Рейчъл Пайк: Науката, зад едно заглавие за климата

Бих искала днес да ви говоря за мащаба на научното усилие, отиващо за създаване на заглавията, които виждате във вестника. Заглавия, изглеждащи ето така, когато са свързани с климатичната промяна. И заглавия, изглеждащи ето така, когато са свързани с качеството на въздуха или смога. И двете области са клонове на една и съща област от атмосферната наука.

В последно време заглавията изглеждаха така, когато Междуправителственият панел за климатична промяна, или МПКП, издадоха доклада си за състоянието на разбирането на атмосферната система. Този доклад беше написан от 620 учени от 40 страни. Те са написали почти хиляда страници по темата. И всички тези страници са били прегледани от още над 400 учени и рецензенти от 113 страни. Това е голяма общност. Всъщност, толкова голяма общност, че годишното ни събрание е най-голямата научна среща в света.

Над 15 000 учени ходят всяка година в Сан Франциско за това. Всеки един от тези учени е в изследователска група. А всяка изследователска група изучава широко многообразие от теми. За нас в Кеймбридж те варират от колебанието на Ел Ниньо, което засяга времето и климата, през асимилацията на сателитни данни, до емисиите от земеделски посеви, които произвеждат биогорива. Което проучвам аз.

Във всяка от тези изследователски области, каквито има още много, има докторанти като мен. Ние изучаваме изключително тесни области, неща, специализирани до няколко процеса или няколко молекули. Една от молекулите, които изучавам, се нарича изопрен, която е тук. Това е малка органична молекула. Може никога да не сте чували за нея. Теглото на един кламер е равно приблизително на 900 зетильона - 10 на 21-ва степен - молекули изопрен.

Но въпреки много малкото си тегло, достатъчно от него се излъчва в атмосферата всяка година, с тегло, равно на това на всички хора на планетата. Това е огромно количество вещество. Равно е на теглото на метана. А поради това, че е толкова много вещество, е наистина важно за атмосферната система.

Защото е важно за атмосферната система, сме готови на всичко, за да проучим това. Взривяваме го и разглеждаме парчетата. Това е Еуфорната смог стая в Испания. Атмосферните експлозии, или пълното изгаряне отнемат около 15 000 пъти повече време от онова, което се случва в колата ви. Но все пак разглеждаме парчетата.

Пускаме в действие огромни модели на суперкомпютри. Това по случайност правя аз. Нашите модели имат стотици хиляди мрежови графи, всяка от които изчислява стотици променливи за минути. Отнема седмици, за да изпълним интеграциите си. А изпълняваме дузини интеграции, за да разберем какво се случва.

Също така летим по цял свят, за да проучваме това. Наскоро се присъединих към една местна кампания в Малайзия. Има и други. Основахме глобална атмосферна наблюдателна кула там, посред дъждовната тропическа гора, и монтирахме научно оборудване на стойност стотици хиляди долари на тази кула, за да търсим изопрен, и разбира се, други неща, докато бяхме там. Това е кулата посред тропическата дъждовна гора, гледана отгоре. А това е кулата отдолу.

По време на част от тази полева кампания дори взехме самолет със себе си. Този самолет - модел BA146, управляван от FAM, обичайно вози 120 до 130 души. Може би сте взели подобен самолет, за да стигнете тук днес. Но ние не просто се возихме на него. Летяхме на 100 метра над балдахина, за да измерим тази молекула. Изключително опасно.

Трябваше да летим под специален наклон, за да направим измерванията. Наемаме военни и тестови пилоти, за да извършват маневрите. Трябва да получим специално разрешително за полет. А докато заобикаляш бреговете в тези долини, гравитацията може да стигне до две g. Учените трябва да бъдат напълно оборудвани, за да могат да направят измервания, докато са на борда. Така че, както можете да си представите, вътрешността на този самолет не прилича на никой самолет, който бихте взели, заминавайки на почивка. Това е летяща лаборатория, която взехме, за да правим измервания за тази молекула в региона.

Правим всичко това, за да разберем химията на една молекула. А когато един студент като мен има някаква склонност или разбиране за тази молекула, пише научен труд по въпроса. Извън тази полева кампания вероятно ще получим няколко дузини статии по няколко дузини процеса или молекули.

И докато се изгражда корпус от познание, той ще формира една подсекция, или под-подсекция на една оценка като тази на МПКП, макар че имаме и други. Всяка от 11-те глави в МПКП има шест до десет подсекции. Така че можете да си представите мащаба на усилията. Във всяка една от онези оценки, които пишем, винаги поставяме етикет на резюме. Резюмето е написано за ненаучна публика. Даваме това резюме на журналисти и политици, за да правят заглавия като тези. Благодаря много. (Аплодисменти)