хора, аз съм бягал сумарно пет години. И [няколко години] преди това, аз пушех по кутия цигари на ден, живеех много заседнал живот. Това което извлякох от това пътуване, от всички пътувания е, че на практика, в рамките на всяко влакно на моята вяра, изправен тук, знам, че може да направим невъзможното възможно. Научих това на 40. Можете ли да си представите? Наистина, можете ли да си представите? Научих това на 40 години. Представете си ако сте на 13 години, чувайки тези думи и вярвайки в тях. Много ви благодаря. Благодаря ви. (Ръкопляскане)