Паван Сукдев: Да оценим Природата!

Тук съм, за да ви говоря за икономическа невидимост на природата. Лошата новина в случая е, че офисът на майката природа не издава фактури за ресурсите, които ни предлага. Но ние трябва да направим нещо по този проблем. Аз започнах живота си като професионалист по пазарна икономика, и все още се интересувам от нея, но моите усилия в последно време са насочени към оценяване на стойността, която хората получават от природата, стойността, която е неоценена от пазара.

Проект наречен TEEB беше стартиран през 2007, от група министри на околната среда от Г8+5. Тяхното главно вдъхновение беше породено от едно строго ревю на Лорд Стърн. В резултат от него те си задали въпроса: Ако икономиката може да ни убеди с такава сигурност за ранно предприемане на действия в посока изменението на климата, тогава, защо да не може да направи същото за опазването на околоната среда? Защо да не може да се направи равностойен проект за опазване на природата? И отговорът е, че може. Но това не е толкова просто. Биологичното разнообразие на живата материя на тази планета не е газообразно. То съществува в много слоеве - екосистеми, биологически видове и гени на много нива - международни, национални, локални, обществени - и това което е направено за природата от Лорд Стерн и неговият екип, не е лесно.

И въпреки това, ние решихме да опитаме. Ние започнахме проекта с междинен доклад, който бързо събра на едно място много информация по темата събирана от от много, много изследователи. Между всичките резултати, които получихме беше и потресаващото откритие, че в действителност ние губим природен капитал - човешките ползи, с които природата ни дарява. Оценката бе, че ги губим с невероятна скорост - в действителност от порядъка на 2 до 4 трилиона долара природен капитал. Това стана ясно през 2008, по времето когато банковата криза показа, че сме загубили финансов капитал от порядъка на 2 ½ трилиона долара. Така че загубената природна стойност беше сравнима по размер с финансовата загуба. До днес тези резултати сме представили пред междунардоната общност, правителства, местни власти и бизнеси, пред хора като вас и мен, под формата на доклади, които също бяха представени пред ООН миналата година. Докладите адресират скритата икономическа стойност на природата и описват какво може да се направи, за да се разреши.

Какво е това? Снимка с която сте добре запознати - Амазонските тропически гори. Те са огромен склад на въглерод и невероятен склад от биоразнообразие, но това което хората не знаят е, че те са също и фабрика за дъжд. Защото севроизточните пасати, преминавайки през Амазония, ефективно събират водните изпарения. Около 20 милиарда тона водни изпарения на ден биват засмукани от североизточните пасати, които се връщат обратно под формата на дъжд на територията на басейна на Ла Плата. Този дъждовен цикъл, тази фабрика за дъжд, ефективно захранва селскостопанска икономика на стойност от порядъка на 240 милиарда долара в Латинска Америка. Възниква въпросът: Колко точно Уругвай, Парагвай, Аржентина и в действителност щата Мато Гросо в Бразилия заплащат за този жизненоважен за тяхната икономика ресурс, на Амазония, която произвежда валежите? И отговора е zilch, точно нула. Това е икономически невидимостта на природата. Това не може да продължава, тъй като икономическите стимули и демотивиращи фактори са много силни. Икономиката се е превърнала във валутата при определяне на правилата. Докато не адресираме тази невидимост, ще сме свидетели на същите резултати, които наблюдаваме в момента, постепенна деградация и загуба на ценни природни активи.

Не говоря само за Амазония или тропическите гори. Без значение нивото, на което разглеждате, дали екосистемно ниво, вид или на генетично ниво, ще се сблъскате със същия проблем отново и отново. Говорим за цикъл на валежите и водно регулиране от тропическите гори на ниво екосистема. На ниво вид опрашването от насекоми, например пчели опрашващи плодове и т.н., е оценено на стойност около 190 милиярда долара. Това е около 8% от общата земеделска продукция в световен мащаб. Това остава напълно незабелязано. Но как всъщност една пчела може да издаде фактура? Всъщност, ако погледнете на генетично ниво, 60% от лекартсвата са първо открити като молекули в тропическа гора или риф. Още веднъж - повечето от това остава неплатено.

