Филип Зимбардо: Как обикновени хора станаха чудовища... или герои

Философи, драматици, теолози са се измъчвали с този въпрос с векове: Какво кара хората да станат лоши? Интересното е, че и аз зададох този въпрос, когато бях малко дете. Когато бях порастващо дете в Южен Бронкс, вътрешно гето в Ню Йорк, бях заобиколен от зло, също като другите деца, които израстнаха във вътрешността на града. И имах приятели, които бяха добри деца, които живееха по сценарий на д-р Джекил и г-н Хайд -- Робърт Луис Стивънсън. Това е, взимаха наркотици, забъркваха се в проблеми, лежаха в затвора. Някои бяха убити, а други го постигнаха без помощта на наркотиците.

И така прочетох Робърт Луис Стивънсън, това не беше плод на въображението. Единствения въпрос е, какво имаше в същността? И по-важното, тази граница между доброто и злото -- която привилегированите хора обичаха да мислят е фиксирана и непроницаема, с тях от добрата страна, и другите от лошата -- знаех, че тази линия беше движеща се, и проницаема. Добрите хора можеше да бъдат съблазнени от другата страна и под добри и някои редки обстоятелства лошите деца можеше да се поправят с помощ, с реформа, с рехабилитация.

И така искам да започна с тази прекасна илюзия от (холандския) художник М.Ц. Есчър. Ако я погледнете и се фокусирате на бялото това, което виждате е свят пълен с ангели. Но нека погледнем по-задълбочено, и докато го правим, това се оказват демоните, дяволите в света. Това ни казва няколко неща.

Първо: светът е, бил е, и ще бъде винаги пълен с добро и зло, защото доброто и злото са Ин и Янг на човешкото състояние. Казва ми и нещо друго. Ако помните, любимият ангел на Господ е Луцифер. Всъщност, Луцифер означава "светлината." Също така означава "сутришната звезда," в някои писания. Всъщност не се е подчинил на Господ, и това е максималното неподчинение към авторитет. И когато го е направил, Архангел Михаил е бил изпратен да го изгони от Рая заедно с другите паднали ангели. И така Луцифер слиза в ада и става Сатаната, става дявола и мощта на злото във вселената започва.

Парадоксалното е, че Господ е създал ада, за да може да съхранява злото. Но не се е справил добре с работата да го задържи там. И така, тази арка на космическа трансформация, от любимия ангел на Господ до Дявола, за мен, поставя контекста за разбиране на човешките същества, които са преобразени от добри, обикновени хора до извършители на зло.

И така Ефекта Луцифер, въпреки, че се фокусира върху негативите -- негативите, които хората могат да станат, не негативите, които хората са -- ме довежда до психологичното определение: злото е упражнение на могъществото. И това е ключът: става дума за власт. За да нараниш хората психологически абсолютно съзнателно, да ги нараниш физически, да унищожиш тяхната смъртност, или идеи, и да извършиш престъления срещу човечеството. Ако отидете в Гугъл и потърсите "зло", дума, която със сигурност е трябвало да изгние досега, получавате 136 милиона резултата само за трета от секундата.

Преди няколко години -- сигурен съм, че и вие сте били толкова шокирани, колкото и аз, с разкриването на американски войници, които малтретират затворници в странно място, в спорна война : Абу Граиб в Ирак. И това бяха мъже и жени, които поставяха затворниците през невероятни унижения. Бях шокиран, но не и изненадан, защото съм виждал тези същите визуални паралели, когато бях надзирател за Станфордското изследване на затворите.

Незабавно военната администрация на Буш каза ... какво? Каквото казват всички администрации, когато има скандал. "Не ни винете. Не е системата. Просто има няколко лоши ябълки, няколко озлобени войници." Моята хипотеза е, че американските войници са добри, обикновено е така. Може би тези са били лоши. Но как ще -- как ще се справя с тази хипотеза?

Станах експертен свидетел, за един от надзирателите, сержант Чип Фредерик, и в тази позиция имах достъп до дузина следователски доклада. Имах достъп до него. Можех да го изучавам, можех да го накарам да дойде у дома, да го опозная, да направя психологически анализ и да видя дали е хубава ябълка, или лоша. И трето, имах достъп до 1000 снимки, които тези войници са направили. Тези снимки са с насилствен или сексуален характер. Всички идват от фотоапаратите на американски войници. Понеже всеки има дигитален фотоапарат, или мобилен телефон с камера, са направили снимки на всичко. Повече от 1000.

