Одите на Феликс Денис за пороците и последствията

"По-добрият човек."

Бях по-добрият в получаването и задържането.

Ти беше по-добрият в харченето и харченето.

Аз бях по-добрият в бачкането и трупането.

Но кой беше по-добрият човек, в крайна сметка?

Да, кой беше по-добрият човек, приятелю?

Ти беше по-добрият с лордовете и дамите.

Аз бях по-добрият в плячкосването на Троя.

Ти беше по-добрият в целуването на бебетата.

Аз бях по-добрият в издирването и унищожаването.

Но кой беше по-добрият човек, старо момче?

Кой беше по-добрият човек?

Аз бях по-добрият в импровизацията.

Ти беше по-добрият във въртенето на чиниите.

Аз бях по-добрият в отлагането.

Ти беше по-добрият в тихия дебат.

Но кой беше по-добрият човек, стари приятелю?

Кой бе по-добрият човек?

Ти беше по-добрият в свиването на платна.

Аз бях по-добрият в колата и рома.

Помниш ли онази нощ на плажа в Ибиса?

Близначките маори с татуирания задник?

Но кой беше по-добрият човек, стари друже?

Кой бе по-добрият човек?

Вече се стигна до това, роднините скърбят.

Вън в залата с крокодилските си сълзи.

Сега, щом си извън това, сега, щом си тръгваш,

сега, щом са запечатали задника и ушите ти,

онова, което исках да ти кажа от години

и години, и години, и години, стари приятелю...

е, че ти беше по-добрият човек, в крайна сметка.

Ти беше по-добрият човек,

приятелю.

(Аплодисменти)

Написах следващото стихотворение за майка си. Всеки от нас е имал майка. Само една. Вероятно най-важният човек в живота ти, ако имаш достатъчно късмет, че да я познаваш. Майка ми със сигурност бе най-важна в моя. Нека се опитам да ви я опиша. Тя е на 86 години. Крехка е. С бяла, платинена коса. Защо го правят? Защо старите дами ходят в онези фризьорски салони и си правят онези шлемове? (Смях) Ярка като копче. Всички патици в редица. Прилича на много по-хубава версия на Маргарет Тачър. (Смях) Но без нито едно от меките парченца в характера на Маргарет. (Смях) Написах това стихотворение за нея. Това не са моите вярвания. Но майка ми е живяла според това кредо през целия си живот.

"Никога не се връщай назад."

Никога не се връщай назад. Никога не се връщай назад.

Никога не се връщай в свърталищата от младостта си.

Придържай се към пътеката, към утъпканата пътека.

Споменът държи всичко, което ти е нужно от истината.

Никога не се обръщай назад. Никога не се обръщай назад.

Нкога не се поддавай на взора на горгоната.

Придържай се към пътеката, към утъпканата пътека.

Никой не чака, няма нищо там.

Никога не се връщай. Никога не се връщай.

Никога не се отказвай от бъдещето, което си спечелил.

Придържай се към пътеката, към утъпканата пътека.

Никога не се връщай към мостовете, които си изгорил.

Никога не гледай назад. Никога не гледай назад.

Никога не се връщай към "славното минало".

Придържай се към пътеката, към утъпканата пътека.

Третирай всеки ден от живота си, все едно ти е последен.

Никога не се връщай. Никога не се връщай.

Никога не признавай духа на стъпалото.

Придържай се към пътеката, към утъпканата пътека.

Никой не чака, нищо няма там.

(Аплодисменти)

А сега, дами и господа, се връщам на фикс идеята си. Ако всички търговски ориентирани пластични хирурзи бяха вързани един до друг по железопътна линия, аз бих бил онзи, захранващ влака с гориво без каквото и да било угризение. Дами, не го правете. Не го правете. Мислите, че ние искаме да го правите. Но ние не искаме да го правите. Престанете. Кажете им да вървят по дяволите. Телата ви са чудесни такива, каквито са. Просто ги оставете на мира.

"На една красива дама на определена възраст."

Лейди, лейди, не плачи.

Което си е отишло, си е отишло. А сега спи.