Това ме довежда до един друг аспект, който е - на кого трябва да се плаща? Този генен материал вероятно принадлежи, ако въобще може да принадлежи на някого, на местна общност бедни хора, които, чрез своите знания, помагат на изследователите да открият молекула, която след това се превръща в лекарство. Те са тези, на които не се заплаща. И ако погледнете на ниво видове, помислете за рибата. В днешно време изчерпването на океанско рибно богатство е толкова значително, че в голяма степен влияе на способността на бедните, на майстора рибар от народа и на тези, които риболуват за прехраната на собствените си семейства. Около 1 милиярд хора в света се прехранват с риба и живота им зависи от нейното количество. Един милиярд хора разчитат на риба като на основен източник на животински протеин. Скоростта, с която количеството риба намалява се е превърнал в човешки проблем с огромни размери, в здравословен проблем, размера на който не сме виждали преди. И накрая, на ниво екосистема, дали ще е предотвратяване на наводнение или контрол на сушата, предоставяни от горите, дали е способността на бедните фермери да събират суха шума за техния добитък и кози, или способността на жените им да събират дърва за огрев от гората, всъщност бедните са тези, които най-много зависят от ресурсите на екосистемата.

Направихме разчети в нашето изследване, които показаха, че за страни като Бразилия, Индия и Индонезия екосистемните услуги - безплатните за човечеството природни блага - са малки в процентно изражение от БВП - 2%, 4%, 8%, 10%, 15%. Но от гледна точка на важността на природните блага за самите бедни в тези страни, процентното изражение е 45%, 75%, 90%. Това е разликата. Защото те имат огромно значение за бедните. Всъщност не може да съществува подходящ модел на развитие, докато се унищожава или се позволява деградацията на основната ценност, най-важният актив, ценността на развитието, т.е. екологичната инфраструктура.

До колко това може да се влоши? Ето снимка на така нареченият средностатистически показател на изобилие на живи организми. Той представя просто усреднената стойност на броя на тигри, жаби, кърлежи или какъвто и да е друг съществуващ животински вид. Различните цветове върху планетата са процентното видово съдържание. Зеленият цвят представя от 80 до 100%. Жълтият - от 40 до 60%. Тези проценти са отчетени от броя видове от времето на прединдустриалната ера, 1750г.

Сега ще ви покажа как бизнеса обикновено влияе на това. Наблюдавайте промяната в цветовете на Индия, Китай, Европа и Африка на юг от Сахара, докато се движим и консумираме глобална биомаса със скорост, която няма как да е устойчива. Вижте това отново. Единстевените места, които остават зелени – и това не е добра новина – са места като пустинята Гоби, тундрата и Сахара. Но това никак не помага, тъй като там има много малко видове и обем на биомаса на първо време. Това е предизвикателството. Причината това да се случва се свежда, по мое мнение, до един основен проблем – нашата неспособност да възприемем разликата между обществени ползи и частни облаги. Склонни сме постоянно да игнорирме общественото богатство, просто защото е общо, то е общо благо.

Ето един пример от Тайланд, където открихме, че заради това, че едно мангрово дърво няма голяма стойност само по себе си – приблизително $600 за деветте години, през които е правено измерването - сравнено с много по-голямата му стойност от $9600 в приложението му за ферма за скариди, е налице тенденцията към постепенното изчерпване на мангрови гори с цел превръщането им във ферми за скариди. Но разбира се, ако погледнете тези печалби, почти 8000 от тези долари са всъщност субсидии. Така че при сравняването на двете страни на монетата откривате, че те са около 1200 до 600. Това не е толкова трудно.

От друга страна, ако започнете да измервате колко всъщност ще струва да се възстанови земята ползвана за ферма за скариди обратно към продуктивна употреба? След ефектите от отлагането на сол и химикали отговорът ще бъде $12,000. И ако отчетете ползите от мангровото дърво за защита от буря и циклони за рибовъдството, което осигурява прехрана за бедните, отговорът ще клони към $11,000. Така, сега нека погледнем различните страни. Ако погледнете от страната на общественото богатство сравнена със страната на личните печалби, получавате напълно различен отговор, от което е ясно, че в опазването на мангровите дървета има повече смисъл отколкото в унищожаването им.

