Рей Кърцвейл, как технологиите ще ни трансформират

Чудесно е да бъда тук. Вече чухме много за обещанията на технологията и за рисковете. Бях достатъчно заинтересован и от двете. Ако можехме да превърнем 0,03 процента от слънчевата светлина, която пада на Земята, в енергия, ще можем да задоволим всичките си нужди до 2030. Сега не можем да направим това, защото слънчевите панели са тежки, скъпи и много неефективни. Съществуват дизайни от нано-инженерството, които най-малкото са били анализирани теоритично, които показват потенциала да са много леки, много евтини, много ефикасни, и ще можем да задоволим всички наши нужди от енергия по този обновяващ се начин. Горивни клетки от нано-инженерството могат да доставят енергия там, където има нужда. Това е основната тенденция, децентрализацията, преминаването от централизирани ядрени централи и танкери с течен природен газ, до децентрализирани ресурси, които са по-благоприятни за околната среда, и много по-ефикасни, с капацитет и сигурност, що се отнася до смущенията.

Боно говори много красноречиво, за това, че за пръв път имаме средствата, за да решим вековните проблеми на болестите и бедността. По-голяма част от регионите в света вървят в тази посока. През 1990 в Източна Азия и в района на Тихия океан, имаше 500 милиона човека, които живееха в бедност -- днес те са под 200 милиона. Световната банка предполага, че през 2011 ще бъдат под 20 милиона, което води до намаление с 95%. Хареса ми коментара на Боно за свързването на Хейт-Ашбъри със Силиконовата долина. Идвайки от една общност на високи технологии в Масачузетс ще подчертая, че през 60-те бяхме хипита, въпреки, че се събирахме около Харвард Скуер. Но ние имаме потенциала да преодолеем болестите и бедността, и ще говоря по тези теми ако имате желание.

Кевин Кели говори за ускоряването на технологиите. Това много ме интересува и е една тема която съм развивал в продължение на 30 години. Дадох си сметка, че моите технологии имат смисъл при завършване на проекта. Че светът неизменно ще бъде по-различно място, когато се приложи дадена технология. Дадох си сметка, че повечето изобретения се провалят, не защото отдела за изследвания не може да ги накара да действат -- ако наблюдавате повечето работни планове, повечето от тях успяват ако им се даде възможност да построят това, което искат, те ще го направят, но 90% от тези проекти ще се провалят, защото времето не е подходящо -- не всички фактори, които обещават успех са налични когато е нужно.

Ето защо аз се превърнах в един пламенен студент в технологичните тенденции, и проследявах кога технологията ще бъде в различни етапи от време, започнах да създавам математически модели за това. Това по някакъв начин пое по собствен път, Имам група от 10 души, които работят заедно с мен, събирайки информация за ключовите мерки на технологията в различни области и създадохме модели. Ще чуете хората да казват, че не може да се предскаже бъдещето. И ако ме попитат, ще се вдигне или ще падне цената на Гугъл през следващите 3 години? Това е много трудно да се каже. Дали WiMax CDMA G3 ще е безжичния стандарт през следващите три години? Много е трудно да се каже. Но ако ме попитате колко ще струва един милион инструкции за секунда изчисления през 2010, или цената за секвентиране на базова двойка ДНК през 2012, или цената за изпращане на 1 мегабайт от данни чрез безжична връзка през 2014, се оказва, че това е много предвидимо.

Има забележително гладки експоненциални криви, които управляват изложената цена, капацитет и трафик. И сега ще ви покажа една малка демонстрация на това, въпреки, че съществува една теоретична причина защо технологията се развива на експоненциален принцип. А много хора, когато мислят за бъдещето го разглеждат по линеен начин. Мислят, че ще продължават да развиват проблем, или решават даден проблем, използвайки съвременни методи, с настоящата скорост на прогреса, и се провалят в това, да вземат под внимание това експоненциално развитие.

