Р. А. Машелкар: Дизайнерски пробиви към свръх евтини продукти

Бизнесът обикновено е винаги стойност за пари. Ние постянно опитваме да получим стойност срещу пари. Това което не търсим е стойност за много. Докато създаваме стойност за пари, грижа ли ни е за онези 4 милиарда души, с доход по-малък от два долара на ден, така нареченото дъно на пирамидата? Кои са пречките, да получим стойност за пари, но тя да е и стойност за много? Тук сме го описали като отношение на качества спрямо цена. Ако имате пари, разбира се, може да получите стойност. Например Мерцедес за много висока цена, с много високи качества. Но ако нямате пари, какво се случва? Ще трябва да карате колело, пренасяйки своето тегло и някакво друго, за да припечелите дневната си дажба хляб. Е, бедните не остават бедни. Те стават долна средна класа. Ако го направят тогава, разбира се, условията им се подобряват и те почват да карат мотопеди. Но проблемът е, че не получават кой знае каква стойност, понеже не могат да си позволят нещо повече от мотопед. Въпросът е, дали на тази цена, можете да им дадете допълнителна стойност? Една супер стойност, спрямо платежеспособността им да карат кола. Да се сдобият с това достойнство и сигурност, изглежда практически невъзможно, нали?

Ето тази картина виждаме по улиците на Индия непрекъснато. Но много хора виждат същото и мислят за него различно. Ето един от тях: Ратан Тата. Важното при лидерите е, че ако трябва да са изпълнени не само със страст, каквато практически всички те имат, трябва да са и много иновативни. Иноваторът е човек, незнаещ "това не може да се направи". Те вярват, че нещата могат да станат. Но големите лидери, като Ратан притежават и съчувствие. И това кoето казахте, Лакшми (водещата), е напълно вярно: Не е само Ратан Тата, това е "House of Tatas" (група компании) от дълго време. Позволете да потвърдя казаното. Да, аз ходех бос до 12-тата си година. Аз се борех. Да преживея деня беше огромен проблем. Когато завърших средното си образование, бях единадесети по успех от 135 000 ученика, а трябваше да зарежа учението, защото бедната ми майка не можеше да ме издържа. Добре че бе "Sir Dorabji Tata Trust", които ми дадоха по 6 рупии месечно, почти 1 долар на месец за 6 години. Ето как аз стоя пред вас. Това е "House of Tata" (Аплодисменти) Иновации, съчувствие и страст. Те комбинират всичко това.

Състраданието ги накарало да се размърдат, защото когато Ратан Тата видял... Фактически, той ми разказа преди около 8-9 години как карал колата си... Между другото той сам кара колата си... ...и видял в дъжда едно семейство, като това, което ви показах, намокрено до кости, с пеленаче. И тогава си казал "Трябва да им дам кола, която могат да си позволят, кола за 1 лак (100 000 рупии), кола за 2000 долара." Разбира се веднага щом кажете нещо такова, хората отсичат: Невъзможно! Това казал и (Осаму) Сузуки. Казал: О, този вероятно иска да построи триколка с резервна гума. Може да видите скицата тук. Но той не построи това. Построи подходящата кола. Нано. И, забележете, аз съм висок 184 см, а Ратан е още по-висок, и имаме предостатъчно място, както отпред, така и отзад, в тази специална кола. Невероятна кола. И, разбира се, нищо не бива последвано, така както успеха. Тогава циниците се обърнаха и един след друг започнаха да твърдят "Да, ние също искаме да правим кола в Нано сегмента. Ще произвеждаме кола в Нано сегмента."

Как тази страхотна история разви направата на Нано? Нека ви разкажа малко за това. Например, как стартира. Ратан започна с екип от 5 инженера, млади хора на по 20 и няколко години. Каза им: "Аз няма да дефинирам автомобила, но ще му определя цената. Тя е 1 лак, 100 000 рупии и вие ще го направите в рамките на тази цена. Каза им още: "Оспорете неоспоримото. Разтегнете ограниченията." В един момент той се оказа така погълнат от цялото предизвикателство, че сам стана член на екипа. Можете ли да повярвате? Още ми разказват тази история за кола с една чистачка в която той участваше. До полунощ мислел, а рано сутрин се връщал с различни решения. Но кой бе ръководителят на екипа? Това бе Гириш Ваг, 34 годишно момче от гр. Пуна. Средната възраст на екипа бе само 27 години.

