Пол Никлън: Истории от приказни места, покрити с лед

Моето пътуване да се превърна в полярен специалист, фотограф, специализиращ в полярните региони, започна, когато бях четиригодишен, когато семейството ми се премести от южна Канада в северната част на Бафинова земя, на север от Гренландия. Там живеехме с инуитите. В малката инуитска общност от 200 инуити, ние бяхме едно от три семейства, които не бяха инуити. И в тази общност ние нямахме телевизия; нямахме компютри, очевидно, радио. Дори нямахме и телефон. През цялото време бях навън с инуитите, играейки. Снегът и ледът бяха моя пясък, а инуитите - моите учители. И това е където станах истински обсебен от тази полярна област. И знаех, че някой ден щях да правя нещо, което да е свързано със споделяне на новини за областта и за нейното опазване.

Бих искал да споделя с вас, само за две минути, няколко снимки, подборка от моята работа, под съпровода на красивата музика на Бренди Карлайл, "Правили ли ли сте някога това." Не знам защо Нешънъл Джиографик направиха това, никога не са правили това преди, но те ми позволиха да ви покажа няколко снимки от репортаж, който приключих наскоро, който не е публикуван все още. Нешънъл Джиографик не правят това. Така че съм много развълнуван, че мога да споделя това с вас.

И това, което представят тези снимки -- ще ги видите в началото на презентацията -- там има само четири сники -- но те са на малко мече, което живее в дъждовните гори "Голямата мечка." То е чисто бяло, но не е полярна мечка. Това е мечка дух, или мечка кермод. Само около 200 от тези мечки са останали. Те са по-редки от панда.

Седях там на реката за два месеца, без да видя нито една. Мислех си, кариерата ми приключи. Предложих тази глупава статия на Нешънъл Джиографик. Какво по дяволите си мислех? Така че имах два месеца да седя там и да обмислям различни начини за това, което щях да правя през следващия си живот, след като бях фотограф, защото щяха да ме уволнят. Понеже Нешънъл Джиографик е списание, което ни напомня през цялото време, че те публикуват снимки, а не оправдания.

(Смях)

И след два месеца на седене там -- един ден, мислейки, че всичко е свършило, този невероятен голям бял мъжки се появи, точно до мен, на три крачки от мен, и той слезе надолу, и хвана една риба, и отиде в гората и я изяде. И след това прекарах целия ден изживявайки детската си мечта, разхождайки се с този мечок из гората. Той премина през тази древна гора и седна до едно 400 годишно дърво и легна да спи. И аз всъщност трябваше да спя на три крачки от него, направо в гората, и да го снимам.

Така че съм много развълнуван, да мога да ви покажа тези снимки и подборка от работата, която заснех в полярните региони. Наслаждавайте се.

(Музика)

Бранди Карлайл: ♫ Скитал ли си някога самотен из гората? ♫ ♫ И всичко там се чувства както трябва ♫ ♫ Ти си част от живота там ♫ ♫ Ти си част от нещо добро ♫ ♫ Ако някога си скитал самотен през гората ♫ ♫ Ооо, ооо, ооо, ооо ♫ ♫ Ако някога си скитал самотен из гората ♫ ♫ Гледал ли си някога звездното небе? ♫ ♫ Легнал по гръб, се питаш защо ♫ ♫ Каква е целта? ♫ ♫ Чудя се, кой съм аз? ♫ ♫ Ако някога си гледал звездното небе ♫ ♫ Ооо, ооо, ооо, ооо ♫ ♫ Ааа, аа, ааа ♫ ♫ Аа, оо, оо, аа, аа, оо, оо ♫ ♫ Гледал ли си някога звездното небе? ♫ ♫ Бил ли си някога на разходка из снега? ♫ ♫ Опитавайки се да се върнеш там, където си бил преди ♫ ♫ Винаги се озоваваш ♫ ♫ Без да знаеш къде да отидеш ♫ ♫ Ако някога си се разхождал из снега ♫ ♫ Ооо, ооо, ооо, ооо ♫ ♫ Ааа, аа, ааа, аа, ааа ♫ ♫ Аа, аа, оо, аа, аа, оо,аа ♫ ♫ Оо, аа, аа, аа ♫ ♫ Аа, аа, оо, аа, аа, оо, оо♫ ♫ Ако някога си се разхождал навън ще го знаеш ♫

(Ръкопляскане)

Поул Никлън: Благодаря ви много. Шоуто още не е свършило. Времето ми тече. Добре, нека да спрем. Благодаря ви много. Оценявам това.

