Филип Хауард: Четири начина да се поправи една разбита законодателна система

Винаги съм се интересувал от връзката между официалните структури и човешкото поведение. Ако се построи широк път в покрайнините на града, хората ще се преместят там. Е, законът също е мощен двигател на човешкото поведение. Онова, което бих искал да обсъдя днес, е нуждата да се ремонтира и опрости законът, за да се освободи енергията и страстта на американците, така че да можем да започнем да се насочваме към предизвикателствата на нашето общество.

Може би сте забелязали, че правото е навлязло все по-плътно в нашия живот през последните едно-две десетилетия. Ако управляваш бизнес, е трудно да свършиш кой знае какво, без да се обадиш на правния си съветник. Наистина, сега съществува феноменът, при който правните съветници стават управители. Малко прилича на "Нашествието на крадците на трупове". Нужен ти е адвокат, за да управляваш фирмата, защото има толкова много закони. Но не само бизнесът е засегнат от това. То всъщност е натрапено в ежедневната дейност на обикновените хора.

Преди две години се изкачвах близо до Коди, Уайоминг. Бях в резерват за мечки гризли, макар и никой да не ми каза това, преди да отидем. А гидът ни беше местна преподавателка по науки. Нея напълно не я беше грижа за мечките, но се ужасяваше от адвокати. Историята започна да се разкрива. Току-що беше преживяла епизод, при който един родител заплашил да съди училището, защото тя понижила оценката на ученика с 10 процента, когато той предал писмената си работа със закъснение. Директорът не искал да се опълчва срещу родителя, защото не искал да го въвличат в някакви законови процедури. Така че тя трябвало да ходи на среща след среща, да води едни и същи спорове отново и отново. След цял месец безсънни нощи тя най-сетне капитулирала и повишила оценката. Казала: "Животът е твърде кратък, просто не мога да продължавам с това."

Приблизително по същото време щяла да води двама ученици на конференция по лидерство в Ларами, което е на два часа път, и щяла да ги закара с нейната кола, но от училището казали: "Не, не може да ги караш с колата, за да не ни подведат под съдебна отговорност. Трябва да отидете в училищен автобус." Затова осигурили автобус, побиращ 60 души, който закарал тримата дотам и обратно за няколко часа до Ларами.

Съпругът й също е преподавател по науки и води класа си по биология на открит урок в близкия национален парк. Но му казали, че не може да се катерят тази година, защото един от учениците в класа имал увреждане, затова другите 25 ученици също не могли да отидат на открит урок. В края на този ден бих могъл да изпълня цяла книга само с истории за закона от тази единствена учителка.

Учили са ни да вярваме, че законът е основата на свободата. Но по един или друг начин през последните две десетилетия страната на свободата е станала законово минно поле. Това наистина е променило живота ни по начини, които са някак недоловими. И все пак, като се отдръпнеш назад, го виждаш постоянно. Променило е начина, по който говорим. Говорих с един приятел-педиатър в Северна Каролина. Той каза: "Е, разбираш ли, вече не се отнасям към пациентите по същия начин. Не би искал да кажеш нещо ни в клин, ни в ръкав, което би могло да се използва срещу теб. И това е лекар, чийто живот е в грижата за хората. Собствената ми адвокатска кантора има списък от въпроси, които не ми е позволено да задавам, когато интервюирам кандидати. Като зловещия въпрос, гъмжащ от скрити мотиви и инсинуации: "Откъде сте?" (Смях)

Вече 20 години реформаторите на искове вдигат аларма, че съдебните процеси са извън контрол. И постоянно четем за тези налудничави съдебни процеси, като онзи човек в окръг Колумбия, който съдил ателието си за химическо чистене за 54 милиона долара, защото изгубили един чифт негови панталони. Случаят бил разглеждан в продължение на две години. Мисля, че той продължава да апелира по случая.

Но реалността е, че тези налудничави случаи са относително редки. Обикновено не печелят. А сборът от пряката искова цена в тази страна е около два процента, което е два пъти повече, отколкото в други страни. Но, като се имат предвид данъците, едва ли е осакатяваща. А преките разноски всъщност са само върхът на айсберга.