Те направиха иновация в дизайна и отидоха още по-далеч. Разбиха много норми на установени стандартни практики. Например, двуцилиндров бензинов двигател бе използван в кола с един уравнителен вал. Адхезиви заместиха нитовете. Имаше съвместна съзидателност, огромна съвместна съзидателност, с търговците и доставчиците. Бяха приветствани всякакви идеи. 100 търговеца бяха разположени в непосредствена близост до завода и бяха развити иновационни бизнес модели за автомобилни къщи. Представете си, че човек, който продава дрехи, примерно, ще продава Нано. Искам да кажа, че бе невероятна иновация, търсейки решения за не-автомобилния сектор. Беше една отворена иновация - идеи от всякъде бяха добре дошли. Между другото, бе използван механизмът на хеликоптерните седалки и прозорци, арматурното табло, пък, бе вдъхновено от мотоциклетните. Бензинопроводите и лампите бяха също като при мотоциклетите.

Основната цел, обаче, бе получаването на повече от по-малко. През цялото време си с ограничение, което не може да прекрачиш - 100 000 рупии, 2000 долара. Ето защо всяка част трябваше да е с двойна функционалност. Например, повдигачът на седалката служи за монтиране на седалката, така и като конструктивна част на функционалната устойчивост. Нано съдържа половината от частите, които има един типичен лек автомобил. Дължината, между другото, е с 8% по-малка от тази на колите от същото входното ниво. Но макар да е с 8% по-къса, тя има 21% повече вътрешно пространство.

И това, което се случи бе въпросното "повече от по-малко". Вие виждате колко много повече от колко много по-малко. Когато бе представен Модел Т... Между другото, всички данни са приведени към цените от 2007 в долари... Модел Т на Форд бе $19 700. (Бръмбърът на) Фолксваген - $11 333. (Остин Мини на) Бритиш Мотор бе около $12 000. А Нано бе изстрелян за $2000. Ето затова вие започнахте в действителност една нова промяна на модела, където същите хора, които не биха могли да мечтаят да седят в кола, които возеха цялото си семейство на мотоциклет, започнаха да мечтаят да бъдат в кола. И тези мечти започват да се изпълват. Това е снимка на къща, служебен шофьор и кола близо до моя собствен дом. Шофьорът се казва Наран. Той си купи собствено Нано и вие може да видите - има физическо място създадено за него, да паркира своята, покрай тази на собственика на къщата. Но по-важното е, че те (по-богатите) осъзнаха, че: "Да, моят шофьор ще дойде със собствената си кола и ще я паркира." И по тази причина аз наричам това трансформираща иновация. Тя не е просто технологична, тя е социалната иновация, за която говорим.

Тук, дами и господа, е където тази известна тема за получаването на повече от по-малко за повече става важна. Спомням си, когато говорех за това първия път в Австралия преди около година и половина, когато тяхната академия ме удостои със звание. Невероятно, за 40 години аз бях първият удостоен индиец. Заглавието на моята лекция по тази причина бе "Индийската иновация от Ганди до гандийското инженерство." Това "повече от по-малко за все повече хора" аз нарекох гандийско инженерство. И гандийското инженерство, по моя преценка е онова, което ще отведе света напред, ще окаже влияние, не само за някои, а за всеки. Да преминем сега от автомобилната към индивидуалната мобилност за онези несретници, които са загубили краката си. Това е един американец със сина си. Човекът е с протези. Колко струва едната? $20 000. И, разбира се, тези протези са така направени, че могат да се ползват само по идеални тротоари и пътища.

За съжаление в Индия случаят е друг. Виждате, човекът ходи бос по неудобна, а понякога и в блатиста земя. И така нататък и така нататък. И по-важното, те не само ходят далеч на работа и не само карат колело до работата, а ходят на работа, както виждате тук. Те се катерят към работното си място. Вие трябва да конструирате изкуствен крак за такива условия. Предизвикателство, разбира се. 4 милиарда души, с доходи под $2 на ден. Ако говорите за една 20 000 доларова обувка, вие говорите за 10 000 работни дни. Вие просто ги нямате. Поради това трябва да търсите алтернативи.