Ние сме затрупани с новини през цялото време, че леда от океаните изчезва и е на най-ниското си ниво. И всъщност, учените първоначално казваха, че морския лед ще изчезне през следващите 100 години, после казаха 50 години. Сега казват, че океанския лед в Арктика, лятното покритие, ще изчезне през следващите 4 до 10 години. И какво означава това? След известно време на четене в новините, това просто става новина. Човек хвърля просто бегъл поглед. И това, което се опитвам да направя в моята работа е да поставя лице на това. И искам хората да разберат и да схванат, че ако загубим леда, ние ще загубим цяла екосистема. Прогнозите са, че можем да загубим белите мечки, те могат да изчезнат, през следващите 50 до 100 години.

И няма по-добър, по-секси, по-красив, харизматичен мегафауна вид, на който да базирам кампанията си. Полярните мечки са невероятни ловци. Това беше мечок, с който седях за известно време на брега. Нямаше лед наоколо, а ледник хлътнал във водата и тюлен върху него. И мечока преплува до тюлена -- 360 килограмов морски тюлен -- сграбчи го, заплува назад и го изяде. И той беше толкова пълен, толкова щастлив и толкова дебел ядейки този тюлен, че като се приближих -- на 20 крачки -- за да направя тази снимка, единствената му защита беше да яде още повече от тюлена. И докато той ядеше, той беше толкова пълен -- вероятно имаше около 90 килограма месо в корема си -- и докато ядеше с едната част на устата си, той преглъщаше обратно с другата част на устата си.

Така че, докато тези мечки имат малко лед те ще оцелеят, но леда изчезва. Ние откриваме все повече и повече мъртви мечки в Арктика. Когато работех върху полярните мечки като биолог преди 20 години, никога не бяхме намирали мъртви мечки. А в последните четири-пет години, откриваме мъртви мечки пръснати навсякъде. Виждаме ги в морето Бофорт, плаващи в открития океан, където се е разтопил леда. Намерих няколко в Норвегия през миналата година. Виждаме ги по леда. Тези мечки вече показват признаци на стрес от изчезващия лед.

Тук една майка и нейното две годишно мече, пътуват върху шелф на 100 мили (160 км.) навътре в морето в средата на нищото, и те са яхнали това голямо парче от ледник, което е страхотно за тях, те са в безопасност в този момент. Няма да умрат от хипотермия. Ще излязат на сухо. Но за съжаление, 95 на сто от ледниците в Арктика също се отдръпват в момента, до точката, където ледът завършва на сушата и не инжектира никъкъв лед обратно в екосистемата.

Тези пръстенови тюлени, те са "мастните влакна" на Арктика. Тези малки, дебели дундьовци, 70 килограмови камари от мас са опората на полярните мечки. И те не са като пристанищните тюлени, които имате тук. Тези пръстенови тюлени също живеят целия си жизнен цикъл асоциирани и свързани с морския лед. Те раждат вътре в леда, и се хранят с арктическата треска, които живее под леда. Това е снимка на болен лед. Това е парче от няколкогодишен лед, което е на 12 години. И това, което учените не предсказаха бе, че докато този лед се топи, тези големи джобове от черна вода се формират и те улавят слънчевата енергия и ускоряват процеса на топене.

И тук ние се гмуркаме в морето Бофорт. Видимостта е 200 метра; разчитаме на нашите безопасни въжета, ледът се движи навсякъде. Иска ми се да поговоря половин час, за да ви кажа как почти загинахме при това гмуркане. Но това, което е важно в тази снимка е, че имаме парче лед на няколко различни години, това голямо парче лед в ъгъла. В това единствено парче лед има 300 вида микроорганизми. И през пролетта, когато Слънцето се завърне на леда, се формира, фитопланктона расте по този лед, и след това се образуват по-големи листа от водорасли, и след това идва зоопланктона, който се храни с целия този живот. Така че наистина това, което прави леда е да действа като градина. Той действа като почвата в градина. Това е обърната градина. Загубата на този лед е като загубата на почвата в градина.

Ето ме в офиса ми. Надявам се, че оценявате вашия. Това е след един час под леда. Не мога да чувствам устните си, лицето ми е замръзнало; не мога да усещам ръцете си, не мога да чувствам краката си. И аз съм изплувал нагоре и всичко, което исках да направя, беше да изляза от водата. След един час в тези условия, е толкова екстремно, че когато сляза надолу, почти при всяко гмуркане повръщам в моя регулатор, защото тялото ми не може да се справя със стреса от студа в главата ми. И така, аз съм толкова щастлив, че гмуркането е приключило. И подавам фотоапарата си на моя асистент, гледам го и му казвам: "Ууу. Ууу. Ууу." Което означава: "Вземи фотоапарата ми." А той си мисли, че аз казвам: "Направи ми снимка." Така че имахме това малко разминаване в комуникацията. (Смях) Но си струваше.