Проекта на генома беше един спорен проект през 1990. Имахме най-добрите докторанти, най-развитото оборудване в света, в целия свят, и завършихме една десетохилядна част от проекта, тогава как ще можем да го завършим за 15 години? И след 10 години скептиците бяха все още силни -- казвайки, "Достигнахте до 2/3 от проекта и секвентирахте само един малък процент от целия геном". Но това е природата на експоненциалното развитие, така че след като достигне извиване на кривата, то избухва. Последната част от проекта беше осъществен през последните няколко години. Отне ни 15 години да секвентираме ХИВ -- а секвентирахме SARS само за 31 дни. Затова печелим потенциала да решим тези проблеми.

Ще ви покажа някои примери, от които впечатляващ е следващия феномен. В сегашния темп на промяна на парадигмата, скоростта на промяна на новите идеи, се удвоява на всеки 10 години, според нашия модел. Всичко това са логаритмични графики, така че колкото повече се изкачвате нагоре, като цяло умножавате по 10 или 100. Отнело е половин век да се конструира телефона, първата виртуална технология. Мобилните телефони бяха усвоени за около 8 години. Ако поставим различни технологии за комуникация на тази логаритмична графика, телевизора, радиото, телефона им трябваше десетилетия за да бъдат усвоени. Най-новите технологии като компютрите, уеб страниците, мобилните телефони -- бяха усвоени за по малко от едно десетилетие. Ето една интересна графика, която показва основната причина, поради която един еволюционен процес каквито са биологията и технологиите се ускорява. Работят чрез взаимодействие -- създаване на капацитет, и след това този капацитет се използва за да се направи следващата стъпка.

Следователно първата стъпка в биологичната еволюция, еволюцията на ДНК, или по скоро на РНК, е отнело повече от милиард години, но след това еволюцията използва този стълб на обработка на информация, за да премине към следващото ниво. Така по време на Камбрийската експлозия, когато всички животински видове се развиваха, продължи само 10 милиона години. Беше 200 пъти по-бърза. И тогава еволюцията използва тези телесни планове, за да развие по-съвършени когнитивни функции, и биологичната еволюция продължи да се ускорява. Това е наследствената природа на еволюциония процес. Така че Хомо сапиенс, първият вид създаващ технологии, видовете, които комбинират познавателна функция с противоположен издатък – палеца и между другото, шимпанзетата наистина нямат много добър противоположен палец -- за да можем да манипулираме нещата около нас и да ги хващаме добре трябва да имаме добра двигателна координация, и да използваме нашите умствени възможности, за да променяме света и да развиваме технологиите.

Но въпреки това за еволюцията на видовете бяха необходими стотци хиляди години, и след това работейки чрез взаимодействие, еволюцията използва, основно, технологията, за да създаде видове, които да постави на следващото ниво, което бяха първите стъпки на технологичната еволюция. И първите стъпки бяха направени в продължение на десетки хиляди години -- каменни сечива, огъня и колелото продължиха да се развиват. Винаги използваме последното поколение технологии, за да създадем следващото поколение. На пресата и трябваше един век да бъде приложена, дизайна на първите компютри беше направен с лист и химикал -- днес използваме компютри. И имаме непрекъснато ускоряване на този процес.

Между другото, ако гледате тази линейна графика, изглежда че всичко се случва сега, но един наблюдател казва, "Добре, Кърцвейл само поставя точки върху тази графика, които се разполагат по тази права линия“. Това съдържа 15 различни списъци на известни мислители, като Енциклопедия Британика, Природо-научния музей, Космическия календар на Карл Сейгън, и тези хора не се опитваха да изразят моята гледна точка, това са просто списъци от справочни материали. И аз мисля че това е, което те мислят за основните събития в биологичната и технологична еволюция. И отново формира същата права линия. И част от линията е удебелена, защото някои от хората са в противоречие спрямо основни точки, има различни виждания за това кога започва да се развива земеделието, или кога -- и колко време е продължила камбрийската експлозия. Но виждате много ясна тенденция. Същесвува едно същесвено ускоряване на еволюционнния процес. Информационите технологии ускоряват двойно капацитета си, цената на производителност, честотен диапазон всяка година. И това е много съществена експлозия на експоненциален растеж. От личен опит, когато работех в MIT -- компютъра имаше размерите на тази стая, но беше по-малко мощен от вашите мобилни телефони. Но Закона на Мур, който много често се индентифицира с този експонинциален растеж е един от многото примери, защото е част от еволюциония процес на технологиите.

