Рейчъл Съсман: Най-старите живи същества в света

Това странно изглеждащо растение се нарича Llareta. Това, което изглежда като мъх, покриващ скали всъщност е храст, състоящ се от хиляди клонове, всеки от които съдържа съцветия от малки зелени листа в края, които са толкова нагъсто наредени, че всъщност можете да стоите на върха му. Този индивид живее в пустинята Атакама в Чили, и по случайност е на 3000 години. Също по случайност е член на семейството на магданоза.

През последните пет години изследвам, работя с биолози и пътувам по цял свят, за да открия постоянно живеещи организми, които са на 2000 години, или по-възрастни. Проектът е част изкуство и част наука. Има и компонента за околната среда. Също така се опитвам да създам средство, чрез което да излезем извън ежедневното познание за време и да започнем да разгледаме по-широк времеви обхват. Избрах 2000 години като моята минимална възраст, защото исках да започне с това, което считаме за година нула и да работя със задна дата от там.

Това, което гледате в момента е дърво наречено Jomon Sugi, живеещо на отдалечения остров Йакушима. Дървото беше отчасти катализатор за проекта. Пътувах до Япония без дневен ред, освен да снимам, и тогава чух за това дърво, което е на 2180 години, и знаех, че трябваше да отида го посетя. Не беше до по-късно, когато всъщност бях у дома в Ню Йорк, когато ми хрумна идеята за проекта. Беше бавния кипеж, ако щете. Мисля, че това беше моето дългогодишно желание, да събера заедно интересите ми в изкуството, науката и философията, което ми позволи да бъда готова, когато пословичната крушка светна. И така започнах проучвания, и за моя изненада, този проект никога не беше правен преди, в областта на изкуството или на науката. И, може би наивно, бях изненадана да открия, че нямаше нито една област на науките, която да се занимава с тази идея, за дълголетие на глобални видове.

И така, това което виждате тук е rhizocarpon geographicum, или географически лишей, той е на около 3000 години и живее в Гренландия, което е доста дълъг път за някои лишеи. Посещението на Гренландия беше по-скоро като пътуване назад във времето, отколкото просто като пътуване много далеч на север. Беше много първично и по-отдалечено, от всичко друго, което бях срещала някога преди. И това е подсилено от няколко специални преживявания. Първото беше, когато ме закараха с лодка на отдалечен фиорд, само за да открия, че археолозите които трябваше да срещна не можеха да бъдат намерени. И не можех да им изпратя SMS или имейл, така че буквално бях оставенa със собствените си устройства. Но за щастие, успях да се оправя, разбира се. Но това беше смиряващо преживяване, да се чувствам толкова изолирана. И след това няколко дни по-късно, имахме възможността да ловим риба в леден поток, близо до нашия къмпинг, където рибата беше толкова изобилна, че буквално можеше да се протегнем в потока и да сграбчим еднофутова (30 см.) пъстърва с голи ръце. Беше като посещение на по-невинно време на планетата. И после, разбира се, идват лишеите. Тези лишеи растат само един сантиметър на всеки сто години. Мисля, че наистина това поставя човешката продължителност на живота в една различна перспектива.

Това, което виждате тук е снимка, направена от въздуха над източен Орегон. И ако заглавието "Търсене на пръстените на смъртта на Armillaria" звучи зловещо, то това е така. Armillaria всъщност е хищническа гъба, която умъртвява някои видове дървета в гората. Тя също е по-миловидно известна като медена гъба, или "внушителна гъбичка," тъй като е един от най-големите организми в света. Така че с помощта на някои биолози, изучаващи гъбите, направих някакви карти и GPS координати, и начертах равнина, и започнах да търся за пръстените на смъртта, кръговите модели, в които гъбичките убиват дървета. Не съм сигурна дали има някои на тази снимка, но знам, че гъбата е там долу. И после това е долу в земята, и можете да видите, че гъбата действително напада това дърво. Белият материал, който виждате между кората и дървесината е мицеловия филц на гъбата, и това, което прави...всъщност бавно удушава дървото до смърт, като спира притока на вода и хранителни вещества. Тази стратегия й е служила доста добре. Тя е на 2400 години. Сега да се прехвърлим от подземния към подводния свят.