Онова, което се случи тук, отново, почти без да разберем е, че нашата култура се е променила. Хората вече не се чувстват свободни да действат по своя собствена преценка. А какво да направим по въпроса? Със сигурност не трябва да се отказваме от правата, когато хората правят нещо лошо, да търсим възмездие в съда. Нужна ни е регулация, за да е сигурно, че хората не замърсяват и подобни неща. Липсва ни дори речник, за да се справяме с този проблем. А това е, защото имаме погрешна рамка на компетенция.

Обучавани сме да мислим, че начинът да гледаме на всеки диспут, всеки проблем, е въпрос на един вид индивидуални права. И затова се взираме през един законов микроскоп, и разглеждаме всичко. Възможно ли е да има смекчаващи вината обстоятелства, които обясняват защо Джони е предал писмената си работа късно в Коди, Уайоминг? Възможно ли е лекарят да е могъл да направи нещо различно, когато болният човек става по-болен. И, разбира се, склонността към "след дъжд качулка" е идеална. Винаги може да се нахвърля различен сценарий, при който е възможно нещо да е било направено различно.

И все пак сме били обучени да мижим в този законов микроскоп с надеждата, че можем да отсъдим при всеки диспут срещу стандарта за едно идеално общества, където всеки ще се съгласи кое е честно и където инцидентите ще изчезнат, вече няма да има риск. Разбира се, това е Утопия, това е формула за парализа, не за свобода. Това не е основата за законово управление, не е основата за едно свободно общество. И така, сега ще изложа първото от четири предложения, които ще ви представя за това как да се опрости законът. Трябва да преценявате закона главно по неговия ефект върху по-широкото общество, а не индивидуални диспути. Абсолютно жизненоважно.

И така, да се оттеглим от случката за момент и да разгледаме обществото си високо отгоре. Действа ли то? Какво ще ни покажат макро данните? Е, системата за здравеопазване е била преобразена. Една култура, проникната от отбранителност. Универсално недоверие към съдебната система. Универсално практикуване на защитна медицина. Много е трудно да се измери, защото има смесени мотиви. Понякога лекарите може да печелят повече при поръчка на тестове. И също така, те вече не знаят кое е добро и кое лошо. Но благонадеждни приблизителни оценки набират между 60 милиарда и 200 милиарда долара годишно. Това е достатъчно да осигури грижи на всички хора в Америка, които ги нямат.

Адвокатите на процесите казват: "Е, този страх от закона кара лекарите да практикуват по-добра медицина." Е, това също е било проучено от Института по медицина и други. Оказва се, че случаят не е такъв. Страхът е смразил професионалното взаимодействие, така че се случват хиляди трагични грешки, защото лекарите се страхуват да попитат: "Сигурен ли си, че това е правилната дозировка?" Защото не са сигурни и не искат да поемат законова отговорност.

Да отидем в училищата. Както видяхме при учителката в Коди, Уайоминг, тя изглежда е засегната от закона. Е, оказва се, че училищата буквално се давят в закони. Може да има отделен отдел от една правна библиотека около всяко от следващите правни понятия. Надлежен процес, специално образование, никое дете да не изостава, нулева толерантност, работни правила. И продължава. Проведохме едно проучване за всички правила, които засягат едно училище в Ню Йорк. Съветът по образование нямаше представа. Десетки хиляди предпазливи правила, 60 стъпки към отстраняване на ученик от училище. Това е формула за парализа. Какъв е ефектът от това? Единият е спад в реда.

Отново, проучвания са показали, че той директно може да се обясни с повишаването на надлежния процес. Общественият дневен ред направи проучване за нас преди две години, при което откриха, че 43 процента от гимназиалните учители в Америка казват, че са прекарали поне половината от времето си в това да поддържат ред в класната стая. Това означава, че тези ученици получават половината обучение от полагащото се, защото, ако едно дете разсейва класа, никой не може да учи. А какво се случва, когато учителят се опита да въдвори ред? Заплашват го със законов иск. Проучихме също и това. 78 процента от учителите в прогимназията и гимназията в Америка са били заплашвани от учениците си с нарушаване на правата им със съдебни процеси от учениците си. Те заплпащват ученика си. Не че обикновено съдят. Не че биха спечелили, но това е индикация за подкопаването на авторитета.