Обърни възглавницата. Изсуши сълзите си.

Брой овцете си, а не годините си.

Нищо добро не може да излезе от това.

Времето управлява всичко, най-скъпа моя.

Само глупост е да водиш война

с някого, който никога не е губил преди.

Лейди, всичко това е напразно.

Младостта никога не може да се върне.

Изпили сме лятното вино.

Никой не може да направи бод във времето.

Прищипване и прибиране до щракването на съдбата.

Онова, предречено в утробата,

не може да бъде отменено със злато.

Нито пък времето може да бъде купувано или продавано.

Най-скъпа моя, по-малко ли те обичам?

Отдръпвам ли се от твоите ласки?

Мислиш ли, че може да спре да ме е грижа?

Никога не е имало друга, тъй прекрасна!

Лейди, лейди, не плачи.

Което си е отишло, си е отишло. А сега спи.

Облегни се на мен, успокой страховете си.

Брой благословиите, а не годините си.

(Аплодисменти)

Америка, дами и господа, е сторила повече от мен финансово, отколкото Британия някога е сторила, или някога би могла да стори. Роден съм в Британия, както вероятно сте отгатнали. Дори при най-лошото им поведение, откривам, че автоматично защитавам САЩ от подигравките на зеленооките еврофили, изиграващи гръцката си карта в отговор на римски козове. Америка е една империя. Надявам се, че вече знаете това. Всички империи, по дефиниция, са жужащи, шарлатански, кавгаджийски, бюрократични дела. Толкова сигурни в правилността на каузата си в ранно детство, колкото са покварени от власт в старческото си слабоумие. Аз не съм историк, дами и господа. Но, изглежда, греховете на САЩ, сравнени с онези на много предишни империи, са от един по-умерен, макар и по-широко разпространен, вид. Нека се изразя безцеремонно. Ако американците са толкова дебели, глупави и невежи, драги мои приятели от Бирмингам, как така те управляват света?

"Слава на боговете на Америка."

Слава на боговете на Америка!

Слава на боговете на мечтата.

Избран сред многото - един.

Но кой от тях царува най-върховно?

Кой е Юпитер на Америка?

Брамините от Капитолийския хълм?

Магьосническа облага на Уолстрийт?

Те гледат доларовата банкнота?

Или е статутът на знаменитост?

Боготворенето на онези, които мразим.

Или култът, че ще живеем вечно,

само ако внимаваме за теглото си.

Ами титаните от медиите?

Или сиренният зов на Холивуд?

Ами храмовете на правосъдието,

чиито слуги ни заробват всички?

Ами Марката и Етикетът?

Ами парвенюшкият Спорт?

Ами Конституцията,

този последен грубиянин?

Слава на Бога на Америка.

Чиято власт величаят масите -

удобството управлява Америка,

удобството притежава душата ни.

О, да, така е.

(Аплодисменти)

А ако искате да знаете защо не съм баща... аз, който по чудо имам 22-ма кръщелници, отговорът е в това стихотворение. Което ме разстройва всеки път, когато го чета.

"Любовта дойде да ме посети."

Любовта дойде да ме посети, плаха като сърне.

Но като ме откри зает, избяга със зората.

На 20 бе запален факелът на негодуванието.

Яростта ми от несправедливостта растеше гореща като пъкъла.

Потокът от нейната лава разчистваше всичко по пътя си.

Другари и врагове бягаха от гнева й-

И все пак любимите ставаха предпазливи, щом новостта избледнееше,

да легнат с кръвника с непресторен ужас.

На 30 силите ми изглеждаха могъщи.

Плодовете на моите съперници брулех от дървото.

С измама и фучене, нощем и денем,

разблъсквах и разпръсквах глупаците от пътя си.

А жените вече искаха да се преструват и да блъфират.

Техните дрънкулки не струваха много.

От 40 до 60, пораснал лесно и лукаво,

ги хранех и поях, като прасета в кочина.

Пирувахме, гуляехме и се разгонвахме в мръсотия.

Забравяйки риска, забравяйки да се наведем.