Това, което направих е, че ги организирах в различни категории. Но тези са от Щатската военна полиция, армейски запас. Това не са войници, които са подготвени за такава мисия. Всичко това се е случило само на едно място, Тиер 1 А, през вечерната смяна. Защо? Тиер 1А е бил центъра за военното разузнаване. Това е било мястото за разпите. ЦРУ е било там. Разпитващи от Титан Корпорейшън, всички там, и те не получили информация за бунтарството. И така, те поставили голям натиск над тези войници, Военната полиция, за да преминат границата, им дала разрешение да пречупят врага, да ги подготвят за разпит, да ги смекчат, да свалят ръкавиците. Това не са евфемизми, но е разбрано точно така. Нека слезнем до тъмницата.

(Фотоапарат снима) (Тупване) (Фотоапарат снима) (Тупване) (Дишане) (Камбани)

И така, доста страшно. Това е една от визуалните илюстрации на злото. И не ви е убягнало, че причината, поради която обединих този затворник с ръцете навън с "Одата за човечеството " на Леонардо Да Винчи, е, че затворника е ментално болен. Затворника се покривал с изпражнения всеки ден, и са го търкляли в пръст, за да не мирише. И накрая надзирателите започнали да го наричат Лайняното Момче. Какво е правил в този затвор, вместо в лудница?

Във всеки случай, тук е бившия Секретар на Отбраната Ръмсфелд, той идва тук и казва, "Искам да знам кой е отговорен? Кои са лошите ябълки? Е, това е лош въпрос. Трябва да го перефразирате и да попитате, "Какво е отговорно?" Защото "какво" може да бъде за кои от хората, но може да бъде и кое от ситуацията, и определено това е грешно.

И така как психолозите се опитват да разберат такива преобразявания на човешкия характер, ако вярвате, че са били добри войници преди да слязат в тъмницата? Има три начина. Главния е наречен групиране. Гледаме какво е вътре в човека, лошите ябълки.

Това е основата за всички социални науки, основата на религията, основата на войната. Социални психолози като мен идват и казват, "Да. хората са актьори на сцената, но трябва да сте наясно с това каква е точно ситуацията. Кои са героите? Какъв е костюма? Има ли режисьор на сцената?" И така ние сме заинтересовани в това, какви са външните фактори около индивида, лошата пратка? И социалните учени спират там и изпускат голямата гледна точка, която аз открих, когато станах експертен свидел за Абу Граиб. Властта е в системата. Системата създава ситуация, която корумпира индивидите, и системата е законния, политически, икономически, културен фон. И ето тук, е където властта идва от производителите на лошия екип.

И така, ако искате да промените човек, трябва да промените ситуацията. Ако искате да промените ситуацията, трябва да знаете къде е силата в системата. И така Ефекта на Луцифер включва разбиране на промяна в човешкия характер с тези три фактора. И това е динамично взаимодействие. Какво донасят хората в ситуацията? Какво изкарва ситуацията от тях? И каква е системата, която създава и поддържа тази ситуация?

Моята книга, "Ефектът на Луцифер", наскоро публикувана, е за това как да разберете как добрите хора се превръщат в зли? И има много детайли за това, за което ще говоря днес. И така, д-р Зи "Ефект на Луцифер," въпреки че се фокусирал върху злото, всъщност е празнуване на човешкия ум, неговия безкраен капацитет да направи всеки от нас мил или жесток, грижовен или безразличен, градивен или разрушителен, и прави някои от нас злодеи. И добрите новини, които се надявам да произлезнат в края са, че прави никои от нас герои. Това е прекрасна карикатура в Ню Йоркър, която наистина обобщава целия разговор: "Нито съм добро, нито съм лошо ченге, Джером. Като вас, аз съм сложна смесица от позитивни и негативни характерни черти, които се появяват или не, в зависимост от обстоятелствата." (Смях)

Има проучване, за което някои от вас мисля, че знаят, но много малко хора са чели историята. Гледали сте филма. Това е Стенли Милгръм, малко еврейско хлапе от Бронкс, и той задава въпроса, "Може ли холокоста да се случи тук, сега?" Хората казва, "Не, това е Нацистка Германия, това е Хитлер, знаеш, през 1939." Той отвръща, "Да, но представи си, че Хитлер те попита теб, "Би ли екзекутирал човек на електрически стол, напълно непознат?", "Не няма начин, не и аз, аз съм добър човек." Той казва, "Защо не поставим теб в тази ситуация и да ти дадем шанса да видим какво би направил ти?"

