Сензационния потенциал на технологията "Шесто чувство"

Ние израстнахме, взаимодействайки си с физически обекти около нас. Има огромен брой от тях, които използваме всеки ден. За разлика от повечето от нашите изчислителни устройства, тези обекти са много по-забавни за използване. Когато говорим за предмети, едно друго нещо автоматично идва, заедно с това нещо, и това са жестове: как се манипулират тези предмети, как се използват тези предмети в ежедневния живот. Използваме жестове не само за да си взаимодействаме с предметите, но също ги използваме, за да си взаимодействаме помежду си. Жест на "Намасте!", може би, за уважение към някого, или може би -- в Индия не е нужно да уча дете, че това означава, "четири" в крикета. То идва като част от всекидневния ни живот.

Така че аз съм много заинтересован, от самото начало, по какъв начин -- Как нашето знание за предмети от бита и жестове, и как използваме тези предмети, може да бъде отнесено към взаимоотношенията ни с дигиталния свят. Вместо да използвам клавиатура и мишка, защо да не мога да използвам моя компютър по същия начин, по който си взаимодействам във физическия свят?

Така че аз започнах това проучване преди около осем години, и то буквално започна с мишка върху бюрото ми. Вместо да я използвам за моя компютър, аз всъщност я отворих. Повечето от вас може да са наясно, че в тези дни, мишката имаше топче вътре, и имаше две ролки, които действително направляват компютъра, накъде се движи топчето, и, съответно, накъде се движи мишката. Така че, аз се заинтересувах от тези две ролки, и всъщност исках повече, така че взех назаем друга мишка от приятел -- никога не му я върнах обратно -- и така имах четири ролки. Интересното е, че това, което направих с тези ролки е, в основни линии, аз ги свалих от тези мишки и след това ги поставих в една редица. Имаше няколко струни и шайби, и няколко пружини. Това, което направих бе интерфейсно устройство за жестове, което всъщност действа като сензорно устройство за движение, направено за два долара. Така че, тук, каквото и движение да направя в моя физически свят, е действително възпроизведено в света на цифровите технологии, използвайки само това малко устройство, което направих, преди около осем години, през 2000 година.

Понеже бях заинтересован от интегрирането на тези два свята, си мислех за лепящи се листчета. Помислих си: "Защо да не мога да свържа нормалния интерфейс на физически лепяща се бележка към цифров? " Писмено съобщение на лепяща се бележка до майка ми на хартия може да дойде като SMS, или може би напомняне за среща, автоматично да се синхронизира с цифровия ми календар -- един списък със задачи, който автоматично да се синхронизира с вас. Но също може да търсите в дигиталния свят, или може би, можете да напишете заявка, казвайки: "Какъв е адресът на д-р Смит?" и тази малка система действително да го отпечата -- така че действително да действа като хартиена входно-изходна система, просто направена от хартия.

В друго проучване, мислех да направя писалка, която да може да пише в три измерения. Така че аз направих тази писалка, която може да помогне на дизайнерите и архитектите не само да мислят в три измерения, но те действително могат да чертаят, така че тя е по-интуитивна да се използва по този начин.

После си помислих, "Защо да не направя Google Map, само че във физическия свят? " Вместо да пиша ключова дума за да намеря нещо, поставих моите обекти върху нея. Ако сложа бордната си карта, това ще ми покаже къде е изхода за полета. Кафена чашка ще покаже, къде можете да намерите повече кафе, или, къде можете да изхвърлите чашката.

Така, това са някои от по-ранните изследвания, които направих, понеже целта беше да се свържат тези два свята безпроблемно. Сред всички тези експерименти, имаше нещо общо: Опитвах се да внеса част от физическия свят в дигиталния свят. Вземах някаква част от предметите, или нещо от интуитивността на реалния живот, и ги вкарвах в дигиталния свят, защото целта беше да направим нашите компютърни интерфейси по-интуитивни.

Но после разбрах, че ние хората в действителност не се интересуваме от компютърни технологии. Това от което се интересуваме е информация. Ние искаме да знаем за нещата. Искаме да знаем за динамичните неща, които се случват около нас.

Така си помислих, някъде през миналата година - в началото на миналата година -- започнах да си мисля: "Защо да не мога да предприема този подход по обратен начин?" Може би, "Защо да не взема моя дигитален свят и да оцветя физическия свят с тази дигитална информация? " Защото пикселите са всъщност, точно сега, ограничени в тези правоъгълни устройства, които се побират в джобовете ни. Защо да не мога да премахна това ограничение и да прехвърля това в предметите от бита, ежедневието, така че да не трябва да научавам нов език за взаимодействие с тези пиксели?