Ето така в Индия бе създаден Jaipur Foot. Той има революционно протезно свързване и система за доставяне, бързо отливане и модулни компоненти, позволяващи изготвяне по поръчка и поставяне на място. Всъщност, може да го усетите за час, докато други подобни протези отнемат около ден и т. н. Външната част е от оформени със загряване тръби от високоплътен полиетилен, вместо от загрявани полиетиленови листа. Един уникален дизайн на глезенната става и естествен вид, сгъвания и функции. Нека ви покажа как изглежда и как работи. (Музика) Вижте, той скача. Виждате какво натоварване трябва да има.

(Текст: ...всеки човек с ампутация под коляното, би могъл да го прави. ... над коляното, да, ще е трудно... "Заболя ли те?" "Не, изобщо не." ...той може да пробяга километър за 4 минути и половина...)

Един километър за 4 минути и 30 секунди. (Аплодисменти) Ето за какво става дума. Поради това списание "Time" отбеляза този 28 доларов крак, всъщност. (Аплодисменти) Невероятна история.

Да минем към нещо друго. Говоря ви за получаване на повече от по-малко за повече. Нека се прехвърлим на здравеопазването. Говорихме за мобилността и прочие, да поговорим за здравето. Какво се случва в областта на здравето? Знаете, новите болести изискват нови лекарства. Ако погледнете разработването на лекарствата преди 10 години и сега, какво се е случило? Преди 10 години то струваше $250 милиона. Днес - $1,5 милиарда Времето за придвижване на нова молекула (лекарство) до пазара, след всички изпитания върху животни и хора бе 10 години. Сега е 15. Получавате ли повече лекарства, след като харчите повече време и пари? Не. Съжалявам! Имахме 40, сега паднаха на 30. Т.е. получаваме по-малко от повече за все по-малко хора. Защо все по-малко хора? Защото са толкова скъпи, че, всъщност, много малко могат да си ги позволят.

Да вземем един пример. Псориазисът е страшно заболяване на кожата. Лечението му струва $20 000. 1 000 доларови инжекции с антитела под кожата, между другото, 20 на брой. Разработването отне около 10 години и 700 милиона долара. Нека започнем в духа на повече от по-малко за все повече и започнем да си поставяме някои цели. Например, не искаме $20 000 - нямаме ги. Можем ли да ги направим за $100? Време за разработване: Не 10 години - бързаме. Пет години. Цена на разработката: $300 милиона. Съжалявам, не мога да отделя повече от $10 милиона. Изглежда абсолютно дръзко. Изглежда абсолютно нелепо.

И знаете ли какво? Това бе постигнато в Индия. Тези цели бяха постигнати в Индия. Как бяха постигнати? Сър Франсис Бейкън е казал: "Когато искаш да постигнеш резултати, каквито не са постигани преди, е неразумна химера да смяташ, че ще ги постигнеш чрез методи, които вече са използвани." Поради това стандартните процеси, на създаване на една молекула и прилагането й върху мишки и хора не носят такива резултати - милиарди долари бяха похарчени. Индийската даровитост приложи традиционното знание, утвърждавайки го научно и правейки пътуването от хора към мишки и хора, а не от молекула към мишки и хора, разбирате. Така бе постигната разликата. Вие виждате това съчетаване на традиционна и модерна медицина с модерна наука. Аз стартирах една голяма програма към Съвета за наука и промишлени изследвания (CSIR) преди около 9 години. Тя дава средства не само за псориазис, но и за рак и редица други неща, променяйки целия модел. Вие може да видите този индийски пробив при псориазиса, получен с тази обърната форма на фармакология, чрез правене на нещата по различен начин. Може да видите преди и след лечението. Това наистина е получаване на повече от по-малко за все повече хора, защото това са напълно достъпни лечения сега.

Нека само ви напомня една мисъл на Махатма Ганди. Той е казал: "Земята осигурява достатъчно, за да задоволи всяка човешка нужда, но не и всяка човешка алчност." Т.е. неговото послание към нас е, че трябва да получаваме все повече от все по-малко, за да се разпределя то на все повече хора. Не само настоящото поколение, но и бъдещите. Той също казва: "Бих наградил всяко научно откритие, направено в полза на всички." Т.е. неговото послание е "Правете го за все повече хора, не само за ограничен брой." Следователно, дами и господа, това е темата "Получаване на повече от по-малко за повече". И, обърнете внимание, не става дума за получаване на малко повече, от малко по-малко. Не говорим за ниска цена, а за ултра ниска цена. Не може да кажете: "Лечението струва $10 000, но, понеже сте беден, аз ще ви го дам за 9 000." Съжалявам, но това не работи. Трябва да го дадете за $100, $200. Възможно ли е? То бе направено възможно, между другото, по определени други, различни причини. Така че не става дума за ниски, а за ултра ниски цени. Не става дума за достъпност, а за извънредна достъпност. Заради четирите милиарда души, чиито доходи са под $2 на ден. Не става дума за изключителна иновация, а за включваща (обхващаща). Следователно, не иде реч за постепенна иновация, а за разбиваща. Идеите трябва да са такива, че да мислите по съвършено различен начин. И аз бих добавил също, че не е само получаването на повече от по-малко за повече. С нови и нови хора, целият свят работи за това.