Мислите ли, че тази история е ограничена само в Южен Тайланд? Не, за съжаление това е на глобално ниво. И ето как изглеждат същите изчисления, направени наскоро - казвам наскоро, но е през последните 10 години - от група, наречена TRUCOST. Те изчислили външните щети на на 3000 от най-големите корпорации. С други думи, какви са обикновено разходите им за извършването на техния бизнес. Не говорим за незаконни неща, а просто бизнес както обикновено, причиняващ променящи климата емисии, които от своя страна имат икономическа цена. Това води до отделянето на замърсители, които имат икономическа цена, цена върху здравето и др. Използването на чиста вода. Когато сондирате за вода, за да произведете Кока Кола близо до ферма на някое село, не е незаконно, но струва много на общността от селото.

Можем ли да спрем това, и как? Мисля, че първата стъпка, която трябва да направим е, да признаем колко ценен е природния капитал. Просто казано, нещата от живота са природен капитал, който трябва да оценим и инкорпорираме в нашите системи. Когато измерваме БВП като икономически показател на една държава, ние не отчитаме най-големият актив на държавата. Когато измерваме корпоративно представяне, ние не включваме нашите въздействия върху природата и това какъв разход извършването на бизнес представлява за обществото. Това трябва да спре. Всъщност, това е, което наистина възбуди интереса ми в този момент. Преди доста време аз стартирах проект наречен Зелено Счетоводство. Това беше в началото на 2000 г., когато Индия се ентусиазира за растежа на БВП като средство за напредък - наблюдавайки огромния разтеж на Китай от 8, 9, 10% и запитвайки се - защо ние не можем да направим същото? И аз и някои мои приятели установихме, че това не може да е вярно. Това би създало много повече разходи и загуби за обществото. Така че решихме да направим огромен набор от изчисления, които използвахме за издаването на Зелени Сметки за Индия и нейните щати. Ето така започна моят интерес и се насочи към TEEB проекта. Изчисляването на това на национално ниво е нещо различно, и беше започнало. Световната Банка се съгласи с това и стартира собствен проект наречен WAVES (СОЕУ) - Счетоводство и Оценяване на Екосистемните Услуги.

Но изчисляването на това на следващо ниво, т.е. на нивото на бизнес сектора, е доста важно. Всъщност ние вече направихме изчисленията с проекта TEEB. Направихме това за много труден случай - обезлесяването в Китай. Това е важно, защото през 1997г. в Китай, Жълтата река беше пресъхнала в продължение на девет месеца, което донесе тежки загуби на селскостопанска продукция и болка, и загуба за обществото. Само година по-късно реката Яндзъ преля и причини около 5500 смъртни случая. Така че стана ясно, че обезлесяването е сериозен проблем. Той е до голяма степен причинен от строителната индустрия.

В резултат Китайското правителство наложи забрана за изсичане. Оценка на последните 40 години показва, че ако бяхме отчели тези загуби - цената от загубата на горния почвен слой, цената на загубата на водните пътища, загубената производителност, загубата за местните жители като резултат от всички тези фактори, опустяването на района и т.н. - тези разходи са почти два пъти повече от пазарната цена на дървен материал. Така че в действителност, цената на дървесината на Пекинския пазар би трябвало да бъде три пъти повече, ако правилно бяха взети под внимание истинската болка и разходи за обществото на Китай. Разбира се, след случката човек помъдрява.

Начинът да се направи това е като се започне на ниво компания, за да поеме водеща роля и го направи за колкото се може повече важни сектори, имащи разходи, и накрая да се разкрият тези отговори. Някой веднъж ме попита: "Коя компания е по-отговорна - Unilever или P&G, когато става въпрос за въздействието им върху тропическите гори в Индонезия?" И аз не успях да отговоря, защото нито едната от двете, въпреки че и двете са добри и професионални компании, не изчислява и не разкрива социалните и екологичните щети на дейностите си.