Ако ние -- поставих 49 известни компютри в тази логаритмична графика -- между другото, права линия в логаритмична графика е експоненциален растеж -- това е друг експоненциален. Трябваха ни три години за да увеличим двойно ценовата производителност на компютрите през 1990, две години по средата, сега всяка година я увеличаваме двойно. И това е експоненциален растеж чрез пет различни примери. Закона на Мус представява последната част от това, върху интегрална схема, където смалявахме транзистори, но имахме електро-механични калкулатори, компютри базирани на релета, които дешифрираха кода на немската Енигма, вакуумни тръби през 50-те предсказаха избирането на Айзенхауер, дискретни транзистори, използвани в първите космически полети и след това закона на Мур. Всеки път когато една парадигма оставаше без гориво, се появяваше друга парадигма от тази празнота, за да продължи експоненциалния растеж. Започнаха да намаляват вакуумните тръби, правейки ги все по-малки и по-малки. Тук се стигна до задънена улица. Не можеха да породължават да ги намаляват и да поддържат вакуума. Една напълно нова парадигма -- транзисторите се появиха изневиделица. Всъщност, когато стигнем края на определена парадигма, това създава натиск върху изследванията за създаване на следващата парадигма. И заради това предсказваме края на закона на Мур от доста време -- първата прогноза казваше 2002, а сега 2022. Но до десетина години характеристиките на транзисторите ще бъдат няколко атома широки, и няма да можем повече да ги намаляваме. Това ще е края на закона на Мур, но няма да е края на експоненциалния растеж на компютрите, защото чиповете са плоски. Живеем в триизмерен свят, така че можем да използваме третото измерение. Ще отидем в третото измерение, и има огромен прогрес, само през последните години, накарахме да заработят триизмерни молекули, които се самоорганизират. Те ще бъдат готови много преди закона на Мур да остане без енергия. Със супер компютрите -- същото. Производителността на процесорите в чипове на Интел, средната цена на един транзистор, през 1968 можеше да се закупи един транзистор за един долар. Можехте да закупите 10 милиона през 2002.

Забележително е колко е плавен този експоненциален процес. Искам да кажа, че може би мислите, че това е резултат от някой настолен експеримент, но това е резултат от световното хаотично поведение -- страните се обвиняват взаимно за дъмпинг на продуктите, първичните публични предлагания, фалитите и маркетинговите програми. Вие си мислите, че това е много хаотичен процес, и имате много гладък резултат от този хаотичен процес. Както не може да предскажем какво ще направи една молекула в газ -- безнадежно е да се прогнозира отделна молекула -- но можем да прогнозираме състоянието на целия газ, използвайки много точно термодинамиката. По същия начин и тук. Не можем да прогнозираме един отделен проект, но можем да прогнозираме резултата от тази широкомащабна -- световно разпространена хаотична, непредсказуема дейност на конкуренция и еволюциония процес на технологията е много предсказуем. Можем да прогнозираме тези тенденции далече в бъдещето. За разлика от розите на Гертруд Щайн, случая не е в това, че транзистора е транзистор. Докато ги правим по-малки и по-евтини, електроните трябва да изминават по-малки разстояния. Те стават по-бързи, по този начин имате експоненциално развитие в бързината на транзисторите. така че цената на един цикъл от един транзистор пада наполовина за 1,1 година. Прибавете други форми на иновации и дизайн на процесора и ще увеличите двойно ценовата производителност за изчисления всяка година.

