Пол Зак: Доверие, моралност... и окситоцин

Има ли нещо уникално при човешките същества? Има. Ние сме единствените създания с напълно развити морални чувства. Като социални създания ние сме завладяни от моралност. Нужно ни е да знаем защо хората правят това, което правят. Аз лично съм обсебен от моралност. Дължа го на тази жена, сестра Мери Марастела, известна още като моя майка. Като псалт (черковен помощник) вдишах много тамян и се научих да казвам фрази на латински, но имах и време да мисля дали моралността на майка ми от общото към частното е приложима към всеки. Виждах, че и религиозни и нерелигиозни хора бяха еднакво обсебени от моралност. Мислех си, че може би има някаква земна основа за морални решения. Но исках да отида по-далеч от това да казвам, че нашите мозъци ни правят морални. Искам да зная дали има химия на моралността. Искам да зная дали има молекула на морала.

След 10 години на експерименти аз я открих. Искате ли да я видите? Донесох малко с мен. Тази малка спринцовка съдържа молекулата на морала. (Смях) Нарича се окситоцин. Окситоцинът е проста и древна молекула, намираща се само в бозайниците. При гризачите тя е известна да предизвиква майките да се грижат за тяхното поколение, а при някои създания, да дава толерантност към партньора в подземното обиталище. Но при хората е известна само като улесняваща раждането и кърменето при жените, и е отделяна от двата пола по време на секс.

И така ми дойде идеята, че окситоцинът може би е молекулата на морала. Направих това, което повечето от нас правят - изпробвах я върху няколко колеги. Един от тях ми каза: "Пол, това е най-глупавата идея в света. Това е" - каза той - "само една женска молекула. Тя не може да е толкова важна." Но аз му отвърнах: "Ами мъжките мозъци я произвеждат също. Трябва да има причина за това." Но той беше прав, това бе една глупава идея. Но бе проверимо глупава. С други думи, помислих, че мога да направя експеримент, за да видя дали окситоцинът прави хората морални.

Оказа се, че това не е толкова лесно. Преди всичко, окситоцинът е срамежлива молекула. Нивата на базовата линия са близки до нула, когато няма дразнител, причиняващ отделянето й. А веднъж произведена, живее три минути и половина и се разпада бързо при стайна температура. И така, експериментът трябваше да причини нарастване на окситоцина, да го вземе бързо и да го пази студен. Мислех, че мога да го постигна. За щастие, окситоцинът се произвежда и в мозъка и в кръвта, така, че аз можех да проведа експеримента без да уча неврохирургия. След това, трябваше да измеря моралността.

Изучаването на Моралността с главно М е гигантски проект. Затова започнах по-малък. Изучавах една отделна добродетел: надеждността. Защо? Показал съм в началото на века, че страни с по-висок дял надеждни хора са по-проспериращи. В тези страни се случват повече икономически сделки и се създава по-голямо богатство, облекчаващо бедността. Бедните страни са и страни с много по-ниско доверие. Така че ако схванех химията на надеждността, можех да помогна в облекчаването на бедността.

Но аз също съм и скептик. Не искам просто да питам хората: "Вие надежден ли сте?" Вместо това използвах подхода на Джери Макгуайър за изследване. Ако сте толкова непорочни, покажете ми парите. Това, което направихме в моята лаборатория е да изкушим хората с добродетел и порок, използвайки пари. Нека ви покажа как го направихме. Набрахме хора за един експеримент. Те всички получаваха по $10 за участие. Дадохме им голям брой инструкции, но никога не ги измамихме. След това ги съчетахме по двойки с компютър. В двойката единият получаваше съобщението: "Искате ли да се откажете от част от вашите $10, които спечелихте за участието си тук и да го изпратите на някой друг в лабораторията?" Номерът е там, че не можете да ги видите, нито да говорите с тях. Правите го само веднъж. Това от което се откажете се утроява в сметката на другия. Вие ги правите много по-богати. А те получават съобщение на компютъра, казващо: Човек номер едно ви изпрати тази сума. Искате ли да я запазите цялата или ще върнете част от нея обратно?