Ще ви покажа снимки на китове белуга, гренландски китове, и нарвали, и полярни мечки, и леопардови тюлени днес, но тази снимка тук означава повече за мен, отколкото всяка друга, която някога съм правил. Аз се спуснах в тази ледена дупка, тази дупка, която току-що видяхте, и погледнах нагоре към долната страна на леда, и бях замаян, мислех си, че имах световъртеж. Станах много нервен -- без въже, без спасително въже, целият свят се движеше около мен -- и си помислих: "Аз съм в беда." Но това, което се случи бе, че цялата долна страна беше пълна с тези милиарди амфиподи и ракообразни, движейки се наоколо и хранещи се от долната страна на леда, даващи живот и изживяващи целия жизнен цикъл. Това е основата на цялата хранителна верига в Арктика, точно тук. И когато има ниска производителност на това, в леда, производителността на ракообразните се понижава.

Това е гренландски кит. Предполага се, науката твърди, че това може да е най-старото животно на Земята в момента. Този кит тук може да бъде на повече от 250 години. Този кит може да е бил роден около началото на индустриалната революция. Може да е оцелял 150 години на китолов. И сега най-голямата заплаха пред него е изчезването на леда на север, заради живота, който водим на юг.

Нарвалите, тези величествени нарвали с техните 2,5 метрови бивни, не трябва да бъдат тук; те би трябвало да бъдат в открити води. Но те се насилват да излязат в тези малки дупки лед, където могат да дишат, да си поемат въздух, понеже под този лед са пасажи с треска. И рибите треска са там, защото те се хранят с ракообразни и амфиподи.

Добре, любимата ми част. Когато съм на смъртния си одър, ще помня една история повече от всяка друга. Въпреки, че момента с мечката кермод беше шеметен, не мисля, че някога ще имам друго преживяване, като онова, което имах с тези леопардови тюлени. Леопардовите тюлени, от времето на Шакълтън, имат лоша репутация. Те имат кисела усмивка на устата си. Те имат тези зловещи черни очи и тези петна по тялото си. Те изглеждат определено праисторически и малко страшно. И трагично през 2004 година, жена учен беше нападната и удавена, и тя беше консумирана от леопардов тюлен. И хората казаха: "Знаехме, че те са злобни. Знаехме, че са." И така, хората обичат да си съставят мнение. И така ми хрумна идея за история: исках да отида до Антарктида, да вляза във водата с колкото се може повече леопардови тюлени, и да им предоставя добра възможност -- да разбера дали те са тези злокобни животни, или са неразбрани. Така че това е тази история. А, и се оказа, че те ядат "щастливи крака." (име на филм за пингвини)

(Смях)

Като вид, като човешки същества, ние обичаме да казваме, че пингвините са много сладки, следователно, понеже леопардовите тюлени ги ядат, значи леопардовите тюлени са грозни и лоши. Това не става така. Пингвините не знаят, че са сладки. И леопардовите тюлени не знаят, че са огромни и чудовищни. Това е просто начина, по който е организирана хранителната верига. Освен това те са големи. Не са тези малки пристанищни тюлени. Те са 3,5 метра дълги, половин тон. И те са също любопитно агресивни. Имате 12 туристи натоварени в Зодиак, плаващи в тези ледени води, и леопардов тюлен се появява и ухапва понтона. Лодката започва да потъва, те се насочват обратно към кораба, да се приберат вкъщи и да разказват историите за това как са атакувани. Всичко, което леопардовия тюлен направил, било просто да захапе балона. Просто видял този голям балон в океана -- нямал ръце -- и решил да отхапе малко, лодката се пукнала, и така се случило.

(Смях)

След пет дни на прекосяване на протока Дрейк -- не е ли това красиво. След пет дни на прекосяване на протока Дрейк, най-накрая пристигнахме в Антарктида. Аз съм с шведския си помощник и гид. Името му е Горан Елме от Швеция -- Горан. И той има голям опит с леопардовите тюлени. Аз никога не съм ги виждал. Така ние стигнахме до заливчето в нашата малка лодка Зодиак, и се появи този чудовищен леопардов тюлен. И дори и в гласа му се позна: "Това е дяволски голям тюлен, да." (Смях) И този тюлен държеше пингвин за главата, и го мотаеше напред-назад. И това, което се опитваше да направи, бе да обърне пингвина отвътре навън, така че да може да изяде месото от костите, и после да отиде и да вземе друг.

И така този леопардов тюлен грабна друг пингвин, дойде под лодката, Зодиак, и започна да удря корпуса на лодката. И ние се опитвахме да не паднем във водата. И седнахме, и това е момента, когато Горан ми каза: "Това е добър тюлен, нали. Време е да влезеш във водата." (Смях) И аз погледнах Горан, и му казах: "Забрави за това." Но мисля, че най-вероятно използвах друга дума, започваща с буквата М. Но той беше прав. Той ми се скара, и каза: "Ето защо сме тук. Ти предложи тази глупава история на Нешънъл Джиографик. И сега ще трябва да доставиш резултат. Не можеш да публикуваш извинения."