Това е мозъчен корал (Brain Coral), живеещ в Тобаго, който е на около 2000 години. И аз трябваше да преодолея страха си от дълбока вода, за да открия този. Това е на около 60 фута, или 18 метра, дълбочина. И ще видите, че има увреждания по повърхността на корала. Те бяха породени от пасаж от риби папагал, които бяха започнали да го ядат, но за щастие, бяха загубили интерес, преди да го убият. За още по-голямо щастие, той изглежда е извън опасната зона, на скорошния разлив на нефт. Но казвайки това, ние можехме да загубим много лесно един от най-старите живи същества на планетата, и пълното въздействие на тази катастрофа все още предстои да се види.

Сега това е нещо, което мисля е едно от най-незабележимо издръжливите неща на планетата. Това е клонова колония от трептящи аспенови дървета (Quaking Aspen trees), които живеят в щата Юта, което е буквално на 80000 години. Това, което изглежда като гора е всъщност само едно дърво. Представете си, че това е една гигантска коренова система и всяко дърво е ствол, израстващ от тази система. Така че това, което имам е един гигантски, взаимосвързан, генетично идентичен индивид, който живее от 80 000 години. Също така е от мъжки пол и, на теория, безсмъртен.

(Смях)

Това също е клоново дърво. Това е смърч Picea Gran, който е на 9550 години, той е просто бебе в гората. Местоположението на това дърво всъщност се пази в тайна, за негова защита. Говорих с биолога, който е открил това дърво, и той ми каза, че този вретеновиден израстък, който виждате там в центъра е най-вероятно в следствие на изменението на климата. Докато става по-топло на върха на планината, растителната зона всъщност се променя. Така че дори не е задължително да сме в пряк контакт с тези организми, за да окажем реално въздействие върху тях.

Това е Fortingall овца. Не, просто се шегувам. Това е Fortingall тис. (Смях) Но поставих този слайд тук, понеже често ме питат дали има някакви животни в проекта. И освен корала, отговорът е не. Дали някой знае на колко години е най-старата костенурка? Някакви предположения? (Публиката: 300.) Рейчъл Съсман: 300? Не, 175 е най-старата жива костенурка, толкова далече от 2000. И освен това, може би сте чували за онази гигантска мида, която беше открита край бреговете на северна Исландия, която достигна възраст от 405 години. Обаче, тя почина в лабораторията, докато определяха възрастта й. Най-интересното откритие напоследък, мисля, е, така наречената, безсмъртна медуза, която всъщност е била наблюдавана в лабораторията да бъде в състояние да се върне обратно към полипно състояние, след достигане на пълна зрялост. Казвайки това, много малко вероятно е някоя медуза да оцелее толкова дълго на свобода. И да се върнем обратно към тиса. Както виждате, той е в черковен двор. Това е в Шотландия. Това е зад защитна стена. И всъщност има няколко древни тисове в черковни дворове във Великобритания, но ако го сметнете, ще видите, че всъщност тисовите дървета са били първи там, после са дошли църквите.

И сега да се отправим към друга част на света. Имах възможността да обиколям из провинцията Лимпопо в Южна Африка с експерт по баобабови дървета. Видяхме няколко от тях и това най-вероятно е най-старото. То е на около 2000 години, нарича се Саголе баобаб. И знаете ли, мисля за всички тези организми, като палимпсести. Те съдържат хиляди години от техните собствени истории в самите тях, и освен това съдържат данни за природни и човешки събития. И по-специално баобабите са чудесен пример за това. Можете да видите, че този има издълбани имена в ствола си, но също така записва някои природни явления. И така баобабите, като остаряват стават по-месести в центровете и кухи. И това може да създаде големи природни убежища за животни, но те също са присвоени, за някои по-скоро съмнителни човешки употреби, включително бар, затвор и дори тоалетна вътре в едно дърво.

