Пол Молър за "Скайкар"

Много от вас може да зададат въпроса: защо летяща кола, или може би по-точно казано, въртящ се въздухоплавателен съд, да е въможен по това време? Преди доста години г-н Форд е предрекъл, че ще са налични летящи коли под някаква форма. Сега, 60 години по-късно съм тук, за да ви кажа защо това е възможно. Когато бях около петгодишен, не много... около година, след като г-н Форд е предрекъл това, живеех в една селска част на Канада на склона на планина, в много изолиран район. Да ходиш на училище - за едно дете, всъщност доста ниско за възрастта си през канадската зима, не беше приятно преживяване. Беше уморително и плашещо преживяване за малко дете.

Накрая на първата си година в училище, през лятото на онази година открих една двойка колибрита, хванати в една барака близо до дома ми Бяха се изтощили от блъскане в прозореца и беше лесно да ги хвана. Изнесох ги навън, а като ги пуснах, в същата секунда, макар и да бяха уморени, в мига, когато ги пуснах, закръжиха за секунда, а после се изстреляха надалеч. Помислих си: какъв страхотен начин да стигнеш до училище.

(Смях)

За дете на тази възраст това беше като безкрайна скорост, изчезвайки и бях много вдъхновен от това. И така, през следващите... през следващите шест десетилетия, вярвате или не, съм построил ред въздухоплавателни съдове с цел да създам нещо, което да може да прави за вас или мен онова, което прави колибрито и да дава такава гъвкавост. Нарекох това превозно средство с родовото име хеликоп - волантор, от латинската дума "волант", означаваща да летиш по лек, пъргав начин. Вероятно, подобен на волантор хеликоптер. Федералната авиационна администрация (ФАА), висшестоящият контролен орган, го нарича "мощоиздигащ въздухоплавателен съд". Всъщност са издали един пилотски лиценз.. пилотски лиценз за мощоиздигащ съд - за такъв въздохоплавателен съд. По-близо е, отколкото си мислите. Някак забележително е, като се вземе предвид, че няма действащ мощоиздигащ въздохоплавателен съд. Така че поне веднъж вероятно правителството е изпреварило само себе си.

Пресата нарича моя волантор "Скайкар". Това е една малко по-ранна негова версия, затова има обозначение Х, но това е четириместен въздухоплавателен съд, който може да излита вертикално, като хеликоптер - затова не му е нужно летище. На земята се захранва с електричество. Всъщност е класифициран като мотициклет заради трите колела, което е огромно предимство, защото ви позволява теоретично да го използвате на магистралите в повечето щати, а всъщност и във всички градове. Така че това е предимство, защото ако трябва да се занимавате с проблемите за защита от катастрофи на автомобила, забравете - никога няма да летите с него.

(Смях)

Може да се каже, че хеликоптерът прави до голяма степен същото като колибрито, придвижва се по доста подобен начин - това е вярно, но хеликоптерът е много сложно устройство. Той е скъп... толкова скъп, че много малко хора биха могли да го притежават или използват. Често се описва заради крехката си природа и сложността си като серия части... голям брой части... летящи във формация.

(Смях)

Друга разлика - и трябва да опиша това, защото е много лично - друга огромна разлика между хеликоптера и волантора... в моя случай - воланторът "Скайкар" е преживяването, което съм имал при летене с двете превозни средства. В един хеликоптер се чувстваш... все пак е забележително усещане... чувстваш се, като че ли те дърпат отгоре с вибриращ кран. Като се качиш в "Скайкар"... а мога да ви кажа - само още един човек е летял с нея, а и той изпита същото уещане... наистина се чувстваш, като че ли те издигат с летящо килимче, съвсем без никакви вибрации. Преживяването е невероятно. И това ми беше огромна мотивация. Случва ми се да летя с това превозно средство само от време на време, само когато успея да убедя своите акционери да ми разрешат да го сторя, но все пак това е едно от онези чудесни преживявания, които те възнаграждават за цялото това време.

Онова, което наистина ни е нужно, е нещо, което да замести автомобила за пътувания на разстояние над 50 мили (80 километра). Много малко хора осъзнават, че пътуванията на разстояние над 50 мили представляват 84 процента от милите, пропътувани в Америка. Ако можем да се отървем от това, тогава магистралите ще ви бъдат полезни, в контраст с онова, което се случва в много части на света днес. На следващия кадър има една интересна история на онова, което наистина сме виждали в инфраструктурата, защото дали ще ви дам една съвършена "Скайкар", съвършеното превозно средство за употреба, ще има много малка стойност за вас, освен ако нямате система, в която да я използвате. Сигурен съм, че някои от вас са си задавали въпроса - ама, има ли страхотни неща там горе... какво ще правя, като се кача там горе? Достатъчно зле е на магистрала - а какво ще е да си във въздуха? Този свят, за който ще говорите утре, ще бъде напълно интегриран. Вие няма да сте пилот, а ще бъдете пътник. И инфраструктурата всъщност определя дали този процес ще продължи напред.