И така, устата ми беше пресъхнала -- може би не толкова зле, колкото сега -- но имах толкова пресънала уста. И краката ми просто трепереха. Не можех да си чувствам краката. Поставих си плавниците. Едва успях да отделя устните си. Сложих си шнорхела в устата, и влязох от страни на Зодиак във водата. И това беше първото нещо, което тя направи. Тя се втурна към мен, погълна цялата ми камера -- и зъбите й бяха тук горе и тук долу -- но Горан, преди да вляза във водата, ми даде невероятен съвет. Той каза: "Ако се уплашиш, затвори си очите, ясно, и тя ще си отиде."

(Смях)

Така че това е всичко, с което трябваше да се справя в този момент. Но аз просто започнах да снимам тези снимки. Така че тя зае тази заплашителна поза за няколко минути, и след това най-невероятното нещо се случи -- тя се успокои напълно. Тя се отдалечи, носеше един пингвин. Спря на около 3 метра от мен, стоеше там с този пингвин, пингвина цапаше, и тя го пусна. Пингвина заплува към мен, изстреля се. Тя сграбчи други. Направи това отново и отново. И ми стана ясно, че тя се опитваше да ме нахрани с пингвин. Защо иначе щеше да пусне тези пингвини към мен? И след като направи това четири или пет пъти, тя заплува към мен с този озадачен израз на лицето си. Не искам да бъда твърде антропоморфен, но се кълна, че тя ме гледаше все едно: "Този безполезнен хищник ще гладува в моя океана."

(Смях)

Така че осъзнавайки, че не мога да хвана плуващите пингвини, тя взема тези други пингвини и ги завлече бавно към мен, клатеща се по този начин, и ги пусна. Това не проработи. Аз се смеех толкова силно и толкова емоционално, че маската ми се наводняваше, защото плачех под водата, понеже това беше толкова невероятно. И така, това не проработи. И тя донесе друг пингвин, и опита този балетен, секси дисплей, плъзгаща се по айсберга по този начин. И тя ги донасяше и ми ги предлагаше. Това продължи четири дни. Не се случи просто няколко пъти. И след това, тя осъзна, че не можех да хвана живи пингвини, затова ми донесе мъртви. (Смях) Сега имах четири или пет пингвини плаващи около главата ми, и аз просто стоях там и снимах ли снимах. А тя често се спираше и имаше този навъсен поглед на лицето си, все едно: "Ти истински ли си?" Защото не можеше да повярва, че не мога да изям този пингвин. Защото в нейния свят, или се развъждате или се храните -- а аз не се развъждах.

(Смях)

И след като това не беше достатъчно, тя започна да хвърля пингвини върху главата ми. Тя се опитваше да ме храни насила. Тя ме побутваше. Опитваше се да храни насила фотоапарата ми, което е мечтата на всеки фотограф. И тя ставаше разочарована, издухваше мехурчета в лицето ми. Опитваше се, мисля, да ме накара да разбера, че щях да умра от глад. И все пак тя не спря. Тя не спря да се опитва да ме храни с пингвини.

И в последния ден с тази женска, когато си помислих, че съм я предизвикал твърде много, станах нервен, защото тя дойде при мен, тя се превъртя на гърба си и издаде този плътен, гърлен, като от пневматичен чук, звук, това гокгокгокгок. И аз си помислих, че тя щеше да започне да хапе. Щеше да ми даде да се разбера, че е твърде разочарована от мен. Това, което се случи бе, че друг тюлен се бе промъкнал зад мен, и тя направи това за да го изплаши. Тя прогони този голям тюлен надалеч, отдалечи се, взе неговия пингвин и ми го донесе.

(Смях)

Това не беше единственият тюлен, с който бях във водата. Аз бях във водата с още 30 други леопардови тюлени, и нито веднъж нямах страшно съприкосновение. Те са най-забележителните животни, с които някога съм работил, и същото е с полярните мечки. И както при полярните мечки, тези животни зависят от ледената обкръжаваща среда. Развълнувах се. Извинете ме.

Това е история, която живее дълбоко в сърцето ми, и съм горд, че можах да я споделя с вас. Толкова съм запален по това. Всеки, който иска да дойде с мен в Антарктида или Арктика, ще ви взема, да тръгваме. Трябва да разпространим историята сега. Благодаря ви много.

(Ръкопляскане)

Благодаря.

(Ръкопляскане)

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)

Благодаря. Много ви благодаря.

(Ръкопляскане)

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)