Помислете за минута върху този експеримент. Предстои ви да седите на тези твърди столове час и половина. Някакъв луд учен възнамерява да ви боде с игла и да ви вземе четири епруветки кръв. А вие ме карате да се откажа от тези пари и да ги пратя на някой непознат? И така, това бе раждането на вампирска икономика. Вземи решение и ми дай малко кръв.

Е, фактически експериментиращите икономисти са провеждали този тест по целия свят, с много по-големи залози и единодушното мнение бе, че мярката на даване от първия към втория е мярка на доверие, а трансферът от втория, обратно към първия - измерената надеждност. В действителност икономистите бяха объркани по въпроса защо изобщо вторият трябва да връща някакви пари. Те приемаха, че парите са нещо добро, защо да не задържат цялата сума?

Не това открихме ние. Ние установихме, че 90% от първите изпратиха пари, а от тези, които получиха пари, 95% върнаха част от тях. Но защо? Е, измервайки окситоцина ние открихме, че колкото повече пари получи вторият, толкова повече окситоцин произвежда мозъкът му, и колкото повече бе измерения окситоцин, толкова повече бяха върнатите пари. И така, имаме биология на надеждността.

Но чакайте. Какво нередно има в този експеримент? Две неща. Първо: нищо в тялото не се случва изолирано. Затова ние измерихме девет други молекули, които взаимодействат с окситоцина, но върху тях нямаше никакво въздействие. Обаче второто е, че все още имах тази косвена връзка между окситоцина и надеждносттта. Аз не знаех със сигурност дали окситоцинът предизвиква надеждност. За да проведа експеримента, знаех, че трябва да вляза в мозъка и да манипулирам окситоцина директно. Използвах всичко освен един свредел, за да вкарам окситоцин в мозъка си. И открих, че мога да го направя с носов инхалатор. Така, заедно с колегите в Цюрих сложихме 200 души на окситоцин или пласебо да направят същия тест на доверието с пари и открихме че тези на окситоцина показват не само повече доверие, а можем да увеличим повече от двойно броя на хората които изпращат всички свои пари на непознат - всички без промяна на настроението или познанието.

И така, окситоцинът е молекулата на доверието, но дали е молекулата на морала? Използвайки инхалатора на окситоцин направихме повече изследвания. Показахме, че окситоциновото вливане повишава щедростта в едностранните парични преводи с 80%. Показахме, че увеличава даренията за благотворителност с 50%. Изследвахме също нефармакологични начини за повишаване на окситоцина. Те включваха масаж, танцуване и молитви. Да, майка ми бе щастлива от последното. И когато покачвахме окситоцина, хората с желание отваряха портфейлите си и споделяха пари с непознати.

Но защо го правеха? Какво е усещането когато мозъкът ти е наводнен с окситоцин? За да проучим въпроса, започнахме експеримент при който хората гледаха видео на баща с четири годишния си син болен от рак в крайна фаза. След видеото ги накарахме да оценят чувствата си и им взехме кръв преди и след, за да измерим окситоцина. Промяната в окситоцина предсказа тяхното съчувствие. Значи съчувствието е, което ни кара да се свържем с други хора. Съчувствието е, което ни кара да помагаме на другите. Съчувствието е, което ни прави морални.

Сега, тази идея не е нова. Един неизвестен по онова време философ на име Адам Смит написва книга през 1759 със заглавие "Теория на моралните чувства" В тази книга Смит твърди, че сме морални създания, не по дедукция от общото към частното, а по индуктция от частното към общото. Той казва, че ние сме социални създания, и така споделяме емоциите на другите. Т.е. ако аз правя нещо, което те наранява, аз чувствам тази болка. Затова съм склонен да избегна това. Ако правя нещо, от което си щастлив, аз споделям твоята радост. Затова съм склонен да правя такива неща. Същият този Адам Смит 17 години по-късно ще напише малка книжка със заглавие "Богатството на нациите" - основополагащият документ на икономиката. Но той, фактически, е философ на морала, и е прав по въпроса защо сме морални. Аз само открих молекулата, стояща зад това. Познаването на тази молекула е ценно, защото тя ни казва как да включим това поведение и какво го изключва. В частност тя ни казва защо срещаме неморалност.