Забравяйки, че понякога стрелите са по-остри от ножове.

Прилоша ни на стомасите, прилоша ни от живота ни.

Любовта дойде да ме посети, плаха като сърне.

Но като ме откри зает, избяга със зората.

(Аплодисменти)

Хм, това са... Получил съм твърде много пари и съм се забавлявал твърде много в моя бизнес. Така че поезията дойде като пълен шок за мен, дами и господа. Пълен шок. Бях малко болен. Добре, бях болен. Добре, имах животозастрашаваща болест, разбирате ли. Бях в клиника. Не ми позволяваха да се обаждам по телефона. Не ми позволяваха да виждам никого от моите... разбирате ли, каквото и да било. И така, накрая изпросих кубче лепящи листчета от една сестра. А от друга сестра изпросих молив, химикалка. Не знаех какво друго да правя. Затова започнах да пиша поезия. Това беше през октомври 2000 г.

Аз не съм зъл човек. Но понякога се опитвам да се поставя в позицията на зъл човек. Не съм великолепна и фантастично изглеждаща жена, по която, щом влезе в стаята, всички мъже изпопадват. Но понякога се опитвам да се поставя в тази позиция. (Смях) Без особен успех. Но ми е интересно. Обичам да пиша исторически куплети. Обичам да мисля за това как са мислили, какво е било.

Защото макар и много от ораторите и много от хората, които са в публиката, макар че, вие не можете само да отидете на луната, разбирате ли, вие напълно ще преобразите всичко. Клонирането ще преобрази всичко. Гласовата навигация ще преобрази всичко. Не знам. Може да правите, каквото поискате. Всички вие, момчета, сте толкова умни, и жените - можете да правите всичко!

Но човешката природа не се променя, приятелю. Приятели мои, човешката природа е точно същата, каквато е била, когато моят предшественик... вероятно е бил мой предшественик... е сключил ръце около врата на последния неандерталец и е пребил копелето до смърт. Мислите, че не сме направили това? О, направили сме го. Избили сме ги до крак. Избили сме ги инч по инч. Гонили сме ги, където и да са били. Съперници за месо. Съперници за горски плодове. Все още го правим, с целия гений, събран в тази зала. Природата ни не се е променила и на йота. И никога няма да се промени. Дори когато слезем от тази малка планета и снесем някои от яйцата си в някои други кошници.

И аз съм толкова лош, колкото и вие. Прекарах осем години в управление на един от най-успешните издателски бизнеси в света. В седем часа всяка вечер си вземах още няколко момичета, вече покварени. Никога не правех нищо на някого, който не беше такъв. И вземах крек кокаин, всяка божа вечер в продължение на седем години. Беше като Дантевия "Ад". Беше невероятно. Един от страничните ефекти на крак кокаина е, че поддържаш ерекция в продължение на около четири часа. И оставаш буден 12. Беше абсолютно невероятно. Имам 22-ма кръщелници. Какво да им кажа? Спрях само, защото си помислих, ако ме хванат, какво ще се случи с майка ми. Ако сте жена, помнете това. Любовта на сина ви може напълно да промени всичко, което прави той.

"Нашата дама в бяло."

Тя бе бледа, апатична

и мека на допир.

Щедра любовница, която мнозина обичаха много.

Рамо до рамо, нощ след нощ,

я съхранявахме и продавахме -

нашата Дама в бяло.

Дищахме само за да вкусим кристалната й ласка.

Копнеехме само да обожаваме ръба на роклята й.

Джапахме и бърборехме, отричайки жаждите си.

Но винаги дращехме да легнем с нея първи.

В отсъствие тя ни липсваше, ставахме изпити и отпуснати.

Играехме си със сестра й или заплашвахме сводника й.

От Вавилон дойде вест, че дамата се връща!

И там, на масата, се редувахме върху нея.

Усещайки властта, за която копнее тиранията,

там, в онзи час, тя ни направи всички роби.

Мнозина бяха там да ламтят за целувката й.

Пришпорен от срама си, избягах от бездната.

Но на косъм.

(Аплодисменти)