Пол Стаметс за 6 начина, по които гъбите могат да спасят света

Обичам предизвикателствата, а спасяването на Земята вероятно е добро такова. Всички знаем, че Земята е в беда. Сега сме влезли в 6Х... шестото голямо измиране на тази планета. Често съм се чудил дали ако имаше Обединена организация от организми... иначе позната като "о-о"... (Смях)... и всеки организъм имаше право да гласува, дали щяха да гласуват ние да сме на планетата, или не? Според мен това гласуване се проявява в момента.

Искам да ви представя един комплект от шест микологични решения, с използване на гъби, и тези решения са основани върху мицела. Мицелът се просмуква навсякъде, придържа почвите като цяло, изключително здрав е. Това държи до 30 000 пъти повече от своята маса. Те са великите молекулни разглобители - почвените магьосници. Те генерират хумусните почви по сухоземните маси на Земята. Сега сме открили, че има многопосочен трансфер на хранителни вещества между растения, смекчен от мицела... така че мицелът е майката, която дава хранителни вещества от елшови и брезови дървета на канадски ели, кедри и дъгласови смокини.

С Дъсти обичаме да казваме, ето къде ходим на църква в неделя. Влюбен съм в старата гора и съм патриотичен американец, защото имаме такива. Повечето от вас познават гъбите портобело. И честно казано, срещам голямо препятствие, като спомена гъби пред някого, той незабавно започва да мисли за портобело или вълшебни гъби, очите му се изцъклят и ме мисли за малко луд. Надявам се да сразя този предразсъдък завинаги с тази група. Наричаме го микофобия, ирационалният страх от непознатото, що се отнася до гъби.

Гъбите са много бързи в растежа си. Ден 21, ден 23, ден 25. Гъбите произвеждат силни антибиотици. Всъщност сме по-близко свързани с гъбите, отколкото с което и да е друго царство. Група от 20 еукариотични микробиолози публикуваха преди две години труд, в който се въвежда понятието опистоконта - супер-царство, обединяващо животни и гъби в едно. Споделяме едни и същи патогени. Гъбите не обичат да гният от бактерии, затова най-добрите ни антибиотици идват от гъби. Но ето една гъба, отминала разцвета си. След като отделят спори, все пак гният. Но предполагам пред вас, че серията от микроби, появяващи се по гниещи гъби, са от основна важност за здравето на гората. Те дават на дърветата възможност да израснат, те създават полетата от наноси, които хранят мицела.

Тук виждаме гъба, която отделя спори. Спорите покълват, мицелът се формира и отива под земята. Само в един кубичен инч почва може да има повече от осем мили от тези клетки. Стъпалото ми покрива приблизително 300 мили мицел.

Това са фото-микрографии от Ник Рийд и Патрик Хики. Отбележете, че с израстването на мицела той покорява територия, а после започва мрежата. От много години работя със сканиращ електронен микроскоп, имам хиляди електронни микрографии, и когато се взирам в мицела, осъзнавам, че той представлява мембрани за микрофилтрация. Ние издишваме въглероден диоксид, също и мицелът. Той вдишва кислород, точно като нас. Но това по същество са външни стомаси и бели дробове. Представям ви една концепция, че това са удължени неврологични мембрани. А в тези кухини, формират се микрокухини, и докато се сливат с почвите, те поглъщат вода. Това са малки кладенци. А вътре в тези кладенци започват да се формират микробни общности. И така гъбестата почва не само устоява на ерозия, но създава една микробна вселена, осигуряваща възхода на множество други организми.

Аз пръв предположих, в началото на 90-те години на ХХ век, че мицелът е естественият Интернет на Земята. Като се погледне мицелът - той е силно разклонен. И ако има един счупен клон, много бързо, заради пресечните възли... интернет инженерите може би ги наричат горещи точки... има алтернативни пътища за канализиране на хранителни вещества и информация. Мицелът е чувствителен. Знае, че си там. Като вървиш през местностите, той подскача след стъпките ти и се опитва да грабне отломки. Затова смятам, че измислянето на компютърния Интернет е неизбежно следствие на доказан преди биологично успешен модел. Земята е изобретила компютърния Интернет в своя собствена полза, а сега ние, като върховият организъм на тази планета, се опитваме да отпускаме ресурси, за да защитаваме биосферата.

Стигайки много далеч, тъмната материя се подчинява на същия мицелен архетип. Смятам, че материята поражда живот, животът става отделни клетки, отделните клетки стават низове, низовете стават вериги, веригите - мрежа. И това е парадигмата, която виждаме из цялата вселена.

Повечето от вас може би не знаят, че гъбите са били първите организми, дошли на сушата. Дошли на сушата преди 1,3 милиарда години, а растенията ги последвали след няколкостотин милиона години. Как е възможно това? Възможно е, защото мицелът отделя оксалова киселина, както и много други киселини и ензими, като осейва скалата, извлича калций и други минерали и оформя калциеви оксалати. Кара скалите да се ронят, първата стъпка за създаването на почва. Оксаловата киселина представлява две молекули въглероден диоксид, свързани заедно. Така че гъбите и мицелът поглъщат въглеродния диоксид под формата на калциеви оксалати. И всякакви видове други оксалати също поглъщат въглероден двуокис чрез минералите, които се оформят и извличат от скалната матрица.

Това е открито за пръв път през 1859 г. Това е снимка от Франц Хюбер. Тази снимка е направена през 50-те години на ХХ век в Саудитска Арабия. Този организъм е съществувал преди 420 милиона години. Наречен е прототаксит. Прототакситът, в легнало положение, бил висок около три фута. Най-високите растения на Земята по онова време били по-малко от два фута. Д-р Бойс, в Чикагския университет, публикува една статия в "Геологичен журнал" миналата година, определяща, че прототакситът е бил гигантски фунгус, гигантска гъба. Целите пейзажи на Земята били нашарени с тези гигантски гъби. Навсякъде из повечето сухоземни маси. И те съществували десетки милиони години.

Имали сме няколко събития на измиране, и с марша ни напред... преди 65 милиона години... повечето от вас знаят за това... сме преживели удар с астероид. Земята била ударена от астероид, огромно количество отломки били изхвърлени в атмосферата. Слънчевата светлина била засенчена и гъби населили Земята. Организмите, които партнирали с гъбите, били възнаграждавани, защото на гъбите не им е нужна светлина. По-скоро, в университета "Айнщайн", току-що определиха, че гъбите използват радиацията като източник на енергия, доста подобно на използването на светлина от растенията. Така че изгледите гъби да съществуват и на други планети според мен са предвидимо заключение, поне според мен.

Най-големият организъм в света е в Източен Орегон. Не бих могъл да го пропусна. Размерът му беше 2200 акра. Размер 2200 акра, възраст 2000 години. Най-големият организъм на планетата е мицелен килим, дебел една клетъчна стена. Как може този организъм да бъде толкова голям и все пак да е с дебелина една клетъчна стена, докато ние имаме пет или шест пласта кожа, които ни защитават? Мицелът, при подходящите условия, образува една гъба... тя изниква с такава свирепост, че може да троши асфалт. Участвахме в няколко експеримента. Ако мога, ще ви покажа шест решения как да се помогне за спасяване на света. Обединихме се с лаборатории "Бател" в Белингам, Вашингтон, имаше четири купчини, наситени с дизел и други петролни отпадъци Една купчина беше контролна, една беше третирана с ензими, една купчина беше третирана с бактерии, а нашата купчина заразихме с гъбен мицел. Мицелът поглъща петрола. Мицелът произвежда ензими... пероксидази... които разбиват въглеродно-водородните връзки. Това са същите връзки, които държат въглеводородите заедно. И така, мицелът се насища с петрол, а после, като се върнахме след шест седмици, всички покрития бяха махнати, всички други купчини бяха мъртви, тъмни и вонящи. Върнахме се до нашата купчина - тя беше покрита със стотици паундове гъби кладници... а цветът се променяше от ъгъла на светлината. Ензимите преработваха въглеводородите в карбохидрати - гъбени захари.

Някои от тези гъби са много щастливи гъби. Много са големи. Показват колко много хранителни вещества са могли да придобият. Но се случи нещо друго, което беше прозрение в живота ми. Те отделяха спори, спорите привличат насекоми, насекомите снасят яйца, яйцата стават ларви. После дойдоха птици, внасяйки семена, и нашата купчина стана оазис от живот. Докато другите три купчини бяха мъртви, тъмни и вонящи, а ПАВ - ароматните въглеводороди - достигнаха от 10 000 части на милион до по-малко от 200 за осем седмици. Последното изображение, което нямаме... цялата купчина беше зелен хълм от живот. Това са входни видове. Авангардни видове, които отварят вратата за други биологични общности.

Затова изобретих чували от зебло - размножаеми в бункери - и поставяне на мицела... с помощта на отвени от буря отломки може да вземете тези чували от зебло и да ги пуснете по течението от ферма, която отделя E. coli, или други отпадъци, или фабрика с химични токсини, и тя води до възстановяване на жизнената среда. Установихме място в Мейсън Каунти, Вашингтон и видяхме драматично понижаване на количеството колиформи. Тук ще ви покажа една графика. Това е логаритмична скала, 10 на осма степен. Има повече от 100 милиона колонии на грам, а 10 на трета степен е около 1000. За 48 до 72 часа тези три вида гъби намалиха количеството колиформ бактерии 10 000 пъти. Помислете за последиците. Това е пространствено консервативен метод, който използва отломки от бури... а може да ни се гарантира, че бури ще има всяка година.

Тази гъба особено привличаше интереса ни с времето. Това е съпругата ми Дъсти с една гъба, наречена Fomitopsis officinalis - агарикон. Това е гъба, специфична за старата гора, описана за пръв път от Диоскорид през 65 г. от н.е. като лечение срещу охтика. Тази гъба расте в щата Вашингтон, Орегон, Северна Калифорния, Британска Колумбия, сега се смята за изчезнала в Европа. Може да не изглежда толкова голяма... да се приближим. Това е изключително рядка гъба. Нашият екип... имаме екип от експерти, които излизат... излизали сме 20 пъти в старата гора миналата година. Открихме един образец, за да можем да започнем отглеждане.

Според мен запазването на генома на тези гъби в старата гора е абсолютно жизненоважно за човешкото здраве. Участвам в програмата на Министерството на отбраната на САЩ "Биощит". Представихме над 300 образеца от гъби, сварени в гореща вода, и мицел, събиращ тези извънклетъчни метаболити. И преди няколко години получихме тези резултати. Имаме три различни разновидности гъби агарикон, високо активни срещу вируси на едра шарка. Според д-р Ърл Керн, експерт по едрата шарка от Министерството на отбраната (МО) на САЩ, всички съставки, които имат индекс на селективност две или повече, са активни. Такива с 10 или повече се смятат за силно активни. Нашите разновидности гъби бяха в обсега на високо активните. Може да прочетете изявление, прегледано от МО, ако потърсите в Google, Стаметс (Stamets) и едра шарка (smallpox). Или може да отидете на NPR.org и да слушате интервю на живо.

Насърчени от това, естествено преминахме на грипните вируси. Показвам това за пръв път. Имаме три различни разновидности гъби агарикон, силно активни срещу грипни вируси. Ето цифрите за индекса на селективност... срещу едра шарка, видяхте десетките и двайсетиците... а сега, срещу грипни вируси, в сравнение с контролите с рибавирин, имаме изключително висока активност. А използваме естествен екстракт в рамките на същия дозаторен прозорец като чист фармацевтичен продукт. Опитахме го срещу грипни вируси А - H1N1, H3N2 - както и грипни вируси В. После опитахме смеска, и в смескова комбинация го опитахме срещу H5N1 и получихме индекс на селективност, много по-голям от 1000. (Аплодисменти.) Мисля, че в такъв случай можем да твърдим, че трябва да спасим старата гора като въпрос на национална отбрана. (Аплодисменти)

Заинтересувах се от ентомопатогенни гъби... гъби, които убиват насекоми. Къщата ни беше унищожавана от дървояди. Затова отидох на сайта на Агенцията на САЩ за защита на природата, а те препоръчваха проучвания с група гъби от вида metarhizium, които убиват дървояди, както и термити. Направих нещо, което никой друг не беше правил. Всъщност преследвах мицела, когато спираше да произвежда спори. Това са спори... това е в спорите им. Успях да формирам културата в неотделяща спори форма. И така отрасълът беше похарчил над 100 милиона долара, специално за места с примамки, за да попречи на термитите да изядат къщата ти. Но насекомите не са глупави и избягваха спорите, когато се приближат, затова морфирах културите в неотделяща спори форма. Взех чинийката на куклата Барби на дъщеря ми, сложих я точно където група дървояди правеха полета от отломки, всеки ден, в моята къща, и дървоядите бяха привлечени от мицела, защото няма спори. Дадоха го на царицата. Седмица по-късно нямах никакви купчини дървени стърготини.

И тогава... деликатен танц между вечеря и смърт... мицелът е консумиран от мравките, те се мумифицират, и, бум - от главата им изскача гъба. (Смях) А след отделяне на спори, спорите се разпръскват. Така че къщата вече не е подходяща за нашествие. Значи има почти постоянно решение за повторното нашествие на термити. И така, къщата ми падна, получих първия си патент срещу дървояди, термити и огнени мравки. После опитахме екстракти, и виж ти, можем да насочваме насекомите в различни посоки. Това има огромни последствия. После получих втория си патент... а той е голям. Нарича се патент Александър Греъм Бел... Покрива над 200 000 вида. Това е най-разрушителната технология, казвали са ми ръководители от пестицидната индустрия, на която някога са ставали свидетели. Това би могло напълно да преобрази производството на пестициди по цял свят. Под чадъра на тази концепция може да се съберат 100 докторанти, защото хипотезата ми е, че ентомопатогенните гъби, преди отделяне на спори, привличат същите насекоми, иначе отблъсквани от тези спори.

И така измислих Кутия на живота, защото ми трябваше система за доставка. Кутията на живота... ще получите DVD от ТЕD конференцията... добавя се почва, добавя се вода, има микоризал и ендофитни гъби, както и спори, като на гъбата акаригон. После семената са осиновени от този мицел. Тогава се слагат семена от дървета тук вътре, и в крайна сметка се отглежда... потенциално... гора със стар растеж от една картонена кутия.

Искам да преосмисля системата за доставки и употребата на картонени кутии по света, така че те да станат екологични отпечатъци. Ако има подобен на YouTube сайт, където да може да качвате, бихте могли да го направите интерактивен, разпределен по местоположение... където хората да могат да се събират и чрез сателитни системи за изображение, чрез Virtual Earth или Google Earth, бихте могли да потвърждавате, че въглеродни кредити се отделят от дърветата, които идват чрез Кутиите на живота.

Може да се вземе картонена кутия от обувки, да се добави вода... развил съм това за общностите от бежанци... царевица, боб, тиква и лук. Взех няколко съда... жена ми каза, че ако аз го мога, всеки го може... и в крайна сметка отгледах градина за семена. После се събират семената... благодаря, Ерик Расмусен, за помощта ви в това... а после се жъне градината от семена. После се събират ядките, а после са нужни само няколко ядки... добавям мицел, а после ваксинирам царевичните кочани. Три царевични кочана, никакво друго зърно... започват да се формират много гъби. Твърде много тегления от въглеродната банка, и тази популация ще бъде закрита. Но вижте какво се случва тук. После гъбите се прибират, но е много важно, че мицелът е превърнал целулозата в гъбични захари. Мислех по въпроса, как бихме могли да се заемем с енергийната криза в тази страна? И измислихме Еконол.

Генериране на етанол от целулоза, като се използва мицел за посредник... и се получават всички ползи, които вече ви описах. Но да се премине от целулоза към етанол е екологично неинтелигентно, а мисля, че трябва да сме екологично интелигентни във връзка с поколението от горива. Затова изграждаме въглеродните банки на планетата, обновяваме почвите... това са видовете, към които трябва да се присъединим. Според мен ангажирането на мицелите може да помогне за спасяване на света. Много благодаря. (Аплодисменти)