А как е работила тази система от закони за правителството? Като че ли не работи много добре, нали? Нито в Сакраменто, нито пък във Вашингтон. Онзи ден в обръщението си за положението на страната пред Конгреса, президентът Обама каза, и мисля, че всички бихме могли да се съгласим с тази цел: "От първите железопътни линии до междущатската магистрална система, нашата нация винаги е била на първо място сред конкуренцията. Няма причина Европа или Китай да имат най-бързите влакове." Е, всъщност има една причина, екологичният преглед е еволюирал в процес, при който не се оставя необърнато камъче при всеки голям проект, отнемащ близо десетилетие, после следван от години съдебни спорове от всеки, който не харесва проекта.

После, просто оставяйки над Земята още една секунда, хората се държат като идиоти, (Смях) из цялата страна. (Аплодисменти) Идиоти. Преди две години област Брауард във Флорида забрани тичането през ваканцията. (Смях) Това означава, че всички момчета ще страдат от разстройване на вниманието. Искам да кажа, това е просто абсолютно формула за провал.

Любими са ми обаче всички предупредителни етикети. Внимание, съдържанието е горещо, върху милиарди чаши за кафе. Археолозите ще ни изкопаят след хиляда години и няма да знаят за защитната медицина и така нататък, но ще видят всички тези етикети - съдържанието е изключително горещо. Ще си помислят, че е било някакъв вид афродизиак. Това е единственото обяснение. Понеже, защо би трябвало да се казва на хората, че нещо всъщност е горещо? Любимото ми предупреждение беше върху една петинчова рибарска примамка. Израснах на юг и прекарвах летата в риболов. Петинчова риболовна примамка е голяма риболовна примамка, с тривърха кука отзад, а отвън пише: "Вредна при поглъщане." (Смях)

И така, никой от тези хора не прави онова, което смята за правилно А защо? Не се доверяват на закона. Защо не се доверяват на закона? Защото той ни дава най-лошото и от двата свята. Произволен е. Всеки може да съди почти за всичко и да го отнесе пред съдебни заседатели. Няма дори усилие за състоятелност. И също така е твърде подробен. В области, които са регулирани, има толкова много правила, че не е възможно някой човек да ги знае. Е, а как да се оправи? Бихме могли да прекараме 10 000 живота в опити да окастрим тази правна джунгла. Но предизвикателството тук не е в това само да се поправя законът. Защото преградата за успеха е доверието.

За да бъде законът платформата за свобода, хората трябва да му се доверяват. И така, ето второто ми предложение. Доверието е жизненоважно състояние за едно свободно общество. Законът е достатъчно сложен без законов страх. Но законът е различен от други видове несигурности. Защото носи със себе си мощта на държавата. И така държавата може да влезе. Това всъщност променя начина, по който мислят хората. Все едно имаш едно малко адвокатче на раменете си по цял ден, което ти шепне в ухото: "Може ли това да се обърка? Би ли могло онова да се обърка?" Това тласка хората от умната част на мозъка, онзи тъмен, дълбок кладенец на подсъзнанието, където са инстинктите, опитът и всички други фактори на творчество и добра преценка. Тласка ни към тънката облицовка на съзнателната логика.

Много скоро докторът казва: "Ами, съмнявам се дали това главоболие би могло да е тумор, но кой би ме защитил, ако е така, така че може би просто ще поръчам магнитен резонанс." И така се пропиляват 200 милиарда долара за ненужни тестове. Ако накараш хората да се притесняват за преценките си, проучванията показват, че ще ги караш да правят по-лоши преценки. Ако кажеш на пианистката да мисли за това как натиска клавишите, когато свири пиесата, тя не може да изсвири пиесата. Притеснението е врагът на постижението. Едисън го е изразил най-добре. Той е казал: "По дяволите, тук нямаме правила, опитваме се да постигнем нещо." (Смях)

И така, как се възстановява доверие? Ремонтирането на закона явно не е достатъчно. А исковата реформа, която е страхотна идея, понижава разходите ти, ако си бизнесмен, но е като лепенка върху тази зееща рана от недоверие. Държави с обширна искова реформа все пак страдат от всички тези патологии. Така че е нужно не само да се ограничат претенциите, а всъщност да се създаде суха област на свобода. Оказва се, че свободата всъщност има формална структура. И тя е следната: законът поставя граници, и от едната страна на тези граници са всички неща, които не може да се правят или трябва да се правят. Не може да крадеш. Трябва да си плащаш данъците. Но се предполага, че същите тези граници дефинират и защитават суха област на свобода.