Така, за да осъществя тази мечта, всъщност измислих да поставя един голям проектор на главата ми. Мисля, че заради това, това се нарича проектор, монтиран върху главата, нали? Взех го много буквално, и взех моята велосипедна каска, направих малък изрез там, така че проектора действително пасва добре. Така че сега, какво мога да направя -- мога да подсиля света около мен с тази цифрова информация.

Но по-късно, осъзнах, че искам също и да си взаимодействам с тези дигитални пиксели. Така че сложих малка камера там, която действа като цифрово око. По-късно се прехвърлихме към много по-добра, ориентирана към потребителите висяща версия на това, която много от вас вече знаят като устройството "Шесто чувство."

Но най-интересното нещо за тази конкретнa технология е, че можете да носите вашия дигитален свят с вас, където и да отидете. Можете да започнете да използвате всякаква повърхност, всяка стена около вас, като интерфейс. Камерата в действителност проследява всичките ви жестове. Каквото и да правите с ръцете си, тя разбира този жест. И, действително, както виждате, има някои цветови маркери, които използваме в началната версия с нея. Можете да започнете да рисувате на всяка стена. Спирате се до стена, и да започвате да рисувате на стената. Но ние не следим само един пръст, тук. Ние ви даваме свободата да използвате всичките и на двете си ръце, така че можете да ползвате и двете си ръце, за да увеличавате или намалявате върху картата, само със защипване на всичко налично. Камерата всъщност прави -- просто, получава всички изображения -- тя прави разпознаването на краищата и на цветовете, и толкова много други малки алгоритми се случват вътре. Така че, технически погледнато, това е малко сложно, но ви дава резултат, който е по-интуитивен за използване, в известен смисъл.

Но съм по-развълнувани, че всъщност можете да го вземете навън. Вместо да извадите фотоапарата от джоба си, може просто да направите жест, като за правене на снимка и устройстовото прави снимка.

(Ръкопляскания)

Благодаря ви.

И по-късно мога да намеря стена, навсякъде, и да започна да преглеждам тези снимки, или може би, "Добре, искам да промени тази снимка малко и да я изпратя по имейл на приятел. " Така че, ние очакваме епоха, в която компютърния свят всъщност ще се слее с физическия свят. И, разбира се, ако нямате никаква повърхност, можете да започнете да използвате дланта си за прости операции. Тук аз набирам телефонен номер като използвам само ръката си. Камерата всъщност не само разбира движенията на ръката ви, но, още по-интересно, също е в състояние да разбере какви обекти държите в ръката си.

Това, което правим тук е всъщност -- например, в този случай, корицата на книгата е сравнена с толкова много хиляди, или може би милиони книги онлайн и проверяваме коя книга е това. Веднъж щом има тази информация, намира повече рецензии за книгата, или може би Ню Йорк Таймс има звуков преглед на нея, така че всъщност можете да чуете, на физическа книга, рецензията като звук. ( "известен разговор в Харвардския университет ...")

Това е посещение на Обама миналата седмица в Масачузетския технологичен институт (МТИ). ("... и по-специално искам да благодаря на двама изключителни МТИ ...") Така че, аз гледах на живо [видео] разговора му, отвън, само на един вестник. Вашият вестник ще ви покзва информация на живо за времето, вместо да го актуализира - както когато трябва да проверите компютъра си за да направите това, нали?

(Ръкопляскания)

Когато се връщам обратно, просто мога да използвам бордната си карта, за да проверя колко е закъснял полета ми, защото по това време, не ми се иска да отварям моя iPhone, и да проверявам определена икона. И мисля, че тази технология не само ще промени начина, по -- Да. (Смях) Ще промени и начина, по който си взаимодействаме също така и с хора, не само с физическия свят. Най-забавната част е, тук съм в бостънското метро, и играя Понг във влака на земята, нали? (Смях) И мисля, че въображението е единственото ограничение на това, което можете да се сетите, когато този вид технология се слее с реалния живот.

Но много от вас твърдят, всъщност, че цялата наша работа не е само с физически предмети. Ние всъщност извършваме много счетоводни и хартиени редактирания, и всички тези различни неща, какво да кажем за това? Много от вас се вълнуват от следващото поколение таблетни компютри, които ще излязат на пазара. Така че, вместо да чакам за това, всъщност направих мой собствен, само с помощта на парче хартия. Това, което направих тук бе да премахна камерата -- Всички уеб камери имат микрофон в камерата. отстраних микрофона от нея, и след това просто притиснах това -- както току-що направих кламер от микрофона -- и защипах това на парче хартия, всяка хартия, която ви попадне под ръка. Така че сега звука на докосване ме достига, точно когато докосвам хартията. Но камерата в действителност проследява, когато пръстите ми са в движение.