И това по същество е дефлация -- 50% дефлация. И не са само компютрите. Това важи и за ДНК секвенирането, това важи и за скенограмите на мозъка, също е в сила и за световната мрежа. Искам да кажа, за всяко нещо, което можe да се изрази количествено, имаме стотици различни мерни единици на различни мерки свързани с информацията -- капацитет, нива на усвояване -- и те се удвояват по същество на всеки 12, 13, или 15 месеца, в зависимост от това какво търсим. По отношение на цените, това е 50 -- 40 до 50 на сто дефлация. И икономистите започнаха да се тревожат за това. Имахме дефлация по време на Депресията, но това беше рухване на паричното предлагане, сриване на доверието на потребителите, едно съвсем различно явление. Това се дължи на по-голяма производителност, но икономистите казват, "Няма начин, по който да сте в крак с това. Ако има 50 на сто дефлация, хората могат да увеличат обема си 30 или 40%, но не може да продължат да го следват" Но това, което всъщност виждаме, че ние всъщност сме в крак с него. Ние сме имали 28% среден растеж в долари за година, в информационните технологии през последните 50 години. Имам предвид, хората не са създавали iPod-ове за 10,000 долара преди 10 години. Тъй като цените на предлагане отварят нови възможности, излизат нови видове на пазара. И това е много широко разпространено явление. Магнитно съхранение на данни -- то не е закона на Мур, това е намаляване на магнитни точки, различни инженери, различни компании, същият експоненциален процес.

Ключова революция е, че започваме да разбираме нашата биология с тези информационни термини. Започваме да разбираме софтуерните програми, които карат нашето тяло да функционира. Те са се развили през много различни времена -- искахме всъщност да променим тези програми. Една малка програма, наречена генен рецептор на инсулина на мазнините, в основата си казва, "Запази всяка калория, защото следващия ловен сезон може да не толкова добър." Това е било в интерес на животинските видове преди десетки хиляди години. В действителност бихме искали да изключим тази програма. Изпробваха това при животни и мишките се хранеха безразборно, и въпреки това останаха слаби и това беше от полза за здравето им. Нямаха диабет, нямаха сърдечни заболявания, живееха 20% повече, получиха здравните предимства от намаляване на калориите без ограниченията. Четири или пет фармацефтични компании забелязаха това, и почувстваха, че това би могло да е един интересен медикамент за хората, и това е само един от 30 000 гени, които оказват влияние на нашата биохимия.

Еволюирали сме в епоха, където не е било в интереса на хората, на възраст на повечето от хората на тази конференция, като мен, да живят по-дълго, защото сме използвали ценни ресурси, които били по-добре предназначени за децата и за онези, които се грижели за тях. Така че продължителен живот, като, да речем, много повече от 30 години, не е бил избиран, но ние се учим как да манипулираме и променим тези софтуерни програми, чрез биотехнологичната еволюция. Например, сега можем да забраняваме гени с намеса на РНК. Има нови, многообещаващи форми на генетична терапия, които преодоляват проблема с поставянето на генетичния материал на точното място в хромозома. Има наистина за пръв път нещо, което е тествано върху хора, което лекува белодробна хипертония -- една фатална болест, при която се използва генетична терапия. Така че ние не само ще имаме бебета по дизайн, но и "бейби бумъри" по дизайн. И тази технология също напредва. Струваше 10 долара за базова двойка през 1990, след това един цент през 2000. Сега е по-малко от една десета от цента. Количеството на генетични данни -- в основни линии, тук е показано, че гладкия експоненциален растеж се е удвоявал всяка година, позволявайки на геномния проект да бъде завършен.

Друга голяма революция е тази на комуникациите. Връзката цена/качество, честотен диапазон, капацитета на комуникациите, изчислени по различни начини, кабелни, безжични, нарастват експоненциално. Интернет е удвоил своята мощ и продължава да го прави, измерено по много различни начини. Това е базирано на броя на хостовете.

Миниатюризация -- намаляваме големината на технологиите експоненциално, както кабелни така и безжични. Има някои дизайни от книгата на Ерик Дрекслер -- които сега показваме, че са осъществими със симулации на суперкомпютри, където всъщност има учени, които разработват роботи с молекулярен размер. Има един, който наистина върви със изненадващо наподобяваща човешка стъпка, който е изграден от молекули. Има малки съоръжения, които създават неща в експериментални фази. Най-вълнуващата възможност е всъщност да можем да навлезем в човешкото тяло и да реализираме терапевтични и диагностични функции. И това е по-малко футуристично, отколкото звучи. Тези неща са изпробвани върху животни.

