Радикалната идея на Пол Ромер: Хартови градове

Погледнете тази снимка. Тя поставя една невероятна загадка пред нас. Тези африкански ученици си пишат домашното под улични лампи на летището в столичния град, защото нямат електричество у дома. Не съм се срещал точно с тези ученици, но съм срещал ученици като тях.

Да изберем един, за пример - онзи със зелената блуза. Да му дадем и име: Нелсън. Обзалагам се, че Нелсън има мобилен телефон. Ето я и загадката. Как така Нелсън има достъп до технологии - последен писък на модата, като мобилния телефон, но няма достъп до една стогодишна технология за генериране на електрическа светлина в дома?

С една дума, отговорът е "правила". Лошите правила могат да предотвратят онзи вид печеливша ситуация, възникваща, когато хората могат да въведат нови технологии и да ги направят достъпни за някой като Нелсън. А какви правила? Електрическата компания в тази държава действа под едно правило, което е, че трябва да продава електричество на много ниска, субсидирана цена. Всъщност, толкова ниска цена, че тя губи пари от всяка единица, която продава. Така че, тя няма нито ресурсите, нито поощренията да свързва много потребители.

Президентът искаше да промени това правило. Той е разбрал, че е възможно да има различен набор от правила - правила, при които фирмите печелят малък приход, така че, имат поощрение да набира повече клиенти. Това е видът правила, при които действа фирмата за мобилни телефони, от която Нелсън купува телефонни услуги. Президентът беше разбрал, че тези правила работят добре. Затова се опита да промени правилата за оценяване на електричеството, но се натъкна на буря от протести от фирми и консуматори, които искаха да запазят съществуващите субсидирани ставки. И така, той по неволя остана с правилата, които му пречиха да остави печелившето решение да помогне на неговата страна. А на Нелсън все още се налага да учи под уличните лампи.

Истинското предизвикателство тогава е да се опитаме да открием как можем да променим правилата. Има ли правила, които можем да развием за промяна на правилата? Според мен има едно общо абстрактно прозрение, което можем да направим практично, което е, че можем да дадем повече избор на хората и повече избор на лидерите, които, в много страни, също са хора. (Смях) Но е полезно, да се представи противопоставянето между тези две неща. Защото типът избор, който може да поискате да дадете на един лидер, например, да дадете на президента избор да повиши цените на електричеството, отнема избора, който искат хората в икономиката. Те искат избора да могат да продължат да консумира субсидирано електричество. Затова, ако дадете предимство само на едната или на другата страна, ще има напрежение или търкания. Но ако намерим начини да дадем повече избори и на двете, това ще ни даде набор от правила за промяна на правилата, които ни изваждат от капаните.

Нелсън има и достъп до Интернет. И казва, че ако искаш да видиш вредните ефекти от правилата, начиите, по които правилата държат хората на тъмно, трябва да погледнеш снимките от НАСА на Земята през нощта. Обърнете особено внимание на Азия. Ако я разгледаме под увеличение, виждате Северна Корея, подчертана тук, която е като черна дупка в сравнение със съседите си. Няма да сте изненадани да научите, че правилата в Северна Корея държат хората там на тъмно.

Но е важно да се признае, че Северна Корея и Южна Корея са стартирали с идентични набори правила в смисъла, както на закони и регулации, така и в по-дълбоките смисли на разбирания, норми, култура, ценности и вярвания. Когато са се разделили, те са направили избори, довели до силно разклоняващи се пътеки за техните набори от правила. И така, ние, като хора, можем да променим правилата, които използваме, за да взаимодействаме един с друг, за добро или за лошо.

А сега да разгледаме един друг регион - Карибите. Увеличение на Хаити, подчертано тук. Хаити също е тъмен, в сравнение със съседа си тук, Доминиканската република, която има приблизително същия брой жители. И двете страни са тъмни в сравнение с Пуерто Рико, което има наполовина по-малко жители от Хаити или Доминиканската република. Онова, за което Хаити ни предупреждава, е, че правилата могат да са лоши, защото правителствата са слаби. Не само, че правилата са лоши, защото правителството е твърде силно и потисническо, като в Северна Корея. Така че, ако искаме да създаваме среда с добри правила, не можем просто да рушим. Трябва да намерим начини също и да надграждаме.