Разбира се, че можете да гледате филми ( "Добър ден. Казвам се Ръсел ...") ("... и аз съм Пустинен Изследовател в Племе 54. ")

И разбира се, можете да играете на игри. (Двигател на кола) Тук, камерата всъщност разбира как държите хартията и играете играта със състезателни коли. (Ръкопляскания)

Много от вас вече сигурно си мислят, добре, можете ли да браузвате. Да. Разбира се можете да разглеждате всяка интернет страница, или можете да правите всички неща като на компютър, върху лист хартия, когато имате нужда от тях. Така че, по-интересно, Аз се интересувам от това как можем да направим това по по-динамичен начин. Когато се върна на бюрото ми, мога само да защипя тази информацията обратно към компютъра си, за да мога да използвам моя компютър в пълен размер.

(Ръкопляскания)

И защо само компютри? Ние можем също да си играем и с документи. Хартиеният свят е интересен за игра. Тук, аз вземам част от документа и пускам тук втора част от второ място -- и всъщност изменям информацията, която имам тук. Да. И казвам, "Добре, това изглежда хубаво, нека да го разпечатам, това нещо. " Така че сега имам разпечатка на това нещо, и сега -- Работният процес е по-интуитивен в начина, по който го правехме може би 20 години назад, отколкото сега превключвайки между тези два свята.

Така, като последна мисъл, мисля, че интегрирането на информация в ежедневните предмети не само ще ни помогне да се отървем от дигиталната пропаст, разликата между тези два свята, но също така ще ни помогне по някакъв начин, да останем хуманни, да бъдем по-свързани с нашия физически свят. И това ще ни помогне, всъщност, да не бъдем машини, седящи пред други машини.

Това е всичко. Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Крис Андерсън: И така, Пранав, на първо място, ти си гений. Това е невероятно, наистина. Какво ще правиш с това? Има ли фирма, която се планира? Или това е безкрайно изследване, или какво?

Пранав Мистри: Значи, има много фирми -- всъщност фирмите-спонсори на Медия лаб -- които се интересуват да развият това в една или друга насока. Компании като мобилни оператори искат да развият това по различен начин, в сравнение с неправителствените организации в Индия, [които] са мислят, "Защо да имаме само 'Шесто чувство'? Трябва да имаме и 'Пето чувство' за хората с липсващо чувство, които не могат да говорят. Тази технология може да се използва за тях, за говорят по различен начин, може би с високоговорители."

КА: Какви са твоите собствени планове? Оставаш ли в МТИ, или ще правиш нещо с това?

ПМ: Аз се опитвам да направя това по-достъпно за хората, така че всеки да може да разработи собствено устройство "Шесто чувство", защото хардуера всъщност не е толкова труден за производство, или не е трудно да направите свой собствен. Ние ще предоставим целия софтуер с отворен код за тях, може би от следващия месец.

КА: Отворен код? Уау.

(Ръкопляскания)

КА: Ще се върнеш ли в Индия, с нещо от това, в един момент?

ПМ: Да. Да, да, разбира се.

КА: Какви са твоите планове? МТИ? Индия? Как ще си разделиш времето си в бъдеще?

ПМ: Има много енергия тук. Много живот. Цялата тази работа, която видяхте, е плод на обучението ми в Индия. И сега, ако видите още за ефективността на разходите: тази система ще ви струва 300 долара в сравнение с 20 000 долара за масата "Surface" ("Повърхност"), или нещо подобно. Или може би дори системата за жестове от двудоларова мишка, по това време струваше около 5000 долара? Така че, ние действително - показах това, по време на конференция, на президент Абдул Калам, по това време, и тогава той каза: "Добре, ние трябва да използваме това в Центъра за ядрени изследвания в Баба, за някои изгледи за това. " Така че аз се вълнувам от това, как да доставя технологията на хората, а не просто да поддържам тази технология в лабораторна среда.

(Ръкопляскания)

КА: Въз основа на хората, които съм видял в TED, бих казал, че си наистина един от двамата или трима най-добри изобретатели в света в момента. Чест е да те имаме в TED. Благодаря ти много. Беше фантастично.

(Ръкопляскания)