Равин Агарвал: 10 млади индийски художници за гледане

Точно сега е най-вълнуващото време за гледане на ново индийско изкуство. Съвременните художници в Индия водят разговор със света като никога преди. Реших, че може да е интересно, дори за множеството дългогодишни колекционери тук при нас, в TED, местни колекционери, да получат външен поглед върху 10 млади индийски художници, които бих желал всеки в TED да познава.

Първа е Барти Кер. Централният мотив в творчеството на Барти е готовото, купено от магазина бинди, което несметни милиони индийски жени лепят върху челата си всеки ден в акт, близко свързван с институцията на брака. Но по начало значението на биндито е да символизира третото око между духовния свят и религиозния свят. Барти търси да освободи това ежедневно клише, както го нарича тя, като го накара да експлодира в нещо зрелищно. Тя създава също и скулптури от фибростъкло в естествен размер, често на животни, които после напълно покрива с биндита, често с мощен символизъм. Казва, че отначало започнала с 10 пакета биндита, а после се зачудила какво може да направи с 10 хиляди.

Следващият ни художник, Баласубраманиам, наистина стои на кръстопътя на скулптурата, живописта и инсталацията, правейки чудеса с фибростъкло. Тъй като самият Бала ще говори на TED, няма да му отделям твърде много време тук днес, освен за да кажа, че той наистина успява да направи невидимото видимо.

Живеещата в Бруклин Читра Ганеш е известна с дигитланите си колажи, за които използва индийски комикси, наречени амар читра катас, като свой основен източник на материал. Тези комикси са един основен начин, по който децата, особено в диаспората, учат своите религиозни и митологични народни приказки. Аз например бях затънал в такива. Читра по същество смесва и преозаглавява тези символични образи, за да се закача с някои от политиките относно секса и пола, вградени в тези дълбоко влиятелни комикси. Тя използва този речник и в работата си по инсталации.

Джитиш Калат успешно практикува през фотография, скулптура, живопис и инсталация. Както виждате, той е под силното влияние на графитите и уличното изкуство и родният му град Мумбай е вечно присъстващ елемент в творбите му. Той наистина улавя това усещане за плътност и енергия, която характеризира модерен градски Бомбай. Създава също фантасмагорични скулптури, направени от кости от лята гума. Тук представя арматурата на авторикша, която веднъж е видял да гори по време на размирици.

Следващият художник, Н.С.Харша всъщност има студио тук, в Мисор. Той внася съвременна нотка в традицията на миниатюрата. Създава тези фини, деликатни образи, които после повтаря в огромен мащаб. Използва мащаба за все по-зрелищен и по-зрелищен ефект, независимо дали на покрива на храм в Сингапур, или в своята все по-амбициозна работа по инсталации, тук със 192 функциониращи шевни машини, произвеждащи знамената на всеки член на Обединените нации.

Живеещата в Мумбай Дурви Ачаря гради върху своята любов към комиксите и уличното изкуство, за да коментира ролите и очакванията на модерните индийски жени. Тя също разкопава богатия източник на материал - амар читра катас, но по начин, много различен от Читра Ганеш. В тази творба тя всъщност отстранява образите и оставя самия текст да разкрие нещо, провокативно и невиждано преди.

Ракиб Шах е роден в Калкута, отгледан в Кашмир и образован в Лондон. Той също преразглежда миниатюрната традиция. Създава тези пищни табла, вдъхновени от Йеронимус Бош, но също и от кашмирския текстил от младостта си. Той всъщност употребява в творбите си метални индустриални части, използвайки четина от бодливо прасе за постигане на този детайлен ефект.

Със следващия художник един вид мамя, тъй като Ракс Медия Колектив всъщност са трима художници, работещи заедно. Ракс са вероятно най-напредналите практикуващи мултимедийно изкуство в Индия днес, работейки през фотография, видео и инсталация. Те постоянно изследват темите глобализация и урбанизация, а домът им в Делхи е постоянен елемент в творбите им. Тук те канят зрителя да анализира едно престъпление, преглеждайки включени доказателства и улики в пет разказа на тези пет различни екрана, в които самият град може да е бил обвиняемият.

Следващият художник е вероятно алфа мъжкарят на съвременното индийско изкуство, Субод Гупта. Отначало познат със създаваните от него гигантски фотореалистични платна, снимки на ежедневни обекти, кухненски съдове от неръждаема стомана и кутии за обяд, познати на всеки индиец. Той чества тези локални и рутинни обекти глобално, във все по-величествен и по-величествен мащаб, като ги вгражда във все по-колосални скулптури и инсталации. И накрая - номер 10, но със сигурност не на последно място,

Ранждани Шетар, която живее и работи тук, в щата Карнатака, създава ефирни скулптури и инсталации, които наистина свързват органичното с индустриалното и пренася, като Субодх, локалното глобално. Това всъщност са жици, обвити в муселин и натопени в зеленчукова боя. Тя ги подрежда така, че зрителят всъщност трябва да навигира през пространството и да взаимодейства с обектите. Светлина и сянка са много важна част от творбите й. Тя изследва също темите за потребителската култура и околната среда, както в тази творба, където тези подобни на кошници обекти изглеждат органични и тъкани, и са тъкани, но с ивиците стомана, спасени от коли, които е открила в една автоморга в Бангалор.

10 художници, шест минути - знам, че беше много за възприемане. Мога само да се надявам, че съм изострил апетита ви да излезете, да видите и научите повече за изумителните неща, които се случват в индийското изкуство днес. Много благодаря, че гледахте и слушахте. (Аплодисменти)