Китай драматично демонстрира, както потенциала, така и предизвикателстата на работата с правила. В началото на данните, представени на тази графика, Китай е бил световен лидер във високите технологии. Китайците са пионери в технологии като стомана, печат, барут. Но китайците не са усвоили, не и през този период, ефективни правила за насърчаване разпространението на тези идеи [например, никога не са насърчавали] мотив за печалба, който би могъл да насърчи разпространението. Скоро те приемат правила, които забавят иновациите и откъсват Китай от останалия свят. Така че, докато другите страни в света иновират, в смисъл както на развитие на по-нови технологии, но развиват също и по-нови правила, китайците са били откъснати от тези предимства. Доходите там остават непроменени, докато в останалата част се движат нагоре

Следващата графика разглежда по-скорошни данни. Тя показва дохода, средния доход в Китай като процент от средния доход в Съединените щати. През 50-те и 60-те виждате, че се колебае на около три процента. Но после, в края на 70-те, нещо се променя. В Китай започва растеж. Китайците започват да настигат много бързо Съединените щати.

Ако се върнете към картата нощем, може да получите насока за процеса, който води до драматична промяна на правилата в Китай. Най-светлото място в Китай, което виждате на края на очертанието тук, е Хонг Конг. Хонг Конг е бил едно малко парче от Китай, което, през по-голямата част на XX век, е действало под много различен набор от правила от останалата част от континентален Китай - правила, които са били копирани от работещи пазарни икономики на времето и администрирани от британците.

През 50-те години Хонг Конг е бил място, където са можели да отидат милиони хора от континента, за да започнат работа - да шият ризи, да правят играчки. Но, за да се получи процес на повишаване на дохода, повишаващите се умения, довели до много бърз растеж там. Хонг Конг е също и моделът, който лидери като Дън Ксяопин можели да копират, когато решили да придвижат цялата континентална част към пазарния модел.

Но Дън Ксяопин инстинктивно разбирал важността да се предлагат избори на неговия народ. Затова, вместо да принуждава всички в Китай да преминат незабавно към пазарния модел, започнали чрез създаване на някои специални зони, които можели в известен смисъл да направят онова, което направила Британия - да направят възможността да отидеш да работиш с пазарни правила достъпна за хора, които желаели да опитат там. Затова създали четири специални икономически зони около Хонг Конг. Зони, където китайците можели да дойдат и да работят, и градовете се разраснали много бързо там - също и зони, където чужди фирми можели да идват и да произвеждат разни неща.

В една от зоните до Хонг Конг има град, наречен Шенжен. В този град има една тайванска фирма, направила iPhone, който имат много от вас - напарвили са го с труд от китайци, преместили се там, в Шенжен. След определянето на четирите специални зони имало 14 крайбрежни града, които били отворени в същия смисъл. И в крайна сметка това демонстрирало успехите на тези места, където хората можели да отидат да опитат и където те се тълпяли заради предимствата, които предлагали. Демонстрираните успехи там довели до консенсус за придвижване към пазарния модел за цялата икономика.

Китайският пример ни показва няколко неща. Първо: запазете изборите за хората. Второ: действайте в правилния мащаб. Ако опитате да промените правилата в едно село, може да го направите, но селото би било твърде малко, за да получи вида предимства, които може да получите, ако милиони хора работят под добри правила. От друга страна, нацията е твърде голяма. Ако опитате да промените правилата за нацията, не може да дадете шанс на някои хора, да се въздържат, да видят накъде вървят нещата, а на други да позволите да се втурнат напред и да опитат новите правила. Но градовете ви дават тази възможност, да се създават нови места с нови правила, където хората могат да се установят. Те са достатъчно големи, за да получат всички предимства, които може да имаме, когато милиони от нас работят заедно при добри правила.

Предложението е да се захванем с начинание, наречено хартов град. Започваме с харта, определяща всички правила, изисквани за привличане на хора, от които ще се нуждаем, за да построят града. Ще трябва да привлечем инвеститорите, които ще построят инфраструктурата. Системата за захранване, пътищата, пристанището, летището и сградите. Нужно е да се привлекат фирми, които ще дойдат да наемат хората, които се преместят първи там. И ще трябва да се привлекат семейства, жителите, които ще дойдат да живеят там постоянно, да отглеждат децата си, да получат образование за децата си и да получат първата си работа.