Исая Берлин го е изразил така: "Законът поставя граници, не изкуствено очертани, вътре в които хората трябва да са неспособни да живеят нормално." Забравили сме онази втора част. Тези диги са рухнали. Хората газят през закона по цял ден. Така че онова, което е нужно сега, е да се възстановят тези граници. И е особено важно да се възстановят за съдебните процеси. Защото онова, за което хората могат да съдят, установява границите за свободата на всеки друг. Ако някой заведе дело, че дете е паднало от люлката, няма значение какво се случва на процеса, всички люлки ще изчезнат. Защото никой няма да иска да поеме риска от съдебен процес. И това се е случило. Няма люлки, гимнастични салони-джунгли, въртележки, въжета за катерене, нищо, което би заинтересувало дете над четиригодишна възраст, защото с него няма свързан риск.

А как да я възстановим? Животът е твърде сложен за... (Аплодисменти) Животът е твърде сложен за софтуерна програма. Всички тези избори включват преценки на стойност и социални норми, а не обективни факти. И така, ето го четвъртото предложение. Това имаме, философията, към която трябва да води промяната. И ето два жизненоважни елемента от нея. Трябва да опростим закона. Трябва да мигрираме от цялата тази сложност към общи принципи и цели. Конституцията е дълга само 16 страници. Действала е доста добре 200 години.

Законът трябва да е достатъчно прост, така че хората да могат да го възприемат в ежедневните си избори. Ако не могат да го възприемат, няма да му се доверяват. А как да се направи прост? Защото животът е сложен. Ето я най-трудната и най-голяма промяна. Трябва да възстановим авторитета на съдиите и служителите да интерпретират и прилагат закона. (Аплодисменти) Трябва повторно да цивилизоваме закона. Да направим закона прост, така че човек да се чувства свободен, отговарящите хора трябва да бъдат свободни да използват преценката си, за да интерпретират и прилагат закона в съгласие с разумни социални норми. Докато слизаш и вървиш по тротоара по време на деня, трябва да мислиш, че ако има спор, има някой в обществото, който смята за своя работа със сигурност да те защити, ако действаш разумно. Такова лице не съществува днес.

Това е най-трудната преграда. Всъщност не е много трудно. В 98 процента от случаите е фасулска работа. Може би имате иск в съда за малки искове за изгубения ви чифт панталони за 100 долара, но не в съда за обща юрисдикция за милиони долари. Случаят е отхвърлен без предразсъдъци или преобразуване в съда за малки искове. Отнема пет минути. Това е. Не е толкова трудно.

Но е трудна преграда, защото имаме тези правни плаващи пясъци, защото сме се събудили през 60-те години за всички тези наистина лоши ценности, расизъм, полова дискриминация, замърсяване. Това бяха лоши ценности. И искахме да създадем една правна система, при която никой вече да не може да има лоши ценности. Проблемът е, че създадохме система, при която елиминирахме правото да имаш добри ценности. Това не означава, че хората на власт могат да правят, каквото си искат. Все още са ограничени от законови цели и принципи. Преподавателят отговаря пред директора. Съдията отговаря пред апелативния съд. Президентът отговаря пред гласоподавателите. Но отговорностите нагоре по линията преценяват решението срещу ефекта върху всички, а не само върху недоволното лице. Не може да се управлява едно общество чрез възможно най-ниския общ знаменател. (Аплодисменти)

И така, нужна е основна промяна във философията. Може да изключим щепсела на много от тези неща, ако променим философията си. Учили са ни, че властта е врагът на свободата. Не е вярно. Всъщност, властта е от основна важност за свободата. Законът е човешка институция. Отговорността е човешка институция. Ако преподавателите нямат авторитет да управляват класната стая, да поддържат ред, страда ученето на всички. Ако съдията няма авторитета да отхвърля неразумни претенции, тогава всички по цял ден си гледаме през рамото. Ако агенцията по околната среда не може да реши, че електропроводите са добри за околната среда, тогава няма начин да се доведе мощността от вятърните ферми до града. Едно свободно общество изисква червени светофари и зелени светофари, иначе скоро спада до нивото на пътно задръстване. Това се е случило с Америка. Огледайте се.

Онова, което е нужно на света сега, е да се възстанови властта да се правят общи избори. Това е единственият начин да си върнем свободата. И е единственият начин да се освободят енергията и страстта, нужни, за да можем да посрещнем предизвикателствата на нашето време. Благодаря. (Аплодисменти)