За да изследваме неморалността, нека ви върна в 1980. Работя на бензиностанция в покрайнините на Санта Барбара, Калифорния. Цял ден седите в бензиностанцията, и, казвам ви, виждате много моралност и неморалност. И така, един неделен следобед, на касата дойде мъж с красива кутия за бижута. Отвори я. Вътре имаше перлена огърлица. Каза: "Хей, в мъжката тоалетна намерих това. Какво смятате, че трябва да направим?" "Не зная, дайте го в 'Намерени вещи'." "Хм, това е много ценно. Трябва да намерим собственика му." "Да" - казах аз.

Така, както се чудехме какво да правим, звънна телефонът. Развълнуван мъжки глас каза: "Бях във вашата бензиностанция преди малко. Бях купил едно бижу за съпругата ми, а не мога да го намеря." Попитах: "Перлена огърлица?" "Да." "Хей, един човек току що я намери." "О, вие ми спасявате живота. Ето телефонния ми номер. Кажете му да ме изчака половин час. Аз ще дойда и ще го възнаградя с $200." Това бе чудесно и аз казах на човека: "Виж, спокойно, спечели тлъста награда. Животът е хубав." Той каза: "Не мога. Имам интервю за работа в Галена след 15 мин. Имам нужда от тази работа, трябва да вървя." И отново ме попита: "Какво да направим?" Аз съм един гимназист. Нямах идея. Казах: "Аз ще я пазя, вместо вас." Той каза: "Знаете ли, бяхте толкова любезен, нека разделим наградата." Давам ви бижуто, вие ми давате сто долара и когато човекът дойде..."

Виждате, аз бях мамен. Това е класическа измама, наречена "пускане на гълъб" и гълъбът бях аз. Трикът по който много измами работят не е в това, че мошеникът кара жертвата да му повярва, а в това, че той показва доверие в жертвата. Сега знаем какво се случва. Мозъкът на жертвата отделя окситоцин, а вие отваряте портфейла или портмонето си и давате пари.

И така, кои са тези хора, които манипулират нашите окситоцинови системи? Ние открихме, тествайки хиляди хора, че 5% от населението не отделят окситоцин при стимулиране. Ако вие им вярвате, техните мозъци не отделят окситоцин. Ако има пари на масата, те ги вземат всичките. Имаме термин за тези хора в моята лаборатория. Наричаме ги копелета. (Смях) Това не са хора, с които бихте искали да изпиете по бира. Те имат много от белезите на психопати.

Сега има други начини системата да бъде затормозена. Единият е чрез неправилно възпитание. Ние изучавахме сексуално насилвани жени и около половината от тях не отделяха окситоцин при стимулиране. Имате нужда от достатъчно грижи за да се развие тази система правилно. Високият стрес също възпрепятства окситоцина. Всички знаем, че когато сме под стрес, не действаме по най-добрия начин.

Има един друг интересен начин да бъде възпрепятстван окситоцина - чрез действието на тестостерона. В експерименти вкарахме тестостерон на мъже. И вместо да споделят пари, те станаха егоистични. Но интересно, мъжете с висок тестостерон са по-склонни да използват собствените си пари, за да наказват други за техния егоизъм. (Смях) Сега помислете за това. То означава, че в нашата собствена биология, ние имаме ин и ян на моралността. Ние имаме окситоцин, който ни свързва с другите, кара ни да чувстваме, това което те чувстват. И имаме тестостерон. Мъжете имаме 10 пъти повече тестостерон от жените и така, мъжете правят това повече от жените - ние имаме повече тестостерон, който ни кара да искаме да наказваме хора, които се държат неморално. Нямаме нужда от Бог или правителство, да ни казва какво да правим. Всичко е в нас.