Мога да ви кажа, че технически можем да построим "Скайкар"... боже, та ние отидохме на Луната! Технологията там беше много по-трудна от тази, с която се занимавам тук. Но трябва да имаме тези приоритетни промени, трябва да имаме инфраструктура, която да върви с това. Исторически виждаме, че преди 200 години сме се придвижвали чрез канали, а с изчезването на тази система, те са били заместени от железопътни линии. С тяхното изчезване сме минали на магистрали. А ако погледнете този ъгъл горе... магистралната система... виждате къде сме днес. Вече не се строят магистрали, и това е факт. Няма да видите никакви допълнителни магистрали през следващите 10 години. През следващите 10 години обаче, ако са като последните 10 години, ще видим 30 процента повече трафик. А докъде ще доведе това? Въпросът тогава, често съм питал, е кога ще се случи?

Кога ще можем да имаме тези превозни средства? Разбира се, ако питате мен, ще ви дам наистина оптимистичен изглед. В крайна сметка, прекарал съм тук 60 години, вярвайки, че ще се случи утре. Затова няма да цитирам себе си по въпроса. Бих предпочел да цитирам някой друг, който свидетелства с мен пред Конгреса и от своята позиция като ръководител на НАСА изтъкна тази визия за бъдещето на този тип въздухоплавателен съд. Всъщност бих твърдял, ако погледнете факта, че на магистралите днес постигате средна скорост само около 30 мили (48 километра) в час... средно, според Министерството на транспорта на САЩ... "Скайкар" пътува с над 300 мили (480 километра) в час, на височина до 25 000 фута (7620 метра). И така в резултат виждате вероятно десетократно повишаване на способността за придвижване, що се отнася до скоростта.

Неизвестно за много от вас, магистралата в небето, за която говоря тук, е в строеж от 10 години. Тя използва GPS - познат ви е GPS-ът във вашата кола, но може да не ви е известен фактът, че има GPS САЩ, има руски GPS, и има една нова GPS система в Европа, наречена "Галилео". С тези три системи имате онова, което винаги е необходимо - ниво на излишък, което казва: ако една система откаже, все пак ще имаш начин да се увериш, че те контролират. Защото, ако си в този свят, където компютрите контролират онова, което правиш, ще бъде от критична важност нещо да не откаже.

Как ще става едно пътуване в "Скайкар"? Е, в момента не може да излетиш от къщи, защото е твърде шумно. Искам да кажа - за да можеш да излиташ от дома си, трябва да си изключително тих. Но все пак е доста тихо. Ще се придвижваш с електричество до вертипорт, който може да е на няколко квартала, може би дори на няколко мили разстояние. Това явно е, както казах е ротационно въздухоплавателно средство и няма да прекарвате толкова много време на път. В крайна сметка, ако можеш да летиш така, защо да караш по магистралата? Отиваш на местен вертипорт, включваш се за местоназначението си, пристигаш почти като пътник. Може да играеш компютърни игри, може да спиш, може да четеш по пътя. Това е светът... няма да сте там като пилот. Знам, че на пилотите в публиката това няма да им хареса... имали сме много лоши мнения от хора, които искат да са там горе, да летят наоколо и да преживяват това. Разбира се, предполагам, че в някои паркове за отдих все пак може да се прави това. Но самото превозно средство ще бъде много, много контролирана среда. Или няма да има полза за вас като лице, което би могло да използва такава система.

Летяхме с първото превозно средство за международната преса през 1965 г., когато наистина започнах. Бях преподавател в "Дейвис Систем" към Калифорнийския университет бях много развълнуван около това, и бях в състояние да финансирам началото на програмата по онова време. А после през годините изобретявахме разнообразни превозни средства. Всъщност критичната точка беше през 1989-а, когато демонстрирахме стабилността на това превозно средство... че е напълно стабилно при всякакви обстоятелства, което, разбира се, беше жизненоважно. И все пак не е практично превозно средство при все това, но вярваме, че се движи в правилната посока. Най-сетне, в ранната част на... или всъщност в средата на 2002-ра летяхме с 400 - М400, което беше четириместното превозно средство. В този случай тук го управляваме дистанционно, както правехме винаги в началото. По това време имахме много малки двигатели в него. Сега инсталираме по-големи двигатели, с които ще стане възможно да се върна на борда.

Вертикално излитащ въздухоплавателен съд не е най-безопасното превозно средство по време на тестовата полетна програма. Има една стара поговорка, подходяща за годините между 50-те и 60-те години на XX век, когато всяка аеронавтична фирма работеше по въздухоплавателен съд с вертикално излитане. Един въздухоплавателен съд с вертикално излитане има нужда от изкуствена стабилизационна система... това е от основна важност. Поне за кръженето и полета с ниска скорост. В тази единично-стабилна система, ако мозъкът, който управлява въздухоплавателния съд откаже, или моторът откаже, въздухоплавателният съд се разбива. Няма друг вариант. А поговорката, която имам предвид, подходяща за онова време, беше, че нищо не пада по-бързо от Въздухоплавателен съд с вертикално излитане и кацане обърнат надолу.