И това, което прави той е да тества 1 000 случайни души. 500 от Ню Хейвън, Канектикът: 500 от Бриджпорт. И обявата е гласяла, "Психолози искат да разберат паметта, искаме да подобрим човешката памет, защото паметта е ключа към успеха." Окей? "Ще ви дадем пет -- четири долара за вашето време." И е гласяла още "Не искаме колежани; търсим мъже между 20 и 50" -- в последните проучвания са използвали жени -- обикновени хора: бръснари, канцеларисти, чиновници.

И така отивате там, и един от вас ще бъде учащ се и един ще бъде учителя. Учещия се е мил, мъж на средна възраст. Бива завързан за шоковия апарат в друга стая. Учащият се може да е на средна възраст, може и да бъде на двадесет. И на един от вас ви е казано от авторитета, мъжа в лабораторната манта, "Твоята работа като учител е да подадеш материал на този мъж, който да научи. Научава го правилно, награждаваш го. Научава го грешно, натискаш бутона върхо шоковата кутия. Първия бутон е 15 волта. Той дори няма да го усети." Това е ключа. Всяко зло започва с 15 волта. И така следващата стъпка е още 15 волта. Проблема е, че в края вече са 450 волта. И докато продължавате мъжа крещи, "Имам проблеми със сърцето! Изчезвам оттук!"

Ти си добър човек. Оплакваш се. "Сър, кой ще бъде отговорен, ако нещо се случи с него?" Експериментатора казва, "Не се притеснявай, аз ще съм отговорен. Продължавай учителю." И въпросът е, кой ще стигне до края до 450 волта? Трябва да отбележа, че когато стигне до 375, пише, "Опастност. Огромен Шок." Когато стигне до тук, има "ХХХ": порнографията на властта. (Смях)

И така Милгръм пита 40 психиатъра, "Какъв процент от американските граждани ще стигнат до края?" Те казали 1 процент. Понеже това е садистично поведение, и ние знаем, психиатрите знаят, че само 1 процент от американците са садисти. Добре. Ето ги и данните. Не можеха и да грешат повече. Две трети стигат до края с 450 волта. Това е само едно проучване. Милгром е направил повече от 16 проучвания. И погледнете това. В 16-то проучване, където виждате някой като вас, който стига до края, 90 процента стигат до края. В проучване пет, ако виждате хора да се бунтуват, 90 процента се бунтуват. А какво става с жените? Проучване 13: не по-различни от мъжете. И така Милгръм е определил злото като желание на хората сляпо да се подчиняват на властта, да стигнат до края на 450 волта. Това е като измерване на човешката природа. Измерване в смисъл на това, че можеш да направиш почти всеки напълно подчинен до болшинството, до никого.

И така какви са външните паралели? Все пак всичките проучвания са неестествени. Каква е валидността в истинския свят? 912 Американски граждани са се самоубили, или са били убити от семейството си или приятели в гвианската джунгла през 1978, защото сляпо са се подчинили на този мъж, техния пастор. Не техния свещеник. Техния пастор, Преподобния Джим Джоунс. Той ги е убедил да извършат масово самоубийство. И така той е модерния Ефект на Луцифер. Мъж на Господ, който става Ангел на смъртта. Проучването на Милгром е изцяло за индивидуалното надмощие за контрол над хората. През повечето време ние сме в институции, така че Проучването на Станфордския Затвор е проучване за властта на институциите, които влияят над индивидуалното поведение. Интересното е, че Стенли Милгръм и аз бяхме в един и същ клас в гимназията в Джеймс Монро в Бронкс, 1954.

И така това проучване, което направих с моите висшисти, особено Крег Хейни, ние също започнахме да работим с обява. Нямахме пари, затова имахме евтина, малка обява, но искахме колежани, за проучване на живота в затвора. 75 души бяха доброволци, направиха си тестове за личността. Направихме интервюта. Избрахме две дузини: най-нормалните, най-здравите. Случайно им поверихме това, кой да е затворник и кой надзирател. И така на първия ден разбрахме, че имаме добри ябълки. Ще ги сложа в лоша ситуация.

И второ, знаем че няма разлика между момчетата, които ще бъдат надзиратели и момчетата, които ще бъдат затворници. Хлапетата, които щяха да бъдат затворници, на тях казахме, "Чакайте у дома, в общежитията. Проучването ще започне неделя." Не им казахме, че градската полиция ще дойде и ще извърши истински арести. Мъж от видеото: Полицейска кола спира отпред, и ченгето идва пред входната врата, и чука, и казва, че той търси мен. И те, точно там, разбирате, ме извадиха извън вратата, и ми сложиха ръцете на колата. Беше истинска полицейска кола, истински полицай и имаше истински съседи на улицата, които не знаеха за този експеримент. Имаше камери навсякъде и съседи навсякъде. Сложиха ме в колата, след това ме разкарваха около Пало Алто. Отведоха ме в полицейския участък, мазето на участъка. Сложиха ме в клетка. Бях първия, когото арестуваха, затова ме сложиха в клетка, която беше точно като стая с врата и решетки. Не можеше да познаете, че е истински арест. Заключиха ме там, в този унизителен костюм. Приемаха този експеримент прекалено сериозно.