Има нано-устройство, което лекува захарен диабет. То е с размерите на едно червено кръвно телце. Поставили са десетки хиляди от тях в червените кръвни телца -- изпробвали са това върху плъхове -- то позволява на инсулина да излиза по контролиран начин, и всъщност лекува захарен диабет. Вие наблюдавате дизайн на роботизирано червено кръвно телце, и това ни показва, че нашата биология не е толкова оптимална, макар, че е забележителна по своята сложност. Веднъж разбрали нейните принципи на действие, и скороста, с която се прилага обратния инжинеринг, биологията напредва, можем всъщност да проектираме тези неща, за да бъдат хиляди пъти по-способни. Анализ на този респиросайт /изкуствено червено кръвно телце/, който е проектиран от Роб Фрайтес, показва, че ако заменим 10% от нашите червени кръвни телца, с тези роботни версии, можем да направим олимпийски спринт за 15 минути без да дишаме. Може да седите на дъното на вашия басейни в продължение на 4 часа, тогава, "Скъпа, в басейна съм," ще предобие съвсем ново значение. Интересно е да се види, какво ще правим по време на олимпийските квалификации. Вероятно ще ги забраним, но тогава ще имаме набор от младежи в техните училищни салони, които редовно се представят по-добре от олимпийските атлети. Фрайтен има модел на робот на белите кръвни клетки. Това са сценарии за около 2020 година. но не са чак толкова футуристични, колкото звучат. Има 4 важни конференции, посветени на изграждането на устройства, с големината на кръвна клетка, има много експерименти с животни. В действителност има един, който се тества върху хора, така че технологията е осъществима.

Ако се върнем към експоненциалното развитие при компютрите, 1000 долара от изчисления е сега някъде между мозъка на едно насекомо и една мишка. Ще достигне човешкия интелект по отношение на обем през 2020, но тава е хардуерната част от уравнението. Къде да отрием софтуера? Ами, оказва се че можем да надникнем в човешкия мозък, и всъщност не е изненадващо, че пространствената и темпоралната резолюция на сканирането на мозъка се удвоява всяка година. С новото поколение средства за сканиране, за пръв път можем наистина да видим индивидуални интерневронни влакна, и да се наблюдават по време на обработка и предаване в реално време но тогава въпросът е, "Добре сега можем да получим тези данни, но дали можем да ги разберем?" Дъг Хофщадер се пита, ами, може би нашата интелигентност не е толкова гениална, за да можем да разберем нашия интелект, и ако ние бяхме по-умни, следователно и мозъците ни ще са по-сложни, и никога няма да можем да ги разберем. Но всъщност можем да ги разберем.

Това е блок диаграма на един модел и симулация на одиторната кора на човешкия мозък, която действа добре, и при психоакустични тестове резултатите са много близки до тези на слуховите възприятия на човека. Ето още една симулация на малкия мозък. Това са повече от половината неврони, които са намират в мозъка. Отново работи много подобно на образувание на човешките умения. Това е много ранен етап, но въпреки това може да се покаже, че с експоненциалния растеж на количеството от информация за мозъка и експоненциалното подобрение в резолюцията на скениране на мозъка, ние ще успеем да приложим обратно конструиране на човешкия мозък до 2020. Ние вече имаме много добри модели и симулации в почти 15 региона от няколко стотин.

Това всичко расте експоненциално, експонециално растящ икономически прогрес. Продуктивността нарастна от 30 долара до 150 долара за час труд през последните 50 години. Електрония бизнес нараства екпоненциално. Сега е достигнал до трилион долара Сигурно се питате, ами, нямаше ли някакъв икономически балон? Това беше един феномен на капиталовия пазар. Уол Стрийт разбра, че това е революционна технология, каквато наистина бе, на след 6 месеца, когато не беше променила всички бизнес модели, си казаха: " Добре, сбъркахме" и след това стана тази експлозия.