От друга страна да погледнем компании като PUMA - Йохен Цайц, техният главен изпълнителен директор и председател, ме предизвика на едно събиране, казвайки, че той ще инкорпорира моя проект преди аз да съм го завършил. Всъщност мисля, че той приключи по същото време с мен, но все пак го направи. Той изчисли за PUMA следните цифри: $2.7 млрд. оборот, $300 млн. приходи, $200 млн. след данъчно облагане, $94 млн. за външни нанесени щети от компанията. Сега, това не е добра ситуация за тях, но те поне проявяват смелостта и куража да излязат кажат: "Ето това са нашите изчисления. Правим ги, защото знаем, че човек не може да управлява правилно това, което не може да измери.''

По мое мнение, това е пример за нас, от който можем да почерпим утеха. Ако повече компании правиха това, и ако повече сектори се ангажираха с това като цяло, бихме имали аналитици, бизнес аналитици, и би било възможно хора като нас и потребители, и неправителствени организации да сравнят в действителност колко социално отговорни са компаниите. В днешно време не е напълно възможно да се направи това, но пътят се утъпква. Може да се направи. Аз съм доволен, че Институтът на Дипломираните Експерт-Счетоводители във Великобритания вече създаде коалиция да извършва това, международна коалиция.

Друг мой фаворит, е създаването на зелените пазари за въглероден двуокис. И между другото, тези са моите фаворити - изчисляване на външните щети и зелените пазари за въглероден двуокис. TEEB са създали повече от дузина различни групи решения, като оценяване на защитена площ и заплащане за екосистемни услуги, и еко-сертифициране и какво ли още не, но тези са фаворитите. Какво е зелен въглерод? Това, което днес имаме, е основно кафяв пазар на въглеродни емисии. Става дума за енергийни емисии. Схемата за търговия на емисии на Европеския съюз е основния пазар. Тя обаче не се справя много добре. Ние вече сме прехвърлили нормите. Като инфлацията: вие печатате повече от необходимото банкноти, получавате това, което виждате, цените спадат. Но това е всичко за енергетиката и индустрията.

Но това, което не сме отчели са някои други емисии, като черен въглерод, под формата на сажди. Пропускаме и син въглерод, които между другото има най-голямо процентно съдържание - повече от 55%. За щастие, потокът на емисиите от океана към атмосферата и обратно, е малко или много балансиран. В действителност, това, което се абсорбира, е около 25% от нашите емисии, което от своя страна води до окисляване или по-ниска алкалност в океаните. Повече от това след минута.

И накрая, обезлесяването допринася с емисии на метан от селското стопанство. Зеленият въглерод, този идващ от обезлесяването и селскостопанските емисии, заедно със синия въглерод съставляват 25% от нашите емисиите. Ние вече притежаваме средствата, чрез структура, чрез механизъм, наречен REDD Plus - схема за намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите. Норвегия вече е допринесла с по милиард долара за Индонезия и Бразилия, за да осъществи тази REDD Plus схема. Така че вече имаме напредък. Но проблемът е, че трябва да се направи много повече от това.

Това ще разреши ли проблема? Може ли икономиката да разреши това сама? Страхувам се, че не. Има една област в океаните – на кораловите рифове. Както сами виждате, те пресичат цялото земно кълбо по целия път от Микронезия, през цяла Индонезия, Малайзия, Индия, Мадагаскар и на запад от Карибите. Тези червени точки, тези червени зони, осигуряват храна и поминък за повече от половин милиард души. Това се равнява на почти 1/8 от цялото човечество. И най-тъжното тук е, че докато тези коралови рифове изчезват - учените казват, че каквото и да е количество въглерод в атмосферата по-голямо от 350 части/млн. е твърде високо за оцеляването на коралите - ние не само рискуваме изчезването на коралите като вид, топловодните корали, не само рискуваме изчезването на ¼ от всички видове риби в тези океани, но рискуваме живота и поминъка на повече от 500 млн. души, живеещи в развиващи се, бедни страни.

Така че при избирането на цел от 450 части/млн. и определянето на две степени в преговорите за климата, ние сме направили етичен избор. Ние, обществото, всъщност сме направили етичен избор да нямаме коралови рифове. Това, което аз ще Ви кажа, преди да се разделим, е, че може би сме направили това. Нека да се замислим върху това и какво означава то, но моля Ви, нека не правим повече от това. Защото майката природа има само определено количество екологична инфраструктура и ограничено количество природен капитал. Аз не мисля, че можем да си позволим прекалено много подобни етични решения.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)