С тази харта хората ще се преместят там. Градът може да бъде построен. И можем да променяме мащаба на този модел. Можем да го прилагаме отново и отново. За да сработи, се нуждаем от добри правила. Вече обсъдихме това. Те са уловени в хартата. Имаме нужда също от избори за хората. Това всъщност е вградено в модела, ако позволим възможността да се строят градове на ненаселявана земя. Започвате от ненаселена територия. Хората могат да дойдат и да живеят по новата харта. Но никой не е принуден да живее по нея. Последното, което ни е нужно, са избори за лидерите.

А за да постигнем вида избори, които искаме за лидерите, е нужно да разрешим потенциала за партньорства между нации. Случаи, при които нации работят заедно, де факто, като начина, по който Китай и Британия са работили заедно, за да построят първо един малък анклав на пазарния модел, а после да увеличат мащаба му до цял Китай. В известен смисъл Британия непреднамерено, чрез действията си в Хонг Конг, е направила повече за намаляване на световната бедност, отколкото всички програми за помощ, които сме предприемали през последния век. Така че, ако разрешим тези типове партньорства, да повторят това отново, можем да получим този тип предимства, разширени до мащабите на целия свят.

В някои случаи това ще включва делегиране на отговорност, делегиране на контрол от една страна на друга за поемане на определени видове административни отговорности. Като казвам, че някои от вас започват да мислят: "Е, това не е ли връщане на колониализма?" Не е. Но е важно да се признае, че видът емоции, възникващи, като се замислим за тези неща, могат да попречат, да ни дърпат назад, да ни отнемат способността и интереса да опитваме да изследваме нови идеи.

Защо това не е като колониализма? Лошото в колониализма и онова, което е остатъчно лошо в някои от нашите програми за помощ, е, че той е включвал елементи на принуда и снизхождение. Този модел е изцяло свързан с избори, както за лидерите, така и за хората, които ще живеят на тези нови места. А изборът е противоотровата срещу принуда и снизхождение.

Така че, да говорим за това как би могло това да се изпълни на практика. Да вземем един конкретен лидер - Раул Кастро, лидерът на Куба. Трябва да е хрумнало на Кастро, че има шанса да направи за Куба онова, което Дън Ксяопин е направил за Китай, но той няма Хонг Конг там, на острова в Куба. Има обаче малко светлина долу, на юг, която има много специален статут. Там има една зона, около залива Гуантамо, където един договор дава на Съединените щати административна отговорност за парче земя, около два пъти по-голямо от Манхатън.

[Раул] Кастро отива при премиера на Канада и казва: "Вижте, янките имат ужасен пиар проблем. Искат да се измъкнат. Защо вие, Канада, не поемете? Управлявайте специална административна зона. Разрешете там да бъде построен нов град. Разрешете на много хора да влязат. Нека имаме един Хонг Конг наблизо. Някои от моите граждани също ще се преместят в този град. Други ще се въздържат. Но това ще бъде портата, която ще свързва модерната икономика и модерния свят с моята страна."

А къде още може да бъде изпитан този модел? Е, в Африка. Говорил съм с лидери в Африка. Много от тях напълно приемат понятието за специална зона, в която хората да могат да се установят като правило. Това е правило за промяна на правилата. То е начин да се създадат нови правила и да се позволи на хората да се установят там без принуда и опозицията, пораждана от принудата. Също така, те напълно схващат идеята, че в някои случаи, могат да отправят по-правдоподобни обещания към дългосрочни инвеститори. Типът инвеститори, които ще дойдат да построят пристанището, да построят пътищата в един нов град.

Те могат да дават по-правдоподобни обещания, ако го правят наред с партньорска нация. Вероятно дори при известно споразумение, донякъде подобно на отчет пред трета страна, при което поставяте земя под юрисдикция на трета страна и партньорската нация поема отговорност за нея. В Африка също има много земя, където могат да бъдат построени нови градове. Това е снимка, която направих, докато летях по крайбрежието. Има огромни подобни отрязъци земя - земя, където могат да живеят стотици милиони хора. Ами ако генерализираме това и помислим не само за един или два хартови града, а цели дузини? Градове, които ще помогнат за създаване на места за много стотици милиони, вероятно милиарди хора, котио ще се преместят в градовете през идващия век.

