Пол Ромер: Първият град по устав?

През 2007, реших, че имаме нужда от преосмисляне на разбирането си за икономическото развитие. Нашата нов цел трябва да бъде такава, че когато всяко семейство обмисля къде иска да живее и работи, те трябва да могат да избират между поне няколко различни градове, които се опитват да привлекат нови жители. Точно сега, ние сме много далеч от тази цел. Има милиарди хора в развиващите се държави, които нямат избор от дори един-единствен град, който би ги приел като добре дошли. Но изумителното нещо относно градовете е, че те са много по-ценни от парите, които са изхарчени за да се построят. Така че можем лесно да снабдим света с дузина, може би дори стотици нови градове.

Разбирам, че това може да ви звучи абсурдно, ако никога до сега не сте се замисляли относно новите градове. Но нека си представим, че градовете са едни жилищни блокове. Представете си, че половината хора, които са искали да живеят в тези апартаменти вече ги имат; другата половина, все още ги нямат. Може да се опитате да разширите жилищната площ като построите допълнителни помещения на съществуващите апартаменти. Но знаете ли на какво ще се натъкнете? В тези апартаменти и зоните около тях има правила за избягване на дискомфорт и притесненията от строителните дейности. Така че става изключително трудно да се извършат всички тези разширения. Но можете да отидете на някое съвсем ново място, да си построите чисто нов жилищен блок, стига правилата там да са такива, които благоприятстват строежа, вместо да му пречат. Така че аз предложих правителствата да създадат нови реформирани зони, достатъчно големи, че да поберат цял град и им дадох име: привилегировани градове.

По-късно научих, че по същото това време, Хавиер и Октавио са мислили за предизвикателството на реформата в Хондурас. Те знаят, че около 75 000 граждани на Хондурас всяка година емигрират в САЩ и са се питали какво биха могли да направят, за да са сигурни, че тези хора ще останат и ще живеят в Хондурас. В един момент, Хавиер казал на Октавио, "Какво би станало ако вземем част от нашата незастроена земя -- какво би станало ако просто я дадем на някое посолство -- да дадем част на посолството на САЩ; да дадем част на канадското посолство -- и тогава ако хората искат да работят в условията и законите на Канада или САЩ, те могат да започнат работа, и да вършат всичката работа, на територията на посолствата, която за да работят иначе би трябвало да емигрират в Канада или САЩ?"

През лятото на 2009, Хондурас премина през една мъчителна конституционна криза. На следващите насрочени избори, Пепе Лобо спечели с голяма преднина, чрез платформа, която обеща реформа но и помирение. Той помолил Октавио да бъде началник на администрацията. През това време аз се подготвях да изнеса лекция на TEDGlobal. През един процес на избистряне на идеята, проби и грешки и много тествания от хора, се опитах да смаля тази сложна идея за град по устав до най-простите й истини. Първата беше важността на правилата, правила като тези, които казват, че не можеш да дойдеш и да безпокоиш всички вече настанени ползватели на апартаменти. Ние обръщаме много внимание на новите технологии, но е нужна комбинацията от технологии и правила за да има прогрес. И всъщност правилата са тези, които ни спират.

През есента на 2010 един приятел от Гватемала изпратил на Октавио линк към TED лекцията. Той я показал на Хавиер. Те ми се обадиха. Те казаха: "Нека представим това на лидерите на нашата страна." И така, през декември ние се срещнахме в Маями, в конферентната зала на един хотел. Аз се опитах да обясня идеята за това колко ценни са градовете, колко по-стойностни са от цената на построяването им. И използвах този слайд, който показва стойността на необработената земя, на място като Ню Йорк Сити. Забележете, че има земя, която струва хиляди долари, в някои случаи, за квадратен метър. Но дискусията беше малко абстрактна, и в един момент когато имаше пауза, Октавио каза: "Пол, защо да не изгледаме TED лекцията."