(Смят)

Това е ужасен коментар, защото изгубихме много пилоти. Всъщност, фирмите за въздухоплавателни съдове се отказаха от въздухоплавателния съд с вертикално излитане повече или по-малко за доста години. Всъщност има само един действащ въздухоплавателен съд в света днес, който е въздухоплавателен съд с вертикално излитане... за разлика от хеликоптер... и това е джъмп джетът "Хоукър Хариър". Един въздухоплавателен съд с вертикално излитане, както и колибрито, има много висок метаболизъм, което означава, че изисква много енергия. Получаването на тази енергия е много, много трудно. Всичко се свежда до този двигател... как да се получи голямо количество мощност в малък пакет.

За щастие д-р Феликс Уанкъл е изобретил ротационният двигател. Твърде уникален двигател - той е кръгъл, малък и лишен от вибрации. Съвпада точно, където е нужно, точно в центъра на главините на каналите в системата... от критична важност. Всъщност този мотор... за онези, които разбират от автомобили... имайте предвид, че наскоро бе приложен за RX8 - Мазда. А тази спортна кола спечели наградата "Спортна кола на годината". Чудесен мотор. При това приложение генерира една конска сила на паунд, което е два пъти по-добре от мотора на колата ви днес, но само половината от онова, което ни е нужно. Моята компания е прекарала 35 години и е похарчила много милиони долари, като взе този ротационен двигател, изобретен в края на 50-те години, и го доведе дотам, че да получаваме над две конски сили на паунд, надеждно и критично. Всъщност получаваме 175 конски сили в един кубически фут. Имаме осем мотора в това превозно средство. Имаме четири компютъра. Имаме два парашута.

Изобилието е критичният проблем тук. Ако искаш да останеш жив, трябва да имаш резерви. Всъщност летяхме с това превозно средство, изгубихме един мотор и продължихме да кръжим. Компютрите се поддържат взаимно. Има система за гласуване... ако един компютър не е съгласен с другите три, го изритват от системата. И тогава имаш три... все още го има тройния излишък. Ако един от тях откаже, все още имаш втори шанс. Ако успееш, тогава късмет. Трети шанс няма да има. Има парашути - да се надяваме, повече по психологически, отколкото реални причини, но те ще бъдат последна резерва, ако се стигне дотам.

(Смях)

Сега бих искал да ви покажа анимация, която е един елемент от употребата на "Скайкар", но демонстрира как би могла да се използва тя. Може да мислите за това лично, по свое собствено усмотрение - как бихте могли да я използвате. "Скайкар" е изпратена, пуснете спасително превозно средство за Сан Франциско. Вярвам, че личният транспорт в нещо като "Скайкар", вероятно също и в друга воланторна форма, ще бъде значителна част от живота ни, както казва д-р Годлин, в рамките на следващите 10 години. И това ще промени демографията по много значим начин. Ако можеш да живееш на 75 мили (120 километра) от Сан Франциско и да стигнеш дотам за 15 минути, ще продадеш апартамента си за 700 000 долара, ще си купиш стилна къща на склона на някоя планина, ще си купиш "Скайкар", която мисля, че тогава ще е на цена вероятно някъде към 100 000 долара, ще вложиш пари в банката... това е много значително поощрение - да вложиш пари в банката... Но по-добре да си първият, изчезнал от града, докато цените на недвижимите имоти отиват по дяволите.

(Смях)

Развитието на "Скайкар" беше истинско предизвикателство. Очевидно, завися от това много други хора да вярват в онова, което правя - както финансово, така и откъм техническа помощ. А това... попадаш в ситуации, където има огромно приемане на това, което правиш, и много отхвърляне от същото това нещо. Характеризирах тази възникваща технология в един афоризъм, както е описана, което наистина говори за онова, което съм преживял, а, сигурен съм, и други хора може да са преживели при възникващи технологии.

Наскоро излезе една интересна анкета от НАС (Националната авиовъздушна система)... мисля, че е на MSNBC... в която задават въпроса: "На пазара ли сте за волантор?" 23 процента казали: "Да, колкото е възможно по-скоро." 47 процента - да, веднага щом могат... щом цената може да спадне. 23 процента казали: "Веднага щом се докаже безопасността му." Само 7 процента казали, че не биха обмислили да купят "Скайкар". Насърчен съм от това. Поне ми дава усещането, като че ли, до някаква степен, се самодоказва. Че ни е нужна алтернатива на автомобила, поне за тези пътувания от 50 мили и повече, така че магистралите да станат използваеми в днешния свят. Благодаря.