Добре, това е технология, която изградихме, използвайки някои от технологиите, с които сме въвлечени. Това ще бъде рутинно приложение в мобилен телефон. Ще може да превежда от един език на друг.

Позволете ми да завърша с няколко сценария. До 2010 компютрите ще изчезнат. Ще са толкова малки, че ще могат да бъдат вградени в дрехите ни и в заобикалящата ни среда. Образите ще се изписват директно на ретината ни, ще можем да се потопим напълно във виртуалната реалност, увеличена реалистична реалност. Ще си общуваме с виртулни хора.

Но ако отидем в 2029, тези тенденции ще бъдат много по-развити, и трябва да оценим колко много промени, в продължение на поколения технологии, които стават все по-бързи и по-бързи, ще достигнем до тази точка. Казвам, че ще имаме едно експонетно развитие от 2 на 25 пъти повече по отношение на качество/цена, капацитет, честотен диапазон, на тези технологии, което е доста забележително. Ще бъдат хиляди пъти по-мощни, отколкото са днес. Ще сме завършили обратния инжинеринг на човешкия мозък, 1000 долара изчислителна мощ ще бъде много по-мощна, отколкото човешкия мозък, по отношение на базисен, суров капацитет. Компютрите ще съчетават фините сили на разпознаване на човешката интелигетност, с начини, при които машините вече са по-напреднали, по отношение на извършване на аналитична мисъл, запомняне на милиарди факти акуратно. Машините могат да споделят познанията си много бързо, но това не е просто извънземно нашествие на интелигетни машини. Ние ще се слеем с нашата технология.

Тези нано роботи, за които споменах, първоначално ще бъдат използвани в медицината и здравеопазването, за почистване на околната среда, подсигуряване на гориво -- мощни горивни клетки, и за широко разпространени и децентрализирани слънчеви панели, и много други неща за околната среда. Но също ще навлезат и в нашия мозък, ще взаимодействат с нашите биологични неврони. Демонстрирахме основните принципи, с които да постигнем това. Така, например, пълно потапяне във виртуална реалност откъм нервната система, нанороботите ще инхибират сигнали от нашите истински сетива, замествайки ги със сигнали, които получава нашия мозък, като че ли сме във виртуална среда, и ще се чувстваме, като че ли сме във виртуална среда. Можем да отидем там с други хора и да имаме всякакъв вид преживявания, с всекиго, включвайки всичките си сетива. Аз ги наричам "Лъчи на опит," които ще съберат целия поток от сетивен опит в неврологични коралативи от своите емоции там, в интернет. Можем да се включим и да преживеем това да сме друга личност. Но най-важното, ще бъде едно огромно разширяване на човешката интелигентност, благодарение на това директно свързване с нашата технология, което по някакъв начин вече прилагаме. Ние редовно извършваме интелектуални подвизи, която нямаше да бъдат възможни без нашата технология Продължителността на човешкия живот се увеличава. През 1800 г. беше 37 год и с този вид биотехнологии, нанотехнологични революции, ще се увеличи още по-бързо през следващите години.

Моето основно послание е, че напредъкът в технологиите е експоненциален, а не праволинеен. Много, дори учените, приемат линейния модел, и казват, "Ще минат стотици години, преди да имаме саморепликиращи и сглобяващи се нано-технологии, или изкуствен интелект." Ако наистина наблюдавате силата на експоненциалния растеж, ще видите, че тези неща ще са реалност много скоро. И информационните технологии все повече заемат значително място в нашия живот, от музиката до промишлеността, до биологията, до енергията и материалите.

През 2020 ще можем да създадем почти всичко, което поискаме, от информацията, от евтините суровини, използвайки нано-технологии. Това са много мощни технологии. Те увеличават нашите обещания, както и нашите рискове. Така че трябва да имаме волята, да ги прилагаме при решаване на правилните проблемите.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскания)