Пол Серено изравя динозаври

Преди 65 милиона години едно много важно и катастрофално събитие променило посоката на живота на сушата. И макар и да знаем, че сухоземните животни, за които ще говорим, са просто земната измет на сушата... малките парченца земя, плаващи наоколо... но те са важни за нас, защото са някак в нашия мащаб на преживявания от милиметри до метри. Тези животни изчезнали и отделен живот, бозайниците, се разпространили, за да заемат мястото им. И така, знаем това в изключителни детайли. И така, това е проба от сонда взета близо до Бермуда. Знаем, че цунамитата, земетресенията, всички неща, които сме преживели през целия документиран период на историята на човешкия вид всъщност съвсем не могат да заобиколят типа катастрофа, който представлявало това за Земята.

Затова, дори преди този сблъсък да стане известен, дори преди учените като цяло да стигнат до съгласие по теорията на еволюцията, най-различни учени и естествени историци всъщност деляли историята на живота на Земята на тези два епизода: мезозойски - средният живот, и неозойски - скорошният живот. И както се оказва, това всъщност кореспондира наистина добре с геологичната история. Значи, имаме мезозойски период, епоха на фрагментация, и неозойски период, ера на възстановена връзка - Южна Америка със Северна Америка, Индия с Азия. И така, всъщност моята работа е да се опитвам да разбера характера на това мезозойско разпространение в сравнение с неозойското разпространение, за да видя какви мистерии можем да разберем от динозаврите и от дуги животни за това какво може да ни каже наистина животът на отделящите се континенти за еволюцията.

Работата незабавно поставя въпроса: "Защо не са отишли във водите?" Искам да кажа, бозайниците със сигурност са. Това е един пример. Може да излезеш навън - виждат се много други примери. В рамките на пет, 10 милиона години от сблъсъка с метеорита сме имали голямо разнообразие от животни, влизащи във водата. Защо не са направили това? Защо не са останали в дърветата при добър размер, и защо не са се заселили в дупки в земята? Защо не са направили всички тези неща - а и ако не са направили всички тези неща, какви видове животни са били в тези пространства? А ако в тези пространства не е имало животни, какво ни казва това за това как действа еволюцията на сушата? Наистина интересни въпроси. Мисля, че нещата до голяма степен са свързани с телесния размер. Всъщност мисля, че по-голямата част от нещата има общо с телесния размер... размерът ти, когато наследиш едно общо екопространство след каквото и да било природно бедствие.

Като разглеждам еволюцията на динозаврите и я проучвам, разкопавам я от много години, в крайна сметка разглеждам разпространението на бозайниците и изглежда, като че ли всичко е в ускорен кадър, точно като технология, напредваща чрез порядък на величина. Еволюцията на динозаврите напредвала с постоянна скорост, един порядък на величина по-бавно от всеки начин, по който искате да я измервате. Искате да я измервате по разнообразие? Искате да я измервате чрез времето, необходимо за достигане на максимален телесен размер? Да, те наистина имат по-голям телесен размер, но много от тях са по-малки, а ние се интересуваме от времето, което им е било необходимо да постигнат това. 50 милиона години за постигане на този максимален телесен размер. А това е 10 пъти по-дълго, отколкото е отнело на бозайниците да постигнат максимален телесен размер и да нахлуят във всички тези жизнени среди.

Така че има урок за усвояване и има уроци за усвояване от изключението - изключението, което познаваме много добре днес от откритията, които сме направили, и които много други учени по света са направили. Този кадър е бил показван и преди. Това е прочутата юрска птица археоптерикс. Сега знаем, че този преход е единственото време, когато динозаврите всъщност са паднали под този телесен размер... ще видим откъде са започнали след минута... и това е единственият път, когато те бързо нахлули във всички жизнени среди, в които току-що ви казах, че динозаврите не са били. Те станали морски. Днес ги познаваме от ледените шапки. Има птици земеровки. Те населяват дърветата във всички телесни размери, и, разбира се, населяват земята.

И така, ние бяхме първите, които всъщност нарекохме по име онова, което по-късно експлодира на страниците на "Наука" и "Природа". Нарекохме тази птица синорнис. Тя е малко по-напреднала от археоптерикс, и ако отидеш в различни пластове, откриваш неща, които са по-малко напреднали от археоптерикс и всяка степен помежду, така че, ако откриеш нещо днес, обикновено цепим косъма на две... или по-точно, перата... за да решим дали всъщност е птичи, или не е птичи. Всъщност, това е най-огромният преход, който имаме, по суша от една жизнена среда в друга, никаква пречка, за да разберем как едно костеливо, доста тежко, с тегло килограм или два килограма животно би могло да предприеме такъв преход. Това наистина е най-великата ни... една от най-великите ни... еволюционни последователности.

Моята работа започна от началото. Мислех, че за да разбера еволюцията на динозаврите, ще трябва да се върна към онези пластове, откъдето са взели фрагменти, да се върна в едно време и място, където са съществували най-ранните динозаври. Бих искал да пусна този малък видеоклип, за да ви дам известна представа за това с какво се сблъскваме. Обикновено ни задават много въпроси: "Ама как откривате фосили в райони, които изглеждат така?" Ако може, нека да пуснем първия видеоклип. Това е едно някак приятно пътуване с хеликоптер през онези ранни пластове, които са разположени в североизточна Аржентина. Минаваме над един зъбер, а динозаврите по същество са превзели върха на този зъбер. В подножието на зъбера откриваме, че те са редки като кокоши зъби. Там се открива динозавърският произход: в подножието на зъбера.

Отиваш в един такъв район, вземаш геологична карта, вземаш топографична карта и най-добрия, най-вдъхновен екип, който можеш да заведеш в района. А останалото зависи от теб. Трябва да откриеш фосили. Трябва да изкопаеш дупка, която обикновено е доста по-голяма от това, за да ги извадиш; трябва да се катериш по онези зъбери и да откриеш, всъщност, всичко, което е съществувало... не само динозаврите, но цялата история. Ако имаш късмет и разкопаеш място като това, всъщност откриваш пепелния пласт, за да го разкопаеш - така и направихме. На възраст 228 милиона години, открихме какъв всъщност е най-примитивният динозавър: това е динозавърът Ур. С дължина три фута и половина, красив череп, хищник, месоядно, двукрако животно. Всички други динозаври, които познавате, или поне които децата ви познават, са на четири крака. Това е един вид поглед на черепа, който е абсолютно фантастично нещо с дължина около пет-шест инча. Изглежда доста подобен на птица, защото е такъв. Той е птицеподобен и кух. Хищник. Може би 25 паунда, или 10 килограма. Ето откъде започват динозаврите. Ето откъде започва разпространението. То е 10 пъти по-голямо от разпространението на бозайниците, което било четирикрако разпространение. Ние сме изключително подобни на динозаври и необичайни в двукракия си подход към живота.

Ако искате да разберете какво се е случило, когато континентите се разделили и динозаврите се оказали... каквито са неопитни моряци... оказали се понесени от течението. Има някои липсващи парченца от пъзела. Повечето от тези липсващи парченца от пъзела са южни континенти, защото тези континенти са най-слабо проучени. Ако искате да добавите към тази картина и да се опитате да го скицирате глобално, наистина трябва да се принудите да слезете до четирите ъгъла на Земята - Африка, Индия, Антарктика, Австралия - и да започнете да събирате някои от тези парченца. Бил съм на някои от тези континенти, но Африка, по думите на Стивън Пинкър, била празна плоча, като цяло. Но такава с огромна черна дъска в средата, с много малки райони с динозавърски вкаменелости, ако можеш да оцелееш при експедиция.

В Сахара няма пътища. Тя е огромно пространство. За да може да се разкопаят 80-те тона динозаври, които имаме в Сахара и да се извадят, наистина трябва да се събере експедиция, която да може да се справи с условията. Някои от тях са политически. Много от тях са физически. Някои от тях... най-важните... са ментални. И наистина трябва да си в състояние да понасяш условия... трябва да шофираш в пустинята, в много случаи ще виждаш пейзажи... от онова, което открихме, знаем, че може да видиш неща, които никой друг не е виждал. А какъв тип екипи се въвеждат? Ами, те са съставени от хора, които разбират науката като приключение с цел. Те обикновено са студенти, които никога не са виждали пустиня. Някои от тях са по-опитни.

Твоята работа като лидер... това определено е отборен спорт... твоята работа като лидер е да се опитваш да ги вдъхновяваш да вършат повече работа, отколкото са вършили когато и да било през живота си при условия, каквито не могат да си представят. 125 градуса е нормално. Земната повърхност при 150 - типично. Така че не може да оставиш обикновените метални инструменти, защото понякога ще получиш изгаряне от първа степен, ако ги хванеш. Освен това, също така се оказваш в изумителна културна среда. Наистина се сблъскваш с последните велики номадски народи на света. Това са номадите туарег, които живеят живота си от векове без особена промяна. Твоята работа е да разкопаваш такива неща на преден план и да правиш така, че да влязат в страниците на историята. За да стане това, те всъщност трябва да се транспортират на хиляди мили извън пустинята.

Говорим за Етиопия, но да говорим за Нигер... или Нижер, на нашия английски език... северно от Нигерия... ето къде е направена тази снимка. По принцип става дума за страна, която, когато започнахме да работим там, нямаше трафик на контейнери. Трябваше да транспортираш костите сам до крайбрежието на Африка, на кораб, ако искаш да ги изнесеш от средата на Сахара. Това е пътуване от 2000 мили. Значи, огромни разкопки и много работа, и от по същество частично стадо динозаври, което видяхте погребано там... 20 тона материал... изкопахме Джобария, сауроподен динозавър, какъвто не сме виждали на никои други континенти. Мястото наистина е назад във времето. Не прилича на нищо, което бихме открили, ако копаем в съвременни пластове в Северна Америка. Ето животното, което причиняваше белята.

И, разбирате ли, отново и отново... цяла менажерия. Когато вземеш нещо такова... а някои от вас имаха възможност да го докоснат... това е парче от историята. Докосваш нещо, което е на възраст 110 милиона години. Това е нокът от палец. Ето го, мигове след като беше открит. Това е невероятен поглед към живота, и всъщност започна, когато започнахме да разбираме дълбините на времето. То е било с нас едва по-малко от век, а през това време, това четвърто измерение, след появата на радиоактивното датиране, преди по-малко от век, и всъщност сме могли да определим колко стари са някои от тези неща, е вероятно най-дълбоката трансформация, защото драматично променя начина, по който гледаме на себе си и света. Когато вдигнеш парче история като това, мисля, че това може да преобрази децата, които вероятно се интересуват от науката.

Това е животното, от което е дошъл този нокът на палец: Suchamimus. Ето и някои други. Това е нещо, което открихме в Мароко - огромно животно. Направихме прототип чрез компютърна томография на мозъка на това животно. Оказва се, че има преден мозък с размер една петнадесета част от този на човешкия. Това беше корицата на "Наука", защото смятаха, че хората са по-интелигентни от тези животни, но виждаме при някои от нашата администрация, че въпреки огромното предимство откъм мозъчен обем, някои от нагласите остават същите. Както и да е, по-малки грабливи птици. Всичко от "Юрски парк", което ви е познато... всички онези малки животни... всички те идват от северни континенти. Това е първият скелет от южен континент, и познайте какво? Започваш да го подготвяш. Няма голям нокът на задния си крак. Не прилича на Velociraptor. Наистина е изцяло отделно разпространение. И така, онова, което се опитваме да съберем тук, е една история. Тя включва летящи влечуги като този птерозавър, който реконструирахме от Африка.

Крокодили, разбира се, а това е един гаден, на който още не сме дали име. И огромни неща... искам да кажа, това е една долна челюст, която просто си лежи там, в пустинята, от огромен крокодил. Техническото название на крокодила е Sarcosuchus. Това в челюстите му е възрастен крокодил от Ориноко. Трябваше да опитаме да реконструираме това. Всъщност трябваше да погледнем съвременни крокодили, за да разберем какъв е мащабът на крокодилите. Може ли втория видеоклип? Тази област е просто... и, разбира се, науката като цяло... просто... приключение. Трябваше да открием и измерим най-големите крокодили, живеещи днес.

Четец: ...дълъг колкото лодката им.

Човек: Погледни този чифт сатъри! Да, голям е.

Четец: Ако успеят да го изведат на суша, този крокодил ще предостави полезни данни, които ще са в помощ за Пол в неговите опити да разбере Sarcosuchus.

Човек: Добре, подайте ми още малко тук. Човек 2: ОК.

Четец: На Пол се пада да му покрие очите.

Човек: Внимавай! Внимавай! Не, не, не, не. Ще трябва да се качиш на задните крака.

Човек: Хванах задните крака.

Човек 2: Хванал ли си задните крака? Не, хванал си предните крака, приятелю. Хванах го. Хванах задните крака. Някой да хване предните крака.

Пол Серено: Да го измерим с този метър. Сложи го там. Уау. 65. Уау. Това е голям череп.

Четец: Голям, но с размер по-малко от наполовина от черепа на суперкрокодила.

Човек: Огромен. ПС: Имаш... 14-футов крокодил.

Човек: Знаех си, че е голям.

ПС: Не пускай. Ти не пускай, а за мен не се притеснявай.

Четец: Пол е получил данните си, така че решават да пуснат животното обратно в реката.

ПС: Не слизай! Не слизай! Не слизай!

Четец: Пол никога не е виждал фосил да прави така.

ПС: Добре, на три тръгваме. Едно, две, три! Уау!

И така... ето... (Аплодисменти) Е, разбирате ли... фосилната документация е наистина изумителна, защото всъщност те принуждава да гледаш на живите животни по нов начин. Доказахме с онези измервания, че крокодилите са нараствали изометрично. В зависимост от формата на черепа им, обаче, така че наистина трябваше да снемем тези мерки, за да сме сигурни, че сме реконструирали и бихме могли да докажем пред научния свят, че суперкрокодилът всъщност е 40-футов крокодил, вероятно мъжки. Както и да е - откриват се и други неща. Ще водя експедиция до Сахара, за да разкопаем най-голямото неолитно находище в Африка. Открихме го миналата година. 200 скелета, инструменти, бижутерия.

Това е церемониален диск. Изумителни документи от колонизацията на Сахара преди 5000 години са стояли тук навън в очакване да се върнем. Наистина вълнуващо. А по-късно работата ще ни отведе в Тибет. Обикновено мислим за Тибет като за високопланинска област. Всъщност, той е островен континент. Бил е предтеча на Индия, вестител от Гондуана... един изгубен рай от динозаври, изолирани в продължение на милиони години. Никой не ги е открил. Знаем къде са и ще отидем да ги вземем догодина. Те са само между 13 и 14 000 фута, но ако се отиде в топлата част от годината, е ОК. Опитах се да съшия една еволюционна история на динозавъра, така че да се опитаме да разберем някои основни схеми на еволюция. Говорих за няколко от тях. Всъщност трябва да доведем това по-далеч. Трябва да се ровим в тази маса от анатомия, която трупаме, за да разберем къде се появяват промените и какво означава това. Не е задължително да предскажем какво ще се случи в еволюцията, но можем да научим някои от правилата на играта, а всъщност това се опитваме да направим.

По отношение на биогеографския въпрос, Земята се дели. Всички тези животни са неопитни моряци. Има няколко избора. Има деление, а делението на един континент съответства на разклонение в еволюционното дърво, или си ловък и успяваш да избягаш от едното към другото и да изтриеш това деление, или пък живееш мирно от всяка страна и от едната страна просто изчезваш, а от другата оцеляваш и си значим. А четвъртото е, че всъщност си правил едно или друго от тези три неща, но палеонтологът така и не те е открил. Вземаш тези четири примера и осъзнаваш, че имаш сложна задача. И така, в добавка към разкопките, мисля, че имаме някои отговори от динозавърската документация. Мисля, че тези динозаври са мигрирали... наричаме го разсейване... по цялата планета, с възможно най-малък провлак суша. Стигнали са на два-три градуса от полюса, за да поддържат сходство между континентите. Но когато са се разделили, наистина са били разделени и виждаме как на континентите се изковават различия сред динозаврите.

Има обаче нещо, което е дори още по-важно, и мисля, че това е изчезването. Подценявали сме този фактор. Той изковава историята на живота и ни дава различията, които виждаме в динозавърския свят към края, точно преди удара с астероида. Най-добрият начин да се тества това всъщност е да се създаде модел. И така, ако се върнем назад, това е типично двуизмерно дърво на живота. Аз искам да ви дам три измерения. И така, виждате дървото на живота, но сега съм прибавил измерението район. Дървото на живота обикновено е разклонение с времето. Сега имаме разклонение с времето, но сме създали третото измерение - район.

Това е компютърна програма, която има три бутона. Можем да контролираме нещата, за които се безпокоим: изчезване, образци, разпръскване... като минаваме от един район в друг. И в крайна сметка можем да контролираме разклоняването, за да имитираме континентите, каквито смятаме, че са били, и да го пуснем хиляда пъти, така че да можем да направим приблизителна оценка на параметрите, за да отговорим на въпроса дали сме на знака, или не, поне да знаем бариерите на проблемите. Това е малко откъм научната част.

Днес ще прекарам останалата част от няколкото си минути тук горе, като говоря за другите неща, които правя в Чикаго, което е свързано с факта, че аз никога... а всъщност, като говоря пред много TEDстъри, вие там сте много... не знам дали бих получил честен отговор, ако ви помоля да вдигнете ръка, но доста от вас там са започнали своята научна, техническа, развлекателна кариера като провал, по стандартите на обществото, като провал според училищата. Аз бях един от тях. Бях провален от училището си - моето училище ме провали. Кой сочи с пръст? Няколко учители едва не ме убиха. Озовах се в изкуството. Напълно се провалях в училище, всъщност не се очакваше да завърша гимназия. И продължих... това е първата ми картина върху платно. Прочетох един речник. Влязох в колежа. Станах художник. Нали, и започнах да рисувам. Стана абстрактно. Направих портфолио и тръгнах за Ню Йорк. Понякога виждах кости, когато имаше труп. Нещо ставаше на заден план. Отправих се към Ню Йорк, към едно студио. По пътя се отбих в Американския музей, и така и не се възстанових.

Но всъщност това е същата дисциплина - това са сходни дисциплини. Искам да кажа, има ли нещо, което не визуализира онова, което не може да се види, що се отнася до откриването на тази динозавърска кост от едно малко парче от нея, което е там навън, или да се види изкривяването, което се опитваме да видим като еволюционно изкривяване в едно животно към дуго? Това е един изключителен материал. Давам ви човешко лице, защото сте експерти в това. Отнема ни години да разберем как да правим това с динозаври. Дисциплините наистина са сходни. Но онова, което се опитваме да създадем в Чикаго, е начин да се привлекат и съберат заедно онези студенти, които са най-малко представени в нашите научни и технологични сфери. Всички знаем, и имаше няколко загатвания за това, че се проваляме в способността си да произведем достатъчно учени, инженери и техници.

Знаем това отдавна. Преминахме през фазата "Спутник", и сега, когато виждате повишението в скоростта на онова, което правим, става дори още по-видно. Откъде ще дойдат всички тези хора? А още по-общ въпрос за нашето общество е, какво ще се случи с всички останали, които са изостанали? Ами всички деца като мен, които са били в училище... деца като някои от вас там... които са били в училище и не са получили шанс, и никога няма да получат шанс да участват в науката и технологията?

Това са въпросите, които задавам. Говорим за Етиопия, и това е много важно. Нигер е еднакво важен, и отчаяно се опитвам да направя нещо в Нигер. Те имат проблем със СПИН. Попитах... Държавният департамент на САЩ наскоро попита правителството: Какво искате да правите? А те им дадоха две задачи. Динозаврите бяха една от тях. Дайте ни музей за динозаври, и ще привлечем туристи, което е нашият отрасъл номер две. И се надявам, за бога, правителството на САЩ, аз или TED, или който и да е да ни помогне да сторим това, защото това би било невероятно нещо за страната. Но като погледнем назад към собствената ни страна, гледаме назад към градовете си, градовете, от които идват повечето от вас... със сигурност градът, от който идвам аз... там има легиони от такива деца. Въпросът е... и сме започнали да задаваме този въпрос от векове... как да въвлечем тези деца в науката.

Основали сме в Чикаго една организация - организация с идеална цел... наречена Проектно изследване. Това са две деца от Проектно изследване. Срещнахме ги в ранните им стадии в гимназията. Те бяха... средни до слаби ученици, а сега са... един в Чикагския университет, друг в Илинойс. Имаме студенти в Харвард. На шест години сме. И сме създали документация за проследяване. Защото, когато излезеш като учен и се опиташ да откриеш проучвания по дължина, такава документация за проследяване по същество има много малка, ако изобщо има някаква. И така, създали сме изключителна документация от 100 процента дипломиране, 90 процента отиват в колеж, много от тях първо поколение, 90 процента от тях избират научна кариера. Впечатляващо, и като погледнем назад, казваме: е, всъщност не сме измислили това теоретично от началото, но като погледнем назад, има теоретични движения в научното образование.

То минава през науката като разследване, което било голям напредък, и Дюи в Чикаго... учиш се чрез вършене. За да... учиш, като си се представяш като учен, и тогава се учиш да си се представяш като учен. Следващата стъпка е да се научиш на способността да направиш от себе си учен. Трябва да имаш тези стъпки. Ако имаш... Лесно е да заинтересуваш децата от науката. Трудно е да ги накараш да си се представят като учени, което включва да заставаш пред хора, както правим ние тук, на този симпозиум, и да представяш нещо като вещо лице, и тогава да се видиш в ролята на учен и да си дадеш инструментите, за да преследваш това.

Затова, ето какво ще направим. Планираме един постоянен дом в Чикаго. Имаме много идеи, но ви гарантирам едно.. и съм говорил с някои хора тук, в TED... няма да прилича на нищо, което сте виждали преди. Ще бъде отчасти училище, отчасти музейна зала, отчасти оранжерия, отчасти зоопарк и част от един отговор на проблема как да се заинтересуват децата от наука. Много благодаря.