И това ме отвежда към друг мой любимец -- мисля, защото е толкова необичайно. Това растение се нарича Welwitschia, и живее само в отделни части по крайбрежието на Намибия и Ангола, където уникално се е адаптирало да събира влага от мъглата, идваща от към морето. Нещо повече, това е всъщност едно дърво. Това е примитивно иглолистно дърво. Ще забележите, че носи шишарките си към центъра. И това, което изглежда като две големи купчини листа, са всъщност два отделни листа, които биват нарязани на ивици от суровите пустинни условия с течение на времето. И то всъщност никога не хвърля тези листа, така че носи призванието, да има най-дългите листа, в растителния свят. Говорих с биолог от Ботаническата градина Кирстенбош в Кейптаун, за да го питам, откъде мисли, че идва това забележително растение. И той смяташе, че ако пътувате из Намибия, можете да видите, че има редица вкаменени гори и дънерите са всички -- дънерите са гигантски иглолистни дървета, и все пак няма знак за това, откъде биха могли да дойдат. Така че, той мислеше, че наводнения в северната част на Африка всъщност бяха довлекли тези иглолистни дървета преди десетки хиляди години, и резултата беше тази забележителна адаптация към тази уникална пустинна среда.

Това е, което смятам, за най-поетичното от най-старите живи същества. Това е нещо, наречено подземна гора. Говорих с ботаник от Ботаническата градина в Претория, който обясни, че някои видове дървета са се приспособили към този регион. Това е бушфелцов регион, който е сух и предразположен към пожари, а що се отнася до това, което тези дървета са направили, ако можете да си представите, че това е короната на дървото, и че това е нивото на земята, представете си, че цялото това нещо, целият обем на дървото е мигрирал под земята, и просто имате тези листа надничащи над повърхността. По този начин, когато пожарът се вихри, това е еквивалентно на вашите вежди да бъдат изрисувани. Дървото може лесно да се възстанови. Те също така са склонни да растат клоново, най-старото, от които е на 13 000 години.

Обратно в САЩ, има няколко растения на същата възраст. Това е клоновия храст креозот, който е на около 12 000 години. Ако сте били в американския Запад, знаете, че храстът креозот е доста разпространен, но казвайки това, виждате че този има тази уникална, кръгла форма. И това, което се случва е, че той се разширява бавно навън от първоначалната си форма. И това е един -- отново, тази свързана помежду си коренова система, го прави един генетично идентичен индивид. Също така има един приятел наблизо -- ами, мисля, че те са приятели. Това е клонова юка Мохаве, на около 1 миля (1,6 км.), и е на малко повече от 12 000 години. Виждате, че има подобна кръгла форма. И има някои по-млади клонинги, които осейват пейзажа зад нея. И както юка, така и храстът креозот, живеят върху земя на Бюрото по управление на земята, и това е много различно, от това да са защитени в национален парк. В действителност, тази земя е предназначена за използване на всякакви видове превозни средства.

Сега искам да ви покажа това, което може би е най-старото живо същество на планетата. Това е сибирска актинобактерия (actinobacteria), която е на възраст между 400 000 и 600 000 години. Тази бактерия беше открита преди няколко години от екип от планетарни биолози, които се надявали да намерят улики за живот на други планети, като търсели в едни от най-суровите условия на нашата. И това, което открили, като правили изследвания в пермафроста, било тази бактерия. Но това, което е уникално за нея е, че тя извършва ДНК възстановяване под нулата. И това означава, че тя не е дормантна. Всъщност живее и се развива от половин милион години. Също така вероятно е едно от най-уязвимите от най-старите живи същества, защото, ако се стопи пермафроста тя няма да оцелее.

Това е карта, която направих със най-старите живи същества, за да добиете представа къде се намират; виждате, че са пръснати по цял свят. Сините знаменца представят нещата, които вече съм фотографирала, и червени са местата, до които се опитвам да стигна. Виждате също така, че има едно знаме на Антарктида. Опитвам се да пътуват дотам, за да намеря 5000 годишен мъх, който живее на Антарктическия полуостров.

И така, вероятно ми остават още две години от този проект -- от тази фаза на проекта, но след пет години, наистина чувствам, че знам какво е в основата на тази работа. Най-старите живи същества в света са запис и празник на нашето минало, призив за действие в настоящето и барометър за нашето бъдеще. Те са оцелели в продължение на хилядолетия в пустинята, в дълбоко замръзналата земя, по върховете на планините и на дъното на океана. Те са устояли несметни природни опасности и човешки посегателства, но сега някои от тях са застрашени, и те не могат просто да се изправят и да се махнат от пътя. Моята надежда е, че като продължавам да откривам тези организми, ще помогна да обърна внимание на забележителната им гъвкавост и ще помогна да изиграе роля в подсигуряване на непрекъснатото им дълголетие в предвидливото бъдеще.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)