Ето ги затворниците, които ще бъдат лишени от човешки качества. Ще се превърнат в числа. Ето ги надзирателите със символите на власт и анонимност. Надзирателите карат затворниците да чистят тоалетните чинии с голи ръце, да правят други унизителни неща. Събличат ги голи. Сексуално им се присмиват. Започват да правят срамни неща, като ги карат да симулират садомазохизъм. Видяхте да симулират фелацио на войници в Абу Граиб. Моите надзиратели го правиха за пет дена. Стресовата реакция беше толкова силна, че нормалните хлапета, които избрахме, защото са здрави се пречупиха за 36 часа. Проучването привърши след шест дена, защото излезе извън контрол. Пет хлапета имаха емоционално разстройство.

Има ли разлика, ако войниците отидат на битка с променена външност или не? Има ли разлика, ако са анонимни, докато унизяват жертвите си? Знаем, че в някои култури отиват на война без да променят външния си вид. В други култури те рисуват по себе си като в "Господаря на мухите." В някои носят маски. В много култури, войниците са анонимни в униформи. И така този антрополог, Джон Уотсън, открил 23 култури, които имат малко данни. Променят ли външния си вид? 15. Дали убиват, измъчват, осакатяват? 13. Ако не променят външния си вид само един на осем убива, измъчва или осакатява. Ключът е в червената зона. Ако променят външния си вид, 12 от 13 -- това са 90 процента -- убиват, измъчват, осакатяват. И това е силата на анонимността.

И така, кои са седемте социални процеса, които намазват хлъзгавия наклон на злото? Безсмислено да правят първите малки стъпки. Дехуманизирането на другите. Обезличаването на личността. Разпределяне на личната отговорност. Сляпо подчинение на властта. Безкритично съгласие за групиране на норми. Пасивна толерантност към злото чрез бездействие и безразличие.

И това се случва, когато сте в нова и непозната ситуация. Вашите обичайни модели на отзиви не работят. Вашата личност и моралност са празни. "Нищо не е по-лесно от това да предадеш този, който прави злото, нищо не е по-трудно от това да го разбереш," Достоевски ни казва. Разбирането не е извинение. Психологията не е наука за извининия.

И така социални и психологични изследвания разкриват как обикновени добри хора могат да се преобразят без наркотици. Нямате нужда от тях. Имата нужда само от социо-психологични процеси. Истински световни паралели? Сравнете това с това. Джеймс Шлесинджър -- и ще трябва да приключа с това -- казва, "Психолозите са се опитвали да разберат как и защо хората и групите, които обикновено реагират хуманно, може понякога да действат различно при определени обстоятелства." Това е Ефекта на Луцифер. И той продължава и казва, "Забележителното, което проучването от Станфорд предоставя е предупредителната история за военните операции." Ако дадете власт на хора без надзор, то е рецепта за малтретиране. Те знаели това и са го допуснали да се случи.

И така друг доклад, доклад за разследване от генерал Фей, казва, че системата е виновна, и в този доклад той казва, че обстановката, която е създала Абу Граиб чрез провал на ръководството е допринесал до появата на такова малтретиране и факта, че е останал неоткрит от високопоставени служители за дълъг период от време. Тези малтретирания са продължили три месеца. Кой е гледал магазина? Отговорът е никой, и мисля, че е никой нарочно. Той е дал разрешение на надзирателите да вършат тези неща и те са знаели, че никой никога няма да дойде до този затвор.

И така имате нужда от пример за подражание, за да преобърнете всички тези области. Преобразяването е далеч от медицинския модел, който се фокусира само върху личността. Преобразяването е насочено към публичния здравен модел, който разпознава ситуационни и систематични вектори на болести. Побойничеството е болест. Предубеждението е болест. Насилието е болест. От Инквизицията насам, сме се справяли с проблемите на ниво индивид. И знаете ли какво? Не работи. Александър Солженицин казва, че границата между добрто и злото преминава през сърцата на всяко човешко същество. Това означава, че тази граница не е там някъде. Това е решение, което трябва да направите. Това е лично нещо.

