Филип Зимбардо предписва здравословно отношение към времето

Искам да споделя с вас някои идеи за тайната власт на времето, за много кратко време.

Видеоклип: Добре, моля пуснете часовника. Студио след 30 секунди. Тишина, моля. Успокойте се. Време е. Край на сцената. Първи дубъл, Студио след 15 секунди. десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две ...

Филип Зимбардо: Нека се настроим към разговора за принципите на Адамовото изкушение. Хайде Адам, не бъди толкова блудкаво-сантиментален. Отхапи си. Аз го направих. Една хапка, Адам. Не изоставяй Ева. Не знам. Не искам да си създавам неприятности. Добре. Една хапка. Какво пък, по дяволите? (Смях)

Животът е изкушение. Върти се около съгласяване, съпротива, да, не, сега, по-късно, импулсивно, рефлективно, фокусиране върху настоящето и фокусиране върху бъдещето. Обещани добродетели стават плячка на страстите на момента.

От младите девойки, които се заричат на сексуално въздържание и девственост до брака -- благодаря ви, Джорд Буш -- мнозинството, 60 процента, се поддават на сексуалните изкушения до една година. И повечето от тях го правят без да използват контрацептиви. Толкова за обещанията.

Нека изкушим сега четеригодишни, като им дадем сладко. Могат да получат едно парче локум на момента. Но ако изчакат, докато експериментаторът се върне, могат да получат две. Разбира се, че се отплаща, ако обичате локум, да изчакате. Това, което се случва, е че 2/3 от децата се поддават на изкушението. Те не могат да чакат. Другите, разбира се, чакат. Те устояват на изкушението. Те забавят настоящето за по-късно.

Уолтър Мишел, мой колега от Станфорд, се върна след 14 години, за да се опита да открие какво е различното в тези деца. Имаше огромни различия между децата, които устояха и децата, които се поддадоха, в много отношения. Децата, които устояха, имаха 250 точки повече на SAT. Това е нещо огромно. Нещо, като цял комплект от различни коефициенти на интелигентност. Те не се забъркваха в много неприятности. Бяха по-добри студенти. Бяха самоуверени и непоколебими. Ключовото нещо за мен днес, ключовото нещо за вас е, че те бяха ориентирани към бъдещето, вместо към настоящето.

Какво представлява отношението към времето? За това ще говоря днес. Отношение към времето е изследване за това как хората, всеки от нас, разделят потока от човешки опит на времеви зони или времеви категории. Това се прави автоматично или несъзнателно. Те варират между различните култури, нации, между хората, социалните класи, между образователните нива. И проблемът е, че те могат да станат предубедени. Понеже човек може да се научи да използва някои повече и други по-малко.

Какво определя всяко решение, което вземате? Вземате решение, на което ще базирате действие. Някои хора се интересуват единствено от непосредствената ситуация, от това какво вършат другите и какво чувствате вие. Тези хора, които вземат решенията си по този начин, ние ще наречем "ориентирани към настоящето." Понеже те са фокусирани върху настоящето.

За други, това което се случва в момента, е незначително. Винаги става въпрос за това "Каква е ситуацията, която преживях в миналото?" Така техните решения се базират на минали спомени. Ще наречем тези хора "ориентирани към миналото." Понеже те са фокусирни върху миналото.

За други важно е не миналото или настоящето, а само бъдещето. Техният фокус е винаги върху очакваните последствия. Анализ на ползите и разходите. Ще ги наречем "ориентирани към бъдещето." Техният фокус е върху това, което ще се случи.

Така, парадоксът на времето, твърдя аз, парадоксът на отношението към времето е нещо, което повлиява на всяко решение, което вземате, и не го осъзнавате изобщо. А именно, степента, до която притежавате една от тези предубедени перспективи във времето. Всъщност има шест такива. Има два начина за ориентиране към настоящето. Има два начина за ориентиране към миналото, два начина към бъдещето. Може да се фокусирате позитивно върху миналото или негативно върху миналото. Може да сте хедонист в настоящето, а именно да се фокусирате върху радостите в живота, или да сте фаталист в настоящето. Няма значение. Вашият живот е под контрол. Може да сте ориентиран към бъдещето, да си поставяте цели. Или може да сте трансцендентални към бъдещето, а именно, животът започва след смъртта. Развиването на психическа гъвкавост, за да промените плавно отношението си към времето, в зависимост от изискванията на ситуацията, това е нещото, което трябва да се научите да правите.

И така, набързо, какъв е оптималният профил във времето? Висок на позитивен към миналото. Умерено висок към бъдещето. И умерен към хедонизъм в настоящето. И винаги нисък на негативен в миналото и фаталист в настоящето. Така оптималният времеви микс е това, което получавате от миналото - позитивен към миналото ви дава корени. Вие свързвате вашето семейство, идентичност и себе си. Това, което получавате от бъдещето, са криле, за да се извисите към нови дестинации, нови предизвикателства. Това, което получавате от хедонизма в настоящето, е енергията, енергията да изследвате себе си, места, хора, чувственост.

Всяко, прекалено изразено, отношение към времето носи повече негативи от позитиви. Какво жертват хората, ориентирани към бъдещето, за да успеят? Те жертват време за семейството. Те жертват време за приятели. Те жертват време за забавления. Те жертват личното си глезене. Те жертват хобитата си. И те жертват съня си. Така, това засяга тяхното здраве. И те живеят за работа, постижения и контрол. Сигурен съм, че това се отнася за някои от хората, ангажирани с TED. (Смях)

Отнасяше се и за мен. Израснах като бедно момче в гето в южен Бронкс, в сицилианско семейство. Всички живееха в миналото и настоящето. Аз съм човек, ориентиран към бъдещето, който достигна до върха, който направи всички тези жертви, защото учителите ми се намесиха и ме направиха ориентиран към бъдещето. Казаха ми: Не яж това парче локум, защото, ако изчакаш, ще получиш две, докато се научих да балансирам. Добавих хедонизъм в настоящето. Добавих фокус към позитивното в миналото. И така на 76 години съм по-енергичен отвсякога, по-продуктивен и по-щастлив, отколкото съм бил някога.

Просто искам да кажа, че ние прилагаме този подход при много световни проблеми, промяна на нивото на отпадащите деца в училище, борба с пристрастяванията, повишаване на юношеското здраве, лекуване на ПостТравматично Стресово Разстройство на ветерани с метафори във времето - изцеляване с чудеса, насърчаване на устойчиво развитие и опазване, намаляване на физическата рехабилитация, където 50 процента от пациентите отпадат, промяна на желанията на терористи-самоубийци и промяна на семейни конфликти като сблъсъци на времеви зони.

Искам да завърша, като кажа, че много от пъзелите в живота могат да бъдат решени, ако разбирате вашето отношение към времето и това на другите. Идеята е толкова проста, толкова очевидна, но мисля, че последствията са наистина значими. Много ви благодаря. (Ръкопляскане)