Има ли достатъчно земя за тях? Е, по целия свят, ако гледаме светлините нощем, единственото заблуждаващо е, че визуално изглежда, като че ли повечето от света вече е застроен. Нека ви покажа защо това не е вярно. Вземете това представяне на цялата земя. Превърнете го в квартал, равностоен на цялата орна земя на Земята. А нека тези точки представляват земята, която е вече заета от градове, в които сега живеят три милиарда души. Ако придвижите точките надолу към дъното на правоъгълника, виждате, че градовете за съществуващите три милиарда градски жители заемат само три процента от орната земя на Земята.

Така че, ако искаме да построим градове за още един милиард души, те биха били такива точки. Щяхме да стигнем от три процента от орната земя до четири процента. Бихме понижили драматично човешкия отпечатък на Земята, като построим градове, в които хората да могат да се преместят. И ако това са градове, управлявани с добри правила, те могат да са градове, където хората са в безопасност от престъпления, в безопасност от болести и лоша хигиена, където хората имат шанс да получат работа. Те могат да получат основни удобства като електричество. Децата им могат да получат образование.

Какво ще е нужно, за да започне строежът на първите хартови градове, а това да се разшири, така че да построим много повече? Би помогнало да имаме наръчник. (Смях) Университетските преподаватели биха могли да напишат някои подробности, които да влязат в този наръчник. Не бихте искали да ни оставите да управляваме градовете, да отидем да ги проектираме. Не бихте пуснали академиците навън, сред дивото. (Смях)

Но можете да ни възложите да мислим по въпроси, като - да предположим, че не само Канада сключи сделка с Раул Кастро. Вероятно Бразилия влиза като участник, както и Истания. И вероятно Куба иска да бъде един от партньорите в четворното общо начинание. Как бихме написали договора за това? Няма много такива прецеденти. Но лесно може да се уреди.

А как да го финансираме? Оказва се, че Сингапур и Хонг Конг са градове, получили огромни придобивки от стойността на земята, която са притежавали, преди да стартират. Придобивките от стойността на земята могат да се използват за плащане на неща като полиция, съд. Но също и училищната система и системата за здравеопазване, което правят това място по-привлекателно за живеене. Място, където хората имат по-високи доходи, което, между другото, прави земята по-ценна. Така че поощренията за хората, помагащи за конструирането на тази зона, построяването й и установяването на основните правила, до голяма степен вървят в правилната посока.

Има и много други подробности. Как да имаме сгради с ниска цена, достъпни за хора, работещи на първа работа, сглобявайки нещо подобно на iPhone? Но тези сгради да се направят енергийно ефективни и да е сигурно, че са безопасни, така че, да не се срутят при земетресение или ураган. Има много технически подробности за избистряне, но за онези от нас, които вече започват да се занимават с тези неща, вече е ясно, че няма блокада на пътя, няма друга пречка освен провал на въображението, която да ни спре да представим едно наистина глобално печеливше решение.

Смятам да приключа с тази снимка. Причината, поради която можем да сме толкова заможни, макар че, на земята има толкова много хора, е мощта на идеите. Можем да споделяме идеи с други хора, а когато те ги открият, споделят с нас. Не като оскъдните обекти, където споделянето означава, че и ние, и те получават по-малко. Когато споделяме идеи, всички получаваме повече. Когато мислим за идеите по този начин, обикновено мислим за технологиите.

Но има и друг клас от идеи: правилата, които управляват взаимодействието ни един с друг. Правила, като - да въведем данъчна система, подкрепяща изследователски университет, който предоставя определени видове познания безплатно. Да имаме система, където има поземлена собственост, регистрирана в правителствен офис, която хората могат да залагат като допълнителна.

Ако можем да продължим иновациите в нашето пространство от правила и особено да иновираме в смисъла на установяване на правила за промяна на правилата, за да не оставаме заседнали с лоши правила, тогава можем да продължим да придвижваме прогреса напред и наистина да направим света по-добро място, за да не се налага хора като Нелсън и приятелите му повече да учат под уличните лампи. Благодаря. (Аплодисменти)