И така, искам да завърша много бързо с нещо позитивно: героизъм като противоотрова на злото. Като подкрепяме героичното въображение, особено в нашите деца, в образователната система. Искаме децата да мислят, аз съм героят, който чака, чакам да дойде правилната ситуация, за да излезе наяве и ще действам героично. Целият ми живот ще се фокусира далеч от злото, в което съм бил откакто бях дете, за да разбера героите.

И сега тяхната идея за героизъм е, че това са обикновени хора, които правят героични дела. Това контрастира на романа на Хана Арендт, "Баналността на Злото." Нашите традиционни социални герои са грешни, защото те са изключенията. Те организират целия си живот около това. Затова знаем имената им. И героите на нашите деца са и техните идоли, защото имат свръхестествени таланти. Искаме нашите деца да осъзнаят, че повечето герои са обикновени хора, и че героичното действие е необичайно. Това е Джо Дарби. Той е човека, който спря тези малтретирания, които видяхте, защото, когато вижда тези снимки, ги предава на главен следовател. Той е бил нисък клас редник и това спира тези малтретирания. Бил ли е герой? Не. Трябвало е да го скрият, защото хората са искали да го убият, и след това майка му и жена му. Цели три години са се крили.

Това е жената, която е спряла Проучването на станфордския затвор. Когато казах, че е излязло извън контор, бях надзирател в затвор. Не знаех, че е извън контрол. Бях напълно безразличен. Тя дойде, видя лудницата и каза "Знаете ли какво, отвратително е това, което правите на тези момчета. Те не са затворници, не са надзиратели, те са момчета и вие сте отговорни." Прекратих изследването на другия ден. Добрата новина е, че се ожених на следващата година. (Смях) (Аплодисменти) Просто си върнах здравия разум, очевидно е.

И така ситуациите имат властта да правят -- но главно е, че това е същата ситуация, която може да запали враждебното въображение в някои от нас, това ни прави извършителите на злото, може да вдъхнови героичното въображение в други. Същата ситуация е. И ти си от едната страна или другата. Повечето хора са виновни за злото, заради бездействието си, защото майка ви е казала, "Не се замесвай, гледай си твоята работа." И вие трябва да отвърнете, "Мамо, човечността е моята работа."

И така психологията на героизма е -- ще свърша след секунда -- как окуражаваме децата в новите курсове за герои, над които работя с Мат Лангдън - той е бил герой в работилницата -- да развият това героично въображение, това себеотразяване, "Аз съм герой, който чака," и ги учи на умения. За да бъдеш герой, трябва да се научиш да бъдеш ексцентрик, защото винаги ще вървиш срещу съгласието на групата. Героите са обикновени хора, чиито социални действия са изключителни. Които действат.

Ключът към героизма е две неща. А: Трябва да действаш, когато другите хора са пасивни. Б: Трябва да действате социоцентирно, не егоцентрично. И искам да привърша историята, която някои от вас знаят, за Уесли Отри, героя от Ню Йоркското метро. 50 годишен афро-американски строителен работник. Стои си в метрото на Ню Йорк; бял мъж пада на релсите. Метрото пристига. Има 75 души там. Знаете ли какво? Те замръзват. Има причина да не се забърква. Той е черен, мъжът е бял, има две малки деца. Вместо това, той дава децата си на непознат, скача на релсите, слага мъжа между релсите, ляга отгоре му, и метрото минава върху му. Уесли и мъжа: 20 и половина инча височина. Височината на влака е 21 инча. Половин инч и главата му щяла да бъде отрязана. Той казва "Направих това, което всеки би направил," не е голяма работа да скочиш на релсите.

И моралния императив е, "Направих това, което всеки би направил." И така един ден, ще бъдете в нова гара. Поемете по първия път и ще станете извършители на злото. Зло, означаващо, че ще бъдете Артър Андерсън. Ще мамите, или ще позволите побойничество. Втори път: ставате виновни за злото, заради пасивно бездействие. Трети път: ставате герой. Същността е, готови ли сме да поемем пътя, за да отпразнуваме обикновените герои, чакащи да дойде правилната ситуация, за да поставят героичното си въображение в действие? Понеже може да се случи само веднъж в живота, и когато го подминете винаги ще знаете, можех да бъда герой, а го оставих да подмине. Целта е да го мислите и след това да го направите.

И затова искам да ви благодаря. Благодаря. Благодаря. Нека се противопоставим на злите системи в нас и по цял свят, и нека се фокусираме на позитивните. Защитавайте респекта за личностното достойнство, за справедливост и мир, което за съжаление нашата администрация не прави. Много ви благодаря. (Аплодисменти)