Аз бях силно развълнуван когато видях един пробив онзи ден. Знаете, бебешките кувьози, например. В Африка са недостъпни. Няма ги и в индийските села. И бебета умират. Един кувьоз струва $2 000. Но се появи 25-доларов кувьоз, със същите характеристики и качества. Създаден от кого? От млади студенти в Станфордския университет по проект за извънредна достъпност, който имали. Добросърдечни младежи, като Ратан Тата. Не е само иновацията, а състраданието и страстта - състрадание в сърцето и страст в душата. Това е новият свят, който искаме да създадем. Ето защо посланието е онова за гандийското инженерство.

Дами и господа, бих искал да свърша на време. Аз също се притеснявах от дадените 18 минути. Имам още минута и половина. Посланието, последното послание е това: Индия даде голям подарък на света. Какъв бе той? През 20-ти век ние дадохме на света Ганди. Подаръкът за 21-ви век, който е много, много важен за целия свят, било за глобалната икономическа криза, било за промените в климата, било за който и да е проблем, е спечелването на повече от по-малко за все повече, не само за настоящото, а за бъдещите поколения. И това може да стане само с гандийско инженерство. Така че, дами и господа, аз съм щастлив да обявя, този подарък на 21-ви век за света от Индия: гандийското инженерство.

(Аплодисменти)

Лакшми Пратури: Благодаря ви, Д-р Машелкар. (Р. А. Машелкар: Благодаря ви много.)

ЛП: Един бърз въпрос към вас. Когато бяхте малко момче в това училище, какви бяха мислите ви, като кого мислехте, че можете да станете? Кое, мислите, ви водеше? Имахте ли визия? Кое е това, което ви движеше?

РАМ: Ще ви разкажа случката, която ме водеше, която промени живота ми. Спомням си, отидох в училище за бедни, защото майка ми не можа да събере 21 рупии, онзи половин долар, който се изискваше в определеното време. Беше обединено средно училище. Беше бедно училище, но с богати учители, честно. Един от тях беше директорът, който ни преподаваше физика. Един ден той ни изведе навън, на слънце и опита да ни покаже как да намерим фокусното разстояние на изпъкнала леща. Лещата бе тук. Парчето хартия - там. Той местеше лупата нагоре-надолу. Имаше ярка точка там. И тогава каза: "Това е фокусното разстояние." Но след това, задържа за малко, Лакшми и хартията се запали. Когато изгоря, по някаква причина се обърна към мен, и каза: "Машелкар, както това, ако не разсейваш своята енергия, ако я фокусираш, можеш да постигнеш всичко в света. Това ми даде едно велико послание: фокусирай се и ще постигнеш. Казах си: "Еха, науката е толкова чудесна! Трябва да стана учен." Но по-важното е, фокусирай се и ще постигнеш. Това послание, съвсем честно, е безценно за обществото днес.

Какво прави това фокусно разстояние? Слънчевите лъчи са успоредни линии. А особеността на успоредните линии е, че те никога не се пресичат (срещат). Какво прави изпъкналата леща? Кара ги да се срещнат. Това е ръководството на изпъкналата леща. Знаете ли какво е съвременното ръководство? Вдлъбната леща. Раздалечава ги. Така научих урока за ръководството на изпъкналата леща от това. И когато бях в Националната химическа лаборатория, изградих екип в СSIR... Когато бях в CSIR (Съвет за научни и промишлени изследвания) - 40 лаборатории, които една с една не си говореха, аз изградих екип. И в момента съм президент на "Алианс за глобални изследвания", 60 000 учени в девет страни, от Индия до САЩ. Опитвам да изградя глобален екип, който ще гледа към големите глобални предизвикателства, които светът среща. Това бе урокът. Това бе вдъхновяващият момент.

ЛП: Много ви благодаря. (РАМ: Благодаря.)

(Аплодисменти)