(Смях)

И така TED лекцията изложи съвсем простичко, че привилегирован град е място, където започваш с необитаема земя, харта, която определя правилата, които ще важат там и дава възможност на хората да изберат дали да живеят по тези правила или не. Така че бях помолен от президента на Хондурас, който каза, че трябва да реализираме този проект, това е важно, това може да бъде отправна точка за развитието на страната ни. Бях помолен да дойде в Тегусигалпа и да говоря отново на 4 и 5 януари. Така че аз презентирах още една лекция пълна с факти, която включваше слайдове като този, който се опитва да обясни, че ако искаш да създадеш много висока стойност в един град, той трябва да бъде много голям. Това е снимка на Денвър, и очертаната линия е новото летище, което бе построено в Денвър. Самото летище покрива повече от 100 кв. км. Така че аз се опитвах да убедя хондурасците, че ако искат да построят нов град трябва да започнат с парцел, който е поне 1 000 кв. км. Това е повече от 250 хиляди акра. Всички ме аплодираха учтиво. Лицата на слушателите бяха много сериозни и съсредоточени. Лидера на конгреса дойде на подиума и каза: "Професор Ромер, благодарим ви много за вашата лекция, но може би бихме могли да гледаме и TED лекцията. Аз я нося на своя лаптоп." Така че аз седнах и те пуснаха TED лекцията.

И тя стигна до основното, което е че новият град може да предостави нови алтернативи за хората. Ще можеш да избереш град, в който може да отидеш и който ще бъде в Хондурас, вместо на стотици мили на север. И също така ще има и нови алтернативи за лидери. Защото лидерите в управлението на Хондурас ще имат нужда от други страни-партньори, които биха могли да имат изгода от страни-партньори, които да им помогнат да създадат правилата в този устав и начина за прилагането им, така че всички да са убедени, че устава ще бъде спазван. И приноса на президент Лобо беше, че увереността в налагането на устава, което аз смятах за начин да се привлекат чуждите инвеститори да строят града, може да бъде също толкова важно за всички различни партии в Хондурас, които са страдали толкова много години заради страх и недоверие.

Ние отидохме и разгледахме една земя. Тази снимка е от там. Тя със сигурност имаше 1000 кв. км. И не след дълго, на 19 януари, в конгреса бе взето решение да се измени конституцията, за да има конституционна основа, която да позволява специални региони за развитие. В една страна, която току-що бе преминала през такава мъчителна криза, вота в конгреса в полза на това конституционно допълнение беше 124 срещу 1. Всички партии, всички части на обществото, подкрепиха идеята. За да може да стане част от конституцията, предложението всъщност трябва да бъде прието 2 пъти. На 17 февруари те отново го приеха с още един вот от 114 срещу 1.

Веднага след този вот, от 21 до 24 февруари, делегация от около 30 хондурасци замина за 2 места в света, които са най-заинтересувани да станат част от работата по строене на град. Едното място е Южна Корея. Това е снимка на един голям, нов център на град, който се строи в Южна Корея -- по-голям от центъра на Бостън. Всичко, което виждате е построено за 4 години, и са прекарали 4 години в изкарване на разрешителни. Другото място, което е много заинтересувано от строежа на градове е Сингапур. Те всъщност вече са построили 2 града в Китай и подготвят третия.

Така че ако се замислим практически за това, ето къде сме ние. Вече имат земя; вече дори мислят за земята за втори град. Създават законовата система, която ще позволи на управители да се присъединят, а също създават и външна законова система. Една държава вече е заявила своето доброволно желание да ангажира своя върховен съд да бъде върховен съд в новата законова система там. Има и дизайнери, и строители на градове, които са много заинтересувани. Те биха могли дори да привлекат със себе си частично финансиране. Но едното нещо, което вече знаете, че със сигурност са разрешили, е че има много кандидат-обитатели. Има много компании, които биха искали да се разположат в Северна и Южна Америка, особено на място където има зона за свободна търговия, и има и много хора, които биха искали да отидат там. По целия свят има 700 милиона хора, които заявяват, че биха се преместили от мястото където живеят в момента за постоянно.

Един милион на година напускат латинска Америка и емигрират в САЩ. Много от тези са бащи, които трябва да оставят семействата си, за да си намерят работа -- понякога дори самотна майка, която няма достатъчно пари да плаща дори за храна и облекло. За съжаление, понякога това са дори деца, които се опитват отново да се съберат със семействата си, които не са виждали, в някои случаи, цяло десетилетие.

Така че що за идея е да искаш да построиш чисто нов град в Хондурас? Или пък да построиш дузина такива градове, или пък стотици по целия свят? Що за идея е да настояваш всяко семейство да има избор от поне няколко града, които се съревновават да привлекат нови обитатели? Това е една идея достойна за разпространение. И моите приятели от Хондурас ме помолиха да кажа: "Благодарим ви TED".

(Аплодисменти)