И така, може да се чудите: Тези хубави лабораторни експерименти приложими ли са в реалния живот? Да, аз също се притеснявах за това. Затова излязох от лабораторията, за да видя дали това наистина е валидно в нашия ежедневен живот. Миналото лято присъствах на сватба в Южна Англия. 200 души в красиво викторианско имение. Не познавах никого. Влязох с взетия под наем Vauxhall. Извадих една центрофуга, сух лед, игли и шишенца. И взех кръв от булката и младоженеца, сватбарите, семейството и приятелите преди и веднага след вричането.

(Смях)

И познайте какво! Сватбите предизвикват отделяне на окситоцин, но го правят по много специфичен начин, Кой е в центъра на сватбената слънчева система? Булката. Тя имаше най-голямо покачване на окситоцина. Кой обича сватбата почти колкото булката? Майка й, точно така. Нейната майка бе номер две. Следват: свекъра, младоженеца, семейството, приятелите - строени около булката, като планети около слънцето. Мисля, че това ни казва, че сме създали този ритуал, за да ни свърже с тази нова двойка, да ни свърже емоционално. Защо? Защото имаме нужда да успеят във възпроизвеждането, да продължат вида.

Аз също се притеснявах, че моите експерименти върху доверието с малки суми пари не улавяха наистина колко често в действителност доверяваме нашия живот на непознати. И така, въпреки че имах страх от високо, наскоро прикачих себе си към още един човек и излязох от самолета на височина 3700 м. Взех си кръв преди и след и имах грамаден връх на окситоцина. Има толкова много начини да се свържем с хора. Например през социалните медии. Много хора туитват в този момент. И така, ние изследвахме ролята на социалните медии и открихме, че използването им прави солидно, двуцифрено повишаване на окситоцина.

Проведох този експеримент наскоро за Korean Brodcasting System. Участваха репортерите и техните продуценти. Един от тях, трябва да бе на 22, имаше 150% връх на окситоцина. Поразително. Никой друг нямаше такъв. Той бе използвал социална медия насаме. Когато написах моя доклад до корейците, казах: "Вижте, не зная какво правеше това момче, но предполагам, че общуваше с майка си или приятелката си. Те провериха. Той бе общувал с приятелката си на нейната Facebook страница. Както и предполагах. Това е връзка. И така, има много начини, по които да се свържем с други хора, и изглежда това е универсално.

Преди две седмици се върнах от Папуа Нова Гвинея, където се качих в планините - много изолирани племена, отглеждащи само за прехрана, живеещи както са живяли от хилядолетие. Има 800 различни езици в планините. Това са най-примитивните хора на света. И те наистина също отделят окситоцин.

И така, окситоцинът ни свързва с други хора. Окситоцинът ни кара да усещаме какво чувстват другите хора. И е толкова лесно да накараш мозъците на хората да отделят окситоцин. Аз зная как да го постигна и моят любим начин да го правя, фактически е най-лесният. Нека ви го покажа. Елате. Прегърнете ме. (Смях) Ето това е.

(Ръкопляскане)

И така, моята склонност към прегръщане на други хора ми спечели прозвището Д-р Любов. Аз съм щастлив да споделя малко повече любов в света, това е прекрасно, но ето вашето предписание от Д-р Любов: осем прегрътки на ден. Ние открихме, че хората, които отделят повече окситоцин са по-щастливи. И те са по-щастливи, защото имат по-добри взаимоотношения от всякакъв вид. Д-р Любов казва осем прегрътки на ден. Осем прегрътки дневно - вие ще сте по-щастливи и светът ще бъде едно по-добро място. Разбира се, ако не ви харесва да докосвате хора, мога винаги да ви натикам това